What do you think?
Rate this book
Тервел: Роденият да побеждава
С настоящата книга-игра читателят ще се потопи в отминала епоха, изпълнена с предизвикателства и опасности, но и с героизъм и велики дела. Едновременно с това ще се забавлява, влизайки в обувките на един от най-значимите български владетели.
701 година. Аспарух – владетелят, дарил българите с новия им дом край река Дунав, е в заника на своя живот. Да се опази неговото наследство, е бреме, което вече лежи върху плещите на сина му. Ще се справи ли Тервел с изпитанията, които го очакват?
Стари вражди и неочаквани обрати ще изпитат мъдростта и издръжливостта на новия владетел, а от решенията ти ще зависи дали България ще устои на натиска на хазари, ромеи и авари, или краят на рода Дуло ще настъпи със смъртта на великия ти предшественик.
Води сражения със съседите си в прослава на българското оръжие или използвай силата на дипломацията , за да си подсигуриш тяхната лоялност. Гради основите на държавността и разширявай граници. Подготви армията си за бран срещу могъщ противник, воден от древно пророчество. Съдбата на България – и може би дори на цяла Европа – ще бъде в твоите ръце!
701 година. Аспарух – владетелят, дарил българите с новия им дом край река Дунав, е в заника на своя живот. Да се опази неговото наследство, е бреме, което вече лежи върху плещите на сина му. Ще се справи ли Тервел с изпитанията, които го очакват?
Стари вражди и неочаквани обрати ще изпитат мъдростта и издръжливостта на новия владетел, а от решенията ти ще зависи дали България ще устои на натиска на хазари, ромеи и авари, или краят на рода Дуло ще настъпи със смъртта на великия ти предшественик.
Води сражения със съседите си в прослава на българското оръжие или използвай силата на дипломацията , за да си подсигуриш тяхната лоялност. Гради основите на държавността и разширявай граници. Подготви армията си за бран срещу могъщ противник, воден от древно пророчество. Съдбата на България – и може би дори на цяла Европа – ще бъде в твоите ръце!
448 pages, Paperback
Published July 13, 2020
3 people are currently reading
20 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 11 of 11 reviews
August 2, 2022
Когато открих книгите-игри като малък, първоначалният екстаз, който изпитах от идеята да играя докато чета – бидейки заклет геймър в ученическите си години – помня, че много бързо се изпари.
Книгите-игри имаха митологизиран бит в съзнанието ми, тъй като прекалено много от по-възрастните хора, от чийто мнения се интересувах и които оформяха до голяма степен мирогледа ми (като баща ми, писателите от култовите списания за компютърни игри от 2000-те години, по-големи връстници), при всяко споменаване на жанра говореха с романтичен копнеж и неподправена носталгия. Може би така и не попаднах на добра книга-игра, и къде белетристиката куцаше, къде игровата механика (или пък и двете), но не бях очарован.
Помня само една, реално: Смъртоносна Битка (Mortal Kombat), която вероятно съм запомнил не поради художествената й стойност, ами по-скоро поради любовта ми към видео играта – една от първите игри, които някога съм играл, в средата на 90-те години на старата ми Sega Mega Drive 2 подарък от баща ми. Помня, че бях болен на легло и събуждайки се видях баща ми да играе на Mortal Kombat (първата част), като откъде беше купил конзолата и сдобил се с емблематичните дискети на въпросната, както и Sonic и Pulseman – три уникални игри – така и не разбрах, а и няма как да го питам вече. Но бях запленен.
Едно е сигурно: Mortal Kombat се зацементира в сърцето ми, като третата й инстанция е вероятно играта, на която съм отделил най-много часове от живота си. Ерго и основна причина – заедно със споменатия легендарния образ, който имах изграден в съзнанието си за жанра – поради която помня, че купих книгата-игра от някоя сергия за книги.
С Тервел ситуацията е друга. ~20 години след последния ми досег с книги-игри, поредното чудно издание на Българска История – което също допринася за високата оценка – попадна в ръцете ми. Книга на историческа тематика, при това българска, на любимото ми модерно издателство, и също така от жанр, който, при все ученическите ми разочарования, все още не е загубил мистиката в съзнанието ми, нямаше как да не прочета.
