Аз живях социализма: 171 лични истории

by Georgi Gospodinov, Георги Господинов, Дияна Иванова

В тази книга са събрани 171 вълнуващи истории за преживяното по време на социализма - от 50-те до 80-те години на XX век. Истории за страшното и смешното на онова време. Истории за това, което е останало вън от кадъра, вън от учебници, мемоари и едри обобщения. Българи от всички възрасти и географии на страната и света проговарят сега за своите спомени от живота си тогава.
Една друга, лична история на социализма. За да сме сигурни, че сме го надживели и продължаваме да живеем след него...

Genres: Nonfiction, Bulgarian Literature, History, Bulgaria, Short Stories

325 pages, Paperback

First published January 1, 2006

About the author

Georgi Gospodinov is a writer, poet and playwright based in Sofia, Bulgaria. He studied Bulgarian Philology at Sofia University. Later he defended a PhD on New Bulgarian literature with the Bulgaria Academy of Science's Institute for Literature. He is one of the most translated Bulgarian authors after 1989. He published the first Bulgarian graphic novel The Eternal Fly (Вечната муха).

Profile in Bulgarian: Георги Господинов.

Reviews

[Tzeck · Rating 4 out of 5]

Някой в един форум беше попитал дали може да му бъде препоръчана "книга, която да е съставена от кратки историйки на ужасите, с интересна атмосфера." Аз му отговорих с това заглавие...

[Николай Митев · Rating 4 out of 5]

"Боли ме за пропиляните възможности на поколения българи да живеят и творят истински, боли ме за тези, които го разбират и за тези, които не го разбират."

[Gala · Rating 5 out of 5]

Родила съм се няколко месеца преди заветния 10 ноември 1989. И въпреки това смея да твърдя, че съм живяла социализма, защото той не си е отишъл с едно просто 'хоп', на момента. Не става от днес за утре.
Който си мисли, че социализмът е свършил през 89-а, май жестоко се лъже. Ако някой се обърне към мен с въпроса, който не бих била учудена да получа по повод на написаното тук, от хора родени до към 80-та: 'Какво пък знаеш ти? Нищо не си видяла!', аз бих отговорила: 'И аз съм си мечтала за неща, които просто ги няма. Това, че съм яла банани като дете не значи, че всичко е било наред!' Чувставм се щастлива, че поне съм била дете тогава. Само едно детско съзнание може да бъде щастливо и безгрижно във време като това от 90те години. Някога може да се състави сборник със заглавие 'Аз живях 90те'. Още не му е дошло времето.
Все пак да се върна на социализма, че нали книгата за него се отнася. Интересни ми бяха личните истории и спомени на всевъзможни хора. Рядко някоя ме учуди, но пък имаше такива, които успяха да ме развълнуват. През цялото време си мислех как още се усеща присъствието на тоя пуст социализъм в обществото ни. Най-вече в манталитета на мнозинството и в това, че май доста от нас очакват да дойде властта, която да оправи всичко. Може би някакъв футуристичен и съвършен модел на 'партията' от едно време. Само че, ако може без физически лишения и ментални ограничения на индивида и съзнанието му. И това се доказва с наивността на хората преди и по време всеки едни избори. После забравяме какво било и чакаме следващите. Ще има да си чакаме и да си го носим тоя социализъм още много години напред. За щастие май не си мислим много често за това. Пък може и жестоко да се лъжа.

[Hristiana · Rating 4 out of 5]

В природата няма вакум - липсата на нещо се запълва с друго. В литературата - също. Липсата на адекватна историческа оценка на периода 1945-1989, води до необходимостта хората, а не учените, да запълнят тази пропаст. "Аз живях в социализма" е опит това да се случи.

[iffi · Rating 4 out of 5]

Понеже не помня нищо от социализма, някои от историите направо ми се струваха сюрреалистични.

[Nadia · Rating 4 out of 5]

Тази книга е перфектното емоционално и живо допълнение на всички хроники/анализи посветени на социализма.

