What do you think?
Rate this book
Гневът на самодивите
Съвременна криминална мистерия и древни балкански легенди се сливат в един от най-четените албански романи, номиниран за Наградата за литература на Европейския съюз.
На фона на високите и стръмни Прокълнати планини, на дълбокото и омагьосващо Самодивско езеро, на непроходимите гори, пропити с кървавата история на албанския народ, се разгръща едно криминално разследване. Трима чужденци изчезват безследно някъде из тази неописуемо красива, но и опасна планинска местност. Разследването е възложено на главен комисар Марин Курти, който пристига от Тирана. Дали чужденците са станали жертви на нещастен случай, дали са били ограбени, отвлечени или убити? Курти, който е надарен с богато въображение и е израснал с историите на баба си за вили и самодиви, започва да се съмнява дали пък свръхестествени сили не са виновни за изчезването на тримата. Местните поверия, мистичният пейзаж и дори внезапно избухналата страст между него и младата докторка Алма още повече засилват убедеността му, че се случва нещо необяснимо, че са се събудили сили, които не могат да бъдат овладени от обикновен човек.
Григор Бануши създава роман, който остава дълго в съзнанието на читателя.
На фона на високите и стръмни Прокълнати планини, на дълбокото и омагьосващо Самодивско езеро, на непроходимите гори, пропити с кървавата история на албанския народ, се разгръща едно криминално разследване. Трима чужденци изчезват безследно някъде из тази неописуемо красива, но и опасна планинска местност. Разследването е възложено на главен комисар Марин Курти, който пристига от Тирана. Дали чужденците са станали жертви на нещастен случай, дали са били ограбени, отвлечени или убити? Курти, който е надарен с богато въображение и е израснал с историите на баба си за вили и самодиви, започва да се съмнява дали пък свръхестествени сили не са виновни за изчезването на тримата. Местните поверия, мистичният пейзаж и дори внезапно избухналата страст между него и младата докторка Алма още повече засилват убедеността му, че се случва нещо необяснимо, че са се събудили сили, които не могат да бъдат овладени от обикновен човек.
Григор Бануши създава роман, който остава дълго в съзнанието на читателя.
448 pages, Paperback
First published January 1, 2015
4 people are currently reading
64 people want to read
About the author
Grigor Banushi
2 booksGrigor Banushi was born in Tirana on October 2, 1948. After completing his higher education at the University of Tirana, in the Albanian Language and Literature department, he worked for some time as a teacher in the Puka district. From 1979 to 2013, he was a journalist at Radio Tirana. He published his first novel, The Death of Narcissus, in 1997, a novel that was followed by others: The Face of the Devil in 2009, The Sorrow of the Fairies in 2015, The Unfinished Symphony in 2017, The Scents of Autumn in 2018 and Waltz in the Desert in 2019. Voices of the Night is Grigor Banushi's seventh novel.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 15 of 15 reviews
July 30, 2020
Все си повтарям, че трябва да чета повече балканска литература (българска също). Но и съм установила, че ми е трудно да следвам предварително съставен списък с книги, независимо дали е изготвен от мен или някой друг. И когато се случих в книжарницата и стигнах до въпроса - тази или новата на Шел Вестьо, реших да гласувам доверие на съседите от Адриатика.
Не съжалявам, че опитах. Макар че историята не ми хареса особено. Половината текст се занимава с бурната, но безперспективна връзка на комисаря с красивата лекарка, а в сънищата му самодивите, за които не се знае дали са истински или просто плод на въображението, танцуват редом с жените в живота му, а неговото филологическо образование го кара да вижда легенди на всяка крачка. Изчезването на студентите сякаш е само повод за Марин Курти да се понесе по реката на мисълта си, през която виждаме пречупени късчета от живота на шиптарите... който все още не е излязъл от Средновековието.
Срещата не ме отчая. По-скоро ме мотивира да потърся класика Исмаил Кадаре. Може пък той да ме очарова...
