Пропаст

by Владимир Зарев

Се очекуваше ваква книга да се појави во Полска, Чешка, Унгарија или дури и во Германија, но наместо тоа, се појави во Бугарија. И ако за Западна Европа и остатокот од светот таа беше изненадување, не беше никаков шок за бугарските читатели, оние кои го познаваат и го почитуваат Владимир Зарев и неговите единаесет романи во изминатите неколку децении. Романот низ европските метрополи предизвика бројни осврти, особено во водечките медиуми од германското говорно подрачје, а за самиот автор е снимен документарен филм насловен Бугарскиот Балзак во кој критичката мисла го споредува со Томас Ман, Достоевски, Маркез и Булгаков. Поодделни осврти го доближуваат до Апдајк по начинот на кој се градени и профилирани неговите ликови.

Genres: Bulgarian Literature, Contemporary

459 pages, Paperback

First published January 1, 2003

About the author

Владимир Зарев е роден на 05.10.1947 г. в София. Завършил е българска филология в СУ „Климент Охридски”. От 1973 г. работи в списание „Съвременник” като редактор, завеждащ отдел преводна литература, зам.главен редактор. Понастоящем е главен редактор на списанието.
Владимир Зарев е автор на шестнадесет книги, десет от които са романи, между които трилогията „Битието”, „Изходът”, „Изборът” и, „Хрътката”, „Хрътката срещу Хрътката”, „Лето 1850”, „Поп Богомил и съвършенството на страха”, „Разруха”, „Светове”.
Негови творби са превеждани в Чехия, Полша, Унгария, Румъния, Турция, романите „Хрътката” и „Хрътката срещу Хрътката” излизат в бившия Съветски съюз в 200000 тираж, а романът му „Денят на нетърпението” е отпечатан в „Роман газета” в 1 300000 тираж.
През 2006 г. романът „Разруха” на Владимир Зарев е преведен в Германия и издаден от “Кипенхойер и Вич”, и по мнение на радио „Дойче Веле” е най-успешната българска книга, излизала някога на немски език. Във Франкфуртер Алгемайне цайтунт „Разруха” е наречен „романът на промяната в цяла Източна Европа”, а авторът – “българският Балзак”. Книгата е приета с изключителен възторг от немската критика, за нея излизат над 40 отзива в най-значимите немскоезични медии.
В предаването си “Фьоникс” ZDF излъчва филм за Зарев. През май 2009 година в издателство “Дойтике” във Виена е отпечатана и първата част от трилогията на Владимир Зарев „Битието”, като още първата седмица за романа се появяват положителни отзиви в австрийските радио и телевизия, и в най-престижните немскоезични вестници „Ди пресе”, „Стандарт”, “Тагес Анцейгер”, “Нойе Цюрхер Цайтунг”. Вторият и третият романи от трилогията, “Изходът” и “Изборът” излизат на немски език, отново в превод на Томас Фрам, съответно през 2011 и 2012 година.
През 2008 Владимир Зарев получава от баварския министър на културата едногодишна писателска стипендия в Международния творчески дом “Вила Конкордия” в Бамберг, през 2010 е поканен в творческия дом в Кремс край Виена. Авторът е имал десетки четения в Европа и участия в най-престижните европейски литературни форуми.
Владимир Зарев е и баща на три дъщери.

Reviews

[Lyudmila Spasova · Rating 5 out of 5]

Не съм чела по-добър роман за Българския преход. Засега си остава ненадминат.
А краят му е неочакван, импровизиран, невъобразим в българската литература.
Голямо постижение на Владимир Зарев!

[Doroti · Rating 3 out of 5]

Най-после успях да предъвча тази книга. Много скука на фона на прекрасен език. Не мога да повярвам как е възможно да се пише толкова интелигентно и толкова скучно едновременно. И не, нямам предвид историята - те са две паралелни, разказ в разказа, все за прехода - за безработния интелектуалец и за новоизлюпения богаташ, по едно време се уеднаквяват някак, безобразно скачат от една в друга, а и хронологически в рамките на всяка, но някак гладко и ненатрапчиво. Стандартното за съвременните бг книги, описващи вечния преход.
Имаше много силни моменти на места, но те се размиват сериозно на фона на ненужно раздутата история.
Книгата е за две звездички, но заради изпипания стил, въпреки скуката, давам три.

