Монтагю Джеймс има открояващ се стил, съвсем в духа на времето, в което живее. Въпреки че не се е смятал за "сериозен" писател, Джеймс има много сериозно отношение към призрачните истории. Той променя сетинга, казано на български, като счита за много важно действието и героите в неговите истории да бъдат съвременни и близки до хората. Средновекието е твърде назад, казва той, и хората смятат, че всичко е възможно - губи се усещането за напрежение и поставянето на читателя на мястото на героите.
Джеймс прекарва много време в четене на призрачни истории на свои колеги - съвременни и класици, изтъквайки Шеридан Льо Фану като най-добрия автор на такива. Самите разкази на Джеймс не са претенциозни, а това ги прави и лесни за четене (освен, ако имате проблеми със старинния стил, от днешна гледна точка). В тях са плетени интелект и умереност, както самият автор споделя, че е най-добре да се подхожда в такъв тип литература. И както споделя Джеймс:
“If any of [my stories] succeed in causing their readers to feel pleasantly uncomfortable when walking along a solitary road at nightfall, or sitting over a dying fire in the small hours, my purpose in writing them will have been attained.”
"Номер 13" е добър сборник - хубаво е, че най-накрая можем да го прочетем на български. Оценка 3.5/5, 6/10. Няколко разказа не ме грабнаха, въобще, но пък имаше и няколко, които компенсираха за тях. Събраните мисли на М.Р. Джеймс накрая на книгата също са много ценни, тъй като ни позволяват да добием по-добра представа за възгледите и идеалите на автора.