What do you think?
Rate this book
Работна Мецана: Три приказки в стихове с картинки от художника Вадим Лазаркевич
Добре дошли в приказния свят на големия илюстратор Вадим Лазаркевич!
Издателство Миранда има удоволствието да представи на българския пазар книга, събрала три произведения на сладкодумните разказвачи в стихове Леда Милева, Георги Караиванов и Елин Пелин. Това са: „Работна Мецана, „Хопа-тропа“ (залъгалки) и „Сватбата на Червенушко“ (весела история в стихове).
Прекрасните илюстрации на Вадим Лазаркевич с ярки и оригинални герои правят историите незабравими.
Насладете се на любимите си детски приказки в оригиналния формат, с който са израснали няколко поколения български деца.
Издателство Миранда има удоволствието да представи на българския пазар книга, събрала три произведения на сладкодумните разказвачи в стихове Леда Милева, Георги Караиванов и Елин Пелин. Това са: „Работна Мецана, „Хопа-тропа“ (залъгалки) и „Сватбата на Червенушко“ (весела история в стихове).
Прекрасните илюстрации на Вадим Лазаркевич с ярки и оригинални герои правят историите незабравими.
Насладете се на любимите си детски приказки в оригиналния формат, с който са израснали няколко поколения български деца.
64 pages, Paperback
Published January 1, 2020
4 people want to read
About the author
Леда Милева
38 books11 followersЛеда Милева е родена на 5 февруари 1920 г. в София в семейството на поета Гео Милев. Тя е автор на повече от 30 стихосбирки за деца, театрални и радио-пиеси, превеждани на английски, френски, немски, руски, полски и други езици. Автор е на множество статии по проблемите на литературата, превода и международното културно сътрудничество. Преводач е на съвременна американска, английска и африканска поезия.
Средното си образование получава през 1938 г. в Американския колеж в София.Завършва Софийския университет „Климент Охридски“.
След Втората световна война е ръководител на детско-юношеските предавания в Радио София (1944-1951), главен редактор на списания „Пионерска самодейност“ и „Дружинка“, редактор в издателствата „Народна младеж“ и „Български писател“. От 1966 до 1970 година е генерален директор на Българска телевизия.
От 1970 до 1972 г. е заместник-началник на отдел „Печат и културно сътрудничество“ при Министерство на външните работи. След това, до края на 1978 г., е посланик, постоянен представител на България в ЮНЕСКО, Париж.
От 1979 до 1989 г. е председател на Съюза на преводачите в България, създател на списанието за чуждестранна литература „Панорама“ и негов главен редактор от 1980 до 1991 г., дългогодишен председател на българския център на Международния ПЕН клуб. Народен представител е в Осмото, Деветото Народно събрание и Седмото Велико Народно събрание.
Леда Милева умира на 5 февруари 2013 г. от рак на панкреаса.
Средното си образование получава през 1938 г. в Американския колеж в София.Завършва Софийския университет „Климент Охридски“.
След Втората световна война е ръководител на детско-юношеските предавания в Радио София (1944-1951), главен редактор на списания „Пионерска самодейност“ и „Дружинка“, редактор в издателствата „Народна младеж“ и „Български писател“. От 1966 до 1970 година е генерален директор на Българска телевизия.
От 1970 до 1972 г. е заместник-началник на отдел „Печат и културно сътрудничество“ при Министерство на външните работи. След това, до края на 1978 г., е посланик, постоянен представител на България в ЮНЕСКО, Париж.
От 1979 до 1989 г. е председател на Съюза на преводачите в България, създател на списанието за чуждестранна литература „Панорама“ и негов главен редактор от 1980 до 1991 г., дългогодишен председател на българския център на Международния ПЕН клуб. Народен представител е в Осмото, Деветото Народно събрание и Седмото Велико Народно събрание.
Леда Милева умира на 5 февруари 2013 г. от рак на панкреаса.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 5 of 5 reviews
August 18, 2020
В каноните на българската илюстрация за деца има художници, чийто разпознаваем стил се е запечатал дълбоко в съзнанието на поколения читатели. Художници от страхотна класа, които с таланта си не просто издигат всеки текст до нови висини, но и играят важна роля в оформянето на визуалната култура на децата, докоснали се до техните книги. Такива художници са Никола Мирчев, Александър Поплилов, Стоян Анастасов... Такъв художник определено е и Вадим Лазаркевич. Съвсем неотдавна от изд. „Миранда” ни ощастливиха със сборника „Гъбарко - Три приказки в стихове с картинки от художника Вадим Лазаркевич”. Днес имаме удоволствието да ви съобщим за излизането на втора книга с емблематичните илюстрации на Вадим Лазаркевич, съдържаща преиздания на други три любими римувани приказки, написани от Леда Милева, Георги Караиванов и Елин Пелин. Каним ви да разлистим заедно новото издание на „Работна Мецана”, която се завръща заедно със залъгалките „Хопа-тропа“ и „Сватбата на Червенушко“. Прочетете ревюто на "Книжни Криле": https://knijnikrile.wordpress.com/202...
