What do you think?
Rate this book
Сказанията на Стрикса, том 6
„Сказанията на Стрикса“ е периодичен сборник за български научнофантастични и фентъзи разкази.
В шести том на „Сказанията на Стрикса“ са включени:
» „Леговището на kристалния череп“ – Александър Драганов
» „Нероден“ – Бранимир Събев
» „Тихият бунт на Eада“ – Димитър Цолов
» „Амара“ – Петър Петков
» „Пълчища от любими“ – Ивайло Иванов
» „Симбиоза“ – Петър Атанасов
» „Мрачната страна на науката“ – Димитър Запрянов
» „Демоните влизат през устата“ – Мартин Касабов
» „Емил на гардероба“ – Деян Копчев
» „Никой не спи“ – Сибин Майналовски
» „Чудовища под леглото“ – Коста Сивов
» „Словоядци“ – Слави Ганев
» „Съквартирантът“ – Благой Д. Иванов
» „Не се измъкна, Колман“ – Даун Дж. Харис и Греъм Мастертън
Подгответе се за пътешествие в света на въображението, каквото още не сте изживявали!
В шести том на „Сказанията на Стрикса“ са включени:
» „Леговището на kристалния череп“ – Александър Драганов
» „Нероден“ – Бранимир Събев
» „Тихият бунт на Eада“ – Димитър Цолов
» „Амара“ – Петър Петков
» „Пълчища от любими“ – Ивайло Иванов
» „Симбиоза“ – Петър Атанасов
» „Мрачната страна на науката“ – Димитър Запрянов
» „Демоните влизат през устата“ – Мартин Касабов
» „Емил на гардероба“ – Деян Копчев
» „Никой не спи“ – Сибин Майналовски
» „Чудовища под леглото“ – Коста Сивов
» „Словоядци“ – Слави Ганев
» „Съквартирантът“ – Благой Д. Иванов
» „Не се измъкна, Колман“ – Даун Дж. Харис и Греъм Мастертън
Подгответе се за пътешествие в света на въображението, каквото още не сте изживявали!
338 pages, Paperback
First published June 19, 2020
13 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 9 of 9 reviews
June 21, 2020
Като редактор на този сборник имах достъп до разказите преди всички останали, при това в суров вид. Отне немалко време, енергия и труд, за да работя над тях и да станат още по-хубави. Шестият „Стрикс“ е най-дебел от всичките досега и смея да твърдя най-качествен, по-хубав дори от четвъртия, който до момента ми беше личен фаворит. А корицата е отново дело на, естествено, кой друг, ако не Петър Станимиров :)
Нека кажа по няколко думи за всяка една от творбите.
1. Александър Драганов – Леговището на Кристалния Череп: значи, не ми е необходимо да знам кой е авторът, за да позная Сашо още от първите няколко реда. Този оригинален и ясно разпознаваем стил си личи отдалеч, както и темите, които са засегнати вътре: лъвове, супергерои, спасяване на света, древно зло, богове, чудовища, всичкото гарнирано с тънък хумор. Ще останете доволни.
2. Бранимир Събев – Нероден: тук се включвам с едно дарк хорър-фентъзи. Владетелят вика при себе си тримата най-добри бойци в цялото царство, за да ги изпрати на важна мисия от изключително значение – не само за империята, а и за него лично. Дано ви хареса.
3. Димитър Цолов – Тихият бунт на Еада: една от най-кратките творби в сборника. Доктора се включва с един фентъзи разказ за битки, завоевания и... женско коварство. Харесах.
4. Петър Петков – Амара: Пешо от Пловдив не спира да ме изненадва с творбите си, всичко което съм чел от него досега е хубаво, без изключение. Коя е Амара, и какво ще се случи с нея? Най-много ми хареса градацията в разказа – историята започна по един начин, продължи по друг, разви се по трети, достигна кулминацията в четвърти, за да приключи по пети. Поздравления!
5. Ивайло Иванов – Пълчища от любими: варненският автор досега не мисля, че е подвеждал аудиторията си. Една история, чийто сюжет ми бе познат, ала бе реализиран по чудесен начин. За разлика от болшинството други автори, които писахме фентъзи или хорър и залагахме на екшън, битки и кръв, Ивайло залага на фантастика с киберпънк елементи, която е мека и стопляща, човечна и поетична. Абсолютно необходим контраст в сборника.
6. Петър Атанасов – Симбиоза: радвам се, че Пепи продължава да пише, при това хубава и интересни истории. Фантастичен разказ с похват, който бях забравил, отдавна не бях срещал. Финалът с хорър-елементи също си струва, определено.
7. Димитър Запрянов – Мрачната страна на науката: без съмнение, най-краткото произведение на Митко, което съм чел досега, и същевременно най-хубавото! Правете си изводите! Нека ви запозная с Дариус – учен, изобретател и алхимик, абе цял магьосник направо. Открил тайната ако не на вечния, то поне на доста дълголетния живот. Тайна, която обаче не се нрави на простия селски народ и редовно го погват с вили и факли. Машалла, Митко, евала.
8. Мартин Касабов – Демоните влизат през устата: абе, хм, можеше да се помисли за малко по-хубаво заглавие, мисля, както и за по-свястно име на главния герой, да не е Ровоам. Кратък разказ, с доста добър потенциал, който разкрива интересен свят. На мен лично обаче финалът ми се видя леко попретупан, сякаш авторът е бързал със сроковете – може и да се бъркам, не знам.
