Кирил Николов е най-успешният български състезател по спортно ориентиране, многократен държавен и балкански шампион, европейски сребърен медалист и носител на многобройни първи места от най-големите клубни състезания по ориентиране в света.
Дизела е легенда в планинското бягане, известен с изкачването на 5-те най-високи планински върхове в България за по-малко от 24 часа и първото пробягване на планинския маршрут Ком-Емине за по-малко от пет денонощия.
Но Кирил Николов-Дизела е много повече от професионален атлет. Вдъхновител за всички, които не вярват в думата “невъзможно”. Мотиватор за хората, които мечтаят да надскочат не само средата си, но и самите себе си. Водач в пътуването, което никога не свършва.
Богдан Русев е съвременен български писател. Автор е на романи, разкази и детски приказки. Известен е и като преводач от английски език на автори от световната литература. Известен е още като писател на книги-игри под псевдонима Робърт Блонд. Той е едната половина от тандема „Робърт Блонд и Ейдриън Уейн“.
Давам 5 звездички само заради Дизела, който е Вдъхновение и заслужава 10 от 5. На самата книга, като литературно произведение, давам по-малко от 5.
Хубавото на книгата е, че е добре структурирана и информативна. Научих факти за Дизела, които не знаех досега. Но през цялото време се чувствах, като че ли някой ми преразказва факти като страничен наблюдател, без специално отношение към бягането.
Чаках книгата с нетърпение, тъй като в свободното си време бягам любителски. Не мога да се похваля с кой знае какви постижения, но все пак бягам и бягането е важна част от ежедневието ми. Всеки път когато бягам за по-добро време или място в състезанието и всичко ме боли, повръща ми се и искам да се откажа, се опитвам да намеря стимул да превъзмогна себе си и собствените си ограничения и да завърша състезанието. А това е адски трудно; може би ( заедно с подготовката), е най-важната част от бягането. От тази гледна точка бих искала да знам как се е чувствал Дизела, когато тялото му е отказвало да продължи, а той все пак е намирал сили да превъзмогне ограниченията на тялото си и да избяга трасето докрай. Какъв е бил вътрешният му монолог (или диалог).
Иначе от книгата разбрах, че Дизела е машина; това го знаех отдавна. Факти от рода на " обикновеният турист минава този отрязък от Ком-Емине за "х" дни, а Дизела го минава за 4 часа, са сухи и предполагам могат да се намерят навсякъде в Интернет.
Ролята на книгата, поне за мен, е не само да структурира тези факти, но да ги оцвети емоционално и да ги превърне в лична история - не само тази на протагониста, но и тази на читателя.
Подозирам, че авторът никога не е бягал ( извинявам се, ако не съм права). Но най-добрите произведения се получават, когато авторът е преживял и изстрадал от първо лице това, за което пише.
Историята и постиженията на Дизела са вдъхновяващи сами по себе си, но ми липсваше Богдан Русев с неговия изказ, да те грабне, да ти разкаже нещо неочаквано. Беше малко повече интервю, отколкото разказ. Едва в четвърта част усетих автора. А всяка биография за мен е пленяваща и с това как е разказана.
Много е вдъхновяваща историята на Дизела. Показва колко е силна човешката воля и как няма предели на способностите ни когато човек си е поставил цел и неуморно я гони.
Много увлекателна и лесна за четене книга. Биографията представя всяка случка по различен начин и самата последователност на действията те държи заинтересован до самия край.
Много добре написана книга. Често бегачите пишат сами, от което разказът страда. Не може да си добър във всичко. Русев се справя с представянето на факти по интересен и ангажиращ начин.
Давам 5 звезди, защото Дизела е вдъхновение. От друга страна ми остана странно усещане от разказа на автора. Сякаш не е успял да осъзнае истински силата на хората и историите, за които пише, или поне аз не успях да усетя неговата емоция.