What do you think?
Rate this book
Да живееш, за да го разказваш, том 2
Спомените на Габриел Гарсия Маркес представени в книгата му "Да живееш, за да го разказваш".
"В интернет от години шестват най-различни преводи на книгата: "Живея, за да разказвам", "Живот за разказване" и други. Никой от тях обаче не предава точно наслова на творбата, а ние винаги сме ценяли най-вече верността и точността на превода, па бил той и на едно заглавие. В случая особената дума е "contarla", която означава "да го разказваш“ ("да разказваш" е "contar") - живота си, това, което живееш. Затова преведохме заглавието както е написано от автора.
Няма книга на Гарсия Маркес, която да може да се преразкаже или поне да се обобщи с няколко изречения. От тези спомени ще научите защо не е завършил право, макар да е можел, защо и как е станал журналист рано (страст, която не го е напуснала никога и се е отразила и на художествените му произведения), за другата му страст, художественото писане, за неговата непреклонност спрямо истината за събитията, кои са прототипите в "Сто години самота", откъде е историята в "Любов по време на холера", подробности за перипетиите около ранните му произведения и още много неща."
"В интернет от години шестват най-различни преводи на книгата: "Живея, за да разказвам", "Живот за разказване" и други. Никой от тях обаче не предава точно наслова на творбата, а ние винаги сме ценяли най-вече верността и точността на превода, па бил той и на едно заглавие. В случая особената дума е "contarla", която означава "да го разказваш“ ("да разказваш" е "contar") - живота си, това, което живееш. Затова преведохме заглавието както е написано от автора.
Няма книга на Гарсия Маркес, която да може да се преразкаже или поне да се обобщи с няколко изречения. От тези спомени ще научите защо не е завършил право, макар да е можел, защо и как е станал журналист рано (страст, която не го е напуснала никога и се е отразила и на художествените му произведения), за другата му страст, художественото писане, за неговата непреклонност спрямо истината за събитията, кои са прототипите в "Сто години самота", откъде е историята в "Любов по време на холера", подробности за перипетиите около ранните му произведения и още много неща."
288 pages, Hardcover
Published January 1, 2020
25 people want to read
About the author
Gabriel García Márquez
980 books41.4k followersGabriel José de la Concordia García Márquez was a Colombian novelist, short-story writer, screenwriter and journalist. García Márquez, familiarly known as "Gabo" in his native country, was considered one of the most significant authors of the 20th century. In 1982, he was awarded the Nobel Prize in Literature.
He studied at the University of Bogotá and later worked as a reporter for the Colombian newspaper El Espectador and as a foreign correspondent in Rome, Paris, Barcelona, Caracas, and New York. He wrote many acclaimed non-fiction works and short stories, but is best-known for his novels, such as One Hundred Years of Solitude (1967) and Love in the Time of Cholera (1985). His works have achieved significant critical acclaim and widespread commercial success, most notably for popularizing a literary style labeled as magical realism, which uses magical elements and events in order to explain real experiences. Some of his works are set in a fictional village called Macondo, and most of them express the theme of solitude.
Having previously written shorter fiction and screenplays, García Márquez sequestered himself away in his Mexico City home for an extended period of time to complete his novel Cien años de soledad, or One Hundred Years of Solitude, published in 1967. The author drew international acclaim for the work, which ultimately sold tens of millions of copies worldwide. García Márquez is credited with helping introduce an array of readers to magical realism, a genre that combines more conventional storytelling forms with vivid, layers of fantasy.
Another one of his novels, El amor en los tiempos del cólera (1985), or Love in the Time of Cholera, drew a large global audience as well. The work was partially based on his parents' courtship and was adapted into a 2007 film starring Javier Bardem. García Márquez wrote seven novels during his life, with additional titles that include El general en su laberinto (1989), or The General in His Labyrinth, and Del amor y otros demonios (1994), or Of Love and Other Demons.
(Arabic: جابرييل جارسيا ماركيز) (Hebrew: גבריאל גארסיה מרקס) (Ukrainian: Ґабріель Ґарсія Маркес) (Belarussian: Габрыель Гарсія Маркес) (Russian: Габриэль Гарсия Маркес)
He studied at the University of Bogotá and later worked as a reporter for the Colombian newspaper El Espectador and as a foreign correspondent in Rome, Paris, Barcelona, Caracas, and New York. He wrote many acclaimed non-fiction works and short stories, but is best-known for his novels, such as One Hundred Years of Solitude (1967) and Love in the Time of Cholera (1985). His works have achieved significant critical acclaim and widespread commercial success, most notably for popularizing a literary style labeled as magical realism, which uses magical elements and events in order to explain real experiences. Some of his works are set in a fictional village called Macondo, and most of them express the theme of solitude.
