Тази книга ще даде отговорите на някои прелюбопитни въпроси, които всеки почитател на историята би си задал.
Кой български цар е бил женен за французойка? Имал ли е Симеон Велики дъщеря? Кои български принцеси стават „първи дами“ в чужди страни и красят владетелските дворове от Ромейската и Латинската империя до Босна и Полша? Коя българка е единствената владетелка в Европа през XIV в. без благороднически произход?
Роден е на 12 юли 1958 г. в село Пейчиново, община Бяла, област Русе в семейство на учители. От 1962 г. живее в Русе, където завършва средното си образование. През 1978-1982 г. завършва история във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. От 1984 г. е преподавател по история на Византия и балканските държави през периода 4 — 15 век във Великотърновския университет, професор, доктор по история. От 1992 г. е бил хоноруван преподавател в различни университети (Пловдив, Шумен, Варна и др.). Участва в различни форуми и изяви на български общности в чужбина (Украйна, Молдова, Чехия, САЩ, Румъния, Р Македония, Западните Покрайнини, и др.). Научен секретар на Трудове на ВТУ (серия история), сп. „Епохи“, член на редколегиите и редактор на редица научни издания. Пламен Павлов е сценарист и консултант на документални филми, посветени на българското минало и съдбата на българите в чужбина за БНТ, „Евроком“, СКАТ и др. През 2005-2008 е автор и водещ на предаването „Студио история и култура“ на Национална радиомрежа „Фокус“. От юни 2003 г. е автор и водещ на предаването за история и култура Час по България на Национална телевизия Скат. В периода 1998–2002 г. Пламен Павлов е председател на Държавната агенция за българите в чужбина. Работи за развитието на хоризонталните връзки между български дружества и организации от целия свят, като поставя акцент на т.нар. исторически общности в Украйна, Молдова, Румъния, Македония, Албания, Гърция, Западните покрайнини и др. Инициатор и участник в създаването на различни научни, културни и обществени проекти: „Българите в Северното Причерноморие“ (от 1992), „Онгъл“ (1997), на издигането на паметници на кан Кубрат при с. Мала Перешчепина до Полтава (2001), на св.св. Кирил и Методий в Микулчице (Чехия) (2009), и др.; на наградата „Света Злата Мъгленска“ за българка на годината от българските общности в чужбина (2009), и др. инициативи, насочени към утвърждаването на единството на българската нация и връзките на България с нейните общности извън днешните ѝ граници. Съпредседател на „Асоциация Световната България“ (от 2002 г.), дописен член на Българска академия на науките и изкуствата (от 2010 г.), председател на Кръг „Будител“ (2010 г.). Пламен Павлов е автор или съавтор на повече от 300 статии, студии, книги, учебници, енциклопедии, публицистика, поезия.
Купих си тази книга с огромно желание. Интересувал съм се и съм чел за първите дами на Третото българско царство. Имах големи очаквания тук...
Първо, преди да започнете това четиво, трябва да знаете, че това не е художествено повествование в никой аспект. Това е исторически справочник, натъпкан с дати (90% от които предполагаеми), имена (80% от които не съвсем сигурни) и неясноти. Би могло да бъде полезно за някой студент по история, който има фикс идея или специален интерес към тематиката, но е абсолютно непрактично за обикновения читател. Второ, подгответе се психически, че постоянно ще се сблъсквате с "липсва информация", "не е доказано", "не може да се говори със сигурност за..." и други подобни. Наясно съм, че е трудно да се намери много информация за жени от онези времена, но щом е така - защо пишем и издаваме подобен "труд"? Виждайки страхотната корица, очаквах поне една част от въпросните първи дами да са подкрепени с портрети. Няма такова нещо. Сигурно само авторът знае кои са дамите от корицата...
Четенето беше мъчително, често спирах, ровех в интернет, пуфтях и сумтях.
В началото ми се искаше да дам поне 3 звезди, но наистина нямам за какво да се захвана за такава оценка.
В резюме: ако не сте много запалени по историята и достатъчно начетени в тази област - ще загубите много време в четене и ще се оплетете още повече.
Краят на тази ужасно дълга година наближава, затова няма как да не кажа поне нещо за една книга, която четох през половината от нея.
