What do you think?
Rate this book
Тъмната страна на Мопасан
Анри Рьоне Албер Ги дьо Мопасан (1850–1893) е френски писател, считан за един от най-големите майстори на късия разказ. Неговите кратки творби се отличават с изящен стил и образен език. Те са породили безброй имитации и са оказали силно влияние върху други майстори на разказа като Съмърсет Моъм и О. Хенри.
Въпреки че кратките истории на Мопасан – над 300 на брой – са изключително разнообразни в жанрово отношение, близо 50 от тях са страшни или съдържат хорър елементи. И именно тези страховити разкази, които се родеят с творчеството на По, Хоторн и Хофман, днес предизвикват най-голям интерес сред критиците и читателите на френския белетрист. Една част от тях са свръхестествени, други психологически или натуралистични, а трети имат сатиричен характер, но повечето са посветени на лудостта, духовната поквара и моралната слабост – любими теми на циничния и песимистичен Мопасан, който се заразява със сифилис още като младеж. И макар засегналата мозъка му болест да не е попречила на способността му да създава блестящи литературни произведения, тя несъмнено е повлияла върху неговото творчество, което не спира да вълнува поколения читатели.
Настоящият том включва най-добрите страшни разкази на Мопасан, някои от които излизат за пръв път на български език. Сред тях е и прочутият „Орла“, вдъхновил Биърс, Блакуд и Лъвкрафт да напишат своите шедьоври „Проклетата твар“, „Върбите“ и „Зовът на Ктхулу“.
Въпреки че кратките истории на Мопасан – над 300 на брой – са изключително разнообразни в жанрово отношение, близо 50 от тях са страшни или съдържат хорър елементи. И именно тези страховити разкази, които се родеят с творчеството на По, Хоторн и Хофман, днес предизвикват най-голям интерес сред критиците и читателите на френския белетрист. Една част от тях са свръхестествени, други психологически или натуралистични, а трети имат сатиричен характер, но повечето са посветени на лудостта, духовната поквара и моралната слабост – любими теми на циничния и песимистичен Мопасан, който се заразява със сифилис още като младеж. И макар засегналата мозъка му болест да не е попречила на способността му да създава блестящи литературни произведения, тя несъмнено е повлияла върху неговото творчество, което не спира да вълнува поколения читатели.
Настоящият том включва най-добрите страшни разкази на Мопасан, някои от които излизат за пръв път на български език. Сред тях е и прочутият „Орла“, вдъхновил Биърс, Блакуд и Лъвкрафт да напишат своите шедьоври „Проклетата твар“, „Върбите“ и „Зовът на Ктхулу“.
288 pages, Paperback
Published January 1, 2020
3 people are currently reading
20 people want to read
About the author
Guy de Maupassant
7,465 books3,036 followersHenri René Albert Guy de Maupassant was a popular 19th-century French writer. He is one of the fathers of the modern short story. A protege of Flaubert, Maupassant's short stories are characterized by their economy of style and their efficient effortless dénouement. He also wrote six short novels. A number of his stories often denote the futility of war and the innocent civilians who get crushed in it - many are set during the Franco-Prussian War of the 1870s.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 5 of 5 reviews
May 4, 2021
Съдържание: 1. Орла (версия от 1887) 2. Косата 3. Кой знае? 4. Малката Рок 5. Привидението 6. Хижата 7. Коко 8. Дяволът 9. Един луд 10. Страхът 11. Вълкът 12. Ръката 13. Одраната ръка 14. Мъртвата 15. Майката на уродите 16. Нощта 17. Гробът 18. По реката 19. Мадмоазел Кокот 20. Вендета 21. Лудата 22. Слепецът 23. Госпожа Ерме 24. Удавникът 25. В морето 26. Ужас 27. Свети Антоний 28. Страхът 29. Моарон 30. Тикът 31. Край леглото на един покойник 32. Писмо от един луд 33. Луд ли съм? 34. Орла (версия от 1886)
Чудесна подборка, показала френския майстор на късия разказ в доста по-различна светлина от представите ми за него до настоящия момент, а също така и жанрово многообразна. Сред тридесет и четирите творби имаше и хорър, и призрачни истории, и разкази с криминална, дори трилърна нишка, но във всяка една от тях водещо беше ужасяващото – било то в свръхестествените му проявления като неспокойни духове на хора и животни, злокобни артефакти (отсечени ръце на престъпници и кичури коса), невидими създания, изпълзели от чужди селения… било в чисто психологическата дисекция на пагубните до уродливост човешки страсти - алчност, сластолюбие, гняв, често увенчани с онази най-тежка присъда - лудостта, издавана на човека от собствената му гузната съвест.
