What do you think?
Rate this book
12 фантастични разказа с неочакван край
Делян Недев и Стоян Новаков разказват истории от бъдещето, което вече се е случило …
… и когато приключите с книгата, уверете се, че и тя е приключила с Вас. После загасете осветлението.
Какво се случва, когато:
Активисти от бъдещето поискат от Марк Твен услуга;
Една от паралелните вселени реши да подчини всички останали;
Комендатът на Аушвиц облече костюма на Дядо Коледа;
Двама млади програмират изпитание за любовта си;
Баща и дъщеря преследват паразити, живеещи в сънищата;
Младо семейство най-после е получило Направление за Ваканция?
… и когато приключите с книгата, уверете се, че и тя е приключила с Вас. После загасете осветлението.
Какво се случва, когато:
Активисти от бъдещето поискат от Марк Твен услуга;
Една от паралелните вселени реши да подчини всички останали;
Комендатът на Аушвиц облече костюма на Дядо Коледа;
Двама млади програмират изпитание за любовта си;
Баща и дъщеря преследват паразити, живеещи в сънищата;
Младо семейство най-после е получило Направление за Ваканция?
140 pages, Paperback
Published January 1, 2020
2 people are currently reading
24 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 26 of 26 reviews
November 20, 2020
Бъдеще с претенции
(Цялото ревю е тук: https://knijenpetar.wordpress.com/202...)
Започвам с вълнение, защото съм приятно изненадан от идеите в този кратък сборник. Принципно в главата на всеки човек с амбиции се прокрадват различни варианти на Бъдещето, нещо като опции за развитие с перспектива. Но това винаги се оказва просто основата, върху която се наслагват направените избори. Всъщност животът е една хронология от вероятности, която зависи от собствените ни претенции. „12 фантастични разказа с неочакван край“ („Фабрика за книги“, 2020) е пътуване в едно детайлизирано бъдеще, което лежи на съвременната технологична епоха, изпълнена с причудливи иновации и строга регулация. Ако преместим времето с десетилетие-две напред, дали ще бъдем приятно изненадани, или ще си останем със спомените от безметежното минало? В повечето случаи се забавлявах, докато чета, но имаше и нещо нагарчащо в препратките към съвремието ни, които разпознах моментално. Но пък твърде вероятно е авторите да са се стремили да ни позабавляват, все пак всеки разказ има неочакван край, а това е част от удоволствието в случая.
(Продължава в блога: https://knijenpetar.wordpress.com/202...)
(Цялото ревю е тук: https://knijenpetar.wordpress.com/202...)
Започвам с вълнение, защото съм приятно изненадан от идеите в този кратък сборник. Принципно в главата на всеки човек с амбиции се прокрадват различни варианти на Бъдещето, нещо като опции за развитие с перспектива. Но това винаги се оказва просто основата, върху която се наслагват направените избори. Всъщност животът е една хронология от вероятности, която зависи от собствените ни претенции. „12 фантастични разказа с неочакван край“ („Фабрика за книги“, 2020) е пътуване в едно детайлизирано бъдеще, което лежи на съвременната технологична епоха, изпълнена с причудливи иновации и строга регулация. Ако преместим времето с десетилетие-две напред, дали ще бъдем приятно изненадани, или ще си останем със спомените от безметежното минало? В повечето случаи се забавлявах, докато чета, но имаше и нещо нагарчащо в препратките към съвремието ни, които разпознах моментално. Но пък твърде вероятно е авторите да са се стремили да ни позабавляват, все пак всеки разказ има неочакван край, а това е част от удоволствието в случая.
(Продължава в блога: https://knijenpetar.wordpress.com/202...)
January 19, 2021
Името на сборника „12 фантастични разказа с неочакван край“ на Делян Недев и Стоян Новаков действително ни разкрива какво можем да открием сред страниците му. Да, това е сборник с разкази, те са 12 на брой, жанрът е фантастика и… са с неочакван край. Дотук никакви изненади. Сборникът съдържа по 6 разказа от всеки автор.
Изненадите, разбира се, се съдържат в самите разкази, които действително са чудновати и разглеждат теми, които звучат колкото фантастично, толкова и правдоподобно. Авторите са се вгледали в бъдещето и са се опитали да си представят какво би могло да бъде то. Всеки разказ е различен сам по себе си, но във всичките се долавя влиянието на технологиите и развитието им до степен, в която те дори са превзели животите на хората изцяло. Долавя се мисъл за влиянието на човечеството върху околната среда и съществуването на паралелни светове.
Всеки разказ разглежда интересни теми и загатва много любопитни ситуации, като например какво прави един Дядо Коледа в концентрационен лагер, как творчеството на Марк Твен може да влияе на бъдещите поколения, до какво могат да доведат in vitro операциите, могат ли роботите да заприличат досущ на хора.
Всеки от тези разкази би могъл да бъде разгърнат в книга, защото имат невероятен потенциал. Вместо това обаче те са съвсем кратки, в следствие на което в много от тях авторите са опитали да вкарат максимално много информация, без да оставят възможност на читателя на вникне докрай в нея. През цялото време имах усещането, че това са по-скоро планове за по-големи произведения, схеми на текст, който би могъл да бъде разгърнат в много повече страници. На моменти ми се струваха много прибързани, а финалите – с насилствено неочакван край.
Не е тайна, че не съм голям фен на разказите, именно защото са толкова лъжовни. Те не ти дават възможност да опознаеш героите, да вникнеш в атмосферата. Ако романът е като туристическа обиколка на един град, разказът е като да преминеш с кола през града. Все нещо ще видиш, но то е малко и съвсем недостатъчно.
Не успях да се отърся от усещането, че разказите са прекалено кратки за огромните теми, които обхващат. И все пак имам някои фаворити сред тях – „Тиймбилдинг“ и “In vitro veritas” на Делян Недев, и „Дългият път“ на Стоян Новаков.
Изненадите, разбира се, се съдържат в самите разкази, които действително са чудновати и разглеждат теми, които звучат колкото фантастично, толкова и правдоподобно. Авторите са се вгледали в бъдещето и са се опитали да си представят какво би могло да бъде то. Всеки разказ е различен сам по себе си, но във всичките се долавя влиянието на технологиите и развитието им до степен, в която те дори са превзели животите на хората изцяло. Долавя се мисъл за влиянието на човечеството върху околната среда и съществуването на паралелни светове.
Всеки разказ разглежда интересни теми и загатва много любопитни ситуации, като например какво прави един Дядо Коледа в концентрационен лагер, как творчеството на Марк Твен може да влияе на бъдещите поколения, до какво могат да доведат in vitro операциите, могат ли роботите да заприличат досущ на хора.
Всеки от тези разкази би могъл да бъде разгърнат в книга, защото имат невероятен потенциал. Вместо това обаче те са съвсем кратки, в следствие на което в много от тях авторите са опитали да вкарат максимално много информация, без да оставят възможност на читателя на вникне докрай в нея. През цялото време имах усещането, че това са по-скоро планове за по-големи произведения, схеми на текст, който би могъл да бъде разгърнат в много повече страници. На моменти ми се струваха много прибързани, а финалите – с насилствено неочакван край.