И не съжалявам. Стилът на Димитър Петров е достъпен и целенасочен, даващ точното количество описание и контекст на събитията, колкото е нужно, за да може играта да тече гладко. Историческите извори и експертизата, от които е черпил, са на достатъчно добро ниво, така че да допринасят за автентичността на описаните събития, като творческата интерпретация на различните възможни сценарии изобщо не звучи далеч от истината. Прекараното време в подготовка е осезаемо.
Единствената ми възможна критика пада върху самата игрова механика, която хич не е лоша, но не е добре балансирана. На първи прочит (или първа игра), героят ми умря още в първата част на книгата. Вторият път, обаче, придоби такава преднина в показателите си и респективно в битките, че в последващите части на книгата противниците нямаха дори теоретичен шанс да ме победят, а развоят от всяка битка беше предопределен.
Което изобщо не попречи да прочета/изиграя книгата с интерес докрая. Не сполучих да придобия всички възможни почести, но, както авторът сам споменава в книгата, това е почти невъзможна задача на първо четене.
Финалната оценка от първото ми изиграване
Адмирации за автора и с интерес чакаме следващата му книга-игра с герой от българската история. Изборът е богат, а интригуващи истории за разказване имаме в изобилие.
Книгите-игри имаха митологизиран бит в съзнанието ми, тъй като прекалено много от по-възрастните хора, от чийто мнения се интересувах и които оформяха до голяма степен мирогледа ми (като баща ми, писателите от култовите списания за компютърни игри от 2000-те години, по-големи връстници), при всяко споменаване на жанра говореха с романтичен копнеж и неподправена носталгия. Може би така и не попаднах на добра книга-игра, и къде белетристиката куцаше, къде игровата механика (или пък и двете), но не бях очарован.
Помня само една, реално: Смъртоносна Битка (Mortal Kombat), която вероятно съм запомнил не поради художествената й стойност, ами по-скоро поради любовта ми към видео играта – една от първите игри, които някога съм играл, в средата на 90-те години на старата ми Sega Mega Drive 2 подарък от баща ми. Помня, че бях болен на легло и събуждайки се видях баща ми да играе на Mortal Kombat (първата част), като откъде беше купил конзолата и сдобил се с емблематичните дискети на въпросната, както и Sonic и Pulseman – три уникални игри – така и не разбрах, а и няма как да го питам вече. Но бях запленен.
Едно е сигурно: Mortal Kombat се зацементира в сърцето ми, като третата й инстанция е вероятно играта, на която съм отделил най-много часове от живота си. Ерго и основна причина – заедно със споменатия легендарния образ, който имах изграден в съзнанието си за жанра – поради която помня, че купих книгата-игра от някоя сергия за книги.
С Тервел ситуацията е друга. ~20 години след последния ми досег с книги-игри, поредното чудно издание на Българска История – което също допринася за високата оценка – попадна в ръцете ми. Книга на историческа тематика, при това българска, на любимото ми модерно издателство, и също така от жанр, който, при все ученическите ми разочарования, все още не е загубил мистиката в съзнанието ми, нямаше как да не прочета.
И не съжалявам. Стилът на Димитър Петров е достъпен и целенасочен, даващ точното количество описание и контекст на събитията, колкото е нужно, за да може играта да тече гладко. Историческите извори и експертизата, от които е черпил, са на достатъчно добро ниво, така че да допринасят за автентичността на описаните събития, като творческата интерпретация на различните възможни сценарии изобщо не звучи далеч от истината. Прекараното време в подготовка е осезаемо.
Единствената ми възможна критика пада върху самата игрова механика, която хич не е лоша, но не е добре балансирана. На първи прочит (или първа игра), героят ми умря още в първата част на книгата. Вторият път, обаче, придоби такава преднина в показателите си и респективно в битките, че в последващите части на книгата противниците нямаха дори теоретичен шанс да ме победят, а развоят от всяка битка беше предопределен.
Което изобщо не попречи да прочета/изиграя книгата с интерес докрая. Не сполучих да придобия всички възможни почести, но, както авторът сам споменава в книгата, това е почти невъзможна задача на първо четене.
Финалната оценка от първото ми изиграване
Адмирации за автора и с интерес чакаме следващата му книга-игра с герой от българската история. Изборът е богат, а интригуващи истории за разказване имаме в изобилие.
