What do you think?
Rate this book
Witness to history, 1929-1969
With the Editorial Assistance of Robert H. Phelps; The author's memoirs- tells us of thirty-five years of Soviet-American relationships...
562 pages, Hardcover
First published January 1, 1973
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 5 of 5 reviews
January 12, 2020
Charles Bohlen was a career diplomat in the United States foreign service. He learnt the Russian language at a French school in Paris and then worked as an aid in the Moscow embassy and would serve frequently as a translator. He met many high-ranking Soviet leaders like Stalin and Molotov. He also became acquainted with many of his fellow Americans like Harry Hopkins, Roosevelts’ personal advisor and Averell Harriman who was ambassador to the Soviet Union during World War II.
This book is loaded with the personal impressions of Charles Bohlen of the many people and events he participated in. Some are complimentary and others less so. Eventually his job as a translator evolved and he became an analyst and advisor. He was a participant and translator at the Big Three summit meetings at Teheran (1943), Yalta (1945) and Potsdam (1945).
He makes no excuses for the Soviet empire – from the Nazi-Soviet Pact of 1939 to their territorial acquisitions in Eastern Europe in 1944-45. In no way does he blame the agreements reached at Yalta for this. To some extent he admired Stalin for being a hard bargainer and extremely knowledgeable, maintaining a pseudo-spirit of cooperation with the Western Powers, and getting what he wanted in Eastern Europe thwarting and ignoring any attempts by the U.S. and England for self-government in those regions. In other words, Stalin was ruthless and knew that he had the military power to acquire what he wanted.
Page 340 (my book)
There was little in Stalin’s demeanor in the presence of foreigners that gave any clue to the real nature or character of the man.
Bohlen served as U.S. ambassador during the Khrushchev years and was as surprised as anyone by Khrushchev’s denunciations of Stalin. In a very real way this started a liberalization of Soviet society that was to come to a standstill with Khrushchev’s invasion of Hungary and then the long turgid Brezhnev years.
There was an interesting chapter on the long drawn out convoluted hearings in the U.S. Senate in order to appoint Bohlen as the U.S. ambassador in Moscow. This was during the McCarthy period and it makes the reader fully cognizant of the crusading spirit that enveloped and constrained American society during this time.
At the end of his career in the 1960’s he served as ambassador in Paris which was quite a contrast to Moscow (Bohlen was also fluent in French). It was also during the de Gaulle years, so there was never a dull moment!
This is a highly engaging and opinionated memoir by an individual who attended the most important conferences of the Second World War. He was actually in Tokyo when Pearl Harbor was attacked (the U.S. embassy needed a Soviet expert) and was incarcerated for a short time.
This book has many highlights of Charles Bohlen’s fascinating life. This is a marvelous history from a participant.
This book is loaded with the personal impressions of Charles Bohlen of the many people and events he participated in. Some are complimentary and others less so. Eventually his job as a translator evolved and he became an analyst and advisor. He was a participant and translator at the Big Three summit meetings at Teheran (1943), Yalta (1945) and Potsdam (1945).
He makes no excuses for the Soviet empire – from the Nazi-Soviet Pact of 1939 to their territorial acquisitions in Eastern Europe in 1944-45. In no way does he blame the agreements reached at Yalta for this. To some extent he admired Stalin for being a hard bargainer and extremely knowledgeable, maintaining a pseudo-spirit of cooperation with the Western Powers, and getting what he wanted in Eastern Europe thwarting and ignoring any attempts by the U.S. and England for self-government in those regions. In other words, Stalin was ruthless and knew that he had the military power to acquire what he wanted.
Page 340 (my book)
There was little in Stalin’s demeanor in the presence of foreigners that gave any clue to the real nature or character of the man.
Bohlen served as U.S. ambassador during the Khrushchev years and was as surprised as anyone by Khrushchev’s denunciations of Stalin. In a very real way this started a liberalization of Soviet society that was to come to a standstill with Khrushchev’s invasion of Hungary and then the long turgid Brezhnev years.
There was an interesting chapter on the long drawn out convoluted hearings in the U.S. Senate in order to appoint Bohlen as the U.S. ambassador in Moscow. This was during the McCarthy period and it makes the reader fully cognizant of the crusading spirit that enveloped and constrained American society during this time.