July 14, 2021
Любими приказки от детството ❤️
October 6, 2020
Давам оценка 5, а не 6 конкретно на това издание на Миранда, защото картинките на страница 50 и страница 57 в приказката "Сватбата на червенушко" са разменени. Иначе стиховете и илюстрациите са невероятни.
April 14, 2025
Прочетох мнение, че ако и произведението в средата било една приказка, вместо отделни стихчета, щяло да бъде още по-топ.
Аз мисля, че стихчетата са си супер, а това, което влошава общото ниво и разочарова, е "Сватбата на Червенушко". Преди всичко тази "весела история в стихове" от Елин Пелин не е никак весела – някакъв си врабец си наумява да се жени, харесал си е птичка, но получава отказ (не че изобщо е необходимо, но Орешанката дори излага аргументи –доста агресивния му нрав ("Ти за пакости роден си, за кавги и за раздори"), а и тя просто обича друг), при което Червенушко изпада в тестеричен mantrum, налита на бой и заплашва с убийства. За да го усмирят, му предлагат друга невеста, мъничката сестричка на булката, "не пиле хвърковато, ами бисерно мънисто" – като съвсем в последния момент се вмъква уточнението, че и тя го била харесвала, за да не е съвсем кошмарно. Финалът е "и целунаха се с прошка, и станаха баджанаци", мъжете са добре, отдъх.
Извън тази линия съдържанието на поемата е основно пълнеж, разни изреждания на гости, нито интересен, нито особено умел и впечатляващ като поетично майсторство. Вероятно "Сватбата на Червенушко" е важна стъпка в историята на българската литература (и) за деца, но не бих я нарекла класика, която трябва да продължаваме да четем днес, и ако не беше илюстрирана от Вадим Лазаркевич, подозирам, че отдавна щеше да е потънала в заслужена забрава.
(Докато "залъгалките" на Георги Караиванов са доста симпатични и забавни – ние играхме на "довърши римата" – а връщането в миналото е несравнимо по-приятно, уютно и без затвърждаване на проблематични остарели схващания.
"Работна мецана" няма какво да я коментирам – тя си е класика и разкош и като сюжет, и като структура (с така важните и любими повторения), и като език.)
Аз мисля, че стихчетата са си супер, а това, което влошава общото ниво и разочарова, е "Сватбата на Червенушко". Преди всичко тази "весела история в стихове" от Елин Пелин не е никак весела – някакъв си врабец си наумява да се жени, харесал си е птичка, но получава отказ (не че изобщо е необходимо, но Орешанката дори излага аргументи –доста агресивния му нрав ("Ти за пакости роден си, за кавги и за раздори"), а и тя просто обича друг), при което Червенушко изпада в тестеричен mantrum, налита на бой и заплашва с убийства. За да го усмирят, му предлагат друга невеста, мъничката сестричка на булката, "не пиле хвърковато, ами бисерно мънисто" – като съвсем в последния момент се вмъква уточнението, че и тя го била харесвала, за да не е съвсем кошмарно. Финалът е "и целунаха се с прошка, и станаха баджанаци", мъжете са добре, отдъх.
Извън тази линия съдържанието на поемата е основно пълнеж, разни изреждания на гости, нито интересен, нито особено умел и впечатляващ като поетично майсторство. Вероятно "Сватбата на Червенушко" е важна стъпка в историята на българската литература (и) за деца, но не бих я нарекла класика, която трябва да продължаваме да четем днес, и ако не беше илюстрирана от Вадим Лазаркевич, подозирам, че отдавна щеше да е потънала в заслужена забрава.
(Докато "залъгалките" на Георги Караиванов са доста симпатични и забавни – ние играхме на "довърши римата" – а връщането в миналото е несравнимо по-приятно, уютно и без затвърждаване на проблематични остарели схващания.
"Работна мецана" няма какво да я коментирам – тя си е класика и разкош и като сюжет, и като структура (с така важните и любими повторения), и като език.)
December 19, 2022
Работна мецана и Сватбата на Червенушко са прекрасни приказки. Ако вместо римушките имаше истинска трета приказка тази книжка щеше да е безценна.
Displaying 1 - 5 of 5 reviews