Having previously written shorter fiction and screenplays, García Márquez sequestered himself away in his Mexico City home for an extended period of time to complete his novel Cien años de soledad, or One Hundred Years of Solitude, published in 1967. The author drew international acclaim for the work, which ultimately sold tens of millions of copies worldwide. García Márquez is credited with helping introduce an array of readers to magical realism, a genre that combines more conventional storytelling forms with vivid, layers of fantasy.
Another one of his novels, El amor en los tiempos del cólera (1985), or Love in the Time of Cholera, drew a large global audience as well. The work was partially based on his parents' courtship and was adapted into a 2007 film starring Javier Bardem. García Márquez wrote seven novels during his life, with additional titles that include El general en su laberinto (1989), or The General in His Labyrinth, and Del amor y otros demonios (1994), or Of Love and Other Demons.
(Arabic: جابرييل جارسيا ماركيز) (Hebrew: גבריאל גארסיה מרקס) (Ukrainian: Ґабріель Ґарсія Маркес) (Belarussian: Габрыель Гарсія Маркес) (Russian: Габриэль Гарсия Маркес)
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 2 of 2 reviews
August 23, 2021
Чаках издаването на „Да живееш, за да го разказваш“ може би половин година, може би повече. Нетърпението ми бе така голямо в един момент, че всяка седмица търсех дали някъде пише, кога двата тома ще се пръкнат на бял свят. Уви, нищо. После забравих за тях, мина известно време и изведнъж в една група за книги видях качена тяхна снимка. Така се зарадвах, че на мига побързах да ги поръчам. Но макар да прочетох първия том за отрицателно време, реших, че трябва да отложа започването на втория. Минаха месеци и аз най-сетне се върнах към Маркес.
Като повечето автобиографии, които чета напоследък и тук детството на автора е обгърнато от магическия воал на забравата и верен на изградения си романов стил, Маркес ни пренася в един почти толкова фантастичен свят, колкото е този на „Сто години самота“. Дистанцираността от личните преживелици му позволява да пресъздаде достоверно и красиво детството си, позволявайки ни да вникнем в сложния му вътрешен свят, довел до създаването на много прекрасни произведения, сред които: „Окапалата шума“, „Любов по време на холера“, „Хроника на една предизвестена смърт“ и десетки други разкази, послужили за създаването на така наречения магически реализъм.
Четейки автобиографията на някой като Маркес е невъзможно да не се оглеждаме за ценни житейски, така и творчески съвети. Най-ценният обаче, който аз можах да извлека е, че бидейки човек верен на себе си, той вече е на прав път и нищо друго няма значение.
В книгата ще срещнете извадки от работния процес на Маркес, който особено ще заинтригува всички пишещи. Никога не съм харесвал курсовете по творческо писане, защото смятам, че правят целия творчески процес твърде изкуствен, твърде уеднаквен, но когато става дума за писатели от ранга на Маркес, там няма единодушие и човек може единствено да извлече онова, което пасва на него, без да се стреми да подражава дословно.
„Четях по време на учебните часове, с разтворена върху коленете ми книга, и то толкова нагло, че безнаказаността ми беше възможна само благодарение на съучастничеството на учителите.“
Голяма част от книгата обаче е посветена на бурното политическото положение в страната, което би заинтригувало онези, които ще направят паралел с творчеството на Маркес. Уви, мен безкрайните обяснения не можаха да ме грабнат, тъй като ги намерих в по-голямата им част ирелевантни, въпреки това не мога да отрека художествената им стойност.
По-интересно за мен беше, запознанството ни с бохема Маркес, с журналиста Маркес, който дълги години трябва да си проправя път, напук недоверието у най-близките му. Това може би най-много ценя във всеки един творец, защото въпреки трудностите, вярата в собствените му способности в крайна сметка успява да го издигне.