At the end of his career in the 1960’s he served as ambassador in Paris which was quite a contrast to Moscow (Bohlen was also fluent in French). It was also during the de Gaulle years, so there was never a dull moment!
This is a highly engaging and opinionated memoir by an individual who attended the most important conferences of the Second World War. He was actually in Tokyo when Pearl Harbor was attacked (the U.S. embassy needed a Soviet expert) and was incarcerated for a short time.
This book has many highlights of Charles Bohlen’s fascinating life. This is a marvelous history from a participant.
March 10, 2022
Bulgarian review first, followed by the English translation below
”Единствената надежда, и тя е относително слаба, е, че в един момент Съветският съюз ще започне да се държи като държава, а не като кауза.”
Заменете СССР с Русия, а 1972 г. (когато е писан този мемоар) с настоящата 2022 г. и открийте десетте разлики. Или по-скоро десетте прилики.
Чарлс (Чип) Боулън е един от влиятелните американски специалисти по СССР от началото на Студената война. И баща на бившата посланичка на САЩ в София Ейвис Боулън. Типичното бяло, привилегировано, англосаксонско момче от края на 20-те години на 20-век, той е идеалният кандидат за всяка престижна професия в САЩ от онова време. Избира си дипломацията, и през 1929 г. започва работа в Държавния департамент, продължила до пенсионирането му в края на 60-те г.
Стартирал в изключително спокоен за САЩ период, белязан с изолационизъм и спокойствие на дипломатическия фронт, Боулън научава перфектно руски и от 1934 г., когато за първи път е изпратен в американското посолство в Москва, чак до 1969 г., той си остава свързан със СССР. Успешната му кариера го прави доста непосредствен участник на Техеранската и Ялтенската конференции, срещайки го лично с Чърчил, Рузвелт и Сталин, за всеки от който формира мнение, както и впоследствие с куп съветски висши бюрократи като Маленков, Хрушчов, Булганин, Громико. Съветва президенти като Труман, Айзенхауер и Кенеди (последния - особено активно по време на Кубинската криза). Посланик е в Москва, Манила и Париж. Влиза в директен сблъсък с лова на вещици на сенатор Маккарти преди да поеме посланически пост в Москва през 1953 г. Последният факт е почти куриозен, тъй като Боулън изглежда да е последният човек, който би се повлиял от болшевишката идеология. Но маккартизмът е бил агресия, често лишена от логика, но пък залята с патетика, тъй че е използван за доста политически интриги по висшите етажи.
Интересен е погледът на този пряк участник в Студената война. Близост с руснаци той никога не постига, но не я и търси, а да не говорим, че следената от тайните служби сталинистка Москва не я и предполага. Но това не е едиствената причина. Боулън е амбициозен, интелигентен прагматик, за когото най-голямо значение има професионалният успех и да бъде в центъра на играта. Професионален успех, постигнат с къртовски труд, и в резултат - отлична репутация, съчетана с доста хладни принципи - гаранция за добра кариера: този фокус на Боулън не му позволява да се разпростира в странични по неговите мерки разсъждения, и показва значителните ограничения, на които са подвластни всички участници в световната история. Поради което интелектуален размах в тази книга липсва.
Иначе Боулън умело демонстрира, че дипломацията е ориентация, анализ и гадаене на кафе в море от противоречиви неизвестности, полуизвестности и пропаганда. Поне по отношение на онзи СССР. Умение да пиеш водка и да пееш на руски, запазвайки съвършен разсъдък и умение за навързване на причинно-следствените връзки. И брутална непреклонност, гарнирана с малко финес. Както и невъзмутимо, технично отношение към идеи и факти, които възмущават или екзалтират останалата част от света.
Има доста все още валидни и синтезирани наблюдения върху тогавашните политически реалии, които се повтарят отново и отново и днес, леко видоизменени. Както и небрежно махване с ръка към досадни подробности като атомната бомба, например, която за Боулън никак не помрачава блясъка на Труман и всъщност е просто един ефективен инструмент за съкращаване на войната. Докато “възхищението” му пред Рузвелт е откровено неодобрение и неприязън към неформалния подход и емпатията на Рузвелт - за Боулън това са непонятни и ненужни качества. Сталин си остава за Боулън леко енигматичен, но май възхищението пред хамелеонските му прояви и наистина стоманената му воля и целеустременост преобладават.
