Авторът на „Мама е най-добрата на света!“ и „Ало, мамо - какво е това?“ е световноизвестен писател, издал над 88 книги, които в хумористичен стил третират сериозни въпроси и са публикувани в около 100 страни. Повечето от неговите книги са част от културното богатство на единствените музеи в света на хумора в България и Италия. В. Брайнхолст е носител на наградата „Алеко Константинов“ и на сребърен медал като един от най-добрите в света автори на къси разкази. През 1984 г. ДИ „Медицина и физкултура“ издаде от същия автор книгите „Ало, аз съм тук!“ и „Ало, мамо! Ало, татко!“. Богато илюстрираната книга „Мама е най-добрата на света!“ разглежда развитието и възпитанието на детето през първата година от живота му. Както сам авторът подчертава в предговора, това е четвъртата книга от една малка поредица, издадена в помощ на младите родители. Главните герои са собствените внуци на автора, чието развитие той наблюдавал. Книгата е написана по много интересен начин. На страниците вляво е дадено становището на детския психолог по дадения проблем и съответна илюстрация, представляваща детето и характерните особености в поведението му. На страниците вдясно са дадени мислите и чувствата на самото дете по тези въпроси. По този емоционален начин, с много любов и хумор, са дадени на младите родители редица полезни съвети, които се възприемат и запомнят лесно. Книгата е предназначена за широк кръг читатели.
Kleine Episoden aus der Sicht eines Babys erzählt. Dieses reich bebilderte Büchlein ist nicht nur schön anzusehen, auch die Geschichten lesen sich sehr gut. Willy Breinholst schildert die Alltäglichkeiten im Leben eines Babys bis zum ersten Lebensjahr auf sehr humorvolle Weise.
Сладка малка книжка от гледната точка на едно малко момченце, чиято майка през цялото време го кара да прави нещо - да яде, да спи, да не вдига шум и да не рисува по стените. А той и Анибал, неговото плюшено мече, само искат да си играят и да бъдат гушкани.
Sorry mama, heel lief dat je het boek voor me meebracht, maar het is echt achterhaald. Ik citeer: "Bij veel natuurvolken dragen de moeders hun kinderen in buidels op de rug, maar bij ons in de beschaafde wereld worden de kinderen in zogenaamde kinderwagens rondgereden. Meestal beweegt de moeder de wagen voort, echter ook de vaders zijn daartoe in staat."