Не съжалявам, че опитах. Макар че историята не ми хареса особено. Половината текст се занимава с бурната, но безперспективна връзка на комисаря с красивата лекарка, а в сънищата му самодивите, за които не се знае дали са истински или просто плод на въображението, танцуват редом с жените в живота му, а неговото филологическо образование го кара да вижда легенди на всяка крачка. Изчезването на студентите сякаш е само повод за Марин Курти да се понесе по реката на мисълта си, през която виждаме пречупени късчета от живота на шиптарите... който все още не е излязъл от Средновековието.
Срещата не ме отчая. По-скоро ме мотивира да потърся класика Исмаил Кадаре. Може пък той да ме очарова...
March 11, 2021
"Гневът на самодивите" от Григор Бануши е албански криминален роман, в който авторът е изградил една пълнокръвна и богата картина на живота в северна Албания, преплитайки я с криминално разследване.
Една от първите неща, които не ми харесаха е, че липсва послеслов от автора и не става съвсем ясно дали споменатите населени места са реални и къде точно се намират в северна Албания (аз поне не ги открих на картата), а ми беше интересно и исках да си представя по-добре мястото на действието, единствено река Дрин и Прокълнатите планини донякъде маркират. Не знам защо са преведени Прокълнати, като са по-известни като Проклетия или Албански Алпи.
Текстът вървеше много гладки и увлекателно, но на още едно място ме учуди избора на дума "анатомопатолог" (не знам дали съществува реално подобна дума) при положение, че в криминалните истории винаги използват патоанатом. Има и някой други логически странни решения - Алма Бокши младата лекарка, която е хирург, е само на 24 години.
Иначе историята започва повече от интересно, трима студенти чужденци, дошли на екскурзия в Албания, изчезват мистериозно в планините. В разследването е включен опитен комисар от Тирана, Марин Курти, който трябва да възстанови обърканите събития, за да открие какво се е случило с изчезналите.
Още от началото се появява труп, но не този, който всичко очакват, това е поводът за среща между Марин и Алма и начало на страстна любовна връзка, като за криминална история, лишена от прекалена сантименталност и прекалена еротика, което за мен е плюс.
Авторът вкарва твърде много идеи, детайли и описания, твърде много нишки, които не успява да преплете във вълнуващата и мащабна история, каквато романът има потенциала да бъде. Описанията създават ярка картина на природата, хората и начина им на живот в един див край, където все още действа албанският Канун (незнайно защо преведен като Канон), идва от (алб. "Kanuni), кръвно отмъщения. Заради твърде многото детайли, част от второстепенните персонажи не са достатъчно убедителни и действията им мотивирани.
В добавка легендите за самодивите придават един мистериозен и екзотичен нюанс, но и там ми липсва повече задълбоченост.
За криминална история, разследването върви много накъсано, появяват се множество случайни открития и хипотези, но липсва една цялостна линия.
Една от първите неща, които не ми харесаха е, че липсва послеслов от автора и не става съвсем ясно дали споменатите населени места са реални и къде точно се намират в северна Албания (аз поне не ги открих на картата), а ми беше интересно и исках да си представя по-добре мястото на действието, единствено река Дрин и Прокълнатите планини донякъде маркират. Не знам защо са преведени Прокълнати, като са по-известни като Проклетия или Албански Алпи.
Текстът вървеше много гладки и увлекателно, но на още едно място ме учуди избора на дума "анатомопатолог" (не знам дали съществува реално подобна дума) при положение, че в криминалните истории винаги използват патоанатом. Има и някой други логически странни решения - Алма Бокши младата лекарка, която е хирург, е само на 24 години.
Иначе историята започва повече от интересно, трима студенти чужденци, дошли на екскурзия в Албания, изчезват мистериозно в планините. В разследването е включен опитен комисар от Тирана, Марин Курти, който трябва да възстанови обърканите събития, за да открие какво се е случило с изчезналите.