Дълбоки анализи и някакви разтърсващи признания в мемоара липсват. Той е доста тривиален на моменти. Едно поради конфиденциалността, която не може да се нарушава дори в спомени на стари години, второ поради доста арогантния характер на самия Боулън. Но, съпоставен с днешния ден, все още носи познавателна стойност.
⭐️3,5 звезди⭐️
***
▶️ Цитати:
🪆 “Ако Москва загуби войната [евентуална нова голяма война], цялата къща от карти би се сринала. Затова те избягват войната.”
🪆 “Грешеше. След 50 години може би ще бъде прав.”
🪆 “Общият им интерес [СССР и Китай], е по-силен от всякакви различия.”
🪆 “Всъщност според мен Булганин има проблем с алкохола, не Никита [Хрушчов]… Никита просто пие като руснак.”
За Унгарската революция:
🪆 “Интелектуалец [руски] беше казал…”Срамувам се от това, което нсправихме.” Някои млади руснаци защитаваха употребата на сила с довода, че независима Унгария би била заплаха за сигурността на СССР.”
🪆 “Обществено-икономическите взаимоотношения в Съветския съюз са изкривени до ден днешен от изключителните жертви, наложени на хората от императива за индустриализация и колективизация.”
🪆 “Не Втората световна, а Корейската война ни [САЩ] превърна във военна и политическа суперсила.”
🪆 “…поведението на СССР е аксиоматично - когато имат сериозни намерения, правят го почти винаги в пълна тайна. Когато нямат, отдават се на пропаганда.”"
Руснаците като победители в Германия:
🪆 “Товареха оборудване и цели фабрики (от Германия) на вагони и ги пращаха в Съветския съюз, където техниката ръждясваше в снега с месеци и понякога се налагаше да бъде изхвърляна.”
🪆 “…капитализмът е зло и всичко добро, което произлиза от него, е добро само на пръв поглед. Именно това разбиране стои в основата на Студената война.”
🪆 “Съветският съюз винаги спазва обещанията си. Освен в случаи на крайна необходимост.” Сталин
За Сталин:
🪆 “Беше умел в дебатите, игнорираше фактите, които подкопаваха позициите му, и изкривяваше в своя полза тези, които му изнасяха.”
🪆 “Руснаците винаги ценят силата, независимо от източника ѝ…”
🪆 “Дипломатът, който е в чужбина и поради това неподатлив на влиянието на общественото мнение у дома, винаги разглежда проблематиката на обществените отношения така, като че ли тя съществува във вакуум.”
🪆 “СССР не гледа на себе си като на неделима част от настоящата световна система и дава заявка…, че ако страните, с които досега…сътрудничи, не следват (желан) курс, дори това сътрудничество ще бъде прекратено.” М. Литвинов, 1938 г.
🪆 “В известен смисъл руснаците са като американците, защото и двата народа са продукт на цели континенти.”
🪆 “Революцията само затвърди тази тенденция, т.к. нетолерантното…болшевишко мислене засили…заложената слоконност…да избягват компромиса, превърна я във верую, на което се опира общественото им битие…и външна политика”
🪆 “Англия се крепи на търговията, докато руснаците са обсебени от идеята за овладяване и контролиране на територии и трансграничните им връзки са предимно с васални държави. [Това] не спомага за изграждане на култура на компромиса."
🪆 “За руснака компромисът е равнозначен на предателство или капитулация. За англосаксонеца компромисът е начин на живот.”
В СССР:
🪆 “Решенията на суверена стоят на сериозна дистанция от личния живот на индивида, затова е възможно човек да изолира себе си и близките си от психологическите ефекти на властта.”
🪆 “…руснакът е необременен откъм правила индивидуалист, който реагира непосредствено на хора и ситуации. Руснаците са известни и с пасивността си пред суровата тиранична власт,…само привидно несъвместимо с индивидуализма им.”"
🪆 “Не познавам нито един човек, който е посещавал страната [каквото и да е било мнението му за режима] и който да не е развил истинска привързаност към хората ѝ.”
“The only hope, and this is fairly thin one, is that at some point the Soviet Union will begin to act like a country instead of a cause.”