August 10, 2020
Отдавна не ми се беше случвало да пиша негативно ревю за нова книга-игра. В повечето случаи нещо ако не ми беше харесало, пропусках да го коментирам. Но за "Тервел" не се сдържах. Ще започна с плюсовете, тъй като те не са много. Книгата е доста обемна (600 епизода). За всеки, който е по-далеч от историята, тя ще е полезна, тъй като ще го запознае в детайли с управлението на хан Тервел. Това мисля, че е основният плюс на книгата-игра. Но за съжаление май е и единственият.
Литературата – нивото на текст е повече от трагично. Авторът може да е чел много исторически книги, но трябва да наблегне повече на художествената литература, особено ако има желание да продължи да пише. Употребата на думи и комбинацията от тях на места ме удивляваше. Тук не мога да обвиня редакторите, при този обем няма как да редактираш някой, който не може да пише. Просто вдигаш ръце и се примиряваш, че това е нивото. особено пък ако авторът е „обзет от голямо самочувствие“ подобно на Сисиний в книгата Нещата щяха да са по-добре ако авторът се беше придържал към по-телеграфен стил на писане, а не се беше опитвал да литературничи. Патосът и патриотизмът в някои сцени имат обратен ефект, вместо читателят да почувства гордост, по-скоро предизвикват насмешка с абсурдността си. Вражески армии нахлуват в „свещените български земи“. Колко да са свещени, ако се приеме, че ги владеем само от около само 30 години… книгата е пълна с подобни тъпотии.
Сюжет – той си е по историята, но тук по-скоро бих обърнал внимание на сцените и ситуациите. Някои са толкова наивни, че бият в пъти засадата в гъста гора с конница. Тервел заявява, че не знае какво се случва в Константинопол, тъй като разчита само на информацията от хората, които праща за ежегодния данък. Това е един типичен пример за книгата. Как може някой да допусне, че владетел няма да има агенти в съседна вражеска държава, или дори няма да получава информация от търговците, които пътуват от и до там, та е опрял веднъж годишно да научава какво се случва там?! Тервел е допуснат при седемте князе на славяните само със своя кавхан, тъй като времената са несигурни или обстановката е несигурна, нещо такова Лошото е, че така някой по-млад и разумен читател ще остане с грешното впечатление, че по онова време хората са идиоти. А и повечето навярно са гледали поне„Game of thrones” и някак си са „подготвени“, че заговори, конспирации и битки не се толкова наивни и плоски.
Играта – ами и тя не ми предложи нещо, което да ме заинтригува. В голямата си част в зависимост от избора ти се променя някой показател нагоре или надолу. Никой не води до някакво по-сериозно разклонение или да повлиява на историята по-нататък, т.е книгата си е изцяло „железница“. Изборите са „ала Колин Уолъмбъри“ – ако направиш добро печелиш, ако направиш лошо – губиш. Но пък Колин компенсираше с интересни истории много добро ниво на текста. В „Походът към Константинопол“ ме подразни това, че имаш Х време да стигнеш до там, но никой не ти казва колко е Y времето, което ще ти бъде начислено „служебно“ в задължителните за минаване епизоди, т.е. извън това, което ще ти се отнеме в зависимост от изборите, които правиш. Това направо обезсмисля всякакво планиране. Книгата също определено е рекордьор по брой записи в дневник. Особено в графите с трите основни качества на Тервел читателят отбелязва като луд при всеки един епизод.
Липсата на илюстрации в книгата е също сериозен минус за мен. Има толкова добри художници в България по исторически теми, а и определено щеше да се вдигне сериозно нивото на оформление.
Смятам да спра до тук, за да не бъда вече обвинен в хейт на дребно. Надявам се авторът да положи много повече усилия при следващата си книга. Все пак, когато пишеш за българската история, носиш сериозна отговорност не само относно историческата част, но и за това, че ще те прочетат много младежи и не трябва те да останат разочаровани за нещо свързано с нея.
Литературата – нивото на текст е повече от трагично. Авторът може да е чел много исторически книги, но трябва да наблегне повече на художествената литература, особено ако има желание да продължи да пише. Употребата на думи и комбинацията от тях на места ме удивляваше. Тук не мога да обвиня редакторите, при този обем няма как да редактираш някой, който не може да пише. Просто вдигаш ръце и се примиряваш, че това е нивото. особено пък ако авторът е „обзет от голямо самочувствие“ подобно на Сисиний в книгата Нещата щяха да са по-добре ако авторът се беше придържал към по-телеграфен стил на писане, а не се беше опитвал да литературничи. Патосът и патриотизмът в някои сцени имат обратен ефект, вместо читателят да почувства гордост, по-скоро предизвикват насмешка с абсурдността си. Вражески армии нахлуват в „свещените български земи“. Колко да са свещени, ако се приеме, че ги владеем само от около само 30 години… книгата е пълна с подобни тъпотии.