"Първите дами на Средновековна България" на Пламен Павлов (изд. Българска история) ми попадна в полезрението още с излизането си през 2020-та. Все пак става дума за един от най-интересните периоди в историята ни, но фокусът тук не пада върху ханове, царе и боляри, а върху жените, стоящи зад или по-скоро до тях.
С това обаче идва едно от разочарованията ми, макар и очаквано, защото все пак липсват достатъчно писмени или други извори от тази епоха. Така че колкото и старателно да е опитал, Пламен Павлов не успява да представи достатъчно факти за голяма част от дамите и често пъти текстът кривва по посока на по-известните им съпрузи. По между другото биват споменати и някои личности, на които обаче се отделят страници в други части на книгата (тъй като става дума за владетелки на България, на областите и на други държави), което ме караше да прескачам напред-назад, за да се подсетя за въпросните лица.
Но да не забравим позитивите! Нещо, което ще запомня, е, че Вазов и Фани Попова-Мутафова имат сериозно влияние върху колективното ни възприятие за две царици - еврейката "Сара", съпруга на Иван-Александър, и куманката "Целгуба", омъжена първо за Калоян, а после за Борил. Неслучайно слагам кавички, тъй като имената на жените са плод на авторско въображение, но въпреки това в някои учебници те фигурират с тях.
Интересни са и съдбите на Мария Кантакузина Палеологина, Анна-Неда Неманич, деспина Марина и редица други известни и неизвестни фигури. Не е за пренебрегване и фактът, че голяма част от дипломацията по онова време се е извършвала именно чрез бракове и освен с борби и битки, балканските народи се оказват тясно свързани от родството на управляващите ги фамилии.
В общи линии, "Първите дами" успява да представи по сравнително увлекателен и сбит начин доста мъгляви биографии, но макар да дава отговори на някои въпроси по тях, по-голямата част остават просто предположения.
Интересен и ценен труд, дъщерите, съпругите и майките на българските владетели неимуверно са играли още по-големи роли от описаното тук, но за съжаление от миналото нямаме много сведения за тях. Въпреки това е важно да се пише за такива фигури, за да не остане една изцяло "мачо" нашата история. Все пак, всеки велик наш цар майка го е раждала.
Идеята за книгата е похвална, както и трудът, който авторът е вложил да събере цялата информация на едно място. Нямах търпение да я прочета, когато разбрах, че е издадена. Като цяло текстът ми “звучеше” някак ненаучно, на моменти доста хаотично и с доста елементарни умозаключения. Оценката ми не е 1, защото бих искала да уважа автора за труда, да събере и систематизира информацията и за осъществената идея, но съм доста разочарована от съдържанието - имах големи очаквания към него.
От много време очаквах издаването на подобна книга, защото определено рядко и кратко се пише за българските царици и принцеси. За съжаление оставам леко разочарована. И аз се чудя защо, ако бях съвсем наясно,че жената в онези векове не е имала значение за хронистите извън династичното сродяване и раждането на деца, както и опитите да защити интересите им на наследници на трона. Въпреки,че от онези времена се пазят много писания,които разкриват скандални факти около владетели и събития, ми остава надеждата,че поради съвременното разбирне за представяне на хроники, жития и записници много интересни истории около българските дворцови дами са останали скрити за нас. Въпреки това ми беше интересно и имах нужда да преброя и подредя в главата си българските благороднички и оскъдната информация за тях.
Получих книгата като подарък и нямах търпение да я започна. Определено се зарадвах на това, че най-после е издадена книга, посветена на българските жени и тяхната роля в развитието на историята ни. Не мога да не спомена и колко приятна е корицата на книгата - поздравление за издателство "Българска история" и Александра Младенова. Всъщност останах доста разочарована от книгата. Библиографията е внушителна, разбирам и липсата на исторически извори за много от българските кралици/принцесиви, но всяко второ изречение включва думата "вероятно". Пародоксално е несътветствието на места - в началото на главата са описани имена, дати, предложения, а след това се заявява, че почти нищо не е известно за съответната личност.