Replace the USSR with Russia, and 1972 (when this memoir was written) with the present year of 2022, and try to find the ten differences. Or rather, the ten similarities.
Charles (Chip) Bohlen was one of the influential American specialists on the USSR from the beginning of the Cold War. He is also the father of the former US Ambassador to Sofia, Avis Bohlen. A typical white, privileged, Anglo-Saxon boy from the late 1920s, he was the ideal candidate for any prestigious profession in the US at the time. He chose diplomacy, starting at the State Department in 1929 and remaining there until his retirement in the late 1960s.
Starting in an exceptionally calm period for the US, marked by isolationism and tranquility on the diplomatic front, Bohlen learned Russian perfectly. From 1934, when he was first posted to the US Embassy in Moscow, until 1969, he remained tied to the USSR. His successful career made him a direct participant in the Tehran and Yalta conferences, bringing him face-to-face with Churchill, Roosevelt, and Stalin—forming an opinion on each—and subsequently with a host of top Soviet bureaucrats like Malenkov, Khrushchev, Bulganin, and Gromyko. He advised presidents such as Truman, Eisenhower, and Kennedy (the latter especially actively during the Cuban Missile Crisis). He served as ambassador to Moscow, Manila, and Paris. He clashed directly with Senator McCarthy’s witch hunt before taking his ambassadorial post in Moscow in 1953. This last fact is almost curious, as Bohlen seems to be the last person who would be influenced by Bolshevik ideology. But McCarthyism was an aggression often devoid of logic yet flooded with pathos, used for many political intrigues at the highest levels.
The perspective of this direct participant in the Cold War is intriguing. He never achieved closeness with Russians, nor did he seek it; not to mention that Stalinist Moscow, closely watched by the secret services, didn't exactly encourage it. But that wasn't the only reason. Bohlen was an ambitious, intelligent pragmatist for whom professional success and being at the center of the game were paramount. This professional success was achieved through grueling work, resulting in an excellent reputation combined with rather cold principles—a guarantee for a good career. This focus prevented Bohlen from expanding into what he considered "peripheral" reflections and highlights the significant limitations to which all participants in world history are subject. Consequently, intellectual breadth is absent from this book.
Otherwise, Bohlen skillfully demonstrates that diplomacy is orientation, analysis, and reading tea leaves in a sea of contradictory unknowns, half-truths, and propaganda. At least concerning the USSR of that time. The skill to drink vodka and sing in Russian while maintaining perfect reason and the ability to connect cause and effect. Brutal persistence garnished with a bit of finesse. As well as an imperturbable, technical attitude toward ideas and facts that outraged or exalted the rest of the world.
There are many observations on the political realities of the time that are still valid and concise, repeating themselves again and again today, slightly modified. There is also a casual wave of the hand toward annoying details like the atomic bomb, for example, which for Bohlen in no way tarnished Truman’s brilliance and was essentially just an effective tool for shortening the war. Meanwhile, his "admiration" for Roosevelt is actually overt disapproval and dislike of Roosevelt’s informal approach and empathy—to Bohlen, these were incomprehensible and unnecessary qualities. Stalin remained slightly enigmatic to Bohlen, though admiration for his chameleon-like manifestations and truly steely will and purposefulness seemed to prevail.
Deep analyses and shattering revelations are absent from the memoir. It is quite trivial at times. Firstly due to the confidentiality that cannot be breached even in old age memories, and secondly due to the rather arrogant nature of Bohlen himself. However, when compared to the present day, it still carries cognitive value.
⭐️3.5 stars⭐️
”Единствената надежда, и тя е относително слаба, е, че в един момент Съветският съюз ще започне да се държи като държава, а не като кауза.”
Заменете СССР с Русия, а 1972 г. (когато е писан този мемоар) с настоящата 2022 г. и открийте десетте разлики. Или по-скоро десетте прилики.
Чарлс (Чип) Боулън е един от влиятелните американски специалисти по СССР от началото на Студената война. И баща на бившата посланичка на САЩ в София Ейвис Боулън. Типичното бяло, привилегировано, англосаксонско момче от края на 20-те години на 20-век, той е идеалният кандидат за всяка престижна професия в САЩ от онова време. Избира си дипломацията, и през 1929 г. започва работа в Държавния департамент, продължила до пенсионирането му в края на 60-те г.
