What do you think?
Rate this book
Поздрави от Хадес
„Поздрави от Хадес“ умело разработва мита за Едип и неговите потомци. Увличащ текст, който на моменти стряска, на моменти е страстен, на моменти показва неизвестното като привлекателно, но носи и оптимизъм за оцеляването и на родовото, и на индивидуалното добро."
– Невена Панова
– Невена Панова
210 pages, Paperback
First published June 1, 2020
1 person is currently reading
63 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 6 of 6 reviews
August 3, 2020
Взискателна книга, която се отплаща за вниманието, което си ѝ отделил с всяка следваща страница.
Това е първата книга на Яница Радева, която чета. Бях чувала за нея немалко пъти преди, а и знаех, че предишният ѝ роман също е свързан с мита за Едип цар и предшества „Поздрави от Хадес“ като момент, в който повествованието започва, макар двете да не са свързани, доколкото знам.
„Поздрави от Хадес“ заварва Едип ослепен, безпътен и изправен пред неизбежността на собствената си съдба. Персонажите в романа са много и всеки един от тях стъпва върху мита, но въпреки това характерът му е развит и изваян до нова, по-висша форма, превърната в единство на литературност и изкуство. Героите са ярки, но и кротки. Всеки от тях има своя гледна точка и по различен начин е оръдие на съдбата, боговете и пророчествата. Всеки един има нужда да разкаже за себе си, за философията си, за събитията. Да се изповяда.
Именно благодарение на различните гледни точки историята на Едип цар придобива триизмерност, повече плътност и надскача познатата сюжетна линия.
Преди години чуждестранно издателство, чието име не мога да си спомня, беше поканило различни световни писатели, които си избират древногръцки мит и го развиват или разказват (или и двете) по свой начин, с нова форма и нов глас. Всъщност тогава прочетох за първи път романи на Джанет Уинтърсън („Тежестта“ и мита за Атлас) и Маргарет Атууд („Одисеята на Пенелопа). А романът на Яница Радева спокойно ми напомня именно за тази идея - завръщане към сюжетите на древногръцката митология и изкачването им на ново ниво. Митовете са неизчерпаем източник на проблематика, конфликти, вълшебства и действие. „Поздрави от Хадес“ по брилянтен начин доказва, че плодородната литературна почва и безкрайно интелигентният писател са най-добрата комбинация за подобно начинание.
Езикът на Яница Радева също изисква специално внимание и бдителност, защото съдържа много информация, движение и естетика и в отделните думи, и в изреченията, и в техния общ сбор. Литературната плътност е висока и ми напомни за една от основните функции на добрия роман - да те амбицира, съсредоточи, да изиска от теб да помислиш, да се постараеш, да замълчиш.
Прекрасен роман.
Това е първата книга на Яница Радева, която чета. Бях чувала за нея немалко пъти преди, а и знаех, че предишният ѝ роман също е свързан с мита за Едип цар и предшества „Поздрави от Хадес“ като момент, в който повествованието започва, макар двете да не са свързани, доколкото знам.
„Поздрави от Хадес“ заварва Едип ослепен, безпътен и изправен пред неизбежността на собствената си съдба. Персонажите в романа са много и всеки един от тях стъпва върху мита, но въпреки това характерът му е развит и изваян до нова, по-висша форма, превърната в единство на литературност и изкуство. Героите са ярки, но и кротки. Всеки от тях има своя гледна точка и по различен начин е оръдие на съдбата, боговете и пророчествата. Всеки един има нужда да разкаже за себе си, за философията си, за събитията. Да се изповяда.
Именно благодарение на различните гледни точки историята на Едип цар придобива триизмерност, повече плътност и надскача познатата сюжетна линия.
Преди години чуждестранно издателство, чието име не мога да си спомня, беше поканило различни световни писатели, които си избират древногръцки мит и го развиват или разказват (или и двете) по свой начин, с нова форма и нов глас. Всъщност тогава прочетох за първи път романи на Джанет Уинтърсън („Тежестта“ и мита за Атлас) и Маргарет Атууд („Одисеята на Пенелопа). А романът на Яница Радева спокойно ми напомня именно за тази идея - завръщане към сюжетите на древногръцката митология и изкачването им на ново ниво. Митовете са неизчерпаем източник на проблематика, конфликти, вълшебства и действие. „Поздрави от Хадес“ по брилянтен начин доказва, че плодородната литературна почва и безкрайно интелигентният писател са най-добрата комбинация за подобно начинание.
Езикът на Яница Радева също изисква специално внимание и бдителност, защото съдържа много информация, движение и естетика и в отделните думи, и в изреченията, и в техния общ сбор. Литературната плътност е висока и ми напомни за една от основните функции на добрия роман - да те амбицира, съсредоточи, да изиска от теб да помислиш, да се постараеш, да замълчиш.
Прекрасен роман.
