What do you think?
Rate this book
Войната като обществено явление и неизбежно зло
Защо, въпреки неоспоримите си жестокости и страдания, които предизвиква, войната е неизменна част от човешката история, от най-дълбока древност до наши дни?
На този въпрос отговаря ген. Никола Жеков, главнокомандващ Българската армия през Първата световна война.
Като човек, чийто професионален живот е преминал в армията и е бил участник в няколко войни, ген. Жеков дава своя отговор без излишна емоционалност и морални проповеди. Макар воин по призвание, той по никакъв начин не се опитва да омаловажи ужаса, който носи войната, нито да я идеализира. Той обаче разбира, че просто с пацифистки призиви и пожелателно мислене, тя няма как да бъде премахната като средство за решаване на проблеми между отделните държави и народи.
Ген. Жеков открива основната причина за воденето на война в човешката природа. И затова смята, че макар човечеството непрекъснато да израства в културно, икономическо и технологично отношение, то има още дълъг път за извървяване, преди да може „да зарови томахавките“ и да заживее напълно миролюбиво, ако въобще някога това бъде възможно. На базата на този извод той предупреждава, че прекаленото отричане на войната, като средство за постигане на жизнените интереси на един народ, може да доведе до пагубен нихилизъм и в крайна сметка до загуба на свобода и независимост.
Излязла за първи път през 1930 година, тази книга е изключително актуална и днес, когато войната е все още реалност, макар и начините на воденето ѝ да са се променили много от онова време. Разбира се, необходимо е да се отчете епохата, в която е писана, с нейните политически и социални специфики.
На този въпрос отговаря ген. Никола Жеков, главнокомандващ Българската армия през Първата световна война.
Като човек, чийто професионален живот е преминал в армията и е бил участник в няколко войни, ген. Жеков дава своя отговор без излишна емоционалност и морални проповеди. Макар воин по призвание, той по никакъв начин не се опитва да омаловажи ужаса, който носи войната, нито да я идеализира. Той обаче разбира, че просто с пацифистки призиви и пожелателно мислене, тя няма как да бъде премахната като средство за решаване на проблеми между отделните държави и народи.
Ген. Жеков открива основната причина за воденето на война в човешката природа. И затова смята, че макар човечеството непрекъснато да израства в културно, икономическо и технологично отношение, то има още дълъг път за извървяване, преди да може „да зарови томахавките“ и да заживее напълно миролюбиво, ако въобще някога това бъде възможно. На базата на този извод той предупреждава, че прекаленото отричане на войната, като средство за постигане на жизнените интереси на един народ, може да доведе до пагубен нихилизъм и в крайна сметка до загуба на свобода и независимост.
Излязла за първи път през 1930 година, тази книга е изключително актуална и днес, когато войната е все още реалност, макар и начините на воденето ѝ да са се променили много от онова време. Разбира се, необходимо е да се отчете епохата, в която е писана, с нейните политически и социални специфики.
252 pages, Paperback
Published January 1, 2020
1 person is currently reading
8 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 2 of 2 reviews
June 6, 2025
Когато говорим за войната, ние трябва да си даваме сметка, че именно тя е в основата на човешкия напредък. Нещо повече, тя присъща за човека, за неговата природа. Ако се замислим, човешката история е история на войните. След най-мрачната нощ, идва най-светлият ден. Същото може да се каже и за войните. След всяка война идва неминуем напредък - културен, икономически, политически и т.н. Де факто, войната разчиства пътя на прогреса. Тя е изкоренява плевелите в обора, за да поникнат нови, пълни с живот и жизненост растения. Всеки подценяващ ролята на войната в човешката история е обречен да се превърне в нейна жертва.
Често материалните успехи прикриват моралното разлагане на народите, причина за техния упадък. Точно затова, патриотизмът и общонародните добродетели трябва да бъдат стимулирани. Нещо повече, те трябва да се превърнат в целенасочена държавна политика, защото именно те може да се окажат спасението на даден народ от сигурна смърт.
Това в общи линии, но не само, иска да каже достойният български генерал Никола Жеков, писал книгата си “Войната като обществено явление и неизбежно зло” след Първата световна война, когато победена България е загубила своя патриотичен дух и национална жесненист. За него не мирът, а войната ще избави България от несправедливостите на Ньойския договор. А за да успее да постигне победа на бойното поле, преди това българският народ трябва да възвърне своето родолюбие, чувството си на дълг към родината, вярата в общото благо и развитие на страната(според генерала и донякъде според мен).
На фона на съвременните международни отношения и бошуващите войни в Украйна и Палестина, думите на генерал Жеков изглеждат пророчески. Заслепена от своят икономически растеж, Европа забрави за съществуването на войната и занемари своите армии. Една огромна грешка, последствията от коята се виждат все по-ясно. Но както казва генералът, войната пробужда заспалите народи и ги изкарва от чувството им на летаргия. Точно това се случва сега и с Европа. Войната в Украйна успява бавно, но сигурно да събуди заспалата зимен съм Европа. Като по този начин, отваря пред нея нови хоризонти, които най-вероятно ще доведат и до нейният бъдещ политически и икономически възход. Разбира се, не можем да бъдем сигурни в това, но засега всички индикации са на лице.
Книгата на генерал Жеков е в много отношения се оказва пророческа и смятам, че на всеки би му било интересно да хвърли едно око над нейните страници.
Често материалните успехи прикриват моралното разлагане на народите, причина за техния упадък. Точно затова, патриотизмът и общонародните добродетели трябва да бъдат стимулирани. Нещо повече, те трябва да се превърнат в целенасочена държавна политика, защото именно те може да се окажат спасението на даден народ от сигурна смърт.
Това в общи линии, но не само, иска да каже достойният български генерал Никола Жеков, писал книгата си “Войната като обществено явление и неизбежно зло” след Първата световна война, когато победена България е загубила своя патриотичен дух и национална жесненист. За него не мирът, а войната ще избави България от несправедливостите на Ньойския договор. А за да успее да постигне победа на бойното поле, преди това българският народ трябва да възвърне своето родолюбие, чувството си на дълг към родината, вярата в общото благо и развитие на страната(според генерала и донякъде според мен).
На фона на съвременните международни отношения и бошуващите войни в Украйна и Палестина, думите на генерал Жеков изглеждат пророчески. Заслепена от своят икономически растеж, Европа забрави за съществуването на войната и занемари своите армии. Една огромна грешка, последствията от коята се виждат все по-ясно. Но както казва генералът, войната пробужда заспалите народи и ги изкарва от чувството им на летаргия. Точно това се случва сега и с Европа. Войната в Украйна успява бавно, но сигурно да събуди заспалата зимен съм Европа. Като по този начин, отваря пред нея нови хоризонти, които най-вероятно ще доведат и до нейният бъдещ политически и икономически възход. Разбира се, не можем да бъдем сигурни в това, но засега всички индикации са на лице.
Книгата на генерал Жеков е в много отношения се оказва пророческа и смятам, че на всеки би му било интересно да хвърли едно око над нейните страници.
February 19, 2021
Dulce et decorum est pro patria mori! Ген. Жеков ясно е описал как малка държава като нашата трябва да е винаги подготвена за един възможен военен конфликт. Защото никой няма да ни пита дали искаме да участваме. “А вечният мир е само в гробищата.”
Displaying 1 - 2 of 2 reviews