Не е тайна, че не съм голям фен на разказите, именно защото са толкова лъжовни. Те не ти дават възможност да опознаеш героите, да вникнеш в атмосферата. Ако романът е като туристическа обиколка на един град, разказът е като да преминеш с кола през града. Все нещо ще видиш, но то е малко и съвсем недостатъчно.
Не успях да се отърся от усещането, че разказите са прекалено кратки за огромните теми, които обхващат. И все пак имам някои фаворити сред тях – „Тиймбилдинг“ и “In vitro veritas” на Делян Недев, и „Дългият път“ на Стоян Новаков.
February 24, 2023
Здравейте, книжни дракони! Днес ще си поговорим за дебютния сборник на двама млади, български писатели. А по-точно - "12 Фантастични Разказа С Неочакван Край" от Стоян Новаков и Делян Недев. Първо искам да благодаря на Стоян Новаков за предоставеното копие! Също така да ви уверя, че това обаче по никакъв начин не би повлияло на ревюто ми. Обичам да съм искрена за книгите, които съм прочела, защото очаквам да получа същото от другата страна, когато става на въпрос за моето творчество, така че това ще намерите и в този пост - честното ми мнение.
Фактът, че този сборник, заслужаващ напълно определението "научно-фантастичен", излезе през пагубната 2020-та година, направо не е за вярване. Измежду неговите 137 страници ще открие истории за бъдещето, независимо дали те ще са свързани с напредващите технологии или достигналия ни апокалипсис, които след преживяната година може и да не ви се сторят толкова небивали.
Нека като за начало разгледаме описателното заглавие. Сборникът съдържа дванадесет истории, чиито брой обаче би се сторил много по-голям на читателя, заради късия им формат. Този фактор също така позволява книгата да бъде започната и завършена в разстояние от един ден. Произведенията навлизат напълно в жанра фантастика. Една част от тях не бих казала, че е правилно да бъдат описани като разкази. Те са повече като случки. В тези "откъси" за мен се губеше чувството за завършеност. Усещането, докато ги четях, беше все едно не успявам да навляза изцяло в главата на автора. А когато ги напуснех, се чувствах объркана и изпълнена с въпроси. При тях, писателят като че прекалено много се бе вглъбил в създадения от него свят и не бе осъзнал факта, че читателят не би могъл да разбере всички особености на героите и света, за толкова кратко време, освен ако не му бъдат добре обяснени. А другата част от тези кратки разкази бяха претоварени с прекалено много информация, за обема си от две-три страници, което също водеше до силно объркване. Но независимо от това, краят на всички тях, както е споменато, е винаги неочакван.
Всеки, който е прочел повечко антологии/сборници с кратки произведения, е наясно, че винаги ще се намерят някои творби, в които да се влюбиш и други, които дори няма да запомниш. Такъв е и случая с "12 фантастични разказа с неочакван край". Има разкази, отпечатали се в читателската ми душа, но има и такива, които ми се ще изобщо да не бях чела. Сред всичките дванайсет разказа с лекота мога да посоча четирите (никаква на идея защо се спрях точно на тази скромна цифра), които се превърнаха в мои лични фаворита и които със сигурност бих се върнала да препрочета отново. "Спасение" от Стоян Новаков със своето силно футуристично усещане, "Тестът" от Делян Недев, показващ ни един различен поглед над теорията за произхода на човека, "Дългият път" от Стоян Новаков, чиято реалистичност те кара да се замислиш над типичното човешко недоволство от всичко, и "Ева" от Делян Недев - разказът с най-неочакван и шокиращ за мен край.
Когато стане на въпрос за стил на писане, бих казала, че мога да отделя ясно стилът на единия автор, от този на другия. И двамата имат "свои" думи, както и начин на структуриране на текста, които са си изцяло техни. Тази сигурност в писането, лъхаща от страниците на книгата, определено спомага за прекрасно преживяване при четене.
Като за финал бих искала да отбележа, че съм впечатлена от грабващото окото оформление на сборника. Предната корица е семпла и големия шрифт на заглавието й, успява да се запечати в съзнанието на купувача още с първия поглед. Изрисуваната малка табелка на гръбчето, в която се помества анотацията, пък изкарва усмивка на лицето на този същия купувач със своето закачливо килване на една страна.
Оценката ми е 4,5/5 звезди. А за в бъдеще бих искала да прочета и други творби от Стоян Новаков и Делян Недев!
Благодаря ви, че останахте с мен до края на ревюто!
Приятен ден и бъдете здрави! ❤
Цялото ревю на линка по-долу 👇🏼
https://melithefangirl.blogspot.com/2...
Фактът, че този сборник, заслужаващ напълно определението "научно-фантастичен", излезе през пагубната 2020-та година, направо не е за вярване. Измежду неговите 137 страници ще открие истории за бъдещето, независимо дали те ще са свързани с напредващите технологии или достигналия ни апокалипсис, които след преживяната година може и да не ви се сторят толкова небивали.
Нека като за начало разгледаме описателното заглавие. Сборникът съдържа дванадесет истории, чиито брой обаче би се сторил много по-голям на читателя, заради късия им формат. Този фактор също така позволява книгата да бъде започната и завършена в разстояние от един ден. Произведенията навлизат напълно в жанра фантастика. Една част от тях не бих казала, че е правилно да бъдат описани като разкази. Те са повече като случки. В тези "откъси" за мен се губеше чувството за завършеност. Усещането, докато ги четях, беше все едно не успявам да навляза изцяло в главата на автора. А когато ги напуснех, се чувствах объркана и изпълнена с въпроси. При тях, писателят като че прекалено много се бе вглъбил в създадения от него свят и не бе осъзнал факта, че читателят не би могъл да разбере всички особености на героите и света, за толкова кратко време, освен ако не му бъдат добре обяснени. А другата част от тези кратки разкази бяха претоварени с прекалено много информация, за обема си от две-три страници, което също водеше до силно объркване. Но независимо от това, краят на всички тях, както е споменато, е винаги неочакван.
Всеки, който е прочел повечко антологии/сборници с кратки произведения, е наясно, че винаги ще се намерят някои творби, в които да се влюбиш и други, които дори няма да запомниш. Такъв е и случая с "12 фантастични разказа с неочакван край". Има разкази, отпечатали се в читателската ми душа, но има и такива, които ми се ще изобщо да не бях чела. Сред всичките дванайсет разказа с лекота мога да посоча четирите (никаква на идея защо се спрях точно на тази скромна цифра), които се превърнаха в мои лични фаворита и които със сигурност бих се върнала да препрочета отново. "Спасение" от Стоян Новаков със своето силно футуристично усещане, "Тестът" от Делян Недев, показващ ни един различен поглед над теорията за произхода на човека, "Дългият път" от Стоян Новаков, чиято реалистичност те кара да се замислиш над типичното човешко недоволство от всичко, и "Ева" от Делян Недев - разказът с най-неочакван и шокиращ за мен край.
Когато стане на въпрос за стил на писане, бих казала, че мога да отделя ясно стилът на единия автор, от този на другия. И двамата имат "свои" думи, както и начин на структуриране на текста, които са си изцяло техни. Тази сигурност в писането, лъхаща от страниците на книгата, определено спомага за прекрасно преживяване при четене.