July 14, 2020
Току-що приключих "Поздрави от Хадес" и рядко, да не кажа никога, съм била толкова убедена за съвременна книга, че ще стане класика. Не съм допускала, че мой съвременник може да развие така убедително митологичен сюжет. И да създаде една толкова плътна антична атмосфера, която те пренася в онези древни времена. И да покаже – интимно, човешки, цяла палитра от страсти, които разпознаваме и в себе си, и все пак ги виждаме и в едър мащаб – както ги познаваме от митологията. В този роман всичко е ювелирно изпипано - нищо излишно не видях, езикът е изящен, с прекрасни метафори и сравнения, при това отлично дозирани, така че текстът да не бъде натруфен. И в тази изящна словесност са вплетени идеи, алюзии. Предупреждавам: при мен не се получи бързо четене на този роман. Една от причините е, че там няма случайни детайли, а за хора като мен със слаба памет, може да се наложи да се върнат, за да прочетат пак някоя подробност, която се е оказала важна. Втората причина е, че се връщах, понякога по няколко пъти, за да прочета някой особено красив пасаж. А такива в книгата имаше много. Препоръчвам горещо и се радвам за тези, на които предстои да прочетат за пръв път "Поздрави от Хадес". :)
August 2, 2020
Ананке и нейните три дъщери. Може ли човек да избяга от отреденото? Има ли отредено за всеки от нас? Кой плаща за греховете на прародителите? Кръгът трябва ли да се затвори, някъде, напред в безкрайността? Или може да ни се размине?
И ме заболя от съдбата на героите, войните са мммм толкова непрактични от женска гледна точка....отглеждаш деца с години и после за миг биват унищожени заради нечие его/алчност.
пс/ 2 и 1/2 *
И ме заболя от съдбата на героите, войните са мммм толкова непрактични от женска гледна точка....отглеждаш деца с години и после за миг биват унищожени заради нечие его/алчност.
пс/ 2 и 1/2 *
July 23, 2020
Четенето на този текст изисква повече ангажираност, отколкото може да ни се стори на пръв поглед. Очакването да преговорим познат сюжет и да преповторим вече изречени и изписани думи не се оправдава, не защото митът е променен („Кой би могъл да оспори мита?” /90/), а заради стила, техниката на разказване и психологизма у персонажите.
Ако „Пътят към Тива” разказва за младостта , то тук акцентът е поставен върху смъртта, както и самото заглавие заявява. Усещането за обреченост, за безпомощност пред цикличността на битието и пред времето е доминиращо. Нуждата от обяснение на несправедливостите създава митове и пророци, в които хората вярват, за да се съхранят, за да оцелеят. Дъщерята на Тирезий, жрица на име Манто, която аз виждам и като главната героиня в този роман, в течение на цялото повествование обяснява на себе си и на читателите същността на пророчествата и сляпата вяра, която хората имат в тях. За нея самият живот е една закономерност, равновесие в природата, неподвластно на външен контрол:
https://amelllie.blogspot.com/2020/07...
Ако „Пътят към Тива” разказва за младостта , то тук акцентът е поставен върху смъртта, както и самото заглавие заявява. Усещането за обреченост, за безпомощност пред цикличността на битието и пред времето е доминиращо. Нуждата от обяснение на несправедливостите създава митове и пророци, в които хората вярват, за да се съхранят, за да оцелеят. Дъщерята на Тирезий, жрица на име Манто, която аз виждам и като главната героиня в този роман, в течение на цялото повествование обяснява на себе си и на читателите същността на пророчествата и сляпата вяра, която хората имат в тях. За нея самият живот е една закономерност, равновесие в природата, неподвластно на външен контрол:
https://amelllie.blogspot.com/2020/07...
September 25, 2021
"Поздрави от Хадес" - Яница Радева, изд. Жанет 45, 2020
Напоследък ме е обзела мисъл да давам шанс на повече български съвременни автори. Романът на Яница Радева ни представя втората част от мита за цар Едип, а именно напускането му от Тива и "отключването" на проклятието.
За да ни представи Античния свят авторката е решила да разкаже историята с помощта на три гледни точки - Манто (Тирезиевата дъщеря, която е гадателка), Исмена (Едипова дъщеря) и Агатон (Тивански военнослужещ; изцяло измислен герой, който не присъства в основния мит за Едип).
Една дума може да опише историята в този роман и тя е - трагедия. Хората, които са чели произведенията на Софокъл знаят, че това вещае тази история. Определено да се представи историята от три гледни точки е много добро решение, разказите на Исмена и Манто ми харесаха много повече от разказите от страната на Агатон, ще кажете, ама нали един автор ги е писал- да, но нещо не можах да се разбера с частите на този тивански военнослужещ - твърде объркано ми дойде. Частите на Исмена и Манто бяха по-подредени и последователни, поне според мен.
Историята проследява развитието на Едиповите деца - двамата му сина Полиник и Етеокъл, и дъщерите му Исмена и Антигона.
История за семейството, история за братството и история, която показва как властта може да погуби цял един род.
Къде се намесва Хадес в цялата история, ще оставя сами да разберете, хаха.