Редно е да обърнем по-специално внимание на прочутия Орла, който открива и закрива томчето с две версии, спряган за вдъхновител на автори от ранга на Х.Ф. Лъвкрафт. Думата орла е неологизъм, създаден от Мопасан. Съществуват няколко хипотези за произхода ѝ. Тя може да се базира както на думата hors-la-loi (човек, поставен извън закона), така и на нормандската дума horsain, която означава чужденец. Потопим ли се в мрачната атмосфера на разказа на мига ще установим, че паралелите съвсем не са случайни.
Нямаше луна. Звездите блещукаха в тъмното небе.
Кой обитава тези светове? Какви форми, какви създания, какви растения, какви животни има там? Какво знаят повече от нас мислещите същества в тези вселени? Какво могат те повече от нас? Виждат ли неща, които са неизвестни за нас? Няма ли някой ден едно от тях, преодоляло космическото пространство, да се появи на нашата планета, за да я завладее, точно както норманите някога са прекосили морето, за да покорят по-слабите от тях народи?
Чудесна подборка, показала френския майстор на късия разказ в доста по-различна светлина от представите ми за него до настоящия момент, а също така и жанрово многообразна. Сред тридесет и четирите творби имаше и хорър, и призрачни истории, и разкази с криминална, дори трилърна нишка, но във всяка една от тях водещо беше ужасяващото – било то в свръхестествените му проявления като неспокойни духове на хора и животни, злокобни артефакти (отсечени ръце на престъпници и кичури коса), невидими създания, изпълзели от чужди селения… било в чисто психологическата дисекция на пагубните до уродливост човешки страсти - алчност, сластолюбие, гняв, често увенчани с онази най-тежка присъда - лудостта, издавана на човека от собствената му гузната съвест.
Редно е да обърнем по-специално внимание на прочутия Орла, който открива и закрива томчето с две версии, спряган за вдъхновител на автори от ранга на Х.Ф. Лъвкрафт. Думата орла е неологизъм, създаден от Мопасан. Съществуват няколко хипотези за произхода ѝ. Тя може да се базира както на думата hors-la-loi (човек, поставен извън закона), така и на нормандската дума horsain, която означава чужденец. Потопим ли се в мрачната атмосфера на разказа на мига ще установим, че паралелите съвсем не са случайни.
Нямаше луна. Звездите блещукаха в тъмното небе.
Кой обитава тези светове? Какви форми, какви създания, какви растения, какви животни има там? Какво знаят повече от нас мислещите същества в тези вселени? Какво могат те повече от нас? Виждат ли неща, които са неизвестни за нас? Няма ли някой ден едно от тях, преодоляло космическото пространство, да се появи на нашата планета, за да я завладее, точно както норманите някога са прекосили морето, за да покорят по-слабите от тях народи?
November 4, 2020
Прекрасен сборник, беше удоволствие. Определено версията на Орла от 1886 година ми хареса повече, но със сигурност е добре да се прочетат и двете, все едно се допълват.
От целия сборник най-много ми харесаха разказите Косата, Хижата (иска ми се да мисля, че именно този разказ е вдъхновил Краля да напише Сиянието), По реката (много неочакван финал), Свети Антоний, Край леглото на един покойник (хумористичен хорър, смях се на глас), и естествено - Орла.
