За някои хора морето е жена, а за други свобода. За Петко Ропотамски е неизчерпаем източник на вдъхновение за неговото творчество. Непрестореното присъствие на скромност и фина връзка с природата, бликащо от всеки стих, предразполага читателя към тихо смирение и преоценяване на човешките нужди. За разлика от повечето съвременни поети, откриващи своята муза в дълбините на разтърсващи душата катарзиси, то тук музата е чистосърдечното умиление към родното място и към онези най-простички неща в живота. Творчеството на Петко Ропотамски е кристално чисто, неподправено с излишна помпозност и претенциозност. Стиховете му докосват сърцето, тъй както го докосва развълнуваното безкрайно море, за което поетът предпочита да пише.
Също както и в други области на изкуството, а и не само, българската поезия се нуждае от една чаровна естественост и натуралност, която да ни повдига нравствено с красотата си. Тъкмо на такива стихове, читателят ще се наслади в настоящата сбирка.
~ Мария Кръстева