What do you think?
Rate this book
Дети Арбата. Трилогия
Романы, которые рассказали правду о сталинских репрессиях и начале Великой Отечественной войны. Какой страшный вымысел может сравниться с этой беспощадной горечью? Дети Арбата, дети страны, дети эпохи. Семь жизней, которые пройдут перед нами. Саша, Варя, Лена, Юра, Вадим, Вика, Нина. Семь капель в многомиллионном море советского народа. Над ними стоит ОН, великий Сталин. Он правит страной и выжигает душу страхом. Перед каждым из героев встает вопрос: поступиться совестью, чтобы выжить, или остаться собой и потерять все.
1888 pages, Hardcover
First published January 1, 1994
9 people are currently reading
78 people want to read
About the author
Anatoly Rybakov
26 books90 followersAnatoly Naumovich Rybakov (Russian: Анатолий Наумович Рыбаков; January 14, 1911 – December 23, 1998) was a Soviet and Russian writer, the author of the anti-Stalinist Children of the Arbat tetralogy, novel Heavy Sand, and many popular children books including Adventures of Krosh, Dirk, Bronze Bird, etc. One of the last of his works was his memoir The Novel of Memoirs (Роман-Воспоминание) telling about all the different people (from Stalin and Yeltsin, to Okudzhava and Tendryakov) he met during his long life. Writer Maria Rybakova is his granddaughter.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 9 of 9 reviews
July 26, 2022
Децата на Арбат - приятели, предатели, идеалисти, бунтари, нагаждачи. Поколение, което живее в нечовешко време и се опитва да оцелее и да запази човешкото в себе си.
За пръв път четох първата кинига от "Децата на Арбат" в университета. Помня, че бях поразена. По това време бях горе-долу на същата възраст като героите на Рибаков и ги чувствах особено близки. Втората и третата част ми попаднаха доста след това и въпреки, че ми бяха интересни, не изпитах същото удоволствие, тъй като в тях политиката, игрите и машинациите на Сталин са застъпени много по-широко и забавят действието. Признавам, че ги четох малко по диагонал.
Отдавна исках да препрочета трилогията, но в известна степен ме отблъскваше огромният обем. Грехота е при толкова малко време и толкова много непрочетени книги. Оказа се, че помня първата книга все едно съм я чела вчера. Погълнах я за няколко дни. И после се започна едно тегаво разводняване и назландисване - стигах до частите със Сталин, затварях книгата и подхващах някоя друга, после пак хващах тази и имах чувството, че се мъча да се изтегля за косата през досадните глави. Последната част, обаче я изядок с кориците на екс. Нямах никакъв спомен какво се случва в нея и краят ме изненада неприятно. Разбирам какво се опитва да внуши авторът - едно стъпкано поколение от идеалисти, чиято младост е ограбена от болен за власт психопат, заради чиито грешки измират, без дори да са живели истински. Ала въпреки това краят ми се стори по-подходящ за сапунен сериал, отколкото за произведение от подобен мащаб.
Прочетено в оригинал.
За пръв път четох първата кинига от "Децата на Арбат" в университета. Помня, че бях поразена. По това време бях горе-долу на същата възраст като героите на Рибаков и ги чувствах особено близки. Втората и третата част ми попаднаха доста след това и въпреки, че ми бяха интересни, не изпитах същото удоволствие, тъй като в тях политиката, игрите и машинациите на Сталин са застъпени много по-широко и забавят действието. Признавам, че ги четох малко по диагонал.
Отдавна исках да препрочета трилогията, но в известна степен ме отблъскваше огромният обем. Грехота е при толкова малко време и толкова много непрочетени книги. Оказа се, че помня първата книга все едно съм я чела вчера. Погълнах я за няколко дни. И после се започна едно тегаво разводняване и назландисване - стигах до частите със Сталин, затварях книгата и подхващах някоя друга, после пак хващах тази и имах чувството, че се мъча да се изтегля за косата през досадните глави. Последната част, обаче я изядок с кориците на екс. Нямах никакъв спомен какво се случва в нея и краят ме изненада неприятно. Разбирам какво се опитва да внуши авторът - едно стъпкано поколение от идеалисти, чиято младост е ограбена от болен за власт психопат, заради чиито грешки измират, без дори да са живели истински. Ала въпреки това краят ми се стори по-подходящ за сапунен сериал, отколкото за произведение от подобен мащаб.