Стартирал в изключително спокоен за САЩ период, белязан с изолационизъм и спокойствие на дипломатическия фронт, Боулън научава перфектно руски и от 1934 г., когато за първи път е изпратен в американското посолство в Москва, чак до 1969 г., той си остава свързан със СССР. Успешната му кариера го прави доста непосредствен участник на Техеранската и Ялтенската конференции, срещайки го лично с Чърчил, Рузвелт и Сталин, за всеки от който формира мнение, както и впоследствие с куп съветски висши бюрократи като Маленков, Хрушчов, Булганин, Громико. Съветва президенти като Труман, Айзенхауер и Кенеди (последния - особено активно по време на Кубинската криза). Посланик е в Москва, Манила и Париж. Влиза в директен сблъсък с лова на вещици на сенатор Маккарти преди да поеме посланически пост в Москва през 1953 г. Последният факт е почти куриозен, тъй като Боулън изглежда да е последният човек, който би се повлиял от болшевишката идеология. Но маккартизмът е бил агресия, често лишена от логика, но пък залята с патетика, тъй че е използван за доста политически интриги по висшите етажи.
Интересен е погледът на този пряк участник в Студената война. Близост с руснаци той никога не постига, но не я и търси, а да не говорим, че следената от тайните служби сталинистка Москва не я и предполага. Но това не е едиствената причина. Боулън е амбициозен, интелигентен прагматик, за когото най-голямо значение има професионалният успех и да бъде в центъра на играта. Професионален успех, постигнат с къртовски труд, и в резултат - отлична репутация, съчетана с доста хладни принципи - гаранция за добра кариера: този фокус на Боулън не му позволява да се разпростира в странични по неговите мерки разсъждения, и показва значителните ограничения, на които са подвластни всички участници в световната история. Поради което интелектуален размах в тази книга липсва.
Иначе Боулън умело демонстрира, че дипломацията е ориентация, анализ и гадаене на кафе в море от противоречиви неизвестности, полуизвестности и пропаганда. Поне по отношение на онзи СССР. Умение да пиеш водка и да пееш на руски, запазвайки съвършен разсъдък и умение за навързване на причинно-следствените връзки. И брутална непреклонност, гарнирана с малко финес. Както и невъзмутимо, технично отношение към идеи и факти, които възмущават или екзалтират останалата част от света.
Има доста все още валидни и синтезирани наблюдения върху тогавашните политически реалии, които се повтарят отново и отново и днес, леко видоизменени. Както и небрежно махване с ръка към досадни подробности като атомната бомба, например, която за Боулън никак не помрачава блясъка на Труман и всъщност е просто един ефективен инструмент за съкращаване на войната. Докато “възхищението” му пред Рузвелт е откровено неодобрение и неприязън към неформалния подход и емпатията на Рузвелт - за Боулън това са непонятни и ненужни качества. Сталин си остава за Боулън леко енигматичен, но май възхищението пред хамелеонските му прояви и наистина стоманената му воля и целеустременост преобладават.
Дълбоки анализи и някакви разтърсващи признания в мемоара липсват. Той е доста тривиален на моменти. Едно поради конфиденциалността, която не може да се нарушава дори в спомени на стари години, второ поради доста арогантния характер на самия Боулън. Но, съпоставен с днешния ден, все още носи познавателна стойност.
⭐️3,5 звезди⭐️
***
▶️ Цитати:
🪆 “Ако Москва загуби войната [евентуална нова голяма война], цялата къща от карти би се сринала. Затова те избягват войната.”
🪆 “Грешеше. След 50 години може би ще бъде прав.”
🪆 “Общият им интерес [СССР и Китай], е по-силен от всякакви различия.”
🪆 “Всъщност според мен Булганин има проблем с алкохола, не Никита [Хрушчов]… Никита просто пие като руснак.”
За Унгарската революция:
🪆 “Интелектуалец [руски] беше казал…”Срамувам се от това, което нсправихме.” Някои млади руснаци защитаваха употребата на сила с довода, че независима Унгария би била заплаха за сигурността на СССР.”
🪆 “Обществено-икономическите взаимоотношения в Съветския съюз са изкривени до ден днешен от изключителните жертви, наложени на хората от императива за индустриализация и колективизация.”
