В началото на тази книга „зреят осем обли молитви”, в края осем ръбести метаморфози пренареждат света от вчера и утре. Междувременно на една невидима поднебесна тераса някъде между Женския пазар и Халите едно малко момиченце проговаря – не, изкрещява „айдаааа” – първа дума, първо „хайде” и колелото на времената се завърта бясно.
Арахна, гениалната наказана тъкачка, е бунтарка в провинциален техникум; Филомела гримира следите от домашно насилие; Ио е еманципирана мигрантка; Ниоба скърби заедно с майките след стрелбата в Дънблейн... Кога за последно сте чели старогръцките митове? А кога за последно сте чели себе си?
Надежда Радулова ни повежда през „мъгла и залез, вятър и поезия”, за да се учим да живеем с мъртвите и да сдобряваме детето до нас с детето в себе си.
Родена е през 1975 г. в Пазарджик. През 1999 г. завършва българска и английска филология в СУ "Св. Климент Охридски". През 2001 г. защитава магистърска степен по философия към Централноевропейски университет, Будапеща, и The Open University, Лондон.
Доктор е по филология към СУ "Св. Климент Охридски". Докторската й дисертация се занимава с "фигури на женствеността" в литературния модернизъм.
Носителка е на Националната награда "Иван Б. Николов" (2001) за млад автор на годината. Участвала е във фестивала "Литература в действие" (2002; 2003) и в авторското четене "Треви за летене" (2003) в Центъра за академични изследвания (София). Публикува във в. "Литературен вестник", "Литературен форум", алм. "Тракия", сп. "Витамин Б", "Страница", антологиите на НДК (2002; 2003) и др.
Надежда Радулова получи голямата награда за превод "Кръстан Дяков" (2009) за преводите си на: “Фирмин: Приключенията на един беден градски плъх” на Сам Савидж и за „Човешкото петно” на Филип Рот.
Юница, казва синът ми, когато играем на азбуката с животни. Това изскача в ума ми, когато чета за теглилата на Йо. Всички древногръцки героини в последната част от стихосбирката на Надежда Радулова са описани като “minor characters” в Уикипедия, а според мен трябва да си поет (или майка?), за да ги в и д и ш. Овидий, Мария Вирхов и Надя Радулова, така ги навързах нещата. А това далеч не е всичко. Тук блестят злато и кобалт, мъртвите разговарят и отговарят, детето е пророк с растящи зъби... Светлана и птиченцата ме потресоха, защото все едно някой беше надникнал в моите спомени. И онова непрестанно преливане от майка в дете в майката на майката... Изобщо не умея да пиша стегнати, литературно издържани рецензии, твърде емоционално подхождам, но тази малка книга е сила.