Още от началото се появява труп, но не този, който всичко очакват, това е поводът за среща между Марин и Алма и начало на страстна любовна връзка, като за криминална история, лишена от прекалена сантименталност и прекалена еротика, което за мен е плюс.
Авторът вкарва твърде много идеи, детайли и описания, твърде много нишки, които не успява да преплете във вълнуващата и мащабна история, каквато романът има потенциала да бъде. Описанията създават ярка картина на природата, хората и начина им на живот в един див край, където все още действа албанският Канун (незнайно защо преведен като Канон), идва от (алб. "Kanuni), кръвно отмъщения. Заради твърде многото детайли, част от второстепенните персонажи не са достатъчно убедителни и действията им мотивирани.
В добавка легендите за самодивите придават един мистериозен и екзотичен нюанс, но и там ми липсва повече задълбоченост.
За криминална история, разследването върви много накъсано, появяват се множество случайни открития и хипотези, но липсва една цялостна линия.
May 9, 2023
Третата звезда я давам за корицата! Има малко⚠️ SPOILER ⚠️
Имах много големи очаквания! Започна много добре, но оставам особено разочарована! Етно - крими- фентъзи - любовен роман , обаче края не е в нито един от тия жанрове! Няма как да нищим 300 и отгоре страници заплетеното и мистериозно изчезване на 3ма туристи и да няма завършек ясен в кой от жанровете да търсим отговора - крими или фентъзи! И ако е фентъзи развръзката, както уж ни се обясни, доста по задълбочено трбваше да бъде фентъзито за 300 страници! Голяма скука с тия сънища - едно и също, поватряне, повтаряне... Като цяло всичкото това повествование можеше да се събере в стотина страници. И без да съм фен на любовните романи - верно ли хора, с отговорни професии на средна възраст, се държат като пубери?!?
Наистина съм разочарована! Рядко пиша ревюта, ама щом стигнах до тук.....
Но пък ми е първи албански автор. Има позитив от цялото това четене. Поне знам какво е "джублета", ако не друго 🤷♀️
Имах много големи очаквания! Започна много добре, но оставам особено разочарована! Етно - крими- фентъзи - любовен роман , обаче края не е в нито един от тия жанрове! Няма как да нищим 300 и отгоре страници заплетеното и мистериозно изчезване на 3ма туристи и да няма завършек ясен в кой от жанровете да търсим отговора - крими или фентъзи! И ако е фентъзи развръзката, както уж ни се обясни, доста по задълбочено трбваше да бъде фентъзито за 300 страници! Голяма скука с тия сънища - едно и също, поватряне, повтаряне... Като цяло всичкото това повествование можеше да се събере в стотина страници. И без да съм фен на любовните романи - верно ли хора, с отговорни професии на средна възраст, се държат като пубери?!?
Наистина съм разочарована! Рядко пиша ревюта, ама щом стигнах до тук.....
Но пък ми е първи албански автор. Има позитив от цялото това четене. Поне знам какво е "джублета", ако не друго 🤷♀️
March 15, 2022
Тъй като не бях взела книгата за себе си, чух някои комнтари и горе-долу знаех какво започвам да чета. Попринцип обичам трилъри - престъпления, заплетени тайни и разгадаването им, НО. Голямо НО.
Тази книга не ме дразни с това, че самодиви всъщност се споменават тук-таме като " представи си" и като сравнение и обяснение за нечие поведение. Дразни ме с това, че е разпиляна. Много разпиляна. До момента, до който съм стигнала, мозъкът ми се препъва да навърже една част - една линия, друга част - друга линия и постоянното им разминаване/редуване. Предполагам, че се допълват и си помагат, но постоянното им ту тук - ту там е влудяващо.
Не знам дали ще мога да се насиля да я довърша. ИСКАМ да я харесам, но буквално ми причинява главоболие.
