What do you think?
Rate this book
Кая
На пръв поглед това са отделни разкази, но при по-внимателно вглеждане се оказва, че по-скоро клонят към роман. Разкази-роман.
Нишката, която свързва разказите, е Кая, разбира се.
Как да се впише в свят, в който не може да се впише, е въпросът, който Кая си задава още в детството. Да се впише, оставайки с непокътнати способности (по Селинджър). Разказите са своеобразни парченца от пъзел. От ония пъзели с хиляда + части. Пъзелът на живота й, някога там в детството й разнебитен. Копнееща да го нареди, да събере разпилените парченца, за да зърне поне за кратко, за един миг цялата картина преди да се разбърка отново.
Дали успява да си отговори на въпроса, с който живее ден след ден, е трудно да се каже. Но да не забравяме, че не отговорите са важни.
Нишката, която свързва разказите, е Кая, разбира се.
Как да се впише в свят, в който не може да се впише, е въпросът, който Кая си задава още в детството. Да се впише, оставайки с непокътнати способности (по Селинджър). Разказите са своеобразни парченца от пъзел. От ония пъзели с хиляда + части. Пъзелът на живота й, някога там в детството й разнебитен. Копнееща да го нареди, да събере разпилените парченца, за да зърне поне за кратко, за един миг цялата картина преди да се разбърка отново.
Дали успява да си отговори на въпроса, с който живее ден след ден, е трудно да се каже. Но да не забравяме, че не отговорите са важни.
190 pages, Paperback
First published June 1, 2020
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 15 of 15 reviews
July 29, 2020
Хареса ми. Поетична книга. С нещо ми напомни за „Вино от глухарчета“. Обичам такива.
В „Кая“ се разказва за живота. Особено за краткостта на живота, за неговия край, за тъгата по него, след като е свършил.
Така де, за живота.
За простия живот, който няма необходимост от разбиране: има си начало, има си край, и полека-лека се случва, без възвишена причина или завоалиран смисъл.
„Кая“ предразполага да четеш без да бързаш. Предразполага да живееш без да бързаш. Подканя те да помислиш за близките си и за това колко ги обичаш. Както и да помислиш за себе си и за своя път.
Хубава книга.
В „Кая“ се разказва за живота. Особено за краткостта на живота, за неговия край, за тъгата по него, след като е свършил.
Така де, за живота.
За простия живот, който няма необходимост от разбиране: има си начало, има си край, и полека-лека се случва, без възвишена причина или завоалиран смисъл.
„Кая“ предразполага да четеш без да бързаш. Предразполага да живееш без да бързаш. Подканя те да помислиш за близките си и за това колко ги обичаш. Както и да помислиш за себе си и за своя път.
Хубава книга.
July 13, 2020
"Кая" вълнува, разчувства, докосва, кара те да се замислиш за истинските неща, за моментите, за отлитането им, прави ни с една идея по-добри. Препоръчвам тази нежна и фина книга на читателите, които биха я почувствали! Поздравления, успех и вдъхновение на писателката Дияна Тончева!
July 14, 2020
Нещата такива, каквито са. Без напудряне, без излишност, без маски. Не всеки ще ги приеме и признае пред себе си, но точно затова тази книга не е за всеки, а само за тези, които истински копнеят да се запознаят със собствената си душа. ❤️
November 28, 2020
Увлекателна и завладяваща книга. Препоръчвам!
January 21, 2022
Една страхотна книга, обхващаща ежедневни теми, на които повечето хора не обръщат внимание или поради забързаното си ежедневие, просто не се спират да помислят над тях.
След всеки разказ имам желанието да се облегна назад и да помисля по темата, и в същото време нямам търпение и продължавам да чета докато книгата не свърши - просто на един дъх.
След всеки разказ имам желанието да се облегна назад и да помисля по темата, и в същото време нямам търпение и продължавам да чета докато книгата не свърши - просто на един дъх.
February 26, 2022
Книга, която се чете леко и те кара да се замислиш върху прости неща, на които обикновено не обръщаш внимание. В Кая човек може да преоткрива себе си или други свои близки хора. Колкото и семпло да са поднесени някои нормални ежедневни ситуации, книгата всъщност е много дълбоко емоционална и края на всеки разказ те подтиква да започнеш следващия. Поздравления за авторката и бъдещи успехи!
January 9, 2022
"КАЯ" се появи в точния момент, когато имах нужда да открия себе си.
На един дъх и кана домашен липов чай.Вълнуваща, учи те как да живееш бавно, уютно и с добрина към хората и животните.
Благодаря на авторката Дияна Тончева!
На един дъх и кана домашен липов чай.Вълнуваща, учи те как да живееш бавно, уютно и с добрина към хората и животните.
Благодаря на авторката Дияна Тончева!
January 10, 2022
Книгата ме накара и аз да "запуша нервно" загледана в далечината, да се вгледам в изгревите и залезите с други очи. Даде ми шанс да изляза от ежедневието и да видя, че и най-обикновения ден може да се изпълни с емоции и предизвикателства, да се преживее със сърцето и душата.
January 8, 2022
Книгите на Дияна увличат, вълнуват и те оставят замислен за важните теми от живота.
January 8, 2022
Страхотна книга, препоръчвам!