Похвален опит да се даде начална представа за личностите и ролите на българските принцеси, царици и чужденките такива, както на българския престол така и отвъд границите на България през Средновековието. Книгата е по - скоро нещо като наръчник или указател, отколкото енциклопедия или по-сериозен исторически труд. Ако читателят няма добра представа за историята на Първото и Второто Българско Царство, както и по-големите династии и фамилии, ще му е трудно да се ориентира в книгата и последователността на събитията. В същото време обаче, книгата дава добра идея за стратегията на българските владетели що се отнася до политически бракове с други империи и царства, както и за влиянието на тези жени, за добро или за зло, в дворовете на своите съпрузи, бащи, братя, синове и/или внуци.
Изчетох я не като роман, а по-скоро като детайлен, тематичен справочник - отварях я от време на време и всеки път си избирах какво да чета. И сега понякога я отварям напосоки и ако попадна на интересна за мен „дама“ чета. Смятам, че си струва да я имаш в библиотеката, настина е коствало много труд за да се събере и систематизира информацията. За някои от "героините" ми беше доста интересно да прочета. За други пък се разочаровах - може би очаквах повече като информация и детайли, но явно толкова има останало в източниците. Дразнеше ме на мо��енти това, че не знам "къде се намирам" исторически, но не до там, че да отворя подходящ източник и да си припомня конкретния исторически момент:)
Книгата ми допадна много, въпреки че виждам че не се радва на особена популярност. Допадна ми стремежът на автора да се придържа към фактите, и неговият подход да изложи всички съмнения, които съществуват по множество от недоказаните теории. Фактът, че борави с много малко потвърдена информация е извън неговия контрол - но съм приятно изненадана от обстойното проучване на всякакви исторически източници, подплатено от неговите собствени знания. Четивото е много премерено, без да изпада в излишен възторг от всяко малко постижение или споменаване на българските царици в историята. Напротив, даже авторът на моменти е критичен, без излишен шовинизъм, и това ме кара да се доверя на неговия прочит на историята, защото поглежда с критично око и напълно обективно всички известни на съвремието факти. Надявам се да попадам на все повече такива книги, които с подобни често пренебрегвани теми да събудят интереса към историята на все повече хора.
Ново ревю! Реших да подаря тази книга на сестра ми за Коледа, най-после дойде време да я прочета. Да се върна към корените си на историк, но ми се четеше нещо леко и за това се спрях на нея. Мисля, че качествата на професор Пламен Павлов не се подлагат под съмнение, историк с огромен опит и принос за науката, който освен всичко, притежава и дар слово. Книгата "Първите дами на средновековна България", ни разкрива историите, на първите жени в държава от онова време, за някои дами информацията е повече от оскъдна, разбираемо. Проф. Павлов разглежда дами от първото и второто българско царство, след това принцеси и съпруги на местни владетели, както и други знатни жени. Отделя внимание на владетелките на Видин и поморавието, господарките на българите в Македония, владетелките управлявали добруджа и черноморието и не на последно място владетелки на други страни и народи. Историите в книгата са написани много увлекателно, дори тези най-кратките. Изказа на професора ни пренася в средновековието и успяваме да си представим всичко описано, дворците, обкръжението на силните жени, дори характера и поведението им. "Първите дами на средновековна България" е подходяща както за професионални историци, така и за любители на науката, които обичат интересните факти. Текстовете са като приказки, четат се на един дъх, интересни са, както вече казах, но в същото време безкрайно информативни. Ако обичате историята или пък се колебаете какво да прочетете, тази книга веднага ще премахне излишното колебание и тежки дилеми. 📚 Чели ли сте я?