Като за финал бих искала да отбележа, че съм впечатлена от грабващото окото оформление на сборника. Предната корица е семпла и големия шрифт на заглавието й, успява да се запечати в съзнанието на купувача още с първия поглед. Изрисуваната малка табелка на гръбчето, в която се помества анотацията, пък изкарва усмивка на лицето на този същия купувач със своето закачливо килване на една страна.
Оценката ми е 4,5/5 звезди. А за в бъдеще бих искала да прочета и други творби от Стоян Новаков и Делян Недев!
Благодаря ви, че останахте с мен до края на ревюто!
Приятен ден и бъдете здрави! ❤
Цялото ревю на линка по-долу 👇🏼
https://melithefangirl.blogspot.com/2...
January 27, 2021
Прочетете цялото ревю в моя блог ---> The Book Pub
Заглавието говори доста красноречиво за съдържанието, което се побира в кратките 137 страници. Книжката ми дойде доста добре и даже тематично след прочита на „Shadowdance #1: Киберпънк“, което е списание за фантастика, футуристика, пънк и тн. Така че напоследък все съм на такава фантастична вълна. Като цяло този сборник с разкази се чете много лесно и бързо, не е ангажиращ и бих казала, че с него човек лес��о може да разпусне след тежък ден.
***
Темите, които се засягат в разказите, могат да се обобщят до вероятното близко бъдеще и виртуалната реалност. Без съмнение всеки разказ завършва неочаквано, някои от тях повече от други. Лично на мен най-много ми допаднаха разказите „В един идеален живот“ и „Ева“, докато с повечето от другите не мога да кажа, че се спогодихме, затова и давам 3 от 5 звезди като оценка.
***
„12 фантастични разказа с неочакван край“ е книжка, която може да прочетете за един ден и на един дъх. Препоръчвам ви я, ако харесвате лесните за четене истории и ви е любопитно да прочетете нещо от родни писатели. Не очаквайте нещо главозамайващо, но съм сигурна, че ще се насладите на разказите, защото всеки ще намери нещо за себе си сред тях.
Заглавието говори доста красноречиво за съдържанието, което се побира в кратките 137 страници. Книжката ми дойде доста добре и даже тематично след прочита на „Shadowdance #1: Киберпънк“, което е списание за фантастика, футуристика, пънк и тн. Така че напоследък все съм на такава фантастична вълна. Като цяло този сборник с разкази се чете много лесно и бързо, не е ангажиращ и бих казала, че с него човек лес��о може да разпусне след тежък ден.
***
Темите, които се засягат в разказите, могат да се обобщят до вероятното близко бъдеще и виртуалната реалност. Без съмнение всеки разказ завършва неочаквано, някои от тях повече от други. Лично на мен най-много ми допаднаха разказите „В един идеален живот“ и „Ева“, докато с повечето от другите не мога да кажа, че се спогодихме, затова и давам 3 от 5 звезди като оценка.
***
„12 фантастични разказа с неочакван край“ е книжка, която може да прочетете за един ден и на един дъх. Препоръчвам ви я, ако харесвате лесните за четене истории и ви е любопитно да прочетете нещо от родни писатели. Не очаквайте нещо главозамайващо, но съм сигурна, че ще се насладите на разказите, защото всеки ще намери нещо за себе си сред тях.
December 29, 2020
Чудесен сборник от бързи, фантастични разкази с неочакван край, със сюжети, развиващи се обичайно в недалечното бъдещо, което очаквано е потънало до ушите в технологии, които не може да контролира. Мрачно, апокалиптично - дистопично, с много киберпънк елементи, бързо четимо и актуално за настоящото настроение на света. За всички почитатели на добрата фантастика с непредвидим обрат.
December 30, 2020
Рядко чета разкази. По принцип не съм любител. Разказите ме карат да се чувствам в нищото. Тъкмо си набрал инерция и свършват. Или са толкова дълги, че ти приличат на новели. Твърде описателни са. Или не достатъчно разгърнати. Изобщо разказите според мен са една от най-трудните за изпълнение литературни форми. Да намериш точния баланс във всяко едно отношение е предизвикателство. Така че, да. Рядко чета разкази. Затова си ги подбирам много внимателно. И затова често започвам сборниците с разкази с известни резерви.
Но с лекота мога да кажа, че Стоян Новаков и Делян Недев изметоха всичките ми резерви и предразсъдъци. А когато затворих последната страница, просто исках да говоря за техните разкази, да разкажа на колко се може повече хора. Заглавието е красноречиво - "12 фантастични разказа с неочакван край". Малък сборник с голяма идея. Оформлението също ми харесва. Изданието е изчистено, корицата се фокусира върху заглавието, а между страниците има много пространство за дишане. Това ми дава усещане за простор и космос. Дава ми правилната настройка, за да вляза във въображението на авторите. А то е изпълнило страниците на сборника с идеи от вида на "Какво щеше да бъде, ако..."
Всички онези алтернативни реалности, в които самите ние понякога се вкарваме, разбира се, в доста по-тривиални и битови ситуации, но дори и така, това е познат похват в съзнанието ни.
Всеки от нас има някаква своя теория и въображаема представа за бъдещето и паралелните реалности. Веднъж пренесени върху белия лист, тези идеи се превръщат във фантастика. А фантастиката често оставя пророчески послевкус в съзнанието ни. Дали защото ние черпим идеи от нея или защото нейните заключения са толкова логично издържани, че се превръщат в най-вероятния резултат от изчисленията ни. Не знам, но връзката между фантастиката и бъдещето е неоспорима и емпирично доказана вече от някои от големи имена в жанра.
Сред страниците на този сборик ще откриете препратки към много вече добре познати идеи за бъдещето - дигитализацията, зависимостта ни от технологиите, срастването на човек и машина, развитието на роботиката и ИИ, пътуването във времето, хуманоидните роботи, постапокалиптичните общества, последствията от екологичната криза и много други класически за жанра сюжети. Но пречупени през погледа на Стоян Новаков и Делян Недев, всички тези идеи дават съвсем различен ъгъл възприятие.
Пренесени в бъщето част от разказите щриховат своята тънка ирония около някои от най-актуалните теми в България и света. Те са като вътрешна шега между авторите и читателя. А това заздравява връзката между тях.
Особено много ми харесаха "Навременна цензура", "Ваканцията" и "Дългият път".
"Навременна цензура" ни пренася с машината на времето в къщата на Марк Твен. Пътуваме заедно с активисти от бъдещето, които трябва да получат неговото разрешение за редакцията на "ХъкФин" в бъдещето. Но как се очаква да обясните на Марк Твен, че това, което е написал, не спазва нормите за етика. Толкова е голяма ножицата между бъдещето и миналото във възприятието на расовите белези и дискриминацията генерално, че ситуацията е повече от абсурдна. И ако си мислите, че това е неочаквано, само прочетете докрай разказа.