Имаше някои разкази “близнаци”. Например Ръката и веднага след него Одраната ръка. Също двата разказа Страхът и Ужас - една и съща идея, различни изпълнения. Също идеята, че разказвачът застава пред огледалото и не вижда образа си се появява в Орла и в Луд ли съм?.
И последно - кога ще видя българско издание, в които няма грешки? Само една ще посоча, но просто много се ядосах. В разказа Вендета, очевидно развиващ се в Италия, синът на главната героиня се казва Антонио. След като два пъти се споменава името му в италианския му вариант, на третия път преводачът си минава на френския Антоан. (И преди този момент в изданието има грешки, като повторения на една дума два пъти, а в Малката Рок имаше цяло изречение, което не правеше никакъв смисъл.) Много се съмнявам, че това с името е грешка на автора.
Опитайти се да намерите грешки в английско или италианско издание (за тези мога да кажа със сигурност). Не става въпрос за финанси в случая, а за това, че на едно голямо издателство като Изток-Запад не им пука особено нещата да са добре изпипани. Много тъжно.
От целия сборник най-много ми харесаха разказите Косата, Хижата (иска ми се да мисля, че именно този разказ е вдъхновил Краля да напише Сиянието), По реката (много неочакван финал), Свети Антоний, Край леглото на един покойник (хумористичен хорър, смях се на глас), и естествено - Орла.
Имаше някои разкази “близнаци”. Например Ръката и веднага след него Одраната ръка. Също двата разказа Страхът и Ужас - една и съща идея, различни изпълнения. Също идеята, че разказвачът застава пред огледалото и не вижда образа си се появява в Орла и в Луд ли съм?.
И последно - кога ще видя българско издание, в които няма грешки? Само една ще посоча, но просто много се ядосах. В разказа Вендета, очевидно развиващ се в Италия, синът на главната героиня се казва Антонио. След като два пъти се споменава името му в италианския му вариант, на третия път преводачът си минава на френския Антоан. (И преди този момент в изданието има грешки, като повторения на една дума два пъти, а в Малката Рок имаше цяло изречение, което не правеше никакъв смисъл.) Много се съмнявам, че това с името е грешка на автора.
Опитайти се да намерите грешки в английско или италианско издание (за тези мога да кажа със сигурност). Не става въпрос за финанси в случая, а за това, че на едно голямо издателство като Изток-Запад не им пука особено нещата да са добре изпипани. Много тъжно.
October 25, 2020
Мопасан наистина е майстор на късия разказ. Повечето истории в сборника са под 10 страници (май само две-три надвишават тоя заветен обем).
Въпреки че фабулата в някои от разказите е сходна и има повтарящи се сюжетни тропи, историите успяват да грабнат със своята изваяност и непредвидимост. Не е пожалена нито една мрачна подробност от човешката душа.
Сред фаворитите ми са "Малката Рок", "Мъртвата" и "Орла". Сборникът си заслужава.
Въпреки че фабулата в някои от разказите е сходна и има повтарящи се сюжетни тропи, историите успяват да грабнат със своята изваяност и непредвидимост. Не е пожалена нито една мрачна подробност от човешката душа.
Сред фаворитите ми са "Малката Рок", "Мъртвата" и "Орла". Сборникът си заслужава.
May 9, 2023
Сборник, съдържащ 34 разказа на Мопасан, повечето с хорър елементи, с който продължавам изключително любопитната разходка из тъмните части от творчеството на световните класици от XIX век. Онези, посветени на свръхестественото или изкарващи на преден план най-мрачното в човешката душа.
Пълната рецензия: https://flame16.blogspot.com/2023/05/...
Пълната рецензия: https://flame16.blogspot.com/2023/05/...
September 18, 2025
Не всичко в сборника ме грабна, но разказите, които успяха – успяха ама НАИСТИНА. Мрачно и реалистично. Не бих го препрочела, но съм доволна, че я завърших.
Displaying 1 - 5 of 5 reviews