Тази книга не ме дразни с това, че самодиви всъщност се споменават тук-таме като " представи си" и като сравнение и обяснение за нечие поведение. Дразни ме с това, че е разпиляна. Много разпиляна. До момента, до който съм стигнала, мозъкът ми се препъва да навърже една част - една линия, друга част - друга линия и постоянното им разминаване/редуване. Предполагам, че се допълват и си помагат, но постоянното им ту тук - ту там е влудяващо.
Не знам дали ще мога да се насиля да я довърша. ИСКАМ да я харесам, но буквално ми причинява главоболие.
May 1, 2025
Почти нищо не знам за Албания, затова тази книга я четох с желание. От нея научих за някои особености на албанската природа и култура. Запознах се Канунът или канонът (така е преведено в книгата, явно дублетна форма), който все още действа с пълна сила по река Дрина в Северна Албания. Патриархатът е силен, а жената е принудена да се подчинява. Ако убиеш, роднините на убития имат право на "око за око, зъб за зъб". Тежък живот, много смърт и страдание. Надявам се към днешно време вече да няма хора, които да прилагат старите закони.
Самата книга е мистерия и действието се върти около Марин, който е дошъл в Албанските Алпи да разследва изчезването на трима чужденци - едно момиче и две момчета. Запознава се с Алма, която на 24 години е вече хирург и работи в местната болница. Стъписах се, защото не е възможно да станеш практикуващ доктор на 24 години, но да речем, че е някакъв пропуск от страна на автора. С Марин започват да се случват странни неща, докато тече разследването. Сънува ли самодиви или ги вижда наяве? Колкото повече се задълбочават отношенията между него и Алма, както и посещенията му на Самодивското езеро, толкова повече се задълбочават съновиденията. Въпросите за изчезналите младежи са много, а отговори няма.
Повествованието тече общо взето интересно, загадъчно и проследява стъпка по стъпка разследването на детективите. В началото преглъщаш подробно описаните взаимоотношения между Марин и Алма, леката еротика, но в края вече ти се иска авторът да спре да се повтаря. Книгата е чудесна, държи с мистерията в нея, но повторенията на едно и също натоварва сюжета. Терзанията на Алма и триъгълникът, който се оформи в един момент, бяха напълно излишни за повествованието, нямаше връзка с разследването. Когато романът е криминален, някак не очакваш в него да е описано толкова подробно една любовна история.
Може би книгата няма да се хареса на всеки, има си специфична атмосфера. Включването на легендите за самодивите в една мистерия с изчезнали младежи, не е типично за една криминална история. Фантазиите на Марин в това отношение бяха твърде бурни. Въпреки това ми хареса, заради това че е нещо различно, но същевременно близко до нас от митологична гледна точка.
Самата книга е мистерия и действието се върти около Марин, който е дошъл в Албанските Алпи да разследва изчезването на трима чужденци - едно момиче и две момчета. Запознава се с Алма, която на 24 години е вече хирург и работи в местната болница. Стъписах се, защото не е възможно да станеш практикуващ доктор на 24 години, но да речем, че е някакъв пропуск от страна на автора. С Марин започват да се случват странни неща, докато тече разследването. Сънува ли самодиви или ги вижда наяве? Колкото повече се задълбочават отношенията между него и Алма, както и посещенията му на Самодивското езеро, толкова повече се задълбочават съновиденията. Въпросите за изчезналите младежи са много, а отговори няма.
Повествованието тече общо взето интересно, загадъчно и проследява стъпка по стъпка разследването на детективите. В началото преглъщаш подробно описаните взаимоотношения между Марин и Алма, леката еротика, но в края вече ти се иска авторът да спре да се повтаря. Книгата е чудесна, държи с мистерията в нея, но повторенията на едно и също натоварва сюжета. Терзанията на Алма и триъгълникът, който се оформи в един момент, бяха напълно излишни за повествованието, нямаше връзка с разследването. Когато романът е криминален, някак не очакваш в него да е описано толкова подробно една любовна история.
