Червено злато

by Людмила Филипова

"Голяма опасност те дебне, докато четеш "Червено злато".

Основният риск е когато несъзнателно преминеш онази незабележимо тънка червена линия която разделя измислицата от действителните факти, описани в тази книга. Аз лично трябваше на няколко пъти да спирам четенето и да се самоубеждавам, че не всичко разказано се е случило в действителност. Защото все пак става дума за един роман, макар и твърде реалистично написан. На места обаче "Червено злато" звучи толкова истинно, че те кара да се ощипеш, за да си сугурен, че либийския кошмар не се случва на теб самия. Прочетете тази книга, за да разберете задължителната част от истината около СПИН скандала в Бенгази - една зловеща история, която за нещастие засегна и нас българите." - Георги Милков

Genres: Bulgarian Literature, Fiction

Audiobook

First published January 1, 2007

About the author

Людмила Филипова се дипломира в УНСС и учи магистратура към американския университет City University. Работила е като специалист в областта на маркетинг, PR и медии, в компаниите „SAP Bulgaria“ (маркетинг мениджър), „BDA Bulgaria“ (консултант бизнес развитие), ИТ верига „Мултирама“ (маркетинг мениджър), медицинската компания „Medimag-MS“ (търговски директор), рекламна агенция „Desiderata“ (управляващ директор). Същевременно натрупва богат журналистически опит в ТВ 7 дни, ТВ Триада, главен редактор на сп. Маркетинг&Медия. Публикува статии и анализи във в. „Монитор“, „24 часа“, „Новинар“, „Икономически живот“, сп. „Тема“, сп. „Businessweek България“ и др. Участвала е в няколко детски филма, сред които са: „Куче в чекмедже“ (1982), „Денят не си личи по заранта“ (1984), „Търси се съпруг за мама“ (1985). През 2006 г. прави своя литературен дебют с романа „Анатомия на илюзиите“, в който се преплита най-новата ни история с драматичната любов на мъж и жена от два несъвместими свята. Романът е преиздаван шест пъти. Следва „Червено злато“ (2007), трилър, в който се разследва незаконната търговия с кръвни продукти. По книгата се подготвя международна кинопродукция. Романът ѝ „Стъклени съдби“ (2008) е драма-трилър и представя опасната тенденция хората да поемат в ръцете си собствената си еволюция. През 2009 излиза романът ѝ „Мастиленият лабиринт“ - исторически трилър, със загадки, съспенс и завладяваща история. През 2008 г. е номинирана за втория кръг на европейския конкурс „Prix du Livre Europeen“, а в началото на 2009 г. е номинирана за полуфинала на американската литературна награда „Hidden River“. Има договори за издаването на романите ѝ в Русия, Италия и Турция.

Reviews

[Petriela Bacheva · Rating 4 out of 5]

"Защото и след най-големия скандал обществото забравя. Рано или късно, според жертвите, обществото забравя всичко. И същите грешки се правят отначало. Често и по-ужасяващи. Разбиват се нови и нови животи. Страдат още невинни..."

"Всяко чудо за три дни" е казал народът. Но има събития, които трябва да се помнят повече от три дни, има скандали и случки, които трябва да витаят като призраци в човешкото съзнание. Ако не в ума на отделния човек, то поне в обединения дух на нацията. И точно такива хора като Людмила Филипова трябва да оставят една незаличима следа, един вечен спомен за скандалите. Защото рано или късно грешките пак се повтарят...

В зашеметяващия трилър, който аторката пише, неразличимо съчетавайки художествената измислица с действителността, не се напомня само за трагедията. Която за щастие завърши благополучно. Но след доста дълго време.

"Червеното злато" е пред нас, отпред блестящо, а отвъд - мрачно и неугледно, криещо високата си цена. И въпреки че персонажите на София, Даря, Аамир и останалите медици, държали се геройски по време на реалистично описаните в романа мъчения, нямат цялостен еквивалент в действителността, няма как да се усъмним за героите на външният министър и останалите висши политици, които могат да направят всичко необходимимо, за спасението на петима българи, но не искат. Защото "пет е смешна цифра".

