Плутарх (ок. 46–127) завещава на световната литература две големи групи произведения, обединени под заглавията „Успоредни животописи“ и „Нравствени съчинения“. В тях се съдържа и почти всичко известно за живота му.
Роден е в малкия беотийски град Херонея. Образова се в Атина, където изучава философия (при платоника Амоний), реторика и математика. В съзвучие с космополитния дух на времето предприема пътувания из цяла континентална Гърция, посещава Йония в Мала Азия, стига и до Александрия. Заниманията с държавническа дейност два пъти го отвеждат в Рим. За разлика от типичния интелектуалец на епохата, търсещ поле за изява в Рим или Атина, Плутарх избира да живее в родната си Херонея, макар да е придобил и римско, и атинско гражданство. Воден от принципа, че добродетелното живеене означава дейно участие в обществения живот, той заема редица длъжности, сред които архонт епоним и жрец на Аполон в Делфийското светилище.
Добродетелта е ключово понятие и в „Успоредни животописи“ – в тях Плутарх е повече моралист, отколкото историк.
„Ликург създал не писания и думи, а реализирал едно неподражаемо държавно устройство на дело. И така на тези, които настояват, че често обсъжданото мъдро устройство е неосъществимо, дал пример с една цяла държава, обичаща мъдростта, и съвсем логично надминал по слава всички гърци, занимавали се някога с устройване на държави. Поради същата причина и Аристотел е на мнение, че Ликург е получил в Спарта по-малки почести, отколкото заслужавал да получи, макар да бил удостоен с най-големите, защото той имал храм и му се принасяли жертви всяка година като на бог. Говори се още, че когато тленните му останки били донесени в родината, гробът му бил поразен от мълния – нещо, което не се е случвало на никой друг прочут грък, освен в по-късно време на Еврипид, който починал и бил погребан край Аретуза в Македония. Така за почитателите на Еврипид това е силно доказателство в негова полза, след като единствено на него след смъртта му се било случило същото, което по-рано било споходило най-големия любимец на боговете и най-благочестивия човек.”
Съдържа животописите на Александър и Цезар, Агид и Клеомен и Тиберий и Гай Гракх, както и Деметрий и Антоний.
Plutarch (later named, upon becoming a Roman citizen, Lucius Mestrius Plutarchus; AD 46–AD 120) was a Greek historian, biographer, and essayist, known primarily for his Parallel Lives and Moralia. He is classified as a Middle Platonist. Plutarch's surviving works were written in Greek, but intended for both Greek and Roman readers.