"Ваканцията" се заиграва с две наболели теми у нас. И не само. Това са глобални въпроси - контрола върху въглеродните емисии и туризма. Представете си едно много вероятно бъдеще, което не се различва кой знае колко и от близкото минало. Бъдеще, в което трябва да получиш разрешение, за да заминеш на почивка. И разбира се, след като си "заплатил" квотата си от въглеродни емисии.
Идеята зад "Дългия път" отново е комбинация от две често интерпретирани теми във фантастиката - бягството във виртуалната реалност, където можеш да бъдеш когото си поискаш и разбира се последствията, които произтичат от подобен вид фаустовска сделка.
Сега си давам сметка, че и трите разказа в известна степен отразяват актуалната действителност, която лесно може да се превърне в плашещо бъдеще. Липсата на реална комуникацията помежду ни, желанието да постигаме лесно целите си, да получим пълна свобода дори на цената на анархия, да оставим консумарторското ни общество да погълне съществуването на индивида, темите за различността, еманципацията и расизма.
Поначало фантастиката ни позволява да мечтаем неограничено и с това има идеята да предсказва бъдещето и да ни предпазва от най-големите катастрофи, които поведението ни днес може да предизвика утре. Тези разкази не очертават границите, те само задават посоката на евентуално развивитие и това им е най-хубавото. А туистът на неочаквания край определено им придава характер и изтиква читателя от пунктираната рамка на фантастиката, чертаейки небивали фигури в ума му.
Повече за разказите - откъси, интервю с авторите и ревюта може да намерите на сайта - https://www.fictionstories12.com/
Ако сте фен на фантастиката - то е ясно, препоръчвам ви ги. Ако сте далеч от фантастиката обаче пак ви ги препоръчвам. Вътре ще откриете интересни идеи, които се закачат за съвремието ни, поднасят ни интересна гледна точка и звучат плашещо реалистично, нищо, че в основата си са фантстични. Четат се бързо и леко, написани са увлекателно, а под фантастичните си пластове, дълбаят дълбоко в съвременното ни общество.
http://readersense.blogspot.com/2020/...
Но с лекота мога да кажа, че Стоян Новаков и Делян Недев изметоха всичките ми резерви и предразсъдъци. А когато затворих последната страница, просто исках да говоря за техните разкази, да разкажа на колко се може повече хора. Заглавието е красноречиво - "12 фантастични разказа с неочакван край". Малък сборник с голяма идея. Оформлението също ми харесва. Изданието е изчистено, корицата се фокусира върху заглавието, а между страниците има много пространство за дишане. Това ми дава усещане за простор и космос. Дава ми правилната настройка, за да вляза във въображението на авторите. А то е изпълнило страниците на сборника с идеи от вида на "Какво щеше да бъде, ако..."
Всички онези алтернативни реалности, в които самите ние понякога се вкарваме, разбира се, в доста по-тривиални и битови ситуации, но дори и така, това е познат похват в съзнанието ни.
Всеки от нас има някаква своя теория и въображаема представа за бъдещето и паралелните реалности. Веднъж пренесени върху белия лист, тези идеи се превръщат във фантастика. А фантастиката често оставя пророчески послевкус в съзнанието ни. Дали защото ние черпим идеи от нея или защото нейните заключения са толкова логично издържани, че се превръщат в най-вероятния резултат от изчисленията ни. Не знам, но връзката между фантастиката и бъдещето е неоспорима и емпирично доказана вече от някои от големи имена в жанра.
Сред страниците на този сборик ще откриете препратки към много вече добре познати идеи за бъдещето - дигитализацията, зависимостта ни от технологиите, срастването на човек и машина, развитието на роботиката и ИИ, пътуването във времето, хуманоидните роботи, постапокалиптичните общества, последствията от екологичната криза и много други класически за жанра сюжети. Но пречупени през погледа на Стоян Новаков и Делян Недев, всички тези идеи дават съвсем различен ъгъл възприятие.
Пренесени в бъщето част от разказите щриховат своята тънка ирония около някои от най-актуалните теми в България и света. Те са като вътрешна шега между авторите и читателя. А това заздравява връзката между тях.
Особено много ми харесаха "Навременна цензура", "Ваканцията" и "Дългият път".
"Навременна цензура" ни пренася с машината на времето в къщата на Марк Твен. Пътуваме заедно с активисти от бъдещето, които трябва да получат неговото разрешение за редакцията на "ХъкФин" в бъдещето. Но как се очаква да обясните на Марк Твен, че това, което е написал, не спазва нормите за етика. Толкова е голяма ножицата между бъдещето и миналото във възприятието на расовите белези и дискриминацията генерално, че ситуацията е повече от абсурдна. И ако си мислите, че това е неочаквано, само прочетете докрай разказа.
"Ваканцията" се заиграва с две наболели теми у нас. И не само. Това са глобални въпроси - контрола върху въглеродните емисии и туризма. Представете си едно много вероятно бъдеще, което не се различва кой знае колко и от близкото минало. Бъдеще, в което трябва да получиш разрешение, за да заминеш на почивка. И разбира се, след като си "заплатил" квотата си от въглеродни емисии.
Идеята зад "Дългия път" отново е комбинация от две често интерпретирани теми във фантастиката - бягството във виртуалната реалност, където можеш да бъдеш когото си поискаш и разбира се последствията, които произтичат от подобен вид фаустовска сделка.
Сега си давам сметка, че и трите разказа в известна степен отразяват актуалната действителност, която лесно може да се превърне в плашещо бъдеще. Липсата на реална комуникацията помежду ни, желанието да постигаме лесно целите си, да получим пълна свобода дори на цената на анархия, да оставим консумарторското ни общество да погълне съществуването на индивида, темите за различността, еманципацията и расизма.
Поначало фантастиката ни позволява да мечтаем неограничено и с това има идеята да предсказва бъдещето и да ни предпазва от най-големите катастрофи, които поведението ни днес може да предизвика утре. Тези разкази не очертават границите, те само задават посоката на евентуално развивитие и това им е най-хубавото. А туистът на неочаквания край определено им придава характер и изтиква читателя от пунктираната рамка на фантастиката, чертаейки небивали фигури в ума му.
Повече за разказите - откъси, интервю с авторите и ревюта може да намерите на сайта - https://www.fictionstories12.com/
Ако сте фен на фантастиката - то е ясно, препоръчвам ви ги. Ако сте далеч от фантастиката обаче пак ви ги препоръчвам. Вътре ще откриете интересни идеи, които се закачат за съвремието ни, поднасят ни интересна гледна точка и звучат плашещо реалистично, нищо, че в основата си са фантстични. Четат се бързо и леко, написани са увлекателно, а под фантастичните си пластове, дълбаят дълбоко в съвременното ни общество.
http://readersense.blogspot.com/2020/...
January 18, 2021
Изключително приятно съм изненадан от сборника „12 фантастични разказа с неочакван край”. По принцип не съм фен на разказите, но Делян Недев и Стоян Новаков ме накараха да прочета техните с желание и удоволствие.
Историите им са интересни, плашещо реални и на моменти изключително забавни. Те ни показват един поглед в бъдещето, който е основан на сегашната ни реалност и който може би наистина е възможен. Пристрастеността ни към технологиите, живеенето ни в паралелни светове, загуба на ориентация кое е нормално, изключването на емоциите ни ... всичко това под някаква форма постепенно вече започва да се случва в нашия свят.