9. Деян Копчев – Емил на гардероба: за пръв път чета произведение на лицето Копчев. Останах приятно изненадан и много, много доволен. Страхотна постапокалиптика и едно малко момче, на което внезапно целият свят се преобръща и тепърва трябва да се учи и оцелява. Малък минус – това разказче направо реве, че е пролог към нещо доста по-голямо и интересно, което силно се надявам да видя реализирано под някаква форма. Бих прочел продължение на това.
10. Сибин Майналовски – Никой не спи: без съмнение, един от абсолютните фаворити в сборника. Силна литература, създадена с мощни писателски умения и самобитен стил, комбинирана с интересна тематика, за която видно авторът е правил доста проучвания. Опера, класическа музика и един гений, в чийто живот се преплитат любов и страховита мрачна тайна, изпълнена с кръв и насилие. Творба, в която е вложено сърце и душа.
11. Коста Сивов – Чудовища под леглото: разказ, който вече съм чел от Коста преди 2-3 години, нищо, че сега е публикуван за пръв път. Гражданинът Сивов си е седнал на д-то и е редактирал из основи творбата така, че на мен да не ми се налагаше да пипам на практика нищо по нея. Много доволен хорър, много, вАжи.
12. Слави Ганев – Словоядци: така. Ще си позволя да цитирам колегата Запрянов, ревюиран по-горе, който казва, че във всеки брой на Стрикса си има по един разказ, който му е личен фаворит. Е, аз пък във всеки брой имам по един, който ме дразни много и не ми харесва хич. Тук това е разказът на Слави Ганев, от който останах изключително недоволен, най-дългата и най-кофти творба. Нечетивен, излишно и брутално раздут, тъпи сравнения и метафори, куци опити за оригиналничене, неспособност за приковаване на вниманието, изобилие от безсмислени подробности, кухи образи, прекалена описателност, читателят се оплита в повествованието, вместо автора да опише нещо с 3 до 5 думи му трябват по 15-20. Накрая: финал, който е скучен и с нищо незабележим, като целият разказ дотук.
13. Благой Иванов – Съквартирантът: Бла е име, което далече не е непознато на българските читатели и отлично знам какво да очаквам от него и творбите му. С този разказ отново не бях подведен: богата ерудиция за филмовите хоръри и един герой, който (макар и с доста приказки и инфодъмпове, но подозирам, че е нарочно търсен похват) накрая получава това, което иска и за което е дошъл.
14. Греъм Мастертън и Даун Дж. Харис – Не се измъкна, Колман: за финал, последният разказ е преводният. Само ще кажа, че този разказ на тези двама автори е още по-хубав от онзи в предишния стрикс. Учителят Терънс Колман крие ужасяваща, противна тайна – тайна за обществото, но не и за свръхестествените сили. Възмездието рано или късно идва, а справедливостта възтържествува.
Прочее, препоръчвам силно този брой на Стрикса. Може да си го закупите сега от Пролетния панаир на книгата пред НДК (шатра А, щанд 120) или да си го поръчате от сайта на издателството тук: https://www.smartreading.bg/produkt/s...
Нека кажа по няколко думи за всяка една от творбите.
1. Александър Драганов – Леговището на Кристалния Череп: значи, не ми е необходимо да знам кой е авторът, за да позная Сашо още от първите няколко реда. Този оригинален и ясно разпознаваем стил си личи отдалеч, както и темите, които са засегнати вътре: лъвове, супергерои, спасяване на света, древно зло, богове, чудовища, всичкото гарнирано с тънък хумор. Ще останете доволни.
2. Бранимир Събев – Нероден: тук се включвам с едно дарк хорър-фентъзи. Владетелят вика при себе си тримата най-добри бойци в цялото царство, за да ги изпрати на важна мисия от изключително значение – не само за империята, а и за него лично. Дано ви хареса.
3. Димитър Цолов – Тихият бунт на Еада: една от най-кратките творби в сборника. Доктора се включва с един фентъзи разказ за битки, завоевания и... женско коварство. Харесах.
4. Петър Петков – Амара: Пешо от Пловдив не спира да ме изненадва с творбите си, всичко което съм чел от него досега е хубаво, без изключение. Коя е Амара, и какво ще се случи с нея? Най-много ми хареса градацията в разказа – историята започна по един начин, продължи по друг, разви се по трети, достигна кулминацията в четвърти, за да приключи по пети. Поздравления!
5. Ивайло Иванов – Пълчища от любими: варненският автор досега не мисля, че е подвеждал аудиторията си. Една история, чийто сюжет ми бе познат, ала бе реализиран по чудесен начин. За разлика от болшинството други автори, които писахме фентъзи или хорър и залагахме на екшън, битки и кръв, Ивайло залага на фантастика с киберпънк елементи, която е мека и стопляща, човечна и поетична. Абсолютно необходим контраст в сборника.
6. Петър Атанасов – Симбиоза: радвам се, че Пепи продължава да пише, при това хубава и интересни истории. Фантастичен разказ с похват, който бях забравил, отдавна не бях срещал. Финалът с хорър-елементи също си струва, определено.
7. Димитър Запрянов – Мрачната страна на науката: без съмнение, най-краткото произведение на Митко, което съм чел досега, и същевременно най-хубавото! Правете си изводите! Нека ви запозная с Дариус – учен, изобретател и алхимик, абе цял магьосник направо. Открил тайната ако не на вечния, то поне на доста дълголетния живот. Тайна, която обаче не се нрави на простия селски народ и редовно го погват с вили и факли. Машалла, Митко, евала.
