Човек с бинокъл

by Наталия Руменова Иванова

"Поезията на Наталия Иванова настъпва естествено като живота, задава неговите въпроси, разкрива някои от тайните му, но винаги оставя у четящия вкуса на неуловимото. Без патетика, без истерия и без натрапливи удивления, човекът с бинокъл там наблюдава света с вечното усещане за отминалост. И болезнено му се наслаждава." Георги Гаврилов

Genres: Poetry, Bulgarian Literature

52 pages, Unknown Binding

Published August 1, 2020

About the author

Поетеса, журналистка, литературен критик, преводач-редактор.

Reviews

[Габриела Манова · Rating 5 out of 5]

Рядко ми се случва да харесвам не просто книгата, но и човека зад книгата. Непременно потърсете!

[Nadezhda Trichkova · Rating 5 out of 5]

Иска ми се да открия бинокъла, през който светът изглежда толкова светъл и нежен, колкото е в поезията на Наталия Иванова.

[Maria Yankulova · Rating 4 out of 5]

В тревогата набъбваше печал,
прахта на дните се надигаше във мене,
заспал бе някакъв човек в гърдите ми
и ужасно се боях да го събудя.
Очите ми така оставаха затворени
за онова, което тегнеше отгоре ни,
над мен и онзи в мен—
страхът, че няма да говорим,
че ще е все така
и ще се борим тихо.
Страхът, че и тревогата е вечна.
Но днес обръщам се с лице към вас
и казвам всичко, което мога.
Чувам и човека в мен: това бе,
няма страшно.
Значи там е, диша още.

[Ива Попова]

🤍

"свързваше ни само едно смътно чувство:
че сме малки, че предстои още път."

"за трагедиите е нужна памет"

"не сме ли го изрекли с думи,
ще значи, че не сме излъгали."

"Но ето ни
с отложените бунтове и къса памет
живи сме и нищо няма да направим,
не се страхувайте от нас,
защото утре ще са равни раменете ни
и с вас ще питаме кои са тези,
които все повторят "трябва"."

"да имаш милост, значи да признаеш"

"може би съмнението е всичко"

[Емилия · Rating 5 out of 5]

Изключително добра поезия, безспорно мъдра, искрена и смела!

[Teodora · Rating 5 out of 5]

Поезия, която не се стреми да бъде харесвана, не се стреми да бъде цитирана. Заслужава обаче и двете, не на фрагменти, в цялост.
Деликатна, дълбока, точна и пронизваща поезия. Наблюдателен поглед, аналичична нагласа, интимен тон. И чудесен, увличащ ритъм.

[Мартин Касабов · Rating 5 out of 5]

Поезия от сърцето на София, в която дишаш мръсния въздух на спомените. Наталия е уловила същността си с всичките ѝ тревоги и надежди, които един искрен млад човек може да се надява да има.

[Iliyana · Rating 5 out of 5]

"И в този пантеон на знайното
е тайната, която гледаме отсам прозореца:
надеждата познатото да бъде вечно."

[Stefan Dimov]

Чудесна!