Да се пише курс, който трябва да изпълнява и функциите на университетски учебник, е трудно. Такива курсове обикновено се пишат на по-късна възраст, тогава, когато наистина авторът е наясно със своите възможности и знае каква отговорна задача нагърбва.
От една страна, университетският курс трябва да съдържа най-важните институти на международното право. Макар международното право да се преподава като една и съща материя във всички юридически факултети, няма два еднакви курса по международно право. Има общи теми. Това, което обикновено се нарича обща част на международното право, включва източници, субекти, отговорността, уреждането на спорове, историята на международното право, като тези глави могат да се открият в почти всеки курс по международно право.
Що се касае до условно наричаната специална част – отделните дялове на международното право – общото се свежда до въпросите на територията, договорите, пространствата, въпросите на правото, прилагано по време на въоръжени конфликти, правото на международните организации. Тук наистина различията са много по-значими. В крайна сметка обемът е компромис между изискванията на учебната програма и умението кратко да се изложат най-важните (според автора) теми.
С този университетски курс се стремях да бъде и кратък. Да включа в него само безспорно необходимото. Необходимото се определя и от мястото на международното право сред другите преподавани дисциплини. Едно от следствията за преподаването му в юридическите факултети е навлизането в него на други правни дисциплини. Въпроси, разглеждани като неоспорима и неделима част от международното право, вече със същата неоспоримост се разглеждат като част от наказателното, трудовото, данъчното право.
Дълго се съмнявах в необходимостта да пиша този курс. Написах го. Той не е съвършен, надявам се да бъде полезен.
Проф. д-р Благой Видин получава висшето си образование по право в СУ „Св.КлиментОхридски“ и със специалност „Международно право“ в Юридическия факултет на Московския университет „М. В. Ломоносов“. От 1983 до 1986 г. е редовен аспирант по международно публично право в същия университет, с докторска степен по право през 1986 г.
Специализира в Католическия университет “Thomas Moore College”, Льовен льо Ньов, Белгия (1996); Колежа на Европа, Брюж, Белгия (1997); Т.М.С. Асер Институт, Асер Колеж Европа, Хага, Нидерландия (1999).
Областите на основните му научни интереси включват международно право и международни отношения, европейско право, права на човека.
Заема академични длъжности в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Юридически факултет, Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“, Юридически факултет, Нов български университет, Департамент „Право“ (от 2002 г. до момента) ръководител на Департамент „Право“ в НБУ (2012 – 2016 г.).
Доцент от 1997 г. и професор по международно право от 2010 г.
Професионалната му реализация извън академичните среди свидетелства за дългогодишна работа като експерт по международно и българско право. От 2002 г. до момента е член на Комисията по предоставяне на убежище, от 2002 г. до януари 2012 г. е неин председател. Член на Правния съвет към Президента на Република България (2014 – 2017 г.). Член на Консултативния съвет по международно право към Министъра на външните работи (2007 – 2010 г.). Два мандата е член на Консултативния съвет по законодателство към Председателя на Народното събрание, ръководител на направление „Международно право и право на Европейския съюз“. Бил е член на Комисията за защита от дискриминация в нейния първи състав, изпълнителен секретар на Комитета по правата на човека (1990 – 1995 г.), член на Комисията на Съвета на Европа за борба с расовата дискриминация и нетолерантността.
Член е на Българската асоциация по международно право, на Съюза на учените в България и Асоциацията по международно право (ILA) – Лондон, арбитър в Постоянния арбитражен съд – Хага.
Учебникът е много приятен за четене, като предоставената информация предлага един основен, съдържателен поглед, върху материята на Международното публично право. Не е изпълнен с ненужно усложнени изрази, а напротив, използва точен и съобразен с нуждите на студентите, понятиен апарат. Структурата на учебника позволява едновременно усвояването на информацията в синтезиран вид, но и дава възможност за по-детайлно задълбочаване при самостоятелна подготовка, както и на семинарни занятия.