Може би книгата няма да се хареса на всеки, има си специфична атмосфера. Включването на легендите за самодивите в една мистерия с изчезнали младежи, не е типично за една криминална история. Фантазиите на Марин в това отношение бяха твърде бурни. Въпреки това ми хареса, заради това че е нещо различно, но същевременно близко до нас от митологична гледна точка.
August 28, 2024
Гневът на самодивите не може да бъде укротен: https://knigolandia.info/gnevut-na-sa...
Бануши ни въвежда в свят, в който съвременността не е успяла да влезе в пълно владение. Главен герой в романа е комисарят Марин Курти, който определено не се вписва в клиширания образ за полицай – той чете много, може би твърде много, слуша класическа музика, изобщо е „човек с висока култура и интересни увлечения“, а преди да се насочи към разследванията на престъпления, е дори учил филология с неясното намерение да стане евентуално писател. Сега обаче се занимава с по-преките проявления на жестоката човешка природа, а пред него седи истинско предизвикателство – трима туристи, Маркус, Ото и Ирена, до един творчески личности: фотограф, студент по изобразително изкуство и цигуларка, са изчезнали без следа сред албанските планини и той трябва да разбере какво се е случило с тях.
Издателска къща Персей
https://knigolandia.info/gnevut-na-sa...
Бануши ни въвежда в свят, в който съвременността не е успяла да влезе в пълно владение. Главен герой в романа е комисарят Марин Курти, който определено не се вписва в клиширания образ за полицай – той чете много, може би твърде много, слуша класическа музика, изобщо е „човек с висока култура и интересни увлечения“, а преди да се насочи към разследванията на престъпления, е дори учил филология с неясното намерение да стане евентуално писател. Сега обаче се занимава с по-преките проявления на жестоката човешка природа, а пред него седи истинско предизвикателство – трима туристи, Маркус, Ото и Ирена, до един творчески личности: фотограф, студент по изобразително изкуство и цигуларка, са изчезнали без следа сред албанските планини и той трябва да разбере какво се е случило с тях.
Издателска къща Персей
https://knigolandia.info/gnevut-na-sa...
April 17, 2023
Пълна загуба на време беше тази книга. Постоянни повторения, скучни герои, и на практика нищо не се случи за 300 и кусур страница, освен че героят сънуваше самодиви и секса го приемаше за битка. 🤦🏻♀️
April 8, 2023
Това е повече любовен роман, отколкото криминална история.
Подхванах книгата с любопитство, но я завърших с мъка. Историята е обременена от лирически отклонения, което създава усещане за мудност в действията, а също така и за въртене в кръг. Липсва ми логичната последователност, както и дълбочина в разсъжденията..
Подхванах книгата с любопитство, но я завърших с мъка. Историята е обременена от лирически отклонения, което създава усещане за мудност в действията, а също така и за въртене в кръг. Липсва ми логичната последователност, както и дълбочина в разсъжденията..
August 10, 2024
Разследване в дивото
(Цялото ревю е тук: https://knijenpetar.wordpress.com/202...)
Не ми беше трудно да избера за четене тази книга. Сюжетът отпраща в трудно достъпните планински райони на Албания, носи тайнствената следа на местните митове и легенди, разгръща потенциален криминален случай и дава свобода на любовните трепети на няколко души. Повечето от това разбрах едва при започването на романа, но предварителната ми оценка беше за нещо почти екзотично, макар тази страна да не е толкова далечна и скрита от погледа. „Гневът на самодивите“ („Персей“, 2020, с превод на Екатерина Търпоманова) се оказа и доста атрактивна заради обичаите, привичките и настройката на един народ с различно мислене. Свикнал съм криминалните романи да имат закалката на западния модел, или по-точно – да имат определена рамка, действие и разрешение на случая, като всичко звучи някак познато и удобно за привикналия читател. Предполагам, че за това първите петдесетина страници ми се сториха хаотични и някак недобре балансирани като начало на криминална мистерия. Тук трябва да имаме предвид и героите, които стоят леко встрани от шумотевицата на модерните времена. Трябва да навлезем сред откъснати малки селца, диви местности и неутъпкани пътеки. Така природата постепенно завладява ума и човек се чувства като участник в сън, където е почти логично да се слее с местната митология.