Книгата ми вървеше бавно, защото имаше доста описателни разкази, които трябва да се премислят доста добре за да се разберат. (лично за мен)
Спрях се на тази книга, защото напоследък ми е интересна темата за Античния свят, а и присъствах на представяне от авторката. Определено бих си взел нейна следваща книга, а тя дори сподели, че няма да е на антична тематика, а ще се съсредоточи в написването на съвременна история.
Напоследък ме е обзела мисъл да давам шанс на повече български съвременни автори. Романът на Яница Радева ни представя втората част от мита за цар Едип, а именно напускането му от Тива и "отключването" на проклятието.
За да ни представи Античния свят авторката е решила да разкаже историята с помощта на три гледни точки - Манто (Тирезиевата дъщеря, която е гадателка), Исмена (Едипова дъщеря) и Агатон (Тивански военнослужещ; изцяло измислен герой, който не присъства в основния мит за Едип).
Една дума може да опише историята в този роман и тя е - трагедия. Хората, които са чели произведенията на Софокъл знаят, че това вещае тази история. Определено да се представи историята от три гледни точки е много добро решение, разказите на Исмена и Манто ми харесаха много повече от разказите от страната на Агатон, ще кажете, ама нали един автор ги е писал- да, но нещо не можах да се разбера с частите на този тивански военнослужещ - твърде объркано ми дойде. Частите на Исмена и Манто бяха по-подредени и последователни, поне според мен.
Историята проследява развитието на Едиповите деца - двамата му сина Полиник и Етеокъл, и дъщерите му Исмена и Антигона.
История за семейството, история за братството и история, която показва как властта може да погуби цял един род.
Къде се намесва Хадес в цялата история, ще оставя сами да разберете, хаха.
Книгата ми вървеше бавно, защото имаше доста описателни разкази, които трябва да се премислят доста добре за да се разберат. (лично за мен)
Спрях се на тази книга, защото напоследък ми е интересна темата за Античния свят, а и присъствах на представяне от авторката. Определено бих си взел нейна следваща книга, а тя дори сподели, че няма да е на антична тематика, а ще се съсредоточи в написването на съвременна история.
November 2, 2025
Изпитах удоволствие от изключителното словесно майсторство на авторката, което проличава във всеки ред на този роман, посветен на Античността. Това е впечатляващ факт, като се има предвид мащабността и сложността на историческия период, който тя се е заела да пресъздаде.
Струва ми се, че тя притежава неоспорим талант за живописно и дълбоко проникновено описание на тези отдалечени епохи. Успехът ѝ е забележителен, защото тя се справя блестящо с тази, според моето скромно мнение, твърде нелека и изпълнена с подводни камъни задача. Овладяването на езика на епехота и способността да вдъхнеш живот на отдавна отминали светове изисква не само добро познаване на фактите, но и истинска писателска дарба – нещо, което тя демонстрира с внушителна лекота.
Докато мнозина автори успешно боравят с езика и сюжета, когато пишат за съвременността или близ��ото минало, предизвикателството да се пренесеш убедително в хилядолетия, забулени в легенди и митове, е от съвсем друго естество.
Изисква се сериозна ерудиция и фина интуиция за психологията и бита на хората от онова време, за да не звучи текстът като сух исторически преразказ. Античният свят е не просто фон, а жив, дишащ организъм под перото на авторката.
В ръцете на не толкова подготвен творец, подобен материал би могъл да се превърне в тежко и монотонно четиво. Тук обаче текстът е изключително изчистен, стегнат и притежава кристална яснота.
Това е роман, който заслужава да бъде оценен не само заради сюжета си, но и заради несравнимата си литературна стойност.
Струва ми се, че тя притежава неоспорим талант за живописно и дълбоко проникновено описание на тези отдалечени епохи. Успехът ѝ е забележителен, защото тя се справя блестящо с тази, според моето скромно мнение, твърде нелека и изпълнена с подводни камъни задача. Овладяването на езика на епехота и способността да вдъхнеш живот на отдавна отминали светове изисква не само добро познаване на фактите, но и истинска писателска дарба – нещо, което тя демонстрира с внушителна лекота.
Докато мнозина автори успешно боравят с езика и сюжета, когато пишат за съвременността или близ��ото минало, предизвикателството да се пренесеш убедително в хилядолетия, забулени в легенди и митове, е от съвсем друго естество.
Изисква се сериозна ерудиция и фина интуиция за психологията и бита на хората от онова време, за да не звучи текстът като сух исторически преразказ. Античният свят е не просто фон, а жив, дишащ организъм под перото на авторката.
В ръцете на не толкова подготвен творец, подобен материал би могъл да се превърне в тежко и монотонно четиво. Тук обаче текстът е изключително изчистен, стегнат и притежава кристална яснота.
Това е роман, който заслужава да бъде оценен не само заради сюжета си, но и заради несравнимата си литературна стойност.
Displaying 1 - 6 of 6 reviews