„Оплети и разплитай” е роман за умните деца, но и за възрастните, които обичат хубавата детска литература. Книга, в която има много ритъм, плътност и пищност. Можеш да я четеш изречение по изречение или да я изгълташ наведнъж. Може да я отгръщаш и да си я припомняш много пъти. Можеш да се разпознаеш в образите, във фантазиите и в ситуациите.
Както всяка добра книга, така и „Оплети и разплитай” говори за най-големите неща в живота и смъртта, като разказва семейна история. Читателят доброволно и внезапно става герой на книгата без дори да усети, защото в нея няма и грам поучителност, фалш или маниерност.
Финалът й е пълен с надежда - точно както трябва да се пише за красиво тъжните неща. Това е книга за четене навсякъде и от всички.
Приятно пътешествие в тази необикновена приказка за деца и възрастни с Лия и нейната прабаба Нора.
Родена е в град Елин Пелин. През 1991 г. завършва Факултета по журналистика и масови комуникации към Софийския университет “Св. Климент Охридски” със специализация по радиожурналистика при доц. Снежана Попова. Пет година работи като редактор в общинския вестник на град Елин Пелин. Сътрудничи на вестници и списания с журналистически материали. Носител на трета награда в националния конкурс на списание “Български журналист” на тема: “Аз и моята професия”. През 1994 година заедно с Димитрина Попова започва издаването на частен общински вестник “Нов общински новинар” за общините Елин Пелин и Горна Малина. Изданието просъществува само десет броя. Пише стихове и разкази от ученическа възраст. Публикувала е във в. “Средношколско знаме” и “Родна реч”, “Студенска трибуна”, “АБВ”, “Пулс”,“Ние, жените”, списания “Бела”, “Жената днес”, е-списание Public Rеpublic, в.“Литературен вестник”, списания “Знаци” и “Балкани”. През август 2010 г. спечелва втора награда за хумористичен разказ на конкурса в Хасково “Каунь 2010”.
Стихове на Христина Панджаридис за излъчвани по БНР… В последните години пише хайку и разкази… Живее със семейството си във Франция.
„Оплети и разплитай“ (изд. „Екрие”) на Христина Панджаридис предизвиква любопитство с необичайното си жанрово определение – „детски роман за възрастни”. Може да се каже също така, че това е роман за деца, които са помъдрели преждевременно, или пък за възрастни, които отчаяно се опитват да не пораснат съвсем и да си запазят за из път зрънце топла магия от своето детство. Прочетете ревюто на "Книжни Криле": https://knijnikrile.wordpress.com/202...
🧶 Оплети и разплитай - Христина Панджаридис Очарователна, сияйна корица, която направо те приканва да я гушнеш! А с малкото надписче на нея семпло и обещаващо ти напомня: „детски роман за възрастни“. Е, как да не посегнеш? „Оплети и разплитай“ звучи уютно и бабешки - като следобед с чай, плетки и нещо сладичко. Очаквах нещо топло и магично, но вместо това... получих кълбо от думи, което не успях да разплета, колкото и да се стараех. Сюжетът се заплита, преводът се губи, а накрая не знаеш кое точно се е разплело- историята или намерението ти да четеш точно тази книга. Идеята е чудесна-баба, която обича безусловно, пази, благославя и окриля дома с магия. Но... между тази идея и изпълнението има доста възли. Толкова исках да я харесам! Корицата ме подмами с обещанието, че „никога не порастваме“- а аз, наивната, повярвах. Истината е, че четенето се оказа повече борба с конци, отколкото прежда от удоволствие. Колкото и да уважавам труда на авторката, книгата просто не ми се „оплете“ правилно. Не бих я препоръчала- макар първоначално да имах голямото желание да я „изтъркуля“ при вас, с ентусиазъм да я разнищим заедно. Но, уви… това кълбо се оказа заплетено и е просто за изхвърляне.
Романът представлява фентъзи за пораснали деца, който ще ви накара да прелетите към детството и всички извършени и недовършени бели. Главните герои са Нора и нейната внучка, която има нужда да научи някоя беля, защото е прекалено изолирана и затворена, а прабаба й е доста веща в пакостите... Действието се развива бързо, а под разсъжденията и диалозите на героите са скрити различни мъдрости и съвети, а всяка глава от книгата започва с хайку ... . 📝Любими фрази: . 🔎Старостта не е младост, погледната под увеличително стъкло, а период, за който все не си достатъчно екипиран. Винаги върви оправданието, че спомените избледняват. Старостта в ролята на гума, изтриваща разни моменти и гафове...