И двамата автори пишат увлекателно, с чувство за хумор. И въпреки че са разкази, докато четях сборника го усетих като едно цяло. Едно бъдеще със своите различни вариации.
Цялостно книгата ми напомни на „Дилър на реалности” от Николас Димитров - и като атмосфера, и като идеи.
Единствената причината да не съм в екстаз от сборника може би е това, че този жанр като цяло не ми е от любимите, но ви го препоръчвам за разтоварване през някой уикенд.
Вижте още тук ===> https://bookadventureclub.blogspot.co...
Историите им са интересни, плашещо реални и на моменти изключително забавни. Те ни показват един поглед в бъдещето, който е основан на сегашната ни реалност и който може би наистина е възможен. Пристрастеността ни към технологиите, живеенето ни в паралелни светове, загуба на ориентация кое е нормално, изключването на емоциите ни ... всичко това под някаква форма постепенно вече започва да се случва в нашия свят.
И двамата автори пишат увлекателно, с чувство за хумор. И въпреки че са разкази, докато четях сборника го усетих като едно цяло. Едно бъдеще със своите различни вариации.
Цялостно книгата ми напомни на „Дилър на реалности” от Николас Димитров - и като атмосфера, и като идеи.
Единствената причината да не съм в екстаз от сборника може би е това, че този жанр като цяло не ми е от любимите, но ви го препоръчвам за разтоварване през някой уикенд.
Вижте още тук ===> https://bookadventureclub.blogspot.co...
January 27, 2021
Имам обтегнати отношения с разказите, аз съм човек на поредиците, обичам историята да се разгръща в много книги и именно поради тази причина избягвам да чета разкази.
В „12 фантастич��и разказа с неочакван край“ читателя се среща много и доста странни разказни. Това е думата, с която най-добре мога да опиша самата книга, а и разказите в нея. Те просто бях странни, но и интересни и наистина грабващи вниманието. Улавях се как историите ме грабваха и нямах търпение да разбера какво ще се случи. Недостатъка за мен бе, че именно дадената историята ми ставаше интересна и разказа просто свършваше, имах чувството, че съм предадена.
Ако сте фенове на разказите, обичате фантастичните истории, а и сте готови да даден шанс на някои и друга българска творба, то определено тази книга не е за изпускане.
В „12 фантастич��и разказа с неочакван край“ читателя се среща много и доста странни разказни. Това е думата, с която най-добре мога да опиша самата книга, а и разказите в нея. Те просто бях странни, но и интересни и наистина грабващи вниманието. Улавях се как историите ме грабваха и нямах търпение да разбера какво ще се случи. Недостатъка за мен бе, че именно дадената историята ми ставаше интересна и разказа просто свършваше, имах чувството, че съм предадена.
Ако сте фенове на разказите, обичате фантастичните истории, а и сте готови да даден шанс на някои и друга българска творба, то определено тази книга не е за изпускане.
January 26, 2021
Много ми се искаше да харесам книгата, още повече след като ми беше изпратена за ревю.
Винаги съм готов да дам шанс на нови за мен български автори, но както и в този случай, често се случва да не се спогодим с книгите.
Винаги съм готов да дам шанс на нови за мен български автори, но както и в този случай, често се случва да не се спогодим с книгите.
April 21, 2022
*3.5*
Мисля, че ще ме разберете ако ви кажа, че в мен битува един лек скептицизъм, когато става дума за самоиздадени творби. Има не малко капани, в които самоиздаващите се автори могат да попаднат и в крайна сметка книгата им да има печален край. За щастие, ситуацията може да бъде и много по-различна и "12 фантастични разказа с неочакван край" е доказателство за това. Двамата автори са събрали много любопитна колекция от разкази, която звучи съвсем в крак с жанра. Стиловете на Недев и Новаков си пасват доста добре и крайният резултат е хомогенен сборник от интригуващи sci-fi истории.
Разказите са доста кратички и се четат бързо. Темите, които засягат са типични за фантастиката - бъдеще, завладяно от технологията, живот във виртуалната вместо в действителната реалност, роботи, паразити и не съвсем утопична утопия на бъдещето. Надали ще откриете нечувани досега идеи в историите, дори напротив - това са едни от най-големите въпроси за бъдещето, но въпреки това подходът на двамата автори звучи уникален за тях самите. Повече от вероятно е част от разказите да ви напомнят за някоя чуждоезична творба, но определено не може да става дума за копиране, а по-скоро за един своеобразен реверанс към тях, подсказвайки от къде е дошло вдъхновението за написването им. Случващото се в разказите е интересно и със сигурност няма да скучаете през скромните 135стр. Разбираемо, вероятно бихте имате очаквания към финалите на всеки разказ. Някои от тях наистина могат да се приемат като неочаквани, докато други могат да минат в категория леко странни и с нотка на "какво е искал да каже автора", която да ви остави място за лична интерпретация. Сред кратките истории ще намерите и няколко симпатични намигвания към днешната реалност, като например фактът, че момчетата от "Ума" играят новата FIFA през 2045г. или коментарът от "Навременна цензура", че "всеки знае, че когато един американец се смути, той бърка в чекмеджето и вади оттам револвера си." :)
Въпреки сходствата в написаното от Делян и Стоян, на мен лично повече ми допаднаха разказите на Новаков. Размахът, с който борави той изглежда по-голям и значително по-амбициозен. Неговите разкази винаги носеха със себе си декора на голям и пълен свят. С хъс влязох в Goodreads, за да видя какво още мога да намеря под неговото име, но останах разочарована. Не само това, но и не успях да открия никаква информация за мъжа, освен това, че настоящият ни зам. министър на транспорта носи същото име. А може би говорим за един и същи човек (което би било впечатляващо), но и това не успях да потвърдя. Каквато и да е ситуацията, определено бих прочела всяка следваща творба на Стоян и с надежда ще очаквам това да е цял роман, в който мъжът може да развихри очевидно голямото си въображение с пълна сила.
Мисля, че ще ме разберете ако ви кажа, че в мен битува един лек скептицизъм, когато става дума за самоиздадени творби. Има не малко капани, в които самоиздаващите се автори могат да попаднат и в крайна сметка книгата им да има печален край. За щастие, ситуацията може да бъде и много по-различна и "12 фантастични разказа с неочакван край" е доказателство за това. Двамата автори са събрали много любопитна колекция от разкази, която звучи съвсем в крак с жанра. Стиловете на Недев и Новаков си пасват доста добре и крайният резултат е хомогенен сборник от интригуващи sci-fi истории.