[Gerganini · Rating 5 out of 5]

Как и откъде бих могла да започна... Ще започна с усърдието което положих да придобия тази книга. За съжаление, тази книга не е в наличност в нито една книжнарца, дори онлайн или на склад. Желанието обаче да прочета тази книга си ми беше както се казва трън в гащите и за щастие регионалната библиотека имаше едно издание което успях да донеса вкъщи в последният ден преди празниците. Вероятно се почуствах като дете от соца и кг банани за Нова Година :)

Един сборник с 171 истории на българи от цял свят с разнообразни възрасти и обитания. Един сборник с толкова емоции: скръб, презрение, примирение, болка, прошка, носталгия, меланхония, цинизъм, неприязъм,надежда,страх, веселие - често примесени едни с други. На някой този период е дал, на други е толкова взел. Господинов балансира историите толква добре, че не се усеща тежест към негативна или позитвна представа от режима. А може би такава няма ?! За някой бригадиде са "ужасно мизерни и абсолютно безмислини" докато за други "време за срещи с връстници и вечерни седенки". Задучих се дали не е отново личен избор възприемането на реалността като позитвна и негативна. Дали не е избор да бъдем отговорни за положението в което сме...

... СТРАХЪТ... най-вероятно най доминиращата и повтоярем се мотив може би състезаващ се само с бананите. Страхът толкова пропит в телата на деца и възрастни. Страхът от това да си просто...човек или просто дете. Един сигурен урок че едно общество не бива да живее в страх от собственото си съществуване.

също невероятните истории за смелостта и съпротивата и малките победи срещу режима които се чувстват тъй значими.

Сладко-кисел вкус остават тези истории. И така ми се искаше да не свършват.

[Димитър Тодоров · Rating 3 out of 5]

Добра идея да се обсъди епохата на "соца" (която впрочем се дели на няколко лесно отличими една от друга подепохи) не с лозунги и плакати, а с лични истории. Кой каквото има да разкаже. Форматът жив блог обаче е по-гъвкав и по-удобен за целта от печатна книга. Не всички разказани истории имат отношение към социализма като обществена, икономическа и културна реалност. Някои са просто лични спомени, а други - универсални за времето и биха могли да се случат и при "капа".

[Georgi · Rating 4 out of 5]

Тъй като само за няколко месеца съм се разминал със Соц-а, винаги съм имал някакъв особен интерес към точно тази част от историята ни. Чел съм книги, разпитвал съм близки и винаги съм се чудел къде точно е истината за тези времена. Проблемът с колективната памет е сложен. Мненията са противоречиви и с години подреждам някакъв пъзел в главата си, опитвайки се да си отговаря на простички въпроси: „Как бих се чувствал, ако живея в такова общество?“; „Как тези времена оказват влияние на нас в момента?“. Индивидуалните пътища са много различни и всеки има своята истина. Когато след 60-70 години хората със спомени от социализма вече почти не са измежду живите, може би ще има някаква утвърдена „историческа“ истина и това не би било особено интересна тема. Но тук и сега въпросите остават.

Ценното на „Аз живях социализма“ е, че не ти дава гледната точка от последна инстанция - „Времената бяха такива, такива и такива. Чувствали сме се еди как си.“. Защото, честно казано, вече ми е омръзнало от черно-бели оценки. Те винаги са грешни. В този сборник има 171 разказа с разнообразни лични гледни точки - от тези на общ работник в малък провинциален град, през детето на партийния големец, до прекръстените във Възродителния процес. Някои са доволни от живота тогава, други не, а трети остават безразлични и просто изливат спомените си, понякога с лека носталгия. Но най-важното е, че читателят сам може да мине през житейските ситуации и да си направи изводите какво е било тогавашното общество. И така да напредне още малко в изграждането на собствена гледна точка по въпроса какъв е бил Соц-а и как тоя влияе на живота ни в 2016 година.