Прочетено в оригинал.
January 10, 2024
Читала, чтобы спастись от бессонницы и тревожности, в итоге начал сниться гулаг. Не взахлёб, но с интересом, хотя через исторические главы иногда приходилось продираться с трудом. И конечно, линия героя-чекиста омерзительна, её приходилось читать через строку и хотелось поскорее забыть.
О чем история? Об одноклассниках, которые закончили школу в конце 20х и хотели было строить свою жизнь, но тут, простите, партия, контрреволюционные идеи, Большой террор (не закон о фейках, конечно, но трешечка за стишки в стенгазете). История каждого как пособие по выживанию в нечеловеческих условиях: а хочу ли я быть конформистом? А готов ли я обмануть здесь, чтобы приобрести там? А что важнее, семья или идеалы партии (всегда казалось очевидным, а сейчас актуальное-невероятное)?
До противного схоже с нашей новой реальностью: дед с манией преследования и думающий о себе капсом, разделение на своих и чужих, всевластие органов и страх, съедающий душу.
Не поддерживает, не освобождает, но отрезвляет и информирует.
О чем история? Об одноклассниках, которые закончили школу в конце 20х и хотели было строить свою жизнь, но тут, простите, партия, контрреволюционные идеи, Большой террор (не закон о фейках, конечно, но трешечка за стишки в стенгазете). История каждого как пособие по выживанию в нечеловеческих условиях: а хочу ли я быть конформистом? А готов ли я обмануть здесь, чтобы приобрести там? А что важнее, семья или идеалы партии (всегда казалось очевидным, а сейчас актуальное-невероятное)?
До противного схоже с нашей новой реальностью: дед с манией преследования и думающий о себе капсом, разделение на своих и чужих, всевластие органов и страх, съедающий душу.
Не поддерживает, не освобождает, но отрезвляет и информирует.
June 10, 2019
Очень сильное описание 30-х годов в СССР, корни сегодняшней ситуации в пост-советских странах. Чтобы сформировать ощущение наследственности четче можно добавить к этой книге «Большую пайку» Юлия Дубова - тоже художественная книга о 90-х годах в России от соратника Бориса Березовского. Выпадают 40-80 гг, не знаю, что бы хорошего художественного об этом времени взять.
November 1, 2025
A mirror held up to your ideals, right before history punches them in the face.
Rybbakov didn't just write a novel, he wrote a eulogy for a generation that thought it was building a better world, only to get swallowed whole by the machine they helped oil.
This novel is about how it feels when your country turns on you quietly. But not all at once. It takes its precious time. One accusation. One silence. One friend stepping back and choosing not to defend you. Until you're left standing there, still half-believing in something that no longer believes in you.
Set in the 1930s, peak Stalin, this book follows Sasha Pankratov, a regular guy with some hope left in him. Too much hope, apparently. The regime chews him up like it chewed up thousands. Rybakov shows you every gear in that machinery of fear. Every rat, every whisper, every soft, polite betrayal.
This isn't just Sasha's story. It's about all the kids of Arbat. The ones who grew up thinking they were the future, only to realise they were cannon fodders with student IDs. And the worst part? The way they still tried to stay human. Still tried to laugh, love, write poetry. Like fools. Like heroes.
This novel is cold. It stares you in the face and doesn't blink once. It doesn't cry. It just shows you the system. Makes you face it. And the system wins...
Rybakov built a mirror that reflects both then and now. It's cracked, sure. But every shard still catches your reflection. And every shard still cuts it.
This wasn't just a novel. This was a bruise I'll carry with me forever. And for some reason I want to live in it forever.
Rybbakov didn't just write a novel, he wrote a eulogy for a generation that thought it was building a better world, only to get swallowed whole by the machine they helped oil.