Разказите са доста кратички и се четат бързо. Темите, които засягат са типични за фантастиката - бъдеще, завладяно от технологията, живот във виртуалната вместо в действителната реалност, роботи, паразити и не съвсем утопична утопия на бъдещето. Надали ще откриете нечувани досега идеи в историите, дори напротив - това са едни от най-големите въпроси за бъдещето, но въпреки това подходът на двамата автори звучи уникален за тях самите. Повече от вероятно е част от разказите да ви напомнят за някоя чуждоезична творба, но определено не може да става дума за копиране, а по-скоро за един своеобразен реверанс към тях, подсказвайки от къде е дошло вдъхновението за написването им. Случващото се в разказите е интересно и със сигурност няма да скучаете през скромните 135стр. Разбираемо, вероятно бихте имате очаквания към финалите на всеки разказ. Някои от тях наистина могат да се приемат като неочаквани, докато други могат да минат в категория леко странни и с нотка на "какво е искал да каже автора", която да ви остави място за лична интерпретация. Сред кратките истории ще намерите и няколко симпатични намигвания към днешната реалност, като например фактът, че момчетата от "Ума" играят новата FIFA през 2045г. или коментарът от "Навременна цензура", че "всеки знае, че когато един американец се смути, той бърка в чекмеджето и вади оттам револвера си." :)
Въпреки сходствата в написаното от Делян и Стоян, на мен лично повече ми допаднаха разказите на Новаков. Размахът, с който борави той изглежда по-голям и значително по-амбициозен. Неговите разкази винаги носеха със себе си декора на голям и пълен свят. С хъс влязох в Goodreads, за да видя какво още мога да намеря под неговото име, но останах разочарована. Не само това, но и не успях да открия никаква информация за мъжа, освен това, че настоящият ни зам. министър на транспорта носи същото име. А може би говорим за един и същи човек (което би било впечатляващо), но и това не успях да потвърдя. Каквато и да е ситуацията, определено бих прочела всяка следваща творба на Стоян и с надежда ще очаквам това да е цял роман, в който мъжът може да развихри очевидно голямото си въображение с пълна сила.
October 28, 2024
Разкази с наистина неочакван край!
January 4, 2021
Делян Недев и Стоян Новаков ме изненадаха доста приятно със съдържанието на малката си книга. Вайбът на сериала „Black Mirror“ е доста осезаем, а творбите наистина са доста яки с идеите, заложени в тях. Изкуствен интелект, роботи, виртуална реалност и антиутопия са само част от елементите, които ще срещнете сред страниците на книгата. За написването на добър разказ, за мен, са нужни доста повече умения, защото да направиш изчерпателна и удовлетворяваща кратка творба, е в пъти по-трудно. Мога да кажа, че Недев и Новаков положително са успели, а и грабнаха любопитството ми, та определено ще следя за следващо нещо от тях (а дочух, че вече се готви нещо ново).
March 19, 2021
Ревюто в Wanderbook
В този кратък сборник всеки от авторите се включва с по 6 ударни разказа. Всеки от тях представя късчета различни бъдещи сценарии, фантастични, но и на места стряскащо възможни. Едни до други са подредени картини от апокалиптични пустоши и утопични сценарии, виртуални реалности, зад които се крият страшни истини, пътуване и преплитане на времето. Всяка от историите гарантирано ще ви кара да отгръщате страниците, и не само - да посягате и към следващата ( изключително неочаквано за мен, прочетох книгата в рамките на един ден - а стандартният ми подход към разказите е да си ги разпределям по един - два на ден. )
Преди да започна да чета лекичко се чудех дали ще различа двамата автори и кой от двамата ще ми допадне повече, но категорично не си поставях това за цел. Още преди да завърша сборника обаче имах отговор на това (още повече, че всъщност творбита на двамата автори се редуваха удобно). Поне в рамките на тази книга, повече ми допаднаха творбите на Дeлян Недев, основно защото те в най-голяма степен отговаряха на личната ми представа за това какви качества трябва да представлява един къс разказ. Те бяха по-кратки, позволяваха ни само да надникнем в един свят, в едно бъдеще, без да са ангажират да ни въвеждат в него. Поставяха проблем, оставяха героите да го развият и завършваха наистина ударно, всички до един гордо изпълниха обещаният от заглавието "неочакван край". Историите на Стоян Новаков, пък, обратно - строяха много по-сложни и детайлни светове и една голяма част от обемите на разказите бе посветена на това ни разясни обстановката. Честно казано, всяка от тези алтернативни вселени беше повече от очарователна. Любима несъмнено ми стана тази от разказа "Ой", където времена и пространства се преплитат и двойници от алтернативни вселени прекосяват границите. В рамките на тези кратки истории обаче тези обяснения на места дотежаха, въпреки че бяха колкото се може по-интегрирани. Сякаш ме оставиха повече в ролята на страничен наблюдател. Накратко, с огромно удоволствие бих прочела за развитието на тези бъдещи варианти в някое по-дълго произведение, повест или роман, където те ще имат колкото си искат и им трябва пространство да се разкрият малко по малко; но за къси-късички разкази, повече ми допадна подходът на Делян Недев.
Един много приятен за мен детайл беше съвсем лекото присъствие на нещо българско в почти всеки от разказите - дали ще е споменаването на колежката Люба от Белене или произхода на името на бъдещия агент (някой подарил ли е вече екземпляр от тази книга на Григор Димитров? :D ). На места това беше просто забавно, но на други - придаваше допълнителна и доста стряскаща реалистичност - като например още в откриващия разказ "Тиймбилдинг". Още в началото там погледът ти се забива в българското име, а врътката на финала прави това бъдеще още по-притеснително. Подобен ефект имаше леката българска следа в разказа "Ваканция", която отстрани показваше едно бъдеще за страната ни, сякаш започващо именно от събития, случващи се днес.
Трудно ми е да определя кой от разказите в книгата ми хареса най-много. У почти всеки нещо привличаше вниманието ми - дали историята на бъдещия свят, дали детайли или герои. Но един заслужава специално споменаване - историята на "Ева". Това бе наистина различен разказ - като постройка и като връзка с читателя - в последните му редове наистина почувствах как ми влиза под кожата.
Анотацията на гръбчето на книгата завършва почти с предизвикателство - да изключим светлините, щом приключим с четенето. Дали ще го сторите или не, не знам, но гарантирам, че няма после лесно да заспите и в малките часове някои от тези сценарии ще се въртят в главата ви.
В този кратък сборник всеки от авторите се включва с по 6 ударни разказа. Всеки от тях представя късчета различни бъдещи сценарии, фантастични, но и на места стряскащо възможни. Едни до други са подредени картини от апокалиптични пустоши и утопични сценарии, виртуални реалности, зад които се крият страшни истини, пътуване и преплитане на времето. Всяка от историите гарантирано ще ви кара да отгръщате страниците, и не само - да посягате и към следващата ( изключително неочаквано за мен, прочетох книгата в рамките на един ден - а стандартният ми подход към разказите е да си ги разпределям по един - два на ден. )
Преди да започна да чета лекичко се чудех дали ще различа двамата автори и кой от двамата ще ми допадне повече, но категорично не си поставях това за цел. Още преди да завърша сборника обаче имах отговор на това (още повече, че всъщност творбита на двамата автори се редуваха удобно). Поне в рамките на тази книга, повече ми допаднаха творбите на Дeлян Недев, основно защото те в най-голяма степен отговаряха на личната ми представа за това какви качества трябва да представлява един къс разказ. Те бяха по-кратки, позволяваха ни само да надникнем в един свят, в едно бъдеще, без да са ангажират да ни въвеждат в него. Поставяха проблем, оставяха героите да го развият и завършваха наистина ударно, всички до един гордо изпълниха обещаният от заглавието "неочакван край". Историите на Стоян Новаков, пък, обратно - строяха много по-сложни и детайлни светове и една голяма част от обемите на разказите бе посветена на това ни разясни обстановката. Честно казано, всяка от тези алтернативни вселени беше повече от очарователна. Любима несъмнено ми стана тази от разказа "Ой", където времена и пространства се преплитат и двойници от алтернативни вселени прекосяват границите. В рамките на тези кратки истории обаче тези обяснения на места дотежаха, въпреки че бяха колкото се може по-интегрирани. Сякаш ме оставиха повече в ролята на страничен наблюдател. Накратко, с огромно удоволствие бих прочела за развитието на тези бъдещи варианти в някое по-дълго произведение, повест или роман, където те ще имат колкото си искат и им трябва пространство да се разкрият малко по малко; но за къси-късички разкази, повече ми допадна подходът на Делян Недев.
