Новата книга на Братислав Иванов е посветена на японските символи. В книгата символите се разглеждат като елементи на културния код, които препращат към някакво начало, актуализират преломни моменти от историята на национални, етнически и религиозни общности, напомнят за опит, придобит от предишни поколения.
Братислав Иванов е български японист, автор на трудове по лингвистика и културология, и преводач от японски език. Завършва специалността Японски език и литература в Московския държавен университет и специализира в Института за японски език към Японската фондация. През 2009 г. по предложение на японското правителство е удостоен от НВ император Акихито с Ордена на изгряващото слънце за приноси в изследванията на японския език и разпространението му в България.
Братислав Иванов е български японист, автор на трудове по лингвистика и културология, и преводач от японски език. Завършва специалността Японски език и литература в Московския държавен университет и специализира в Института за японски език към Японската фондация. През 2009 г. по предложение на японското правителство е удостоен от НВ император Акихито с Ордена на изгряващото слънце за приноси в изследванията на японския език и разпространението му в България.
Много симпатична, информативна и полезна книга. Особено подходяща за хората, които тепърва искат да преоткриват Япония и всичко, свързано с нея (както, впрочем, са подходящи и всички останали книги на автора, с изключение може би на разните японски граматики и подобни). Дават се кратки и точни описания на най-популярните японски символи, има хубави разяснения, междупредметни връзки и примери. Единственото, което ѝ е лошо на книгата е, че все пак... е твърде кратка.
ПП: Оставам си твърдо несъгласна с явно нововъведената транскрибция на sho и сричките от този тип. Заради нея и изприщването ми всеки път, когато срещах думи като "шЬОгун" или "джинджЯ" ще отнема една звездичка. Смятам стария вариант, "шо", "джа" и така нататък, за много по-удачен.
Оставам със смесени чувства. От една страна Япония ми е любима тема и книгата безспорно поднася доста информация за неща, които трудно могат да се прочетат на български. От друга страна съдържанието не грабва особено. Просто книгата не е написана интригуващо, това е. Информативна, безспорно, но се чете с усилие.