This novel is about how it feels when your country turns on you quietly. But not all at once. It takes its precious time. One accusation. One silence. One friend stepping back and choosing not to defend you. Until you're left standing there, still half-believing in something that no longer believes in you.
Set in the 1930s, peak Stalin, this book follows Sasha Pankratov, a regular guy with some hope left in him. Too much hope, apparently. The regime chews him up like it chewed up thousands. Rybakov shows you every gear in that machinery of fear. Every rat, every whisper, every soft, polite betrayal.
This isn't just Sasha's story. It's about all the kids of Arbat. The ones who grew up thinking they were the future, only to realise they were cannon fodders with student IDs. And the worst part? The way they still tried to stay human. Still tried to laugh, love, write poetry. Like fools. Like heroes.
This novel is cold. It stares you in the face and doesn't blink once. It doesn't cry. It just shows you the system. Makes you face it. And the system wins...
Rybakov built a mirror that reflects both then and now. It's cracked, sure. But every shard still catches your reflection. And every shard still cuts it.
This wasn't just a novel. This was a bruise I'll carry with me forever. And for some reason I want to live in it forever.
February 13, 2020
Никогда не знаешь, как поведёт себя твой друг.
August 12, 2023
Și acum îmi aduc aminte cum profesoara de istorie ne recomandase cartea ,,Copiii din Arbat". O căutasem după aceea, dar nu am reușit să o găsesc, însă după câțiva ani, iată că am reușit să o găsesc pe rafturile bibliotecii finlandeze, în limba rusă. Cât de mare mi-a fost uimirea și încântarea.
Dacă până acum citisem și alte cărți despre perioada sovietică, despre prigoane împotriva creștinilor, despre deportări, lagăre de concentrare, atunci cartea aceasta nu doar că ne vorbește despre viața unui personaj în parte, ci despre soarta unei întregi generații a căror vise și dorințe au rămas neîmplinite din cauza tiraniei și dictaturii care domnea în țară.
Autorul a reușit printr-un limbaj simplu să redea îngrijorările, frica, groaza, problemele întregului popor rus.
Cartea te captivează, făcându-te să te revolți împotriva tuturor nedreptăților și suferințelor din acea perioadă.
Finalul m-a lăsat cu lacrimi în ochi și știu că încă multă vreme mă voi întoarce cu gândul la ea și la personajele pe care le-am îndrăgit.
Iar pentru cei care iubesc istoria, cartea este o bună lecție de istorie.
Dacă până acum citisem și alte cărți despre perioada sovietică, despre prigoane împotriva creștinilor, despre deportări, lagăre de concentrare, atunci cartea aceasta nu doar că ne vorbește despre viața unui personaj în parte, ci despre soarta unei întregi generații a căror vise și dorințe au rămas neîmplinite din cauza tiraniei și dictaturii care domnea în țară.
Autorul a reușit printr-un limbaj simplu să redea îngrijorările, frica, groaza, problemele întregului popor rus.
Cartea te captivează, făcându-te să te revolți împotriva tuturor nedreptăților și suferințelor din acea perioadă.
Finalul m-a lăsat cu lacrimi în ochi și știu că încă multă vreme mă voi întoarce cu gândul la ea și la personajele pe care le-am îndrăgit.
Iar pentru cei care iubesc istoria, cartea este o bună lecție de istorie.
January 29, 2018
For me, this work as a literary work of art, as a novel cannot be evaluated or appreciated.
On the other hand, it is an indisputable merit that at the time of its appearance in the Soviet Union it served as an enlightening work about the horrors of the Stalin era to those who could not obtain credible information elsewhere.
On the other hand, it is an indisputable merit that at the time of its appearance in the Soviet Union it served as an enlightening work about the horrors of the Stalin era to those who could not obtain credible information elsewhere.
July 31, 2025
разъеб книга, всем советую! немного тяжеловато читать, если не погружен в историю советского союза, т. к. путаешься в исторических деятелях, но в общем и целом афигенно. написано и описано все очень интересно
Displaying 1 - 9 of 9 reviews