Като бях малка, това беше първата книжка за четене през лятната ваканция, която ни дадоха от училище. Спомням си, че ми се беше сторила ужасно дебела и никога няма да мога да я свърша навреме. Като всяко начало, и моите първи стъпки в литературата бяха трудни. Първо се опитах да накарам мама да ми я чете вечер под претекст, че аз така ще я запомня по-добре. След като това не мина се опитах да я убедя, че тази книжка няма да ми трябва и била избирателна. След като и този план се провали реших, че няма вариант да мина тънко и ще се наложи да чета. Първите страници ми бяха много скучни и само си мислех как децата навън си играят, а аз седя в къщи да чета. След още няколко страници започнах да чета по-съсредоточено и това беше моят миг на прозрение! Тогава осъзнах всъщност колко е забавен и изпълнен с приключения света на Патиланци. Забавлявах се искрено с баба Цоцолана и Патиланчо и дори тичах след мама, тати, баба, въобще който ми се мерне пред очите, да му разказвам за поредната история.