What do you think?
Rate this book
Пирин Вихренски #3
Пипалата на миналото, част 1
„Пипалата на миналото“ е третата книга на Орлин Чочов от поредицата за частния детектив Пирин Вихренски.
Настъпването на пролетта и предстоящото мечтано пътуване изпълват душата на Пирин Вихренски с радостни трепети. Детективът се сдобива и със странен, но много интригуващ случай, дошъл от най-неочаквано място… Още по-неочаквано събитие внася допълнително объркване в цветното му ежедневие, но и му предоставя възможност да разбули някои тайни от миналото. Като капак на всичко буреносни облаци се струпват връз идиличния му и безпроблемен интимен свят...
Ще намери ли Пирин достатъчно енергия да се справи с предизвикателствата? Ще съумее ли да постигне идеалния баланс между личното и професионалното, между морала и егоизма? Какво ще пожертва и какво ще спечели в стремежа си да научи истината?
Илюстрации: Диана Нанева
Настъпването на пролетта и предстоящото мечтано пътуване изпълват душата на Пирин Вихренски с радостни трепети. Детективът се сдобива и със странен, но много интригуващ случай, дошъл от най-неочаквано място… Още по-неочаквано събитие внася допълнително объркване в цветното му ежедневие, но и му предоставя възможност да разбули някои тайни от миналото. Като капак на всичко буреносни облаци се струпват връз идиличния му и безпроблемен интимен свят...
Ще намери ли Пирин достатъчно енергия да се справи с предизвикателствата? Ще съумее ли да постигне идеалния баланс между личното и професионалното, между морала и егоизма? Какво ще пожертва и какво ще спечели в стремежа си да научи истината?
Илюстрации: Диана Нанева
176 pages, Paperback
Published January 1, 2020
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 3 of 3 reviews
December 7, 2023
„Пипалата на миналото. Част 1“ на Орлин Чочов е третата книга за частния детектив с духовито име Пирин Вихренски. Както и в предишните две части, авторът успява да ни предложи много лек и забавен стил, комплексни за обема на повествованието герои и интересен и оригинален сюжет. Изобщо книга, която се чете бързо и носи удоволствие. Тук обаче Чочов ни предлага и още нещо, като вмъква повече и по-осезаеми второстепенни сюжети, а това е нещо, което очаквах още от първата книга.
Докато бях все още в началните страници на първата книга „Софийско крими“, си направих труда да проверя останалите части от поредицата. Когато видях, че имената на две от книгите е „Пипалата на миналото“, вече знаех около какво горе-долу ще се върти сюжетът. И въпреки че изразът беше употребен в съвсем различен контекст, беше ясно, че Пирин в някакъв момент ще тръгне по стъпките на баща си и ще се опита да го открие. Полифония, майката на частния детектив (ех, тези орлинчочовски имена) разбира, че не разполага с цялото време на света и решава да разкаже на сина си за баща му. Пирин също разбира, че тайната е пазена не само от собствената му майка, но и от всичките им близки и никак не остава доволен от това. Междувременно френският консул Бонифас Льобонтон предлага на новоизлюпения частен детектив нов случай с откриването на мотоциклет „Зюндап“ от Втората световна война. Трябва да кажа, че съм голям почитател на избора на случаи, с които Пирин Вихренски се занимава. Изчезнало момиче, открадната монета и измама покрай продажбата на мотор са доста по-близки до реалността случаи, от тези, с които обикновено сме свикнали да се занимават частните детективи. Но все пак тайно (или вече не чак толкова тайно) се надявам нашият герой все някога да се сблъска с мафията и да преследва зловещ сериен убиец. Интересно ми е как ли би реагирал той, ако бъде поставен в по-странни и животозастрашаващи ситуации.
Споменавайки героите, те са доста естествени. Специално Пирин Вихренски е много динамичен и цветен персонаж, често измъчван от своите мисли и желания, които могат дори да бъдат сметнати за неморални, поставени в главата на главния герой. Но едно от нещата, които много ми харесва при Орлин Чочов е изборът му да създава не морално черни и бели, а реалистични характери, с реалистични чувства и копнежи. Нещо, което ми щракна в съзнанието още в първата книга, когато Хергелешки искаше да се усамоти с мислите си за момичето, което е видял днес в трамвая. В „Пипалата на миналото. Част 1“, Пирин е измъчван от силното плътско желание, което изпитва и по друго момиче, освен по приятелката си. Стела усеща, че нещо се случва, но за моя радост се опитват да изгладят неравностите във връзката си без да се стига до излишни скандали.
Останалите герои също са описани много добре, точно в стила на автора. Срещаме се с нови злодеи, ако могат да бъдат наречени така, разбира се, както и с нови приятели, в лицето на Бонифас Льобонтон и нежният и интелигентен гигант Мо, от който би излязъл страхотен партньор на Пирин.