[Nikolina Dancheva · Rating 4 out of 5]

Аз съм от първото изцяло "демократично" поколение, т.е. не съм живяла и ден през социализма. За сметка на това бабите и дядовците ми са изживели по-голямата част от съзнателния си живот именно тогава, а родителите ми са споделяли безгрижното си детство с Партията. Сигурна съм, че картинката изглежда по подобен начин и за много други семейства, но, въпреки че над 70% от българите са живели поне година в периода 1945-1989г, а малко над 40% са прекарали поне 20 години в прегръдките на режима*, знанията на нас, демократичните деца, за СОЦ-а, са срамно малко. От часовете по история като цяло нямам особен спомен, но пък помня, че социалистическият период беше поместен в последните страници на учебника и общо взето беше там, за да не каже някой, че не го учим. В този урок просто се споменаваше, че такъв режим е имало и се посочваха страните, които са били част от СССР и толкоз. За нямането, неможенето и непротивопоставянето, за лагерите, забраните и мълчанието разбрах от другаде. Моите родители не говорят много за онези години, но чат пат покрай някоя друга история, започнах да изграждам някаква картина в главата си. С времето обаче ми стана все по-интересно и любопитно какъв всъщност е бил животът тогава, особено като се има предвид, че половин България оплаква режима като някаква висша форма на утопия. Затова, когато разбрах, че "Аз живях социализма" съществува, побързах да се снабдя с нея. За съжаление, книгата, издадена през 2011г., вече не може да се намери по книжарниците. За щастие, Столична библиотека имаха няколко копия.

Пълното ревю може да прочетете тук: https://nikireads.wordpress.com/2020/...

[Nedko Hristov · Rating 4 out of 5]

Аз не преживях социализма, но очевидно Георги Господинов е.

Всичките стоседемдесетиедна истории имат общ признак - (не)обикновенността на онова време, личното и партийното, особеностите да живееш в онзи строй и интимното.

Историите за дългите опашки за банани, историите за отношенията ни през "онова време" са толкова истински и обикновени, че чак завладяват и понякога се радваме, че не сме живели тогава, понякога ни догонва сянката на миналото време и неговия суров чар.

Георги Господинов ми е един от най-любимите автори. Неговия свят е непоносимо черно-бял, но след лек полъх вече е цветен, понякога боли и е безпрецедентно истински, понякога е щипката, която ни трябва за да се чувстваме (как - ще решим ние).

[Lina]

Много идеен проект. Множеството субективни мнения успяват да изградят една сравнително обективна представа. Бях малка когато настъпи Промяната, твърде малка за да осъзнавам сериозността на нещата. Затова смятам, че с разказаните лични истории, книгата хвърля доста светлина върху "онези времена" и предлага ценно емоционално преживяване. Някои истории събудиха нулево вълнение в мен, но повечето са интересни и заслужават да се прочетат.

[Hristiana Demireva · Rating 5 out of 5]

"В природата няма вакум - липсата на нещо се запълва с друго. В литературата - също. Липсата на адекватна историческа оценка на периода 1945-1989, води до необходимостта хората, а не учените, да запълнят тази пропаст. "Аз живях в социализма" е опит това да се случи." - копирано ревю от една непозната Христиана в Goodreads, което запълва липсата на думи, приключвайки тази книга.

[Ангѣлъ · Rating 4 out of 5]

Върна ме в детствовто. Забавна историческа справка от гледна точка на народа в държавата.

Както и това: http://www.youtube.com/watch?v=cbW18H...

[Ivo Temelkov · Rating 5 out of 5]

Задължително четиво за всички зомбирани паразити, които твърдят, че по соца се живеело по-добре.

[Християн Добрев · Rating 3 out of 5]

Тази книга не е написана от Георги Господинов, а е пълна с истории по теми, за които той пише. Истории от различни гледни точки на хора, живяли по онова време.

[Диана Андрова · Rating 5 out of 5]

Дава огромно поле за размисъл, но накрая оставя някаква тъга с (не)определен произход.

[Martin · Rating 4 out of 5]

Доядоха ми се бонбони "Черноморец".

[Delcho · Rating 4 out of 5]

A very interesting book with stories of forgotten times. I would recommend it to people who would want to get a better understanding of what it was to live under the socialistic regime in Bulgaria.

[Martin Donkov · Rating 5 out of 5]

Прекрасен сборник, единствения в който има мой разказ :)