Здравейте четящи приятели!👑📙🌹 Темата за жените в българската история-царици, болярки, владетелки винаги ме е вълнувала. От много време очаквах издаването на такава книга. Разбира се веднага си я взех и жадно заразгръщах страниците й. За жените-владетелки в България не се знае почти нищо, няма достатъчно исторически извори. Книгата е дело на един от най-известните ни и признати медиевисти- проф. Пламен Павлов. "Средните векове " са любимият ми период от българката история. Тогава са управлявали и владетелите, на които най - много се възхищавам. А любимата ми династия са Асеневците👑
*** Тук четем за севастократорица Десислава (на която съм кръстена, а предполагам и много други мои съименнички, родени през 80-те и ранните 90 години). Проследяваме историята на еврейката "Сара", съпруга на Иван-Александър, и куманката "Целгуба", омъжена първо за Калоян. Запознаваме се образите на Ана Комнина, Елена Кантакузина, деспина Марина, Ирина Комнина, съпругите на Цар Симеон Велики. Срещаме се и с много царски дъщери, сестри и аристократки от владетлските дворове на балканите. *** Книгата ни среща и със София(Айше), родопчанка, попаднала в слутанският харем и станала наложница на Султан Абдул Хамит I. А нейната съдба е много необичайна и интересна. Твърди се, че тя е основала в Родопите собствена държава. *** Трябва да си призная, че ми стана лека каша в главата, че направо не мога да "хвана спатиите" на всички Марии, Теодори, Елени и пр. Все пак макар и базови, книгата дава някакви сведения за "първите дами" на Средновековна България и съдбата им в царските дворове и успях да науча и малкото, което не знаех за тях. Останах леко разочарована, очаквах повече. Опитът за систематизиране на информацията по темата заслужава похвала, но остават твърде много вероятности и въпросителни, за които историята мълчи...
Чувствата ми спрямо книгата са малко смесени. Със сигурост е интересна, и научаваш много за 'Средновековните дами'. Изключително интересни бяха и частите от книгата, които се съсредоточаваха на дмаите извън страната и за техните постижения. Без съмнение книгата е изпълнена с много повече информация от колкото в един учебник. Шапка свалям на автора за огромното усилие.
За съжаление, това което се научава е предимно за техните съпрузи, бащи и прочие. Напълно очаквано е да няма много информация за накои от тези дами, но някак идеята на книгата ми се разми след като прочетох доста глави, които трябваше да се фокусират на определените съпруги и дъщари, а те бяха споменати само в няколко изречения, а останалата част беше за съпрузите им. За това пък, 'главите' за дамите, за които имаме повече информация от исторически източници, със сигурност бяха доста грабващи. Все си мисля, че за дамите за които не се знае много, това можеше честно да е споменато и някои от главите да са по-кратки.
В същото време, въпреки че голяма част от книгата и всяка 'глава' са изпълнени с много изторическа информация за съпрузите им, което предлагаше някакъв контекст, през голяма част от врмето се налагаше да търся допълнителна информация за точната политичеста ситуация на България и Балканите, за да мога да разбера по-добре решенията на владетелита и техните дами. Така накрая имаше прекеалено много и недостатъчно информация за историческата и политическата обстановка. Минали са повече от 10 години от както съм учила История в училище, и за много от читателите това сигурно също е вярно, а пък дори и за ученици, добавянето на няколко изречения в началото на всяка глава за по-широкия контекст би допринесло за разбирането, както и за задържане на интереса .
Изключително сухо написана книга на толкова великолепна тема като цариците от миналото ни, доминирано официално само и единствено от владетели от силния пол. С тази великолепна корица очаквах да ми се разкрие с майсторство поне на нивото на Анри Троая, тайната история на българските Екатерини и Елизабети. Но получих просто учебник по история, толкова вълнуващ, информативен и вдъхновяващ, колкото учебник по история. Да, информацията в исторически план за многоуважаемите съпруги на забравените ни царе е много малко, но авторът дори не си е направил труда да поспекулира или внесе малко повече художествени качества и размисли в текста си. Е, има и споменати някои интересни факти, но наистина оскъдна шепа, поднесена скучно. Изглежда като една от онези книги, писани от студенти под формата на реферати по история за семестъра, издадени финално в задължителна за преминаването на изпита по съответния предмет, преподаван от автора, форма - всички сме купували много такива във всички университети и по всички дисциплини, просто ни е такава образователната система. Ако искате добри исторически романи със силни дамски образи - Фани Попова-Мутафова е доста по-четим избор. А това е по-скоро добър наръчник с готова информация за бъдещи писатели на исторически книги, да - за тази цел ще е абсолютно идеална.
Давам 4 звезди, основно заради желанието на автора да пише за жените от историята на България. Това е толкова рядко срещано, че чак ми се плаче.