Един много приятен за мен детайл беше съвсем лекото присъствие на нещо българско в почти всеки от разказите - дали ще е споменаването на колежката Люба от Белене или произхода на името на бъдещия агент (някой подарил ли е вече екземпляр от тази книга на Григор Димитров? :D ). На места това беше просто забавно, но на други - придаваше допълнителна и доста стряскаща реалистичност - като например още в откриващия разказ "Тиймбилдинг". Още в началото там погледът ти се забива в българското име, а врътката на финала прави това бъдеще още по-притеснително. Подобен ефект имаше леката българска следа в разказа "Ваканция", която отстрани показваше едно бъдеще за страната ни, сякаш започващо именно от събития, случващи се днес.
Трудно ми е да определя кой от разказите в книгата ми хареса най-много. У почти всеки нещо привличаше вниманието ми - дали историята на бъдещия свят, дали детайли или герои. Но един заслужава специално споменаване - историята на "Ева". Това бе наистина различен разказ - като постройка и като връзка с читателя - в последните му редове наистина почувствах как ми влиза под кожата.
Анотацията на гръбчето на книгата завършва почти с предизвикателство - да изключим светлините, щом приключим с четенето. Дали ще го сторите или не, не знам, но гарантирам, че няма после лесно да заспите и в малките часове някои от тези сценарии ще се въртят в главата ви.
February 18, 2021
Каква цена сме готови да платим за зрънце надежда ? Струва ли си да жертваме хуманността в името на научния прогрес ? Съществува ли идеален живот ? Колко е дълъг пътят към щастието ?
В своите "12 фантастични разказа с неочакван край" Делян Недев и Стоян Новаков отправят поглед към недалечното бъдеще и търсят в него отговор на тези въпроси. А също и се опиват да разберат какво се случва, когато:
- активисти от бъдещето поискат от Марк Твен услуга;
- една от паралелните вселени реши да подчини всички останали;
- комендант на Аушвиц облече костюма на Дядо Коледа;
- баща и дъщеря преследват паразити, живеещи в сънищата ...
В разказите на двамата автори са засегнати наболели за днешното общество теми, които, макар и разгледани на фона на несъществуващо бъдеще, не могат да не ни накарат да се замислим за всичко, което се случва и днес около нас. Сюжетите, изградени около научния и технологичен напредък, в сърцевината си наблягат на човешката същност, която не се променя толкова лесно. За добро или лошо.
Не мога да отрека, че идеята зад този сборник е добра. Но за съжаление изпълнението, поне в моите очи, не е толкова добро. Някои разкази, като например любимият ми "Тиймбилдинг", са добре изпипани, носят емоционална тежест и постигат желания ефект накрая. Други обаче са неясни и хаотични. Историите в тях са по-големи от обема, в който са сбити, а в стремежа към неочакван край се е получило по-скоро нещо пресилено и нелогично. За съжаление вторите преобладават.
Въпреки, че останах до някаква степен разочарована, с радост бих прочела още от Делян и Стоян. Личи си, че имат какво повече да покажат.
В своите "12 фантастични разказа с неочакван край" Делян Недев и Стоян Новаков отправят поглед към недалечното бъдеще и търсят в него отговор на тези въпроси. А също и се опиват да разберат какво се случва, когато:
- активисти от бъдещето поискат от Марк Твен услуга;
- една от паралелните вселени реши да подчини всички останали;
- комендант на Аушвиц облече костюма на Дядо Коледа;
- баща и дъщеря преследват паразити, живеещи в сънищата ...
В разказите на двамата автори са засегнати наболели за днешното общество теми, които, макар и разгледани на фона на несъществуващо бъдеще, не могат да не ни накарат да се замислим за всичко, което се случва и днес около нас. Сюжетите, изградени около научния и технологичен напредък, в сърцевината си наблягат на човешката същност, която не се променя толкова лесно. За добро или лошо.
Не мога да отрека, че идеята зад този сборник е добра. Но за съжаление изпълнението, поне в моите очи, не е толкова добро. Някои разкази, като например любимият ми "Тиймбилдинг", са добре изпипани, носят емоционална тежест и постигат желания ефект накрая. Други обаче са неясни и хаотични. Историите в тях са по-големи от обема, в който са сбити, а в стремежа към неочакван край се е получило по-скоро нещо пресилено и нелогично. За съжаление вторите преобладават.
Въпреки, че останах до някаква степен разочарована, с радост бих прочела още от Делян и Стоян. Личи си, че имат какво повече да покажат.
December 30, 2020
Разказите в сборника са интересни и добре написани. Успешно предават идеите си, както основната идея определяща бъдещето на разказа, така и тези, които го допълват и задават "проблема в това бъдеще". Смятам, че именно това е най-важното за формата кратък разказ, което превръща сборника в приятно и интересно четиво.
Самият стил на писане е лек, но увлекателен. Разказите не са грандомански, а точно обратното - по-обикновени и "човечни", което ги прави по-реалистични и достоверни. Така, докато четеш, имаш усещането, че описваното бъдеще може наистина да се случи, а не го усещаш като една напълно измислена и нереална вселена. А това е много важно за жанра на утопичната/дистопичната фантастика, към която спадат почти всички разкази. Обещаният в заглавието на сборника "неочакван край" е по-скоро обща тема на разказите, отколкото ключов момент във всеки от тях. Въпреки това той не е самоцелен и не разваля впечатленията за тях, а понякога дори е забавен.
Това, което ми липсваше на мен, като читател, бе поне един по-оптимистичен разказ. Всички истории в сборника като че ли чертаят винаги дистопично бъдеще и навяват депресивни емоции и мисли. Смятам, че действително дистопията е водеща тема в прогнозната фантастика. Но след 12 различни песимистични представи за бъдещето в рамките на едва 130 страници, оптимистът в мен копнее за поне едно бъдеще, в което човечеството "да се справя добре" и авторът да разглежда някой по-малко значим (но все пак важен) проблем на това бъдеще. Разбира се, това е изцяло лично мнение и по никакъв начин не отнема от достойнствата на всеки отделен разказ, а по-скоро е нещо, което ми липсва в цялостната сбирка от истории в сборника.