8. Мартин Касабов – Демоните влизат през устата: абе, хм, можеше да се помисли за малко по-хубаво заглавие, мисля, както и за по-свястно име на главния герой, да не е Ровоам. Кратък разказ, с доста добър потенциал, който разкрива интересен свят. На мен лично обаче финалът ми се видя леко попретупан, сякаш авторът е бързал със сроковете – може и да се бъркам, не знам.
9. Деян Копчев – Емил на гардероба: за пръв път чета произведение на лицето Копчев. Останах приятно изненадан и много, много доволен. Страхотна постапокалиптика и едно малко момче, на което внезапно целият свят се преобръща и тепърва трябва да се учи и оцелява. Малък минус – това разказче направо реве, че е пролог към нещо доста по-голямо и интересно, което силно се надявам да видя реализирано под някаква форма. Бих прочел продължение на това.
10. Сибин Майналовски – Никой не спи: без съмнение, един от абсолютните фаворити в сборника. Силна литература, създадена с мощни писателски умения и самобитен стил, комбинирана с интересна тематика, за която видно авторът е правил доста проучвания. Опера, класическа музика и един гений, в чийто живот се преплитат любов и страховита мрачна тайна, изпълнена с кръв и насилие. Творба, в която е вложено сърце и душа.
11. Коста Сивов – Чудовища под леглото: разказ, който вече съм чел от Коста преди 2-3 години, нищо, че сега е публикуван за пръв път. Гражданинът Сивов си е седнал на д-то и е редактирал из основи творбата така, че на мен да не ми се налагаше да пипам на практика нищо по нея. Много доволен хорър, много, вАжи.
12. Слави Ганев – Словоядци: така. Ще си позволя да цитирам колегата Запрянов, ревюиран по-горе, който казва, че във всеки брой на Стрикса си има по един разказ, който му е личен фаворит. Е, аз пък във всеки брой имам по един, който ме дразни много и не ми харесва хич. Тук това е разказът на Слави Ганев, от който останах изключително недоволен, най-дългата и най-кофти творба. Нечетивен, излишно и брутално раздут, тъпи сравнения и метафори, куци опити за оригиналничене, неспособност за приковаване на вниманието, изобилие от безсмислени подробности, кухи образи, прекалена описателност, читателят се оплита в повествованието, вместо автора да опише нещо с 3 до 5 думи му трябват по 15-20. Накрая: финал, който е скучен и с нищо незабележим, като целият разказ дотук.
13. Благой Иванов – Съквартирантът: Бла е име, което далече не е непознато на българските читатели и отлично знам какво да очаквам от него и творбите му. С този разказ отново не бях подведен: богата ерудиция за филмовите хоръри и един герой, който (макар и с доста приказки и инфодъмпове, но подозирам, че е нарочно търсен похват) накрая получава това, което иска и за което е дошъл.
14. Греъм Мастертън и Даун Дж. Харис – Не се измъкна, Колман: за финал, последният разказ е преводният. Само ще кажа, че този разказ на тези двама автори е още по-хубав от онзи в предишния стрикс. Учителят Терънс Колман крие ужасяваща, противна тайна – тайна за обществото, но не и за свръхестествените сили. Възмездието рано или късно идва, а справедливостта възтържествува.
Прочее, препоръчвам силно този брой на Стрикса. Може да си го закупите сега от Пролетния панаир на книгата пред НДК (шатра А, щанд 120) или да си го поръчате от сайта на издателството тук: https://www.smartreading.bg/produkt/s...
July 27, 2020
Ще коментирам само трите разказа, които най-силно ме впечатлиха в сборника:
"Нероден" на Бранимир Събев съчетава най-доброто от жанра. Злодеи, магия, запомняща се история и добро изпълнение.
"Мрачната страна на науката" на Димитър Запрянов бих препрочела с удоволствие. Имаше съспенс, неочакван край, доста атмосферно начало, интересни персонажи. Чете се на един дъх, браво!
Третият разказ ме привлече със setting-а и с изпълнението -"Никой не спи" от Сибин Майналовски. Само бивш оперен певец като мен, може да се наслади на 100%. Финалът е приятно задоволителен - почти като в реалността си е направо!
"Нероден" на Бранимир Събев съчетава най-доброто от жанра. Злодеи, магия, запомняща се история и добро изпълнение.
"Мрачната страна на науката" на Димитър Запрянов бих препрочела с удоволствие. Имаше съспенс, неочакван край, доста атмосферно начало, интересни персонажи. Чете се на един дъх, браво!
Третият разказ ме привлече със setting-а и с изпълнението -"Никой не спи" от Сибин Майналовски. Само бивш оперен певец като мен, може да се наслади на 100%. Финалът е приятно задоволителен - почти като в реалността си е направо!
July 5, 2020
Доста добър сборник.
Някои от разказите повече ми харесаха, някои - помалко, но препоръчвам всички: не се намира нещо такова като "скучен" или "тъп" разказ.
Абсолутното ми уважение към всички автори, налице сa си вдъхновението и положените усилия.
Но все пак бих искал да подчертая няколко разказа:
"Никой не спи" като най изпипан;
"Нероден" като разказът с най интересна историческа обстановка;
"Словоядци" като най интригуващ и с най интересният си край разказ. Това е и любимият ми в този сборник.
Силно препоръчвам сборника на всеки любител на фентъзи, научна фантастика и ужаси, както и на добрата литература като цяло.
Някои от разказите повече ми харесаха, някои - помалко, но препоръчвам всички: не се намира нещо такова като "скучен" или "тъп" разказ.
