Тази книга се опитва да отговори на въпроса „Как мафията открадна България?“. Тя е последната от трилогията, включваща „Зад завесата на соца“ и „Зад завесата на прехода“. Първите две книги разказват какво според автора се случи на всички нас, българите, на театралните сцени на социализма и на прехода към демокрация. Третата се опитва да обясни защо то стана по най-лошия възможен начин. Как вместо да се превърнем в „Швейцария на Балканите“, за която мечтаеха възторжените площади, се сринахме до бананова република?
По принцип ми е трудно да преценя за цялата поредица - това книги ли са, документалки, или ежеседмичник тип Уикенд.
Вероятно пикантерийки покрай мутри и политици трябва да са силен притегателен обект на търсещия нещо "под завесата". Аз нищо от разказаното в трите книги (особено пък в третата) не видях да е зад каквато и да е завеса. Дори са цитирани в повечето случаи статии от вестници, а стилът на предаване е по-непосредствен и от този на статиите.
Как да разбираме и предаването на вестникарски заглавия от преди няма и няколко месеца в "минало време" като някаква отлежала и оценена далечна история. Пример - отлъчването на олигарсите и най-вече на Черепа. Истории, които бувално още са в сутрешните блокове. Кога успяха да я напишат, че и издадат - вероятно процесът е отнел няколко седмици, ако съдя по качеството и обема (100-тина страници). Още по-малко разбирам издателската логика зад този последен от "трилогията" проект, но тури му пепел - ако се изкара някой лев, халал да е.
И тази книга поражда много въпроси за случващото се в България. Има теми, които могат да бъдат определени като конспирация, но все пак звучат и доста истински. Както споделих в коментарите към другите книги на Калин Тодоров, ако имате интерес може сами да проверите дали написаното в книгите е конспирация или тъжната истина.
За разлика от книгата "Зад завесата на социализма", тук авторът определено не е на висота. Единственото достойнвство на книгата са събраните материали и малко известни факти за биографичното минало на известни личности като Ахмед Доган, Пеевски, Гешев и прочие. За съжаление обаче доста твърдения са хвърлени в пространството, без особена фактологическа подкрепа, особено образът на Симеон Сакскобурготски, който е обрисуван съвсем неоснователно само в черни краски без никаква обективност в дадените оценки.
Калин Тодоров - "Зад завесата на демокрацията", изд. "Изток-Запад" 2020
Прочетох и нея. И се чувствам много странно. Защото написаното в предишните две книги може вече да се нарече "история", "минало", каквото се сетите в този ред на мисли. Да, наистина, минало, чието отражение и последици все още усещаме и сега, но все пак - неща отпреди двайсет, двайсет и няколко, трийсет години - тоест, слечили се достатъчно отдавна, че да влязат в учебниците по история. С част от тази книга - а тя е най-тънката и кратка от трите - имах чувството, че чета за съвсем скорошни събития, за неща, случили се "вчера". И в тази връзка - понеже някои от споменатите събития са съвсем скорошни - имам чувството, че е "доприсана в движение", че вероятно е една от най-бързо издадените книги през тази година. За хора, които системно следят политическите събития, може би голяма част от написаното в тази книга не е - или няма да бъде - изненада. За мен беше потресаващо. Смела книга, която може да наведе човек на достна мисли. Вероятно би трябвало да напиша още неща, но още съм под въздействието на прочетеното и на усещането за безсилие и безнадеждност, които тази книга оставя.Не ви трябват антиутопии - просто прочетете тзи ккнига. И другите две преди нея.
Харесвам и тази и предишната книга на Калин Тодоров. Книгата описва хронологично различните политици, които са ни управлявали през годините след падането на комунизма. След като прочетеш книгата може да се замислиш какво ни очаква - нищо хубаво. Истината е, че вървим упорито по пътя към "бананова република" с алчна"тиква" и компания начело на държавата. Един от основните проблеми на българския народ е, че постоянно чакаме някой да дойде да ни спаси и да ни покаже как трябва да се направи. Ще си умрем с чакането. Трябва ние сами.
Тази, както и другите книги от поредицата ми приличат на едновремешните клюкарки пред блока - видели, чули и разправят на всички новината на съседа. Очаквах повече от автора, който бидейки част от политиката на страната (чрез семейството му) малко повече да звучи като мемоари. А всъщност книгата е сборник от жирналистически статии и мнения, на които както авторът, както сам казва, е “склонен да вярва”. Изключителна загуба на време и ISBN.
Интересен личен прочит на т.нар.преход към демокрация от Калин Тодоров, който включва и събитията от началото и средата на 2020 година - заграбването бизнеса на Бобокови, включена е истрия на Черепа и кратко описание на Ахмед Доган. В книгата намират място личните истории на автора, впечатление и истории от негови познати за приватизацията, управлението на Костов, Виденов, Царя и Борисов.
Слаба работа. Колкото повече се отдалечава от 1989-та година, толкова повече Калин Тодоров навлиза в дебрите на общите приказки. Нищо от написаното не е неизвестно, а за някои от събитията, описани в книгата аз знам повече от него. Някои неточности и разминавания са простими, макар че обемът на написаното не е кой знае какъв, че да е трудно са си провери кое кога е станало.
И още истории, още обяснение на това как стигнахме дотук и защо демокрацията не се случи в България. Мисля, че Калин Тодоров е смел човек да разказва за хора, някои от които все оше са във властта.
Книга за "добрите" лидери ,които управляваха = унищужаваха България (за лична облага и в служба на "великите сили" ) ,а ние добродушните овчици (повечето заети да ремонтират мърлявите си кошарки надявайки се че тези добри лидери ще ни сътворят бляскаво бъдеще) ги "избирахме" демократично в самозаблуда и с детска наивност (особенно при царчето). Калин Тодоров обеснява как държава и мафия са се слели (във времето на настоящите "демократични" години) в една хибридна и извратена институция,която доведе България до дъното ,но и косвено подпомагана от нашето бездействие .