„Младият англичанин” е част от втория алманах − „Шейхът на Александрия и неговите роби“, включващ още популярните приказки ,,Халифът щърк“, „Джуджето Дългоноско“, „Малкият Мук“, „Историята на Алмансор“ и други.
Историите са в рамкова поредица от приказки, написани не само за забавление на децата, но и за по-зрели читатели.
В този разказ се съдържа версия на широко разпространен по онова време сюжет, в който доверчивите жители на град, наричан тук Грюнвизел, са подведени да вярват, че една облечена маймуна всъщност е ексцентричен млад англичанин...
Повече от 25 години работя в областта на илюстрацията и оформлението на книги за деца. Мисля, че на много от тях несправедливо е прикрепен етикета „детски“, а всъщност са за читатели от всички възрасти. След повече от петстотин илюстрирани произведения, предимно от класически автори, за различни издателства по света, почувствах необходимост да илюстрирам текст, който харесвам, без рамките, които ми поставят книжният пазар, издателските политики и доминиращите художествени вкусове. Не зная успях ли, но опитах!
Представям на вниманието ви моя личен прочит на историята „Младият англичанин“ на Вилхелм Хауф, потопен в атмосферата на викторианската епоха с намигване към днешната действителност. Радвам се, че този мой проект вече е при своите читатели и съм щастлив, че към него се присъедини издателство ТАРАЛЕЖ, изкушено от своя вкус към различните детски книги, и компанията АДКОМ, представител за България на дигиталните таблети Wacom, които са знак за безкомпромисно качество. Нарисувах илюстрациите към тази книга на един от техните таблети, комбинирайки възможностите на дигиталните технологии и традиционните техники на рисуване.
Пожелавам ви приятна среща с младия англичанин!
-Борис Стоилов (автор на проекта и илюстрациите в книгата)
Wilhelm Hauff was a German poet and novelist best known for his fairy tales.
Educated at the University of Tübingen, Hauff worked as a tutor and in 1827 became editor of J.F. Cotta’s newspaper Morgenblatt. Hauff had a narrative and inventive gift and sense of form; he wrote with ease, combining narrative themes of others with his own. His work shows a pleasant, often spirited, wit. There is a strong influence of E.T.A. Hoffmann in his fantasy Mitteilungen aus den Memoiren des Satans (1826–27; “Pronouncements from the Memoirs of Satan”). Hauff’s Lichtenstein (1826), a historical novel of 16th-century Württemberg, was one of the first imitations of Sir Walter Scott. He is also known for a number of fairy tales that were published in his Märchenalmanach auf das Jahr 1826 and had lasting popularity. Similar volumes followed in 1827 and 1828. His novellas, which were collected posthumously in Novellen, 3 vol. (1828), include Jud Süss (The Jew Suss; serialized 1827).
Спомням си момента, в който видях за първи път илюстрации от бъдещата книга „Младият англичанин”. Художникът Борис Стоилов беше споделил няколко от творбите си в социалните медии и отново успя да ме удиви с неподражаемия си стил, съчетал фантазия и фотореализъм. След стиймпънк трактовките на „Барон Мюнхаузен” и „Малкият принц”, изглежда се задаваше още едно визуално пиршество, изпълнено със стилен ретрофутуризъм. При това илюстрациите бяха вдъхновени от история на Вилхелм Хауф, чиито приказки не само са ме омагьосвали като дете, но се оказаха дори още по-наситени с магия и напрежение за възрастния читател. Няма как да скрия радостта си от появата на завършения проект в цялото му великолепие – бляскаво луксозно издание в голям формат от изд. „Таралеж”, което ще плени читателите от всички възрасти. Прочетете ревюто на "Книжни Криле": https://knijnikrile.wordpress.com/202...