Пакетче желирани бонбони

by Татяна Гишина

Каква утеха е да знаеш, че си обичан, когато единственото, което можеш да направиш с тази любов, е да я пуснеш да си отиде?

Дея е тридесет и две годишна жена, която има всичко – успешна кариера, мъж, който я обича, живот, за който е мечтала. В този живот няма място за излишни въпроси, за излишни чувства и за излишни спомени. Но едно телефонно обаждане преобръща всичко. Връща я назад в миналото и изравя болка и тайни, дълбоко скрити от годините и вината.

Пламен среща Дея в един дъждовен есенен ден. И след толкова много години, той е първият, който я разбира и я прави щастлива. Той е просто любовта. Онази, която трябва да изпиташ поне веднъж в живота си. Бързата любов, която идва постепенно. Невъзможната, но споделената любов. Подарък от съдбата, от мъртвите, от дъждовния ден. Вярваш ли в съдбата? Вярваш ли, че там под звездите има някой, който е предопределен специално за теб? Че въпреки обстоятелствата тази любов, тази съдба, няма как да те подмине?

Двама души и техните вини. Техният детски свят и една закъсняла среща. Пътят на прошката не е лек, но истински щастливи са онези, които са имали възможността да го изминат целия.

Genres: Romance

176 pages, Paperback

Published January 1, 2020

Reviews

[Антоанета · Rating 1 out of 5]

Не знам СПОЙЛЕР или не, но това не е книга за любов както пише в анотацията - това е книга за изневери. Изобщо не обичам такива книги и изобщо не ми допадна тази.
Започна много добре и началото наистина ми хареса, до момента в който Деа и Пламен станаха любовници. Съжалявам, но няма как да харесам подобно нещо - та на него жена му дори беше бременна и след като вече имаше дете, той продължи да изневерява...
Единственото останало интересно в тази книга и заради, което стигнах до края бяха историите от миналото и на двамата и обстоятелствата, които ги бяха накарали да живеят с вина толкова дълго време.
Начинът, по който се откриха и се харесаха също беше обещаващ и ако я нямаше линията с изневярата, книгата може би щеше да е добра.

[Данна Донку · Rating 3 out of 5]

Стилът на авторката е грабващ и наситен с много колорит. Хареса ми поезията в прозата. Хареса ми началото на историята и мистерията около героите. И дотам. Много разхвърляни нишки, недовършен сюжет, останах неудовлетворена като читател. Постоянно очаквах развръзката, но такава нямаше. Исках да видя мотивите на Пламен, продължението с Дея... даже не мога да си спомня как свърши, а я дослушах вчера (прочитът ми хареса). Драмата от детството беше пресилена и за мен нямаше отношение към настоящето. Доста неща ми стояха като кръпки.

[Medi · Rating 4 out of 5]

Много ми хареса стила на писане. Изключително нежна и красива книга. Единствено мисля че историята можеше да се доразвие. С удоволствие бих прочела и други Ваши книги в бъдеще! Благодаря ❤️

[Hristina Todorova · Rating 4 out of 5]

Каква приятна изненада беше тази книга! Много ми харесаха някои от фразите и сравненията на Татяна Гишина - изразителни и омагьосващи като главната героиня! Разбира се, имам известен сантимент към книгата и заради Пловдив, където всъщност се развива историята. Нотки на меланхолия и носталгия се смесват с романтика и обич, с признателност и прошка. Единственият недостатък е, че ми беше твърде кратка - можеше още да се каже и напише между редовете. Надявам се един ден авторката да има втора книга и да е по-смела :)

[Вили · Rating 1 out of 5]

Изобщо не ми допадна стилът на писане,нито самата история. За мен беше загуба на време.

[Yulia Genova · Rating 4 out of 5]

Имах нужда от леко подсладена (желирана) предколена романтика, но извади призраци от гардероба, размисли за любовта и границата между нея и увлечението...именно онова увлечение,което замъглява рационалното мислене, идеализира човека и му придава светъл вид на иначе недостойния му образ,лишен от ценности . Човекът, който носи подарената от любовницата си риза докато обикаля магазините с бременната си жена ...а жените така често бъркат образа на пошлостта с този на романтика....
Просто женската душа - търси желираните бонбони, а намира зле сварен ориз и губи пломба..

[Dimana · Rating 3 out of 5]

Доста претенциозен стил на писане. Книги, в които речта се изтръгва някак насила от перото на автора, ме затрудняват във възприемането им. Всичките епитети, метафори и всякакви изразни средства са наляти в текста самоцелно. Има книги, в които са вплетени много умело, и такива, в които определено тежат.
Отделно историята в настоящето е също много претенциозна- от живота на Дея като бизнесдама, караща скъпа кола, живееща в мезонет с приятеля си, също бизнесмен с много командировки и пр., до съсипващите всичко изневери. Всеки изневерява на всеки, голяма чорба. А можеше съвсем простичко да се обърне внимание на чувството за вина, което е съсипало едно приятелство, нито повече, нито по- малко.

[Anelia Tsekova · Rating 5 out of 5]

Много приятна книга. Авторката притежава изключително поетичен език заради, което си заслужава да бъде прочетена.

[Катерина Атанасова · Rating 2 out of 5]

Изповед на една объркана жена. Не е захаросана любовна история.

[Тереза Георгиева · Rating 4 out of 5]

Книгата ми хареса.