Сюжет – той си е по историята, но тук по-скоро бих обърнал внимание на сцените и ситуациите. Някои са толкова наивни, че бият в пъти засадата в гъста гора с конница. Тервел заявява, че не знае какво се случва в Константинопол, тъй като разчита само на информацията от хората, които праща за ежегодния данък. Това е един типичен пример за книгата. Как може някой да допусне, че владетел няма да има агенти в съседна вражеска държава, или дори няма да получава информация от търговците, които пътуват от и до там, та е опрял веднъж годишно да научава какво се случва там?! Тервел е допуснат при седемте князе на славяните само със своя кавхан, тъй като времената са несигурни или обстановката е несигурна, нещо такова Лошото е, че така някой по-млад и разумен читател ще остане с грешното впечатление, че по онова време хората са идиоти. А и повечето навярно са гледали поне„Game of thrones” и някак си са „подготвени“, че заговори, конспирации и битки не се толкова наивни и плоски.
Играта – ами и тя не ми предложи нещо, което да ме заинтригува. В голямата си част в зависимост от избора ти се променя някой показател нагоре или надолу. Никой не води до някакво по-сериозно разклонение или да повлиява на историята по-нататък, т.е книгата си е изцяло „железница“. Изборите са „ала Колин Уолъмбъри“ – ако направиш добро печелиш, ако направиш лошо – губиш. Но пък Колин компенсираше с интересни истории много добро ниво на текста. В „Походът към Константинопол“ ме подразни това, че имаш Х време да стигнеш до там, но никой не ти казва колко е Y времето, което ще ти бъде начислено „служебно“ в задължителните за минаване епизоди, т.е. извън това, което ще ти се отнеме в зависимост от изборите, които правиш. Това направо обезсмисля всякакво планиране. Книгата също определено е рекордьор по брой записи в дневник. Особено в графите с трите основни качества на Тервел читателят отбелязва като луд при всеки един епизод.
Липсата на илюстрации в книгата е също сериозен минус за мен. Има толкова добри художници в България по исторически теми, а и определено щеше да се вдигне сериозно нивото на оформление.
Смятам да спра до тук, за да не бъда вече обвинен в хейт на дребно. Надявам се авторът да положи много повече усилия при следващата си книга. Все пак, когато пишеш за българската история, носиш сериозна отговорност не само относно историческата част, но и за това, че ще те прочетат много младежи и не трябва те да останат разочаровани за нещо свързано с нея.
July 26, 2020
Идеята за подобен тип книга на тема българска история е страхотна. Интересно и увлекателно написана, на достъпен език, наистина ме накара да се потопя в епохата и темата ме заинтригува, след прочита и си купих и други книги за хан Тервел.
August 14, 2020
Много приятно занимание беше тази книга и определено ме върна в детството, когато много обичах книги-игри, особено една, в която си събираш отбор за NBA.
Освен на интересни обрати, книгата е богата и на исторически факти, които, разбира се, се запомнят много по-лесно, когато ги “преживееш” по този начин. Осввн това не е изобщо лесна, което много ми хареса (трябва да си призная, че на няколко пъти умирах и трябваше да се върна в началото, нооо не го направих, а само се върнах малко назад да сменя някои избори).
Препоръчвам на всички фенове на историята или книгите-игри и най-вече на учениците.
Освен на интересни обрати, книгата е богата и на исторически факти, които, разбира се, се запомнят много по-лесно, когато ги “преживееш” по този начин. Осввн това не е изобщо лесна, което много ми хареса (трябва да си призная, че на няколко пъти умирах и трябваше да се върна в началото, нооо не го направих, а само се върнах малко назад да сменя някои избори).
Препоръчвам на всички фенове на историята или книгите-игри и най-вече на учениците.
August 28, 2020
Да пишеш книга-игра означава да се изправиш пред ред предизвикателства. Как да дадеш достатъчно свобода на играча, като запазиш целостта на разказа? Как да пресметнеш най-точно силата на противниците му, така че да не са нито твърде лесни, нито непреодолими? И т.н., и т.н.
...