Абсолутното ми уважение към всички автори, налице сa си вдъхновението и положените усилия.
Но все пак бих искал да подчертая няколко разказа:
"Никой не спи" като най изпипан;
"Нероден" като разказът с най интересна историческа обстановка;
"Словоядци" като най интригуващ и с най интересният си край разказ. Това е и любимият ми в този сборник.
Силно препоръчвам сборника на всеки любител на фентъзи, научна фантастика и ужаси, както и на добрата литература като цяло.
June 23, 2020
Когато свършиш с четенето на някоя книга и едновременно с това изпиеш и следобедното си кафе, идва усещането, че си отметнал някаква много важна работа. Без майтап, точно така се получи при прочитането ми на том 6, от “Сказанията на Стрикса”. Как да не сложи човек 5 звезди след такова удоволствие?
Но да оставим кафето на страна.
Новият шести том на “Стрикса” си има достатъчно качества, които да му донесат максимално висока оценка (спрямо моят характер и разбирания). А когато 14 различни автора предоставят късчета от творчеството си на читателя, то е почти сигурно, че все нещо между тези страници ще го впечатли по един или друг начин.
И макар да не обичам да изброявам и оценявам хората по моделът, който следват повечето пешещи тук, тази година някак ми се прииска да го направя и аз. За т��ва, по-надолу следва списък с кратки впечатления за всеки един от разказите:
“Леговището на кристалния череп” - Александър Драганов.
Спомних си за онези времена, когато бях малко момче и чаках да започне някое яко детско по телевията. Знаеш, че започва в конкретен час, знаеш, че не си го гледал и, че ще бъде супер, и за това когато момента настъпи, сядаш пред екрана и се откъсваш от реалността. Така е и с творбите на Сашо. Четеш и се наслаждаваш. Какво повече да искам от това?
“Нероден” -Бранимир Събев.
Някой ден съвсем доброволно и безвъзмездно ще седна и ще нарисувам някоя сцена или герой от текстовете на този автор, ще я рамкирам и ще му я изпратя в знак на благодарност от подхранващите въображението ми сцени. Чудесна история с осезаеми дух и атмосфера. Някак ми се искаше да прочета още за тези герои, да проследя събитията и след финала, да има и още и още… Това обаче е само разказ и трябваше да се примиря само с парче от този така примамлив свят.
“Тихият бунт на Еада”- Димитър Цолов.
Не са много нещата, които съм чел от него, но и от малкото, до което съм се докосвал, мога да кажа, че съм си изградил някакъв респект към този автор. Така детайлен, така разбран и завладяващ, Цолов винаги е успявал да ме фокусира върху историята си, така че да не мисля за нещо странично. Впечатленията, забележките и реакциите, настъпват, едва когато приключа с четенето. И сега беше същото. Невероятно!
“Амара” - Петър Петков.
Прескочих този разказ при четене. Така де! Колко пъти да го чета?
Но може би, на четящият тук ще му бъде интересно да научи следното:
Когато пиша разказ за “Стрикса” се старая да не пробутвам стари, показвани неща. Осланям се на музите си, а те от своя страна са доста отзивчиви. Преди да ми хрумне идеята за “Амара”, на няколко пъти до моето внимание се появи образа на добре познатата ни приказна вещица, известна като “Баба Яга”. Хрумна ми, че мога да се опитам да съчиня история, която да разказва за историята на персонаж, наподобяващ много на легендарната старица. Идеята ми се стори добра, седнах и… “Амара” Дали съм се справил добре или пък не, оставям тази присъда на читателя.
“Пълчища от любими” - Ивайло Иванов.
Не познавам автора и започнах да чета разказа, без никакви очаквания. Оставих историята да ме спечели, но… Еха! Тя ме грабна. Като един остаряващ геймър и човек прекарал доста време във виртуалната реалност, разказът хем ме прие в свои води, но всъщото време и ми показа един нов и непознат свят. История, която след прочит спираш и осмисляш в главата си. “Ама защо така? Ами не можеше ли инак? И сега какво следва?, А аз реален ли съм?” И поезията вмъкната в разговорите по изключителен начин! Да, страхотна тема с изключително голям потенциал за продължения, предистории и какво ли не. Великолепен разказ!
“Симбиоза” - Петър Атанасов.
Още една история, която ме накара да размишлявам върху нея. За живота, за инстинктите, за това каква е цената на живота и какво всъщност е самият живот. Вероятно и всеки друг, прочел я след мен, би си задал подобни въпроси.
“Мрачната страна на науката”- Димитър Запрянов.
Това е вторият разказ, който прескочих, докато четях тази книга. Навярно не е тайна, че с Митака сме добри приятели и често си пускаме чернови за прочитане. Първоначално, Запрянов се канеше да напише нещо от вселената на неговият бъдещ роман, (който надявам се скоро ще видя издаден), но след една зебележка, той реши да впрегне въображението си и да смени стила. Ами получиха му се нещата.
“Демоните влизат през устата” - Мартин Касабов.
Подвеждащо е да се съди по обема на разказа. Може да изглежда така, че се чете за една прозявка време, но вярвайте ми, този разказ е като демон, който само чака да влезе във вас.
“Емил на гардероба”- Деян Копчев.
След като прочетох мнението на на Бранимир Събев за този разказ, с чиста съвест се присъединявам към неговите думи. Това не може да е краят. Не бива! А едно продължение от около 200-300 страници към нея, би стояло перфектно. Ако някой не ме е разбрал, нако го напиша така: Още, още, още!
“Никой не спи” - Сибин Майналовски.