Това не е художествено произведение, затова не очаквайте интересна история. Това е кратка справка за документираните съпруги на българските владетели. Едно много разочароващо нещо е факта, че на много от тях дори не им се знаят имената. Как са се казвали съпругите на българските ханове? Не знаем. Как се е казвала първата съпруга на Симеон? Не знаем. Как се е казвала втората съпруга на Симеон, която е считана за първата царица на България? И това не знаем. Но знаем как се е казвал нейни�� брат. Не думай. Разбира се, автора не е виновен за това. Виновна е българската история.
И все пак, беше образователно четиво и го препоръчвам на всеки, който се интересува от жените на България през историческите периоди. Не е много, но е все нещо.
Темата е изключително инетересна, защото определено има нужда от представяне на жените, стоящи зад българските владетели. Най-хубавото нещо в тази книга, с малки забележки, е корицата. Лично аз не мога да определя жанрово книгата. Евентуално би могло да се приеме за нещо средно между исторически лексикон (именник), в който всичко е предполагаемо (тайна) и "историческа фантастика", защото информацията разбирате ли не е доказана, защото нямаМЕ източници. Предполагам, поради тази причина и авторът е сметнал, че няма нужда да цитира автори, а просто да "метне" в края на книгата библиография, която не е ясно за коя безименна царица се отнася, а читателят да "гадае". Това за мен е достатъчно, за да не мога да поставя равенство между тази книга и който и да е друг научен текст и най-вече да си задам въпроса, до колко това, което чета, има историческа тежест и достоверност. По същество информацията, където я има, "за съжаление", е представена повече от достъпно и посредствено. Текстът напомня преразказ с елементи на разсъждение на шестокласник, който много иска да бъде остроумен, но му липсват знанията и уменията да разказва. Има различни механизми, с които да се придаде достоверност или да се каже, че нещо е само хипотеза. Авторът можеше поне да даде хипотеза за липсващата информация за жените до българските владетели. Има интересни моменти, но те не могат да премахнат цялото усещане за книгата. В заключение бих казала, че книгата е разочарование, особено издадена от Бъргарска история и звучи като "една жена каза". Може успешно да се използва като справочник за имена, където ги има, ако някой се е насочил да пише художествен текст, касаещ епохата.
Честно казано си представях книгата като доста по-задълбочен труд. Не отричам, че това е огромен обем от информация, но не ми даде онова, което очаквах. Ако изключим честите предположения и самозаключения, то ценната информация, е 1/3 от книгата. Също така много ми липсваше да видя тези жени. Споменати са десетки исторически паметници, плочи, релефи, стенописи и монети, които ако бяха включени, щяха да придадат една идея по-голяма стойност на книгата. Давам четири звезди основно заради усилието да се систематизира информацията, както и заради корицата - тя е впечатляваща.
Трудна, но стойностна книга. Обстойно са изведени всички налични факти за българските ханови жени и царици. П. Павлов остава обективен и лишава книгата от подвеждащи лични интерпретации. Написана е точно и ясна. Единственият ми проблем е, че опита да се адаптира и за по-широк кръг от читатели е неуспешен. Понякога езика се отклонява от научния в опити да се напише по-достъпно. Първоначалната грешка е в това, че се игнорира факта, че тази тема изобщо не е подходяща за този тип публика. Препоръчвам на хора, които се интересуват по-задълбочено от история.
История, представена изключително "сухо". Фактите, описани в нея, често са подлагани на съмнения, т.е не може да се каже доколко са факти или са догадки. Част от историите, като например тези на Сара-Теодора и Мирослава, дъщеря на цар Самуил, приковаха вниманието ми, но дотам... За съжаление, не препоръчвам
В историята на света жените имат своето място. И тъй като ние , българите, имаме достойни представителки, сега ще се запозная с тези красиви , умни и горди дами . Те са стоели достойно до първите мъже на българската държава и са оставили следа в миналото ни. 📚🍁
Чудесна книга с фокус върху първите дами в нашето минало. Хубаво е, че мнението на жените е почитано у нас още от Средновековието. Поздравления за автора, че е събрал толкова ценна информация на едно място. ❤️
Хубава инициатива да се направи такъв сборник, но крайният продукт за съжаление в крайна сметка само подчертава, колко малко е известно за жените в нашата история.