Мога да чета и препрочитам всеки стих и да чувствам, че е сякаш за пръв път. Усещам всяка дума, като нещо впиващо се в мен и напомнящо ми,че съм човек и никоя емоция не ми е чужда. Всеки стих се разлива по тялото ми и усещаш галещата топлота, нашепваща различни спомени, докосвания и преживявания.... Оставям любимият си цитат тук.😊 "Най-красивият комплимент, който можеш да направиш на човек, е да му кажеш какво чувстваш, докато го гледаш.Никога няма да забравя думите: "С теб се чувствам все едно съм на 5. Не мисля и просто се смея." И вероятно това е всичко. С някого да се чувстваш все едно си на 5."
Книгата ме намери съвсем случайно на задната седалка на колата, по пътя от морето към София. Отворих я на случайна страница и попаднах на този стих:
сродна душа
знам, че си някъде там, чудейки се дали съществувам, дали съм нетърпелива,
но бъди сигурен, че мога да чакам, защото твърде много ме е страх да прекарам живота си с човек, който не ухае на вечност
От книгите, които те намират в правилния момент. После я видях случайно в книжарницата, грабнах една за мен, и една за подарък.
От онези кратки текстове и думи, които нямат нужда от кой знае какво литературно значение, за да те накарат да припознаеш себе си в части от стиховете. Ако пък неделя беше жанр, бих я определила като малка книжка с голяма поезия. Обичам да чета изстрадани текстове, след които ти става по-уютно и хубаво на душата.