(Продължава в блога: https://knijenpetar.wordpress.com/202...)
(Цялото ревю е тук: https://knijenpetar.wordpress.com/202...)
Не ми беше трудно да избера за четене тази книга. Сюжетът отпраща в трудно достъпните планински райони на Албания, носи тайнствената следа на местните митове и легенди, разгръща потенциален криминален случай и дава свобода на любовните трепети на няколко души. Повечето от това разбрах едва при започването на романа, но предварителната ми оценка беше за нещо почти екзотично, макар тази страна да не е толкова далечна и скрита от погледа. „Гневът на самодивите“ („Персей“, 2020, с превод на Екатерина Търпоманова) се оказа и доста атрактивна заради обичаите, привичките и настройката на един народ с различно мислене. Свикнал съм криминалните романи да имат закалката на западния модел, или по-точно – да имат определена рамка, действие и разрешение на случая, като всичко звучи някак познато и удобно за привикналия читател. Предполагам, че за това първите петдесетина страници ми се сториха хаотични и някак недобре балансирани като начало на криминална мистерия. Тук трябва да имаме предвид и героите, които стоят леко встрани от шумотевицата на модерните времена. Трябва да навлезем сред откъснати малки селца, диви местности и неутъпкани пътеки. Така природата постепенно завладява ума и човек се чувства като участник в сън, където е почти логично да се слее с местната митология.
(Продължава в блога: https://knijenpetar.wordpress.com/202...)
April 20, 2023
Едва я прочетох! Направо на инат, само и само да разбера накрая ще има ли развръзка. Направо ме побъркваха повторенията. 40% от книгата са повторения. Действието върви мудно и разпокъсано. Заформя се още в началото страстна любовна история, която също остава някак недовършена с изборите, които правят героите. И накрая дори няма адекватна развръзка. Загубено време...
April 23, 2023
Криминално етно фентъзи, стана ми интересно, че е от албански писател.Завръзката е ок, към средата забуксува действието и по разследването и по паралелната любовна история. Имаше доста повторения на мисли на героите.Не завършва стандартно за криминален роман, но пък дава простор за алтернативи.
July 5, 2022
Погрешно сложена на рафта за фентъзи в библиотеката, от където може би произтича и лекото ми разочарование, защото всъщност не си падам особено по криминални романи :D Но пък и не е категорично зле.
May 15, 2023
Беше интересна на моменти, но имаше много повторения ,излишни и прекалено много описания на пейзаж и чувства ... Очаквах поне по- интересен край, но е написан набързо .
September 28, 2024
...Имаше някаква неделима връзка между любовта, страданието и живота. Всеки човек се сблъскване с нея. Същността не се променяше, само формата, времето и мястото...
August 10, 2024
Не помня, кога последно съм чела толкова неприятна книга. Неприятна не като съдържание, а като писане. Пустото ми упорство да завършвам всичко започнато! Ако като нормален човек я бях зарязала, сигурно щеше да се размине с две звезди, но в хода на тези почти 450 страници раздразнението ми се превърна направо в неприязън.
В момента не мога да посоча едно нещо, което ми хареса в тази книга. Ще ми се да кажа, че поне се насладих на красиви природни гледки; че научих нещо за Канона, неписаните албански закони; или че се заинтригувах от размирните събития в Албания. Но каквото имаше, се загуби в безкрайни словоизлияния.
Главният герой, Марин Курти, се е преквалифицирал от филолог в полицай, въпреки че моите подозрения са, че са го натирили позорно от университета заради словоблудство.