"Тервел" подозрително ми приличаше на една друга книга-игра - излязлата през 2013-та "Калоян", където по сходен начин се трупаха средства, градяха се отношения с различни фракции и се събираха знания, само за да приключи всичко внезапно, оставяйки те да чакаш продължението, което така и не дойде. В случая бях окуражен от обема на книгата - подсказваше, че всички части са си на мястото и наистина - тук са си, спокойно - играта завършва.
Играчът следва предначертана сюжетна линия, която следва доста точно реалната историческа линия, която - за добро или лошо - не можеш да промениш. Така че ако сте прилично запознати с българската история от периода, ще знаете точно как да постъпите в редица ситуации. Играчът постоянно се изправя пред избори, чиито възможни решения следват най-често схемата едно най-правилно (+2 точки към нещо си), едно не съвсем правилно (без последствия или по-малко точки) и едно напълно грешно - тогава губиш точки и/или се налага някой да ти казва, че си в голяма грешка и в крайна сметка пак правиш това, което сюжетната линия изисква от теб за да продължиш. Проблемите пред които се изправяш са интересни и правилното им разрешаване не винаги е съвсем очевидно, като в съвсем малко случаи може да се поспори за правотата му.
Балансът силно ме впечатли в началото, когато в края на първата част, въпреки поредицата от правилни решения, които взимах, се изправих срещу противник, който беше статистически по-силен от мен - победих го само благодарение на шанса. В следващият си двубой имах лек превес, и от там нататък изобщо не съм провеждал битки, тък като без значение от показанието на заровете - имах непреодолимо преимущество.
Подразни ме факта, че някои грешни решения ти позволяват да продължиш, само за да разбереш много по-късно, че няма как да наваксаш загубените много хиляди пари, за да построиш невъобразимо скъпият си паметник...
Но извън това играта се справя в задачата да те потопи в атмосферата на епохата и макар и да те "води за ръката" през цялото време - съумява да запази интригата и да бъде интересна!
Ще чакам следващата...!
...
"Тервел" подозрително ми приличаше на една друга книга-игра - излязлата през 2013-та "Калоян", където по сходен начин се трупаха средства, градяха се отношения с различни фракции и се събираха знания, само за да приключи всичко внезапно, оставяйки те да чакаш продължението, което така и не дойде. В случая бях окуражен от обема на книгата - подсказваше, че всички части са си на мястото и наистина - тук са си, спокойно - играта завършва.
Играчът следва предначертана сюжетна линия, която следва доста точно реалната историческа линия, която - за добро или лошо - не можеш да промениш. Така че ако сте прилично запознати с българската история от периода, ще знаете точно как да постъпите в редица ситуации. Играчът постоянно се изправя пред избори, чиито възможни решения следват най-често схемата едно най-правилно (+2 точки към нещо си), едно не съвсем правилно (без последствия или по-малко точки) и едно напълно грешно - тогава губиш точки и/или се налага някой да ти казва, че си в голяма грешка и в крайна сметка пак правиш това, което сюжетната линия изисква от теб за да продължиш. Проблемите пред които се изправяш са интересни и правилното им разрешаване не винаги е съвсем очевидно, като в съвсем малко случаи може да се поспори за правотата му.
Балансът силно ме впечатли в началото, когато в края на първата част, въпреки поредицата от правилни решения, които взимах, се изправих срещу противник, който беше статистически по-силен от мен - победих го само благодарение на шанса. В следващият си двубой имах лек превес, и от там нататък изобщо не съм провеждал битки, тък като без значение от показанието на заровете - имах непреодолимо преимущество.
Подразни ме факта, че някои грешни решения ти позволяват да продължиш, само за да разбереш много по-късно, че няма как да наваксаш загубените много хиляди пари, за да построиш невъобразимо скъпият си паметник...
Но извън това играта се справя в задачата да те потопи в атмосферата на епохата и макар и да те "води за ръката" през цялото време - съумява да запази интригата и да бъде интересна!
Ще чакам следващата...!
November 9, 2020
Димитър Петров се включва в Новата вълна на българските книги-игри с едно масивно и епично попълнение на историческа тематика. С близо 450 страници и цели 600 епизода, „Тервел: Роденият да побеждава” (изд. „Българска история”) е амбициозно книжно начинание, съчетало множество исторически факти, щипка-две художествена измислица и възможността да поемем ролята на знаменития владетел и да подложим на изпитание собствените си лидерски умения. Равни дози приключение и интерактивен урок по история, „Тервел: Роденият да побеждава” е интересно интерактивно четиво за подрастващи и възрастни читатели. Прочетете ревюто на „Книжни Криле”: https://knijnikrile.wordpress.com/202...