В тази книга Орлин Чочов използва и един похват, който не беше използвал до сега, а именно в една глава да показва повече от една гледна точка. Досега обикновено ако главата е разказана от гледната точка на един герой, то ние нямахме представа какво правят и мислят останалите, освен ако героят не ги наблюдава директно. Тук това се случваше само от време на време, което ми се стори малко особено и понякога излишно. Не ми пречеше, но направи впечатление. А стилът си е лек, четивен и забавен, точно като в досегашните книги от поредицата. Единствено усетих, че тук самата история започва да става една идея по-сериозна и мрачна, без текстът да се отежнява по някакъв начин. Това до известна степен личи и от чудесната, почти лъвкрафтова корица, чийто художник отново е Диана Нанева.
Доста съм доволен и от дължината на книгата. Относно предишната, се оплаках, че е твърде кратка, а и шрифтът бе по-голям, може би за да пасне идеално с броя на страниците в първата част. Не, че „Пипалата на миналото. Част 1“ е кой знае колко дълга, разбира се, но надминава предходната с десетина-петнайсет страници, а и шрифтът отново е по-дребен, та предлага близо час повече четене.
Финалът отново ми дойде доста мигновено, черта на Орлин Чочов, с която вече започвам да свиквам, но въпреки че случаят почти приключи, останах с твърде много въпроси, а едната сюжетна линия си остана по средата. Но пък нали за това тази книга е Част 1? Край на случая, но не и на историята.
За изпроводяк ще споделя някои от мислите на главния герой, които споделям напълно, дори и извън контекста на историята и конкретната ситуация.
„Каква ли беше пък дефиницията за нормалност, се запита Пирин. Кой очертаваше кръга на нормалност, на вписването в нормите? Кой определяше дали индивидът, с цялата си сложност на генетичния си модел и натрупания опит, с деликатността на възприятията и вътрешния си свят, може да продължи да играе роля в обществения живот, или да остави грижите на квалифицираните специалисти… „по нормалност“? Въпроси на които любознателният историк, преводач на свободна практика и начинаещ детектив трудно можеше да намери отговор сам… Особено пък в рамките на петте минути, които изминаха откакто слезе от автобус 72 при хотел „Плиска“ и се дотътри до кръговото движение под моста на хотел „Плиска““.
Да, то е ясно, че „нормалното“ е мит, но пък би било хубаво да оставаме насаме с мислите си и за повече от пет минути.
P.S. Успях най-накрая и да дешифрирам по кое време горе-долу се развива действието. Особено от първата книга бях останал с впечатлението, че нещата се случват в началото на деветдесетте години. Но тук вече е ясно, че героите използват ICQ и търсачката AltaVista, което ще рече, че действието се развива във втората половина на десетилетието. Та аз бих заложил на пролетта на 1997-ма. Май започвам да развивам детективски умения…
Докато бях все още в началните страници на първата книга „Софийско крими“, си направих труда да проверя останалите части от поредицата. Когато видях, че имената на две от книгите е „Пипалата на миналото“, вече знаех около какво горе-долу ще се върти сюжетът. И въпреки че изразът беше употребен в съвсем различен контекст, беше ясно, че Пирин в някакъв момент ще тръгне по стъпките на баща си и ще се опита да го открие. Полифония, майката на частния детектив (ех, тези орлинчочовски имена) разбира, че не разполага с цялото време на света и решава да разкаже на сина си за баща му. Пирин също разбира, че тайната е пазена не само от собствената му майка, но и от всичките им близки и никак не остава доволен от това. Междувременно френският консул Бонифас Льобонтон предлага на новоизлюпения частен детектив нов случай с откриването на мотоциклет „Зюндап“ от Втората световна война. Трябва да кажа, че съм голям почитател на избора на случаи, с които Пирин Вихренски се занимава. Изчезнало момиче, открадната монета и измама покрай продажбата на мотор са доста по-близки до реалността случаи, от тези, с които обикновено сме свикнали да се занимават частните детективи. Но все пак тайно (или вече не чак толкова тайно) се надявам нашият герой все някога да се сблъска с мафията и да преследва зловещ сериен убиец. Интересно ми е как ли би реагирал той, ако бъде поставен в по-странни и животозастрашаващи ситуации.
Споменавайки героите, те са доста естествени. Специално Пирин Вихренски е много динамичен и цветен персонаж, често измъчван от своите мисли и желания, които могат дори да бъдат сметнати за неморални, поставени в главата на главния герой. Но едно от нещата, които много ми харесва при Орлин Чочов е изборът му да създава не морално черни и бели, а реалистични характери, с реалистични чувства и копнежи. Нещо, което ми щракна в съзнанието още в първата книга, когато Хергелешки искаше да се усамоти с мислите си за момичето, което е видял днес в трамвая. В „Пипалата на миналото. Част 1“, Пирин е измъчван от силното плътско желание, което изпитва и по друго момиче, освен по приятелката си. Стела усеща, че нещо се случва, но за моя радост се опитват да изгладят неравностите във връзката си без да се стига до излишни скандали.