Името на Майналовски не ми е непознато, но признавам, че това е първото нещо, което чета от него и мога да кажа, че уважението, с което съм виждал да го споменават съвсем не е неоснователно. Разказ, който слушах и гледах. Да няма грешка. Описан е толкова вещо, че образите вървяха пред очите ми, като на филм. Освен това, докато четях спирах да търся всяко едно от класическите изпълнения, което бяха описани в него и ги прослушвах, докато не стигна до следващото. За първи път чета нещо по такъв начин и признавам, че останах очарован. Необикновено преживяване!
“Чудовищата под леглото” - Коста Сивов.
Все още се чудя, защо този разказ носи точно това заглавие. Моята чуденка обаче не е важна. Разказа си е достатъчно готин, за да се фокусира читателя върху него и да съпреживее драмата на главният герой. Хей, стана ми криво някак за него, но… Няма да издавам нищо, за да не разваля удоволствието от четенето на онези, които тепърва ще влязат в този свят на болезнени емоции.
“Словоядци” - Слави Ганев.
Интересна идея с интересно развитие. Докато четях, на няколко пъти си проверих страниците на книгата и след като се уверих, че няма нищо скъсано или стърчащо от нея, някак успях да прогоня параноята си.
“Съквартирантът” - Благой Д. Иванов.
Този разказ ме накара да се разровя за стари филми. Кой както иска да ме разбира, но се радвам, че нямам съквартирант и съм една идея по-гнуслив от главния герой в разказа на Благой Иванов. Замислих се обаче за други работи от реалността, които тактично няма да споделя тук, но пък тези мисли, придадоха на творбата една идея по-страшен нюанс.
Интересно!
“Не се измъна, Колман” - Дуан Дж. Харис и Греъм Мастертън.
Това писателско дуо за втори път слага подобаващ край на компилацията от разкази със свой такъв и оставя у този, който го е прочел усещането, че времето прекарано сред страниците на “Стрикса” не е било пропиляно напразно.
Аз се чувствам доволен и удовлетворен от книгата. Препоръчвам я на всеки, който би се запитал, дали да я прочете.
Но да оставим кафето на страна.
Новият шести том на “Стрикса” си има достатъчно качества, които да му донесат максимално висока оценка (спрямо моят характер и разбирания). А когато 14 различни автора предоставят късчета от творчеството си на читателя, то е почти сигурно, че все нещо между тези страници ще го впечатли по един или друг начин.
И макар да не обичам да изброявам и оценявам хората по моделът, който следват повечето пешещи тук, тази година някак ми се прииска да го направя и аз. За т��ва, по-надолу следва списък с кратки впечатления за всеки един от разказите:
“Леговището на кристалния череп” - Александър Драганов.
Спомних си за онези времена, когато бях малко момче и чаках да започне някое яко детско по телевията. Знаеш, че започва в конкретен час, знаеш, че не си го гледал и, че ще бъде супер, и за това когато момента настъпи, сядаш пред екрана и се откъсваш от реалността. Така е и с творбите на Сашо. Четеш и се наслаждаваш. Какво повече да искам от това?
“Нероден” -Бранимир Събев.
Някой ден съвсем доброволно и безвъзмездно ще седна и ще нарисувам някоя сцена или герой от текстовете на този автор, ще я рамкирам и ще му я изпратя в знак на благодарност от подхранващите въображението ми сцени. Чудесна история с осезаеми дух и атмосфера. Някак ми се искаше да прочета още за тези герои, да проследя събитията и след финала, да има и още и още… Това обаче е само разказ и трябваше да се примиря само с парче от този така примамлив свят.
“Тихият бунт на Еада”- Димитър Цолов.
Не са много нещата, които съм чел от него, но и от малкото, до което съм се докосвал, мога да кажа, че съм си изградил някакъв респект към този автор. Така детайлен, така разбран и завладяващ, Цолов винаги е успявал да ме фокусира върху историята си, така че да не мисля за нещо странично. Впечатленията, забележките и реакциите, настъпват, едва когато приключа с четенето. И сега беше същото. Невероятно!
“Амара” - Петър Петков.
Прескочих този разказ при четене. Така де! Колко пъти да го чета?
Но може би, на четящият тук ще му бъде интересно да научи следното:
Когато пиша разказ за “Стрикса” се старая да не пробутвам стари, показвани неща. Осланям се на музите си, а те от своя страна са доста отзивчиви. Преди да ми хрумне идеята за “Амара”, на няколко пъти до моето внимание се появи образа на добре познатата ни приказна вещица, известна като “Баба Яга”. Хрумна ми, че мога да се опитам да съчиня история, която да разказва за историята на персонаж, наподобяващ много на легендарната старица. Идеята ми се стори добра, седнах и… “Амара” Дали съм се справил добре или пък не, оставям тази присъда на читателя.
“Пълчища от любими” - Ивайло Иванов.
Не познавам автора и започнах да чета разказа, без никакви очаквания. Оставих историята да ме спечели, но… Еха! Тя ме грабна. Като един остаряващ геймър и човек прекарал доста време във виртуалната реалност, разказът хем ме прие в свои води, но всъщото време и ми показа един нов и непознат свят. История, която след прочит спираш и осмисляш в главата си. “Ама защо така? Ами не можеше ли инак? И сега какво следва?, А аз реален ли съм?” И поезията вмъкната в разговорите по изключителен начин! Да, страхотна тема с изключително голям потенциал за продължения, предистории и какво ли не. Великолепен разказ!
“Симбиоза” - Петър Атанасов.