"Сам си наложих като военен дълг: Да пиша или да умра. Или както е казал Рилке: „Ако мислите, че сте способен да живеете, без да пишете, не пишете“
Следващото, което ще кажа може да се приеме като малък спойлер, обаче все пак става въпрос за автобиографична книга. Та така де, „Да живееш, за да го разказваш“ приключва с писмото на Маркес към Мерседес Барча, в което ѝ пише следното, малко преди заминаването си в Жанева:
„Ако не получа отговор на това писмо до един месец, ще остана да живея завинаги в Европа“. Позволих си кратки минути, за да обмисля още веднъж писмото, преди да го пусна в два часа сутринта в пощенската кутия на безлюдното летище в Монтего Бей. Беше петък. В четвъртък следващата седмица, като влязох в хотела в Женева след поредния безполезен ден на международни разногласия, намерих отговора на писмото ми.“
Красиво, поетично, достойно за роман на Маркес.
П.п. Прекрасният двутомник в превод на Тамара Такова е дело на издателство „Лъчезар Минчев“, което в момента преиздава и останалите творби на Маркес. Надявам се в бъдеще да ни радват с още много такива издания.
Като повечето автобиографии, които чета напоследък и тук детството на автора е обгърнато от магическия воал на забравата и верен на изградения си романов стил, Маркес ни пренася в един почти толкова фантастичен свят, колкото е този на „Сто години самота“. Дистанцираността от личните преживелици му позволява да пресъздаде достоверно и красиво детството си, позволявайки ни да вникнем в сложния му вътрешен свят, довел до създаването на много прекрасни произведения, сред които: „Окапалата шума“, „Любов по време на холера“, „Хроника на една предизвестена смърт“ и десетки други разкази, послужили за създаването на така наречения магически реализъм.
Четейки автобиографията на някой като Маркес е невъзможно да не се оглеждаме за ценни житейски, така и творчески съвети. Най-ценният обаче, който аз можах да извлека е, че бидейки човек верен на себе си, той вече е на прав път и нищо друго няма значение.
В книгата ще срещнете извадки от работния процес на Маркес, който особено ще заинтригува всички пишещи. Никога не съм харесвал курсовете по творческо писане, защото смятам, че правят целия творчески процес твърде изкуствен, твърде уеднаквен, но когато става дума за писатели от ранга на Маркес, там няма единодушие и човек може единствено да извлече онова, което пасва на него, без да се стреми да подражава дословно.
„Четях по време на учебните часове, с разтворена върху коленете ми книга, и то толкова нагло, че безнаказаността ми беше възможна само благодарение на съучастничеството на учителите.“
Голяма част от книгата обаче е посветена на бурното политическото положение в страната, което би заинтригувало онези, които ще направят паралел с творчеството на Маркес. Уви, мен безкрайните обяснения не можаха да ме грабнат, тъй като ги намерих в по-голямата им част ирелевантни, въпреки това не мога да отрека художествената им стойност.
По-интересно за мен беше, запознанството ни с бохема Маркес, с журналиста Маркес, който дълги години трябва да си проправя път, напук недоверието у най-близките му. Това може би най-много ценя във всеки един творец, защото въпреки трудностите, вярата в собствените му способности в крайна сметка успява да го издигне.
"Сам си наложих като военен дълг: Да пиша или да умра. Или както е казал Рилке: „Ако мислите, че сте способен да живеете, без да пишете, не пишете“
Следващото, което ще кажа може да се приеме като малък спойлер, обаче все пак става въпрос за автобиографична книга. Та така де, „Да живееш, за да го разказваш“ приключва с писмото на Маркес към Мерседес Барча, в което ѝ пише следното, малко преди заминаването си в Жанева:
„Ако не получа отговор на това писмо до един месец, ще остана да живея завинаги в Европа“. Позволих си кратки минути, за да обмисля още веднъж писмото, преди да го пусна в два часа сутринта в пощенската кутия на безлюдното летище в Монтего Бей. Беше петък. В четвъртък следващата седмица, като влязох в хотела в Женева след поредния безполезен ден на международни разногласия, намерих отговора на писмото ми.“
Красиво, поетично, достойно за роман на Маркес.
П.п. Прекрасният двутомник в превод на Тамара Такова е дело на издателство „Лъчезар Минчев“, което в момента преиздава и останалите творби на Маркес. Надявам се в бъдеще да ни радват с още много такива издания.
February 4, 2021
Пълно ревю тук: https://bookspottingdotblog.wordpress...
Не е тайна, че за мен Габриел Гарсия Маркес е може би най-великият писател и журналист, който ни е удостоявал нас, простосмъртните, с честта да се докоснем до таланта му