🪆 “Не Втората световна, а Корейската война ни [САЩ] превърна във военна и политическа суперсила.”
🪆 “…поведението на СССР е аксиоматично - когато имат сериозни намерения, правят го почти винаги в пълна тайна. Когато нямат, отдават се на пропаганда.”"
Руснаците като победители в Германия:
🪆 “Товареха оборудване и цели фабрики (от Германия) на вагони и ги пращаха в Съветския съюз, където техниката ръждясваше в снега с месеци и понякога се налагаше да бъде изхвърляна.”
🪆 “…капитализмът е зло и всичко добро, което произлиза от него, е добро само на пръв поглед. Именно това разбиране стои в основата на Студената война.”
🪆 “Съветският съюз винаги спазва обещанията си. Освен в случаи на крайна необходимост.” Сталин
За Сталин:
🪆 “Беше умел в дебатите, игнорираше фактите, които подкопаваха позициите му, и изкривяваше в своя полза тези, които му изнасяха.”
🪆 “Руснаците винаги ценят силата, независимо от източника ѝ…”
🪆 “Дипломатът, който е в чужбина и поради това неподатлив на влиянието на общественото мнение у дома, винаги разглежда проблематиката на обществените отношения така, като че ли тя съществува във вакуум.”
🪆 “СССР не гледа на себе си като на неделима част от настоящата световна система и дава заявка…, че ако страните, с които досега…сътрудничи, не следват (желан) курс, дори това сътрудничество ще бъде прекратено.” М. Литвинов, 1938 г.
🪆 “В известен смисъл руснаците са като американците, защото и двата народа са продукт на цели континенти.”
🪆 “Революцията само затвърди тази тенденция, т.к. нетолерантното…болшевишко мислене засили…заложената слоконност…да избягват компромиса, превърна я във верую, на което се опира общественото им битие…и външна политика”
🪆 “Англия се крепи на търговията, докато руснаците са обсебени от идеята за овладяване и контролиране на територии и трансграничните им връзки са предимно с васални държави. [Това] не спомага за изграждане на култура на компромиса."
🪆 “За руснака компромисът е равнозначен на предателство или капитулация. За англосаксонеца компромисът е начин на живот.”
В СССР:
🪆 “Решенията на суверена стоят на сериозна дистанция от личния живот на индивида, затова е възможно човек да изолира себе си и близките си от психологическите ефекти на властта.”
🪆 “…руснакът е необременен откъм правила индивидуалист, който реагира непосредствено на хора и ситуации. Руснаците са известни и с пасивността си пред суровата тиранична власт,…само привидно несъвместимо с индивидуализма им.”"
🪆 “Не познавам нито един човек, който е посещавал страната [каквото и да е било мнението му за режима] и който да не е развил истинска привързаност към хората ѝ.”
“The only hope, and this is fairly thin one, is that at some point the Soviet Union will begin to act like a country instead of a cause.”
Replace the USSR with Russia, and 1972 (when this memoir was written) with the present year of 2022, and try to find the ten differences. Or rather, the ten similarities.
Charles (Chip) Bohlen was one of the influential American specialists on the USSR from the beginning of the Cold War. He is also the father of the former US Ambassador to Sofia, Avis Bohlen. A typical white, privileged, Anglo-Saxon boy from the late 1920s, he was the ideal candidate for any prestigious profession in the US at the time. He chose diplomacy, starting at the State Department in 1929 and remaining there until his retirement in the late 1960s.
Starting in an exceptionally calm period for the US, marked by isolationism and tranquility on the diplomatic front, Bohlen learned Russian perfectly. From 1934, when he was first posted to the US Embassy in Moscow, until 1969, he remained tied to the USSR. His successful career made him a direct participant in the Tehran and Yalta conferences, bringing him face-to-face with Churchill, Roosevelt, and Stalin—forming an opinion on each—and subsequently with a host of top Soviet bureaucrats like Malenkov, Khrushchev, Bulganin, and Gromyko. He advised presidents such as Truman, Eisenhower, and Kennedy (the latter especially actively during the Cuban Missile Crisis). He served as ambassador to Moscow, Manila, and Paris. He clashed directly with Senator McCarthy’s witch hunt before taking his ambassadorial post in Moscow in 1953. This last fact is almost curious, as Bohlen seems to be the last person who would be influenced by Bolshevik ideology. But McCarthyism was an aggression often devoid of logic yet flooded with pathos, used for many political intrigues at the highest levels.