Още една история, която ме накара да размишлявам върху нея. За живота, за инстинктите, за това каква е цената на живота и какво всъщност е самият живот. Вероятно и всеки друг, прочел я след мен, би си задал подобни въпроси.
“Мрачната страна на науката”- Димитър Запрянов.
Това е вторият разказ, който прескочих, докато четях тази книга. Навярно не е тайна, че с Митака сме добри приятели и често си пускаме чернови за прочитане. Първоначално, Запрянов се канеше да напише нещо от вселената на неговият бъдещ роман, (който надявам се скоро ще видя издаден), но след една зебележка, той реши да впрегне въображението си и да смени стила. Ами получиха му се нещата.
“Демоните влизат през устата” - Мартин Касабов.
Подвеждащо е да се съди по обема на разказа. Може да изглежда така, че се чете за една прозявка време, но вярвайте ми, този разказ е като демон, който само чака да влезе във вас.
“Емил на гардероба”- Деян Копчев.
След като прочетох мнението на на Бранимир Събев за този разказ, с чиста съвест се присъединявам към неговите думи. Това не може да е краят. Не бива! А едно продължение от около 200-300 страници към нея, би стояло перфектно. Ако някой не ме е разбрал, нако го напиша така: Още, още, още!
“Никой не спи” - Сибин Майналовски.
Името на Майналовски не ми е непознато, но признавам, че това е първото нещо, което чета от него и мога да кажа, че уважението, с което съм виждал да го споменават съвсем не е неоснователно. Разказ, който слушах и гледах. Да няма грешка. Описан е толкова вещо, че образите вървяха пред очите ми, като на филм. Освен това, докато четях спирах да търся всяко едно от класическите изпълнения, което бяха описани в него и ги прослушвах, докато не стигна до следващото. За първи път чета нещо по такъв начин и признавам, че останах очарован. Необикновено преживяване!
“Чудовищата под леглото” - Коста Сивов.
Все още се чудя, защо този разказ носи точно това заглавие. Моята чуденка обаче не е важна. Разказа си е достатъчно готин, за да се фокусира читателя върху него и да съпреживее драмата на главният герой. Хей, стана ми криво някак за него, но… Няма да издавам нищо, за да не разваля удоволствието от четенето на онези, които тепърва ще влязат в този свят на болезнени емоции.
“Словоядци” - Слави Ганев.
Интересна идея с интересно развитие. Докато четях, на няколко пъти си проверих страниците на книгата и след като се уверих, че няма нищо скъсано или стърчащо от нея, някак успях да прогоня параноята си.
“Съквартирантът” - Благой Д. Иванов.
Този разказ ме накара да се разровя за стари филми. Кой както иска да ме разбира, но се радвам, че нямам съквартирант и съм една идея по-гнуслив от главния герой в разказа на Благой Иванов. Замислих се обаче за други работи от реалността, които тактично няма да споделя тук, но пък тези мисли, придадоха на творбата една идея по-страшен нюанс.
Интересно!
“Не се измъна, Колман” - Дуан Дж. Харис и Греъм Мастертън.
Това писателско дуо за втори път слага подобаващ край на компилацията от разкази със свой такъв и оставя у този, който го е прочел усещането, че времето прекарано сред страниците на “Стрикса” не е било пропиляно напразно.
Аз се чувствам доволен и удовлетворен от книгата. Препоръчвам я на всеки, който би се запитал, дали да я прочете.
July 18, 2020
Ами... хареса ми. Много ми хареса. Може би само на 3 от разказите не станах фен, но това не значи, че са написани зле. Просто не бяха моята тематика. Това, което ми хареса беше краткия разказ на Доктора, "Амара","Мрачната страна на науката" и "Никой не спи". А разказът, който е своеобразен връх в този том на сборника беше "Нероден" на Бранко. Точно мой тип от начало до край.
Корицата на Петър Станимиров както винаги казва за сборника точно колкото и разказите.
"Сказанията на Стрикса" се превърна в любимото ми периодично издание и радващото е, че държи качество. Чакаме следващата част :)
Корицата на Петър Станимиров както винаги казва за сборника точно колкото и разказите.
"Сказанията на Стрикса" се превърна в любимото ми периодично издание и радващото е, че държи качество. Чакаме следващата част :)
August 16, 2020
В сборника имаше няколко превъзходни разказа, няколко много добри, няколко с потенциал и няколко, които не бяха на нивото на останалите.
"Никой не спи", "Мрачната страна на науката" (това са двете най-силни, според мен), "Амара" и "Нероден" ми се понравиха най-много.
"Тихият бунт на Еада", "Симбиоза" и "Не се измъкна, Колман" бяха доста приятни, макар и неоткрояващи дотам, че да бъдат на ниво "отличен", по една или друга причина.
"Емил на гардероба" беше приятен къс разказ, но остави усещането, че е част от нещо по-голямо; "Леговището на кристалния череп" също беше приятно фентъзи, макар че финалът не ми се хареса твърде много.
"Чудовища под леглото", "Словоядци" и "Пълчища от любими" са 50/50 - не бих ги нарекъл слаби, но не са и от най-силните.
"Демоните влизат през устата" не ме впечатли с нищо и ми беше малко безличен, а "Съквартирантът" е най-слабото произведение, според мен. Най-вече, щото от втората страница ми беше ясно какво ще стане накрая, та останалото се явяваше пълнеж.
"Никой не спи", "Мрачната страна на науката" (това са двете най-силни, според мен), "Амара" и "Нероден" ми се понравиха най-много.