Сред самите разкази като най-интересни бих откроил "В един идеален свят" (разглеждащ дистопичното бъдеще на контролиращи живота ни корпорации и виртуалната реалност), "Навременна цензура" (засягащ оформящата се като все по-важна тема за това докъде ще стигнем с налагането на цензура на обидни за някого думи) и най-вече "Кога ще имаме летящи коли" (класическа дистопия за управление на масите, ала "1984" на Оруел) и "Ваканция" (разглеждащ човечество, възприело драстични мерки по отношение на въглеродните си емисии и превърнало ги в най-ценната валута). Останалите разкази също са приятни и като цяло препоръчвам сборника като доста сполучлива българска фантастика.
Самият стил на писане е лек, но увлекателен. Разказите не са грандомански, а точно обратното - по-обикновени и "човечни", което ги прави по-реалистични и достоверни. Така, докато четеш, имаш усещането, че описваното бъдеще може наистина да се случи, а не го усещаш като една напълно измислена и нереална вселена. А това е много важно за жанра на утопичната/дистопичната фантастика, към която спадат почти всички разкази. Обещаният в заглавието на сборника "неочакван край" е по-скоро обща тема на разказите, отколкото ключов момент във всеки от тях. Въпреки това той не е самоцелен и не разваля впечатленията за тях, а понякога дори е забавен.
Това, което ми липсваше на мен, като читател, бе поне един по-оптимистичен разказ. Всички истории в сборника като че ли чертаят винаги дистопично бъдеще и навяват депресивни емоции и мисли. Смятам, че действително дистопията е водеща тема в прогнозната фантастика. Но след 12 различни песимистични представи за бъдещето в рамките на едва 130 страници, оптимистът в мен копнее за поне едно бъдеще, в което човечеството "да се справя добре" и авторът да разглежда някой по-малко значим (но все пак важен) проблем на това бъдеще. Разбира се, това е изцяло лично мнение и по никакъв начин не отнема от достойнствата на всеки отделен разказ, а по-скоро е нещо, което ми липсва в цялостната сбирка от истории в сборника.
Сред самите разкази като най-интересни бих откроил "В един идеален свят" (разглеждащ дистопичното бъдеще на контролиращи живота ни корпорации и виртуалната реалност), "Навременна цензура" (засягащ оформящата се като все по-важна тема за това докъде ще стигнем с налагането на цензура на обидни за някого думи) и най-вече "Кога ще имаме летящи коли" (класическа дистопия за управление на масите, ала "1984" на Оруел) и "Ваканция" (разглеждащ човечество, възприело драстични мерки по отношение на въглеродните си емисии и превърнало ги в най-ценната валута). Останалите разкази също са приятни и като цяло препоръчвам сборника като доста сполучлива българска фантастика.
December 30, 2021
Книгата ми допада във всяко едно отношение. Разказите наистина са с неочакван край. Е, на един-два успях да "разгадая"(шегичка) какво ще се случи накрая, но това по никакъв начин не означава, че авторите не са си свършили работата. Историите са изключително динамични, напрегнати и ни държат под пара до последния момент. Действието се развива в бъдещето, онова бъдеще за което се молим никога да не идва защото е мрачно, грозно, наситено с болка, а в много случаи и с насилие.
Героите във всички истории са интересни, причудливи, все пак идват от бъдещето и с изключително силно изразени характери. Няма един персонаж който да е слаб и неуверен характер. Честно казано, това малко ме изненада, свикнал съм книгите, които чета, да имат и слаби и силни образи, но пък този похват ми хареса. Освен всичко този сборник ни кара да се замислим за бъдещето ни, за приоритетите ни, за приятелите ни, за ценностната ни система. Не бих казал, че имам любим разказ, ако посоча един или два ще е несправедливо спрямо другите, но добре, ще кажа по една история от двамата автори, истории които ме впечатлиха малко повече от останалите. "Тиймбилдинг" и "Дългият път". Ако сте почитатели на фантастиката, книгата ще стои идеално на библиотеката в колекцията ви, ако пък не сте, спокойно може да я прочетете за да видите "за какво става дума", току виж сте харесали този увлекателен жанр. Желая ви приятни четене и успех на писателите!
Героите във всички истории са интересни, причудливи, все пак идват от бъдещето и с изключително силно изразени характери. Няма един персонаж който да е слаб и неуверен характер. Честно казано, това малко ме изненада, свикнал съм книгите, които чета, да имат и слаби и силни образи, но пък този похват ми хареса. Освен всичко този сборник ни кара да се замислим за бъдещето ни, за приоритетите ни, за приятелите ни, за ценностната ни система. Не бих казал, че имам любим разказ, ако посоча един или два ще е несправедливо спрямо другите, но добре, ще кажа по една история от двамата автори, истории които ме впечатлиха малко повече от останалите. "Тиймбилдинг" и "Дългият път". Ако сте почитатели на фантастиката, книгата ще стои идеално на библиотеката в колекцията ви, ако пък не сте, спокойно може да я прочетете за да видите "за какво става дума", току виж сте харесали този увлекателен жанр. Желая ви приятни четене и успех на писателите!
May 2, 2022
Всеки един от разказире разглежда тема, която, според мен, е свързана с бъдещето на човечеството. Някак си предвижда това, което предстои да се случи, макар и днешна гледна точка да изглежда като фантастика. Хора, които трупат социални точки, за да имат право на дадено действие - това вече не е фантастика в реалния свят.
October 22, 2020
Книгата ме изненада приятно. Чудесни идеи, добър и плавен изказ. Изобщо - чудесна е :)
December 7, 2022
Страхотни разкази и идеи има в сборника. Затова и отчитам като грешка, че го слушах в колата и не можах да му отделя нужното внимание.
September 20, 2023
Неочаквани са, наистина.
August 7, 2024
Има какво да се желае от тези разкази, но вместо на трупам критики просто ще кажа, че очаквам с интерес как ще надградят над това си начало двамата автори.
September 16, 2024
Интересни sci fi сюжети, но постно и студено написани.
April 6, 2025
Приятни разкази, всеки от които може да се развие в роман. С удоволствие бих чела за тези фантастични светове, за които ни разказват авторите.
Read
March 6, 2024"Тиймбилдинг" 🎧
"Ой" 🎧
"Ума" 🎧
"В един идеален живот" 🎧
"Ева" ★
"Ой" 🎧
"Ума" 🎧
"В един идеален живот" 🎧
"Ева" ★
October 30, 2020
История – 9/10
Идея – 9/10
Изпълнение – 9/10
Интрига/Темпо – 6/10
Герои – 6/10
Стил на писане (За жанра) – 7/10
Eлементи на изненада – 8/10
Емоционален заряд – 7/10
Теми за размисъл – 10/10
Степен на оригиналност (за жанра) – 7/10
Идея – 9/10
Изпълнение – 9/10
Интрига/Темпо – 6/10
Герои – 6/10
Стил на писане (За жанра) – 7/10
Eлементи на изненада – 8/10
Емоционален заряд – 7/10
Теми за размисъл – 10/10
Степен на оригиналност (за жанра) – 7/10
Displaying 1 - 26 of 26 reviews