Повествованието е тегаво и претенциозно, с непрекъснани повторения на едни и същи неща, които обаче успяваха на места и да си противоречат. Никога не съм се чувствала толкова дистанцирана от герои, когато уж съм в непрестанен контакт с мислите и чувствата им.
Марин се занимава с две неща - да разследва изчезването на трима чужденци, и да се боричка между чаршафите с местната лекарка. Терминът е нарочен, защото точно така все описва секса между тях. И с двете неща, Марин не стига до никъде. Това бе един от най-нелогично водените криминални случаи, които съм чела, като поведение на разследващите, като постъпки и висящи нишки (защо носят труп в болница, която няма морга, при условие, че и патолог ще си водят от другаде? Как се стои на пост, като хубаво си затапиш ушите със слушалки? Защо когато има улика от анонимно обаждане, шефа на местната полиция праща на комисаря брой от вестника по специален куриер, където е написано, а не му каже направо? И още wtf-та). Финалът на случая беше просто фантазия, независимо дали човек иска или не да приеме наличие на магически реализъм в книгата.
Алма беше гореспоменатата докторка. Никога не съм изпитвала такава антипатия към книжна колежка. Няма да мине теста за Секси лампата. Нейното извинение е, че явно беше направена само и единствено да се поласкае Марин, и накрая да излезе като трагичен герой. И да имах някакви положителни чувства към Алма, те се изпариха при епизода, когато Марин игнорираше обажданията и закъсняваше, а тя използва тези часове да му изчисти къщата и да реди оди какъв хубав мъж е. Ах, ама какъв интелигентен. И галантен. Че и класическа музика слуша.
Спирам, защото съм кисела. Така исках да харесам тази книга.
Корицата поне е хубава.
В момента не мога да посоча едно нещо, което ми хареса в тази книга. Ще ми се да кажа, че поне се насладих на красиви природни гледки; че научих нещо за Канона, неписаните албански закони; или че се заинтригувах от размирните събития в Албания. Но каквото имаше, се загуби в безкрайни словоизлияния.
Главният герой, Марин Курти, се е преквалифицирал от филолог в полицай, въпреки че моите подозрения са, че са го натирили позорно от университета заради словоблудство.
Повествованието е тегаво и претенциозно, с непрекъснани повторения на едни и същи неща, които обаче успяваха на места и да си противоречат. Никога не съм се чувствала толкова дистанцирана от герои, когато уж съм в непрестанен контакт с мислите и чувствата им.
Марин се занимава с две неща - да разследва изчезването на трима чужденци, и да се боричка между чаршафите с местната лекарка. Терминът е нарочен, защото точно така все описва секса между тях. И с двете неща, Марин не стига до никъде. Това бе един от най-нелогично водените криминални случаи, които съм чела, като поведение на разследващите, като постъпки и висящи нишки (защо носят труп в болница, която няма морга, при условие, че и патолог ще си водят от другаде? Как се стои на пост, като хубаво си затапиш ушите със слушалки? Защо когато има улика от анонимно обаждане, шефа на местната полиция праща на комисаря брой от вестника по специален куриер, където е написано, а не му каже направо? И още wtf-та). Финалът на случая беше просто фантазия, независимо дали човек иска или не да приеме наличие на магически реализъм в книгата.
Алма беше гореспоменатата докторка. Никога не съм изпитвала такава антипатия към книжна колежка. Няма да мине теста за Секси лампата. Нейното извинение е, че явно беше направена само и единствено да се поласкае Марин, и накрая да излезе като трагичен герой. И да имах някакви положителни чувства към Алма, те се изпариха при епизода, когато Марин игнорираше обажданията и закъсняваше, а тя използва тези часове да му изчисти къщата и да реди оди какъв хубав мъж е. Ах, ама какъв интелигентен. И галантен. Че и класическа музика слуша.
Спирам, защото съм кисела. Така исках да харесам тази книга.
Корицата поне е хубава.
Displaying 1 - 15 of 15 reviews