Книгата "Боянският майстор" е нова трактовка на образа на неизвестния майстор, автор на стенописите в Боянската черква, която със свежестта и неповторимостта на своя живописен стил привлякоха вниманието на познавачите на изобразителното изкуство от цял свят. Нещо повече - у нас и в чужбина определено се заговори за специфичните особености на българската изобразителна школа през Средновековието, която прехожда европейския Ренесанс. Авторът е проектирал цялото повествование върху един условно приет фабулен строеж на творбата върху основата на добре проучен и исторически правдоподобен фактически материал. Нарисувани са картини и образи от онова време, когато българската държава е заемала достойно място в общността на народите главно чрез високите темпове на духовното развитие на нацията. Тази благотворна атмосфера е благоприятелствувала да се появят и значителни постижения в живописта, общо-взето подчинена като мотив и изображение на църковно-религиозния морал. Наизвестния майстор от Бояна с големия талант на своето изкуство е надхвърлил рамките на своето време и е сътворил и оставил шедьоври, в които проличават първите проблясъци на едно смело и новаторско творческо виждане, освободено от средновековната схоластика. В този аспект книгата на Иван Тренчев запознава читателя и с философския проблем за отношението на твореца към изкуството, за неговото място в живота на хората.
Иван Тренев е роден на 2 ноември 1931 г. в гр. Дупница. Утвърждава се като един от водещите съвременни български поети, след което творческите му търсения навлизат в полето на прозата. Той е дългогодишен редактор в БНР и в издателствата „Народна младеж“ и „Български писател“. След демократичните промени става частен издател. Член е на СБП. Иван Тренев е автор на повече от 50 книги поезия и проза, с които печели сърцата на читателите и признанието на критиката. С напрегнатия си сюжет и с изострената си чувствителност към престъпленията на българския преход романите му „Миграция на акулите“, „Магнат“ и „Триумфът на хиените“ стават абсолютни бестселъри. Историческите му романи „Пепел от чемшир“, „Вратите на Царевец“, „Българските свети мъченици“, „Опустошение“, „Наследниците на Иван Асен ІІ“, „Жадни сърца“ и „Спартак – синът на Медика“ вълнуват с художествените си прозрения и ни правят съпричастни с най-драматичните страници в българската история.