Вълшебството на красивите илюстрации идва отново при вас с книгата „Индийски приказки“ във вида на оригиналното италианско издание и с незабравимите илюстрации на италианския майстор художник Серджо Ридзато.
Любимите на няколко поколения деца „Индийски приказки“ са базирани на древния епос „Махабхарата“ или „Велики легенди за потомците на Бхарата“. Завладяващата история за съперничеството между принцовете за престола на кралството е преплетена с митове, приказки и легенди. Те пресъздават древните индийски обичаи и мъдрост. Със своите зашеметяващи илюстрации и покоряващи детското въображение текстове колекцията от индийски приказки заслужава място във всяка библиотека.
Спомняте ли си принцеса Драупади? Ами учителят Дрона? Или пък Нал и Дамайанти? Чели ли са ви като малки историята за великия Юдищира? Няма значение дали пазите топъл спомен от детството или пък тепърва ще се срещнете с героите на тези вълшебни истории - томът „Индийски приказки” с пищните илюстрации на италианския художник Серджо Ридзато е книга, която си струва да притежавате. Приказният сборник, с който са отраснали вече няколко поколения читатели наскоро се завърна с ново издание от изд. „Миранда”, във вариант с твърди и меки корици, с оригиналната италианска корица от 1961 година, плюс няколко нови за българския читател илюстрации и специално обръщение към тях от самия Серджо Ридзато. Прочетете ревюто на "Книжни Криле": https://knijnikrile.wordpress.com/202...
Индия е страна на контрасти, цветове и легенди за велики войни, просветени мъдреци, красиви принцеси, благородни управници и причудливи създания (които понякога се оказват и канибали). Тази книжка ви среща с всичко гореизброено по много.
Тази книга е съставена от една главна история, в която се проследява житейския път на тримата братя Юдищира, Бхимасена и Арждуна, познати или непознати още от всеизвестния индийски епос “Махабхарата”, като тази тяхна история е преплетена с още много други митове.
Сега… Както се вижда от оценката ми, можете да се досетите, че книгата не беше моето. Но това може да си е изцяло мое изкривяване, тъй като съм запозната с “Махабхарата” и този сбор от приказки просто бледнее пред епоса. Все пак смятам, че ако човек иска да се докосне до традиционната култура на Индия и да си изгради някакъв бегъл поглед върху индийската митология, то книжката отлично върши тази работа. Някои приказки вътре бяха любопитни, други изобщо не ми се понравиха, но си заслужава да им се хвърли един поглед ако на човек му се чете нещо нестандартно.
Това, която ми направи лошо впечатление, не е свързано толкова с приказките, (които впрочем за първи път са издадени 1974 година в България) колкото с корицата на новото издание на “Миранда”. Ако някога сте попадали на старото издание от 1974, няма как да не забележите, че принцеса Дамайанти има доста различно лице, от това на корицата на новото издание. Няма да изпадам в детайли, тъй като всеки човек лесно може да направи съпоставка между двете корици, но наистина ми прави лошо впечатление, че на новата корица Дамайанти прилича повече на испанска принцеса, отколкото на индийска. Въпросът защо от издателството са решили да преправят лицето на индийката и да го направят по-европеидно доста ме озадачава. И при всички положения не ми се нрави.