Освен ужаса на либийската трагедия за българските медици и палестинския лекар, Людмила Филипова разкрива един друг ужас, много по-голям. Ужасът от самите нас, от себеподобните. И страшното е, че абсолютно никой не се замисля дали кръвта, която дарява, ще се изследва, дали умишленият износ на високорискова кръвна плазма няма да причини смъртта на хиляди човешки същества, щом става дума за пари. Защото човек не губи морала си само пред червеното злато, а и пред всяко друго... Стига то да блести.

Горещо препоръчвам книгата на всички, които искат да запазят спомена за тази трагедия, за да предотвратят бъдещите грешки. В която и да е сфера на живота.

[Антоанета · Rating 4 out of 5]

Едно ѝ признавам на Людмила Филипова, дава гласност на доста теми, които от една страна са болезнени, от друга остават в периферията на повечето хора. Освен това книгите ѝ са подплатени с доста документалистика и не знам дали всички, но няколкото, които аз минах са по действителни събития. Тази не е по-различна.
Акцентът е задържането на българските медици в Либия и обвинението им в заразяване на деца със СПИН. И макар наистина доста умело да се придържа към фактите, тук авторката е пресъздала, чрез измислени герои всичко, което се е случило в Либия през 90-те години на ХХ век. Пресъздала е и тежката действителност в България, принудила много хора да оставят децата си, за да могат да спечелят пари в чужбина и да им осигурят прехраната. Пресъздала е скандала с авсрийска фирма за кръвни продукти и как е пласирала банките (по този повод нищо не знаех и не знам дали със сигурност разкритията в книгата отговарят на действителната). Дала е обяснение как самата кръв е взимана от заразени хора без да минава допълнителни изследвания, за мизерията в африканските болници, липсата на консумативи, но и най-лошото - липса на самосъзнание за спазване на хигиена не само от обикновения човек, но и от медицинските работници. Нещо също много страшно - пълната липса на съдействие от българска страна в първоначалните години на задържането, пълната незаинтересованост на консули, политици и държава!
Книгата дава много добра представа за ситуацията и адмирации за това към авторката, но нещо, което на мен не ми хареса е това, че отново не усетих емоция в писането. Убеждавам се за сетен път, че този стил не е моят, както и в другите книги, действието е много накъсано и хаотично и си личи, че е журналистическо писане, което по-скоро излага факти и ситуации, отколкото да показва чувствата на героите.
Тъй като първо бях прочела "8 години заложници на Кадафи" от Кристияна Вълчева и Миролюба Бенатова, тази на места ми беше бледо копие, което няма как да достигне онази разказана от първо лице. И все пак давам 4* заради темата и даването на гласност. Но между двете препоръчвам "8 години"!

[Aneta Batakchieva · Rating 5 out of 5]

Не мога да си представя даже какво им е било на тези хора там и как живеят сега.И изобщо преживява ли се такова нещо?!Да,слушаш за това по новините и цъкаш с език,чукаш на дърво,но знаеш,че се случва някъде далече и не ти пука особено.За съжаление, доста от манталитета ни е разкрит между редовете и ми става и мъчно, и срамно...
Помня ,че гледах прибирането на медиците на живо по телевизията през 2007.И плаках,много.
Искрено вярвам,че такова нещо не може да се случи в днешно време.Вярвам и се надявам.

[Мартина · Rating 5 out of 5]

Безумно тежка история, разказана майсторски, увлекателно от авторката. По времето, когато са се случвали тези събития, съм била недостатъчно голяма, за да разбирам какво точно се случва, още по-малко какви политически игри стоят зад цялото това нещастие, сполетяло българските медицински сестри в Либия.
Задължителна книга, според мен, за всеки български съвременник на тези събития!