Останалите герои също са описани много добре, точно в стила на автора. Срещаме се с нови злодеи, ако могат да бъдат наречени така, разбира се, както и с нови приятели, в лицето на Бонифас Льобонтон и нежният и интелигентен гигант Мо, от който би излязъл страхотен партньор на Пирин.
В тази книга Орлин Чочов използва и един похват, който не беше използвал до сега, а именно в една глава да показва повече от една гледна точка. Досега обикновено ако главата е разказана от гледната точка на един герой, то ние нямахме представа какво правят и мислят останалите, освен ако героят не ги наблюдава директно. Тук това се случваше само от време на време, което ми се стори малко особено и понякога излишно. Не ми пречеше, но направи впечатление. А стилът си е лек, четивен и забавен, точно като в досегашните книги от поредицата. Единствено усетих, че тук самата история започва да става една идея по-сериозна и мрачна, без текстът да се отежнява по някакъв начин. Това до известна степен личи и от чудесната, почти лъвкрафтова корица, чийто художник отново е Диана Нанева.
Доста съм доволен и от дължината на книгата. Относно предишната, се оплаках, че е твърде кратка, а и шрифтът бе по-голям, може би за да пасне идеално с броя на страниците в първата част. Не, че „Пипалата на миналото. Част 1“ е кой знае колко дълга, разбира се, но надминава предходната с десетина-петнайсет страници, а и шрифтът отново е по-дребен, та предлага близо час повече четене.
Финалът отново ми дойде доста мигновено, черта на Орлин Чочов, с която вече започвам да свиквам, но въпреки че случаят почти приключи, останах с твърде много въпроси, а едната сюжетна линия си остана по средата. Но пък нали за това тази книга е Част 1? Край на случая, но не и на историята.
За изпроводяк ще споделя някои от мислите на главния герой, които споделям напълно, дори и извън контекста на историята и конкретната ситуация.
„Каква ли беше пък дефиницията за нормалност, се запита Пирин. Кой очертаваше кръга на нормалност, на вписването в нормите? Кой определяше дали индивидът, с цялата си сложност на генетичния си модел и натрупания опит, с деликатността на възприятията и вътрешния си свят, може да продължи да играе роля в обществения живот, или да остави грижите на квалифицираните специалисти… „по нормалност“? Въпроси на които любознателният историк, преводач на свободна практика и начинаещ детектив трудно можеше да намери отговор сам… Особено пък в рамките на петте минути, които изминаха откакто слезе от автобус 72 при хотел „Плиска“ и се дотътри до кръговото движение под моста на хотел „Плиска““.
Да, то е ясно, че „нормалното“ е мит, но пък би било хубаво да оставаме насаме с мислите си и за повече от пет минути.
P.S. Успях най-накрая и да дешифрирам по кое време горе-долу се развива действието. Особено от първата книга бях останал с впечатлението, че нещата се случват в началото на деветдесетте години. Но тук вече е ясно, че героите използват ICQ и търсачката AltaVista, което ще рече, че действието се развива във втората половина на десетилетието. Та аз бих заложил на пролетта на 1997-ма. Май започвам да развивам детективски умения…
September 9, 2025
Още щом разбрах, че е достъпна в Сторител, я лепнах и дори не си дадох никаква почивка, докато не я изслушах буквално от корица до корица!
И всеки път не спирам да се удивлявам на богатия речник на Орлин Чочов! Просто пир за всички сетива. Толкова колоритни и прекрасни образи, а сюжетът в никакъв случай не натоварва. Напротив. Завиждам на всички, които тепърва ще се запознаят с Пирин Вихренски, Стела, Корнелия, леля Филомена и Полифония Гайдарска. Образите им са толкова ярки, че буквално ги виждаш пред себе си. И в тази част се запознаваш с нови герои, които веднага ти стават симпатични. София през 90-те години на миналия век също оживява и можеш да я вдишаш и почувстваш. До този момент нито веднъж не ме е разочаровал автора и вярвам, че втора част ще е прекрасна.
Благодаря, благодаря, благодаря! 🌹
И всеки път не спирам да се удивлявам на богатия речник на Орлин Чочов! Просто пир за всички сетива. Толкова колоритни и прекрасни образи, а сюжетът в никакъв случай не натоварва. Напротив. Завиждам на всички, които тепърва ще се запознаят с Пирин Вихренски, Стела, Корнелия, леля Филомена и Полифония Гайдарска. Образите им са толкова ярки, че буквално ги виждаш пред себе си. И в тази част се запознаваш с нови герои, които веднага ти стават симпатични. София през 90-те години на миналия век също оживява и можеш да я вдишаш и почувстваш. До този момент нито веднъж не ме е разочаровал автора и вярвам, че втора част ще е прекрасна.
Благодаря, благодаря, благодаря! 🌹
April 19, 2026
Крими приключенията на Пирин Вихренски продължават.Няма нищо шокиращо или някакъв супер twist end.Цялата поредица е сладкодумно написана, със сатирично-хумористична нотка.Просто за отмара,нищо ангажиращо.
Displaying 1 - 3 of 3 reviews