[Nickolette · Rating 3 out of 5]

Съвременният български живот. Преходът като един от малкото исторически етапи, на които съм била свидетел никога не е предизвиквал интерес у мен. Напротив – правила съм се, че не съществува като някаква чужда реалност, не и моята. Като чалгата. Ако подозирах, че Разруха е почти документален разрез на това време, романът все още щеше да стои неразлистен на секцията ми, при това сред по-малко красивите книги. Но пък препоръчана ми от един от готините ми приятели, който на всичкото отгоре и чете, й дадох шанс. Сюжетът с писателя, предполагам донякъде биографичен, е безпощадно тягостен, отвратително истински. И ако това звучи приповдигнато, отдавам го на заразния дух на книгата, чиито стил на писане представлява смесица от по моему отживяла описателност и фрагменти от съвремието ни, като рекламни слогани например. В началото ми звучеше разностилово, дразнеше ме, но продължих да чета първо, защото ми я препоръча Вальо, второ, защото ми харесваха онези екзистенциални вмъквания в разказа, до които само човек с доза интелект може да стигне, и трето, заглавието ми кореспондира. Разрухата е едно от малкото неща, в които безусловно вярвам. Животът завършва с поражение, както и да го играеш.
Неетично е да разобличавам автор, който е заел фрази от класиците и ги е вкарал в устите на героите си като някакво проникновение, но дори аз, с далеч не богата литературна култура, припознах тези моменти. Това може би губи всякакво значение когато романът е добре написан и изпълнява целта си. Книгата е хомогенна и историята му позволява да философства без читателя, жаден за мутренски интриги да губи интерес. Нито пък има усещане за философстването като пълнеж. Но ме озадачават повторенията на описания. Дали е целено или това е така наречения стил на автора, от който сам не може да избяга.
Следя го като еднооко заптие да не е сгафил, но това е само заради посветено време от моя страна, което искам да оправдая за себе си. В крайна сметка истината е, че преживяването ми хареса, но не знам бих ли я препоръчала на приятел. Вече нямам смелост да препоръчвам филми, камо ли да нося тежката отговорност на книгата.

[Teodora Angelova · Rating 3 out of 5]

Не знам какъв рейтинг да дам на книгата, затова й дадох тройка. Защото тази книга е толкова болезнена, че не може да ти хареса. Аз съм родена в началото на прословутия преход, прекалено съм малка, за да съм участвала в играта. Затова съм благодарна на книгата, че ми обясни през очите на два персонажа, двете страни на една монета, защо е някои неща са толкова трудни и сиви у нас. Отлична илюстрация на това как пероидът, който трябваше да е чистилище и развързване на човешкия дух от многото невъзможности, се оказва ад, в който случайността, опортюнизмът, недоимъкът и безредието оголват личността от човешкото, ценностите и достойнството. Препоръчвам книгата на всеки, който се пита на какво се дължат тези рани у нас като общество, които не зарастват, а само са зашити от калпави хирурзи, докато отвътре гноят и болят.

[Йордан Колев · Rating 5 out of 5]

Това е най-добрия роман за прехода в Европа (мнение на немско-езичната преса). Просто искам да споделя още веднъж този всеизвестен факт.
Поклон!

[Марија Андреева · Rating 4 out of 5]

Одличен роман! Многу интересни и комплексни ликови, преку кои се проткајува цело едно минато, сегашност и иднина и цела една филозофија на различни делови од човечкиот живот: смртта, достоинството, верноста, чесноста. Особено ми се допадна концептот на роман во роман и како се направени паралели меѓу реалноста и романот.

[Georgi Nedelchev · Rating 5 out of 5]

По значимост сред модерните български романи го поставям почти наравно с "Възвишение" и "Чамкория" на Милен Русков. Европейските критици, които сочат "Разруха" като най-добрия източноевропейски романи за прехода, са напълно прави.

[Milena · Rating 4 out of 5]

Прочетох романа на моя преподавател по творческо писане Владимир Зарев със свито сърце. Прекрасен език, описващ болезнена история за унижението и унищожението, повсеместното, от която ти премалява.

[Gerda Jovancic · Rating 5 out of 5]

Прекрасен

[Vanya Prodanova · Rating 4 out of 5]

Като се абстрахира човек от това, което видиш ли, трябва да символизира романът, всъщност той е една много увлекателна история. :)

[Ivan Atanasov · Rating 4 out of 5]

Историята на един писател и един бизнесмен достигнали дъното във своя живот.

[Antonia Ivanova · Rating 3 out of 5]

Увлекателен разказ и доста добра психоанализа.

[Krasimir Georgiev · Rating 5 out of 5]

Какво да мисля за нещо което не съм прочел?

[Mihail Slavchev · Rating 4 out of 5]

Доста правдоподобна картина на прехода в България.