January 9, 2022
Поздравления за автора, вглеждане и задълбочаване в дребните, истинските
, непреходните житейски ситуации, за които все нямаме време в забързаното си ежедневие :)
, непреходните житейски ситуации, за които все нямаме време в забързаното си ежедневие :)
January 10, 2022
,, Кая" е изживяване което напомня за уж малките, но най-важни детайли в живота ни. Всичко което знаем, но забравяме. Книга която учи на любов, препоръчвам сърдечно.
January 9, 2021
Тази книга е написана с такава чувствителност и майсторство в боравенето с думи, че не може да не предизвика океан от емоции у читателя. Впечатляващо е как едни най-обикновени моменти от човешкият живот могат да бъдат така завладяващи и увлекателни за четене.
January 20, 2022
Два сборника с разкази, но всъщност една единствена книга. Такова е усещането след прочита на “Кая” (Фама, 2020) и появилата се току-що “Има още време” (Фама, 2021) на Дияна Тончева. Историите в тях са сюжетно свързани, а централната им ос е главната героиня Кая - писателка, майка, дъщеря, любима, самотна и чувствителна жена, през чиято гледната й точка в трето лице върви повествованието.
Две са основните теми, които обединяват тези “сцени от един семеен живот”. Първата е преходността, отминаването на всичко във времето, неизбежната загуба, остаряването и самотността, в която си отиваме. На страниците се появяват и много възрастни хора, рушащи се къщи, животни, които умират. Макар и с горчивина, с човешка меланхолия, осъзнаването и приемането на тази вездесъща тленност, срещу която “нищо не може да се направи”, е наложително. Продължаването - въпреки, или дори със, въпросите, които се задаваме - е почти дълг. Отказът да заменим с друго онова, което си е отишло, понеже страхът е свързал неразривно любовта със страданието и не пуска ръцете ни, е равносилно на това да спрем да съществуваме. “Понякога е достатъчно просто да направиш няколко крачки, за да не останеш точката, която постепенно изчезва в далечината”. Защото “не можеш да надхитриш времето”.
Втората основна тема в двете книги е майчинството, и по-конкретно особената, болезнено-сладостна връзка между майка и син. Именно Кая и нейният Мати са в центъра на тези крехки и ненарушими отношения, докато останалите близки остават на заден план. И двете книги завършват с писмо-обръщение към сина, затваряйки кръговрата на времето, завръщайки се отново към първите мигове, когато се сключва онзи “безмълвен вечен съюз, скрепен от кръвта”.
Читателките, които са майки на пораснали момчета (макар и не само) ще разпознаят с болка онази неумолима динамика, която превръща “обичам те оттук до края на космоса и обратно” на малкото дете във възгласа “ти си най-ужасната майка на света” на тинейджъра. Онова буквално и символично издърпване на ръката за пръв път, поради срам и неудобство, е неизбежната ентропия в любовта - необходимото отделяне. Наш е дългът да скъсаме пъпната връв и да освободим децата си...
Прочетете цялото ревю тук: https://bit.ly/3GQH5Rt
Две са основните теми, които обединяват тези “сцени от един семеен живот”. Първата е преходността, отминаването на всичко във времето, неизбежната загуба, остаряването и самотността, в която си отиваме. На страниците се появяват и много възрастни хора, рушащи се къщи, животни, които умират. Макар и с горчивина, с човешка меланхолия, осъзнаването и приемането на тази вездесъща тленност, срещу която “нищо не може да се направи”, е наложително. Продължаването - въпреки, или дори със, въпросите, които се задаваме - е почти дълг. Отказът да заменим с друго онова, което си е отишло, понеже страхът е свързал неразривно любовта със страданието и не пуска ръцете ни, е равносилно на това да спрем да съществуваме. “Понякога е достатъчно просто да направиш няколко крачки, за да не останеш точката, която постепенно изчезва в далечината”. Защото “не можеш да надхитриш времето”.
Втората основна тема в двете книги е майчинството, и по-конкретно особената, болезнено-сладостна връзка между майка и син. Именно Кая и нейният Мати са в центъра на тези крехки и ненарушими отношения, докато останалите близки остават на заден план. И двете книги завършват с писмо-обръщение към сина, затваряйки кръговрата на времето, завръщайки се отново към първите мигове, когато се сключва онзи “безмълвен вечен съюз, скрепен от кръвта”.
Читателките, които са майки на пораснали момчета (макар и не само) ще разпознаят с болка онази неумолима динамика, която превръща “обичам те оттук до края на космоса и обратно” на малкото дете във възгласа “ти си най-ужасната майка на света” на тинейджъра. Онова буквално и символично издърпване на ръката за пръв път, поради срам и неудобство, е неизбежната ентропия в любовта - необходимото отделяне. Наш е дългът да скъсаме пъпната връв и да освободим децата си...
Прочетете цялото ревю тук: https://bit.ly/3GQH5Rt
Read
October 25, 2020Дияна е от съвремените автори, който те грабват с първите редове, отнасят те нависоко и те оставят там до самия финал. И когато четеш този малък роман, нямаш време за други неща, бързаш за да стигнеш до края . И когато направиш това, искаш да започнеш всичко от начало. Тя гради светове, рисува по листата с прости думи, който се забиват директно в душата! Магия, магия и любов към това, което прави
Displaying 1 - 15 of 15 reviews