Роден на Великден

by Бойка Асиова

Всичко, написано от Бойка Асиова, като че ли излиза от потайни пазви, в които планината, ветровете и предците са съхранявали специално за нея ароматни думи, извезани сюжети и незабравими герои. В пазвата на тази книга има един живот. Българско сираче от Илинденското въстание (1903) се превръща в ирландски студент по медицина, а след това жител на света, който лекува европейци и африканци, но най-вече своята душа. Ще намери ли лек за гладуващото си сърце по най-дългия път обратно към себе си? На този въпрос ще ви отговори Бойка Асиова така, както само тя го може.

Веселина Седларска

392 pages, Paperback

Published January 1, 2020

About the author

Бойка Асиова е родена е през 1945 год. По образование е инженер химик, но е работила като журналист в няколко централни всекидневника. Автор е на книгите ”Добрата дума” /1985/-публицистика, сборниците с разкази ”Сребърна пара” /1987/, ”Да излъжеш дявола” /1999/, ”Мир вам сто врабчета” /2001/, ”Приписки” /2003/, ”Време на заем” /2004/, ”Песните на мама” /2005/, ”Мъжко можене” /2002/.

Reviews

[Християн Бонев · Rating 4 out of 5]

Една от причините да считам Бойка Асиова за любим български автор е нейният стил на писане, за който е характерно използването на архаични думи, които тежат на мястото си и имат силата да те отнасят в отминали епохи, да чувстваш чужди спомени близки, да пътуваш из времето и пространството. В историята отново има всичко, от което се нуждае една добра книга - палитра от емоции, дълбоки истини и прозрения, даже и препратка към друга нейна творба, което й придава някаква своеобразна завършеност

[Desislava]

Великолепни написана книга.
Топла, уютна,нашенска,българска.
Присъствах на среща с авторката и съм дълбоко впечатлена.
Тя има невероятен талант да рисува картини с магичните думи и изрази-архаични,наши,сгряващи и рисуващи шарени сцени от стари времена.
Автентична атмосфера,пъстър и приключенски сюжет.
Носталгично,родно,архаично.
Думите вълнуват,защото идат от преживяванията и от душата.
И както самата Бойка Асиова каза-как да не пишеш за това поднебие,за тези планини,за тези облаци".
Книгата е класически исторически роман обхващащ
събитията от Илинденско-Преображенското въстание и годините след това.
От Разлог,ние отиваме в София,после Виена,Лондон,Ирландия, та чак до Африка.
Сюжетът залитна в необичайна за мен посока.
Историята е толкова човешка и жива.
Поуките от нея толкова валидни за нашето време.
Толкова истински. Земни. Затрогващи.
За да напишеш такъв роман трябва много да си се ровил,да си чел-история,фолклор,легенди, песни -тук всичко се преплита в едно.
По един зашеметяващо красив начин.
Най-хубавите книги са онези,написани със сърце. Онези,преживяни с душата,с паметта и обагрени в красота на родното.
И накрая,човек,колкото и да е скитал се връща пак там откъдето е тръгнал. В родните планини.под звуците на гайдите и по онези небеса,където няма никъде другаде.