The perspective of this direct participant in the Cold War is intriguing. He never achieved closeness with Russians, nor did he seek it; not to mention that Stalinist Moscow, closely watched by the secret services, didn't exactly encourage it. But that wasn't the only reason. Bohlen was an ambitious, intelligent pragmatist for whom professional success and being at the center of the game were paramount. This professional success was achieved through grueling work, resulting in an excellent reputation combined with rather cold principles—a guarantee for a good career. This focus prevented Bohlen from expanding into what he considered "peripheral" reflections and highlights the significant limitations to which all participants in world history are subject. Consequently, intellectual breadth is absent from this book.
Otherwise, Bohlen skillfully demonstrates that diplomacy is orientation, analysis, and reading tea leaves in a sea of contradictory unknowns, half-truths, and propaganda. At least concerning the USSR of that time. The skill to drink vodka and sing in Russian while maintaining perfect reason and the ability to connect cause and effect. Brutal persistence garnished with a bit of finesse. As well as an imperturbable, technical attitude toward ideas and facts that outraged or exalted the rest of the world.
There are many observations on the political realities of the time that are still valid and concise, repeating themselves again and again today, slightly modified. There is also a casual wave of the hand toward annoying details like the atomic bomb, for example, which for Bohlen in no way tarnished Truman’s brilliance and was essentially just an effective tool for shortening the war. Meanwhile, his "admiration" for Roosevelt is actually overt disapproval and dislike of Roosevelt’s informal approach and empathy—to Bohlen, these were incomprehensible and unnecessary qualities. Stalin remained slightly enigmatic to Bohlen, though admiration for his chameleon-like manifestations and truly steely will and purposefulness seemed to prevail.
Deep analyses and shattering revelations are absent from the memoir. It is quite trivial at times. Firstly due to the confidentiality that cannot be breached even in old age memories, and secondly due to the rather arrogant nature of Bohlen himself. However, when compared to the present day, it still carries cognitive value.
⭐️3.5 stars⭐️
February 6, 2013
I love this book so much. Charles Bohlen lived a fascinating life and knows how to tell a good story. "Chip" was there for it all and knew what was going on, while staying humble and willing to admit making his mistakes, as well as acknowledging his own role in affairs. He'll also call other people on their mistakes, while emphasizing that he still values them as friends and that the disagreements stay on policy and not personal. Don't you wish we had more statesmen like him? I compared it to other memoirs I've looked at recently (*cough*baruch*cough*zhukov*cough*) full of self-aggrandizing, unconvincing bragging or tedious details. Chip stands out by a mile.
He shares little tidbits about powerful political figures behind the scenes from Stalin to Truman- Cold War drama- being the reason behind the first step that Eisenhower took to stop McCarthy- being the Russian interpreter at many important Cold War conferences. Witness to History is right! One of the Wise Men of foreign policy- a title well deserved by Chip. This book kept me reading way past the time period actually relevant to my research, I could not put it down. Wish he was still alive and I could go meet him and hear him tell some of his awesome stories. He says he has more that didn't end up in the book.
He shares little tidbits about powerful political figures behind the scenes from Stalin to Truman- Cold War drama- being the reason behind the first step that Eisenhower took to stop McCarthy- being the Russian interpreter at many important Cold War conferences. Witness to History is right! One of the Wise Men of foreign policy- a title well deserved by Chip. This book kept me reading way past the time period actually relevant to my research, I could not put it down. Wish he was still alive and I could go meet him and hear him tell some of his awesome stories. He says he has more that didn't end up in the book.
December 11, 2014
Maybe a quarter of this book is Bohlen as "witness to history." The rest of it is a reflection on world events that occurred during his time as ambassador. Still, a better read than memoirs of other second-tier Cold Warriors.
March 7, 2023
Мемоарите на известния американски дипломат Чарлс Е. Болън стават достъпни за българския читател едва днес, с почти петдесетгодишно закъснение.
Displaying 1 - 5 of 5 reviews