"Тихият бунт на Еада", "Симбиоза" и "Не се измъкна, Колман" бяха доста приятни, макар и неоткрояващи дотам, че да бъдат на ниво "отличен", по една или друга причина.
"Емил на гардероба" беше приятен къс разказ, но остави усещането, че е част от нещо по-голямо; "Леговището на кристалния череп" също беше приятно фентъзи, макар че финалът не ми се хареса твърде много.
"Чудовища под леглото", "Словоядци" и "Пълчища от любими" са 50/50 - не бих ги нарекъл слаби, но не са и от най-силните.
"Демоните влизат през устата" не ме впечатли с нищо и ми беше малко безличен, а "Съквартирантът" е най-слабото произведение, според мен. Най-вече, щото от втората страница ми беше ясно какво ще стане накрая, та останалото се явяваше пълнеж.
June 25, 2020
И така, стигнахме и до шестия том от сборника “Сказанията на Стрикса”, превърнал се в едно от най-амбициозните начинания на българската литература в жанровете фантастика, фентъзи и хорър. В него са събрани цели 14 разказа, минали редакцията на майстора Бранимир Събев и резултатът е такъв, че да задоволи не само почитателите на бързото действие и динамичните обрати, но и по-изискания вкус. Поне аз не съм чел родна книга, в която да има толкова остроумни намигвания към класики както на световната литература, така и на киното, че дори и на музика��а.
Цялото ревю може да прочетете на линка:
https://citadelata.com/%d1%81%d0%ba%d...
Цялото ревю може да прочетете на линка:
https://citadelata.com/%d1%81%d0%ba%d...
June 30, 2020
Обичайни заподозрени се вихрят в шестия Стрикс, а резултатът е очаквано добър. Четиринадесет творби, видно създадени с голяма любов, носещи индивидуалните (и болшинството вече разпознаваеми от мен) авторови почерци, изпълват солиден обем, но се поглъщат за броени часове. Корицата на Пепи Станимиров също е чук
April 21, 2024
Шести и последен сборник - беше хубаво, докато ги имаше!
Леговището на кристалния череп (Александър Драганов): Няколко супер-герои се събират, за да спрат новопоявило се зло, което заплашва целия свят. Това, че сюжетът е клише, би могло да не е проблем, ако осъществяването е добро и вкара поне малко оригиналност. Тук това не се е получило, а в комбинация с невпечатлителните персонажи и диалозите, сякаш излезли от детски анимационен филм, нещата хич не са добре.
Нероден (Бранимир Събев): Вече четен разказ, но нямах абсолютно нищо против да го направя отново, защото е доста класна история. Арабска екзотика + екшън + шепа хорър + добър финален обрат = доволен читател!
Тихият бунт на Еада (Димитър Цолов): Шест и половина страници благина и пълнокръвна история за особено трудни управленски решения, варварин и кофти секс. ;)
Амара (Петко Петков): Приказна история с доволно количество хорър. Набедена за вещица млада жена е спасена, но трябва да плати висока цена за това. Сякаш има нужда от някакъв финален plot-twist, но си е доста добре и така.
Пълчища от любими (Ивайло Иванов): Най-сетне не-фентъзи произведение!
Виртуална реалност, изкуствен интелект и една трудна любов. Някак е като начало на нещо по-обемно. Бих се радвал да прочета продължение, в което основният конфликт е между елминдадорите и хората.
Симбиоза (Петър Атанасов): Прекрасен разказ за симбиоза, в която май едната страна едва ли е доволна. Хареса ми преминаването (макар и очаквано) от микро - в макро конфликт. В крайна сметка, това е превъзходна история, която успешно избягва от клишето! Единствен кусур е, че първата част е прекалено дълга.
Мрачната страна на науката (Димитър Запрянов): Прекрасен поглед върху борбата със смъртта, поставен в един steampunk викториански свят. Неизбежно се появиха асоциации с класическия роман на Мери Шели, но Димитър е поел в достатъчно различна посока - и като сюжет, и като размисли по темата. Хареса ми доволно финалният обрат, а разказът е истинско бижу!
Демоните влизат през устата (Мартин Касабов): Честно казано, не ми хареса особено.
Имаше предпоставки за нещо, най-малкото нелошо, но краят дойде изненадващо рано и бе лош. Съвсем вероятно е да съм пропуснал нещо, но не по-малка е възможността нещо да не е описано или да е било премахнато в редакция.
Емил на гардероба (Деян Комчев): Подобен на „Симбиоза" сюжет, но само на повърхността. Всъщност е доста различен, но отново добър. Финалът е преднамерен, но не съм убеден, че ми допадна това решение на автора. Със списъците с предмети много ми на попомни на книга-игра, която би била доста подходящо продължение. Само едно не разбрах - как това хлапе не ожадня и огладня по време на разказа?
Никой не спи (Сибин Майналовски): Класически хорър от мосю Майналовски.
Божествено добър тенор има нужда специален допинг, за да пее, а това се отнася и за неговата колежка и съпруга. Макар и да не съм почитател на това изкуство, разказът определено ми хареса!
Чудовища под леглото (Коста Сивов): Добър разказ за странно дете, плод на не по-малко странна любов. Сякаш не мога да спомена нещо конкретно, което да не ми е харесало, но пък и не мога да кажа, че много ми е харесал. Може би не успях да изпитам някакви емоции, докато го четях.