December 30, 2021
За книгата: Просто прекрасна! Докато четях/играех се почувствах горд от това, че съм българин. От друга страна спортният ми дух и желанието ми да победя ме държаха на тръни до последната страница. Също така искам да отбележа, че това ще е книга, която с желание ще отварям периодично и ще си пробвам късмета и знанията, за да видя дали ще успея да "превъртя", за разлика от повечето книги, които ще прочета само веднъж.
За автора: Поздравявам Димитър Петров, който едва на 22 години е написал книга, която да събужда родолюбието у читателя! Личи си желанието, с което е писал книгата и колко лично е това за него! Смятам, че трябва да има повече такива български автори, които да бъдат съвременни будители и да запалят огъня на родолюбието и българщината в нас!
За автора: Поздравявам Димитър Петров, който едва на 22 години е написал книга, която да събужда родолюбието у читателя! Личи си желанието, с което е писал книгата и колко лично е това за него! Смятам, че трябва да има повече такива български автори, които да бъдат съвременни будители и да запалят огъня на родолюбието и българщината в нас!
May 6, 2024
Стилът е доста слаб, напомня ми повече за учебниците от малките класове, а като игра е ужасна.
В някои части разчитат прекалено много на зарове, докато я играех имам чувството, че нямам никаква свобода какви избори да правя. Битките често се свеждат до това Тервел да се бие с лидера на противниковата армия и тази механика ми се струва супер нереалистична и не се връзва с останалата част на книгата която се опитва да е като учебник.
Героите бяха много плоски, което е много странно предвид, че са базирани на много интересни реално съществували хора.
Щеше да ми хареса много повече ако имаше повече свобода да развиваш алтернативни исторически сценарии.
Нито е добър учебник, нито е забавна игра а като книга е на ниво 1 звезда.
Не препоръчвам.
В някои части разчитат прекалено много на зарове, докато я играех имам чувството, че нямам никаква свобода какви избори да правя. Битките често се свеждат до това Тервел да се бие с лидера на противниковата армия и тази механика ми се струва супер нереалистична и не се връзва с останалата част на книгата която се опитва да е като учебник.
Героите бяха много плоски, което е много странно предвид, че са базирани на много интересни реално съществували хора.
Щеше да ми хареса много повече ако имаше повече свобода да развиваш алтернативни исторически сценарии.
Нито е добър учебник, нито е забавна игра а като книга е на ниво 1 звезда.
Не препоръчвам.
August 5, 2020
Това е първата ми книга-игра и се радвам, че темата е за България и хан Тервел, защото в съзнанието ми Тервел живее в сянката на Аспарух, а всъщност не е така. Хан Тервел е направил много велики дела за страната ни и заслужава да се говори с почит за него.
В книгата-игра научих доста неща, свързани с управлението на една страна и воденето на войни. Има и много описания, които ми помогнаха да си представя България в първите ѝ години като държава.
Препоръчвам ви я, ако сте фенове на българската история.
В книгата-игра научих доста неща, свързани с управлението на една страна и воденето на войни. Има и много описания, които ми помогнаха да си представя България в първите ѝ години като държава.
Препоръчвам ви я, ако сте фенове на българската история.
August 19, 2022
Първата ми книга игра от над 10 години и честно казано съм доста разочарована. Разбира се, книгата има плюсове - определено, ще е интересно за по-малки играчи, има загатки с факти, които сме учили в училище. За съжаление за мен минусите са доста - твърде голяма роля на зара, определено ще ви трябва тефтер, защото писането е доста, на не малко места - описанието и развитието на нещата ми се струват неправдоподобни. Ревютото на Niki Gyoshev описва всички елементи доста по-добре от мен.
Идеята и инициативата са страхотни, дано следващата книга-игра да е по-добра.
Идеята и инициативата са страхотни, дано следващата книга-игра да е по-добра.
August 4, 2020
Страхотна книга! Няма по-добър начин да се задържи вниманието на младите читатели от този тип книги. А увлекателният език, оригиналните епизоди и правилното боравене с историческите термини правят четенето на книгата за един славен български владетел, сигурен начин за разпалване на любовта към историята. Поздравления на автора за неговия труд!
Displaying 1 - 11 of 11 reviews