[Борислава Чотрева · Rating 2 out of 5]

Фен съм на Людмила Филипова, но не знам защо "Червено злато" ми вървеше изключително тегаво. Може би просто медицинските теми не са нейната стихия. Може би темата за българските медици в Либия е прекалено тежка и сложна. Но най-зле от всичко бяха героите - изключително неубедителни и клиширани. От подобен роман не очаквах интриги между сестрите, противопоставяне на лекари срещу сестри и любовни драми. Избягвам да пиша негативни ревюта, особено пък за български автори. Но тук разочарованието ми беше доста голямо. Хареса ми едно - Людмила Филипова извежда на показ истинската същност на българите - разединени, завистливи и злобни. Докато останалите сестри в болницата се обединяват, българските сестри дори се радват на нещастието на сънародничките си. Тежка тема за скандала в Бенгази, за която е трудно да се напише хубава и достоверна книга.

[Lyudmila Jivkova · Rating 5 out of 5]

“Тогава пак имаше мечта... Но тя някак се разпадна, докато се сбъдваше”
.
Предупреждавам, че “Червено злато” не е разтоварващо неделно четиво. Това е разтърсваща история за кървавия данък, който заплащат обикновените хора заради алчността на света, в който живеем... Това е история и за неспособността на българските държавници да защитят достойнството и живота на гражданите си, които просто са се опитали да преследват мечтата си за един нормален живот.. Не на последно място това е истинска история, която не трябва да бъде забравяна!
.
Тази книга я препоръчвам горещо на всеки, който има здрава психика и е готов да се запознае по- отблизо със зловещите резултати на политическите игри върху обикновените хора.
.
Много харесвам @ludmila_filipova не само защото носи най- хубавото име 😜, но най- вече заради смислените теми на книгите й и сериозните проучвания, които седят зад написаното.

[Gergana Karabelyova · Rating 5 out of 5]

Тази книга, за разлика от другите исторически романи на Филипова, не е наблъскана и тежаща от факти и информация. Всичко е премерено и приятно написано. Самата тема и описаните случки са изключително тежки (поне за мен) психически и ми беше много тегаво завършването на книгата. Имаше моменти, когато ми трябваше почивка от описаните образи и ситуации, защото става въпрос за ужасни зверства. Една от добрите книги на Филипова. Хареса ми, въпреки депресиращия сюжет. Реших да гледам на книгата като на 100% измислица, въпреки че не е така. Просто мисълта, че е възможно историята и зверствата, ��писани вътре, да са реални случки с реални хора, изправя косата ми и ме плаши до смърт.

[Ирена Иванова · Rating 5 out of 5]

Една от най-завладянащите книги, които съм чела напоследък. Историята е пресъздадена толкова завладяващо и истинско, че те кара да я прочетеш на един дъх. Никога не се бях докоснала толкова близо до историята за медиците в Либия и истината зад нея. Препоръчвам я на всеки, който обича да не излиза от реалността докато чете.

[Eti · Rating 4 out of 5]

Харесах! Темата на романа е тежка, особено след като знаеш, че е базирана на действителни събития...

Най-много ме потресе бездействието на правителството и ако може да не се вдига много шум около този "инцидент"... Направо съм отвратена, защото знам, че наистина е било така - властимащите са били повече от пасивни и по-тихи и от мишки! 😡

[Georgi Tokov · Rating 5 out of 5]

Поредният разказ, за неописуемият ужас, изживян от невинни жени - жертва на гнусни политически игри. Поредно доказателство за прогнилата същност на политиката и нашите така наречени “политици” с душа на плъхове. Абсолютен срам в българската история. Питам се - как въобще е възможно да си жив и да запазиш разсъдъка си, след този ад на земята. Дано някой ден има възмездие за истински виновните !

[Olga G. · Rating 4 out of 5]

Браво!

[Hulya · Rating 3 out of 5]

Whole reading process is interesting until the end. I just disappointed about the end.

[Victoria Dimitrova · Rating 5 out of 5]

Невероятна..

[Iva Hristova · Rating 5 out of 5]

Лично аз си спомням по телевизията онзи кръгъл съд с решетките и българите натъпкани вътре. Много тъжно.

[Aleksandra · Rating 5 out of 5]

Впечатлена съм! ❤️🏅

[Yanitsa Ilieva · Rating 5 out of 5]

Много добра, по действителен случай и може би преплетена с художествена измислица...книгата представя ужасът, който изтърпяват българските медицински сестри в Либия....оставям на вас да изпитате това, което аз изпитах докато я четях...