Словоядци (Слави Ганев): Най-дългото произведение в сборника най-малкото прилича на повест. Развива се в съвременна София и преплита четенето със свръхестественото, а на един следовател направо ще му се такова мамата! Доволно ми хареса, но имаше доста моменти, в които не разбирах защо се случва това и онова.
Съквартирантът (Благой Д. Иванов): Напомни ми за един друг разказ, който четох относително скоро, който представляваше авторови размишления за, в оня случай романи, в който беше плясснат малко сюжет, колкото да заприлича на разказ, а не на есе. Тук не е чак толкова зле положението, но все пак мисля, че завръзката е излишно дълга. Иначе историята е ок, но винаги имам високи очаквания към произведенията на Благой.
Не се измъкна, Колман (Доун Дж. Харис и Греъм Мастерсън): Нелош разказ за закъсняло и свръхестествено отмъщение. Колман се е измъкнал от правосъдието, но десетките жертви на педофила ще му дадат поне част от заслуженото.
В заключение, доволен съм от сборника и съжалявам, че явно не е имало достатъчно читатели като мен, за да продължава Стрикса да ни разказва сказания и до днес!
4,14*
Леговището на кристалния череп (Александър Драганов): Няколко супер-герои се събират, за да спрат новопоявило се зло, което заплашва целия свят. Това, че сюжетът е клише, би могло да не е проблем, ако осъществяването е добро и вкара поне малко оригиналност. Тук това не се е получило, а в комбинация с невпечатлителните персонажи и диалозите, сякаш излезли от детски анимационен филм, нещата хич не са добре.
Нероден (Бранимир Събев): Вече четен разказ, но нямах абсолютно нищо против да го направя отново, защото е доста класна история. Арабска екзотика + екшън + шепа хорър + добър финален обрат = доволен читател!
Тихият бунт на Еада (Димитър Цолов): Шест и половина страници благина и пълнокръвна история за особено трудни управленски решения, варварин и кофти секс. ;)
Амара (Петко Петков): Приказна история с доволно количество хорър. Набедена за вещица млада жена е спасена, но трябва да плати висока цена за това. Сякаш има нужда от някакъв финален plot-twist, но си е доста добре и така.
Пълчища от любими (Ивайло Иванов): Най-сетне не-фентъзи произведение!
Виртуална реалност, изкуствен интелект и една трудна любов. Някак е като начало на нещо по-обемно. Бих се радвал да прочета продължение, в което основният конфликт е между елминдадорите и хората.
Симбиоза (Петър Атанасов): Прекрасен разказ за симбиоза, в която май едната страна едва ли е доволна. Хареса ми преминаването (макар и очаквано) от микро - в макро конфликт. В крайна сметка, това е превъзходна история, която успешно избягва от клишето! Единствен кусур е, че първата част е прекалено дълга.
Мрачната страна на науката (Димитър Запрянов): Прекрасен поглед върху борбата със смъртта, поставен в един steampunk викториански свят. Неизбежно се появиха асоциации с класическия роман на Мери Шели, но Димитър е поел в достатъчно различна посока - и като сюжет, и като размисли по темата. Хареса ми доволно финалният обрат, а разказът е истинско бижу!
Демоните влизат през устата (Мартин Касабов): Честно казано, не ми хареса особено.
Имаше предпоставки за нещо, най-малкото нелошо, но краят дойде изненадващо рано и бе лош. Съвсем вероятно е да съм пропуснал нещо, но не по-малка е възможността нещо да не е описано или да е било премахнато в редакция.
Емил на гардероба (Деян Комчев): Подобен на „Симбиоза" сюжет, но само на повърхността. Всъщност е доста различен, но отново добър. Финалът е преднамерен, но не съм убеден, че ми допадна това решение на автора. Със списъците с предмети много ми на попомни на книга-игра, която би била доста подходящо продължение. Само едно не разбрах - как това хлапе не ожадня и огладня по време на разказа?
Никой не спи (Сибин Майналовски): Класически хорър от мосю Майналовски.
Божествено добър тенор има нужда специален допинг, за да пее, а това се отнася и за неговата колежка и съпруга. Макар и да не съм почитател на това изкуство, разказът определено ми хареса!
Чудовища под леглото (Коста Сивов): Добър разказ за странно дете, плод на не по-малко странна любов. Сякаш не мога да спомена нещо конкретно, което да не ми е харесало, но пък и не мога да кажа, че много ми е харесал. Може би не успях да изпитам някакви емоции, докато го четях.
Словоядци (Слави Ганев): Най-дългото произведение в сборника най-малкото прилича на повест. Развива се в съвременна София и преплита четенето със свръхестественото, а на един следовател направо ще му се такова мамата! Доволно ми хареса, но имаше доста моменти, в които не разбирах защо се случва това и онова.
Съквартирантът (Благой Д. Иванов): Напомни ми за един друг разказ, който четох относително скоро, който представляваше авторови размишления за, в оня случай романи, в който беше плясснат малко сюжет, колкото да заприлича на разказ, а не на есе. Тук не е чак толкова зле положението, но все пак мисля, че завръзката е излишно дълга. Иначе историята е ок, но винаги имам високи очаквания към произведенията на Благой.
Не се измъкна, Колман (Доун Дж. Харис и Греъм Мастерсън): Нелош разказ за закъсняло и свръхестествено отмъщение. Колман се е измъкнал от правосъдието, но десетките жертви на педофила ще му дадат поне част от заслуженото.
В заключение, доволен съм от сборника и съжалявам, че явно не е имало достатъчно читатели като мен, за да продължава Стрикса да ни разказва сказания и до днес!
4,14*
Displaying 1 - 9 of 9 reviews