Текстът на Сенека не може да получи по-малко от максималния брой звезди, разбира се. Макар ценностите, които утвърждава, да не се коментират в българската културна среда с отпратка към него. А те се отнасят особено за политиците. Впрочем не би било кой знае колко фатално, ако по книжарниците можеше да се намери сатирата на Сенека „Отиквяването на Клавдий“.
В епохата на пандемията COVID-19 на място идват думите му: „Ще кажа как разбирам здравето. Да си доволен от себе си, да се доверяваш на себе си, да знаеш, че всички молитви на смъртните, всички блага, които се искат и дават, не помага с нищо за блажения живот. Защото това, към което можеш да прибавиш нещо, е несъвършено; от което може да се отнеме, не е вечно.“
Преводът е дело на Райка Николова. „Хеликон“ са направили издание на прочутия текст на Сенека в нов превод, макар старият, направен в началото на 90-те години от Анна Шелудко, да бе отличен. Райка Николова вече е оставила името си като преводач на „Юдейската война“ и на „Юдейски древности“ на Йосиф Флавий.
Иначе който иска да знае повече за Сенека, да се обърне и към проф. Анна Николова, преводачката на „Дванадесетте цезари“ на Светоний и на „Изповеди“ на Августин Блажени. Защото дисертацията ѝ е на тема „Хронология на диалозите на Луций Аней Сенека (въз основа на De ira и De clementia)“, а хабилитационният ѝ труд – на тема „Хронология на диалозите De vita beata, De tranquillitate animi и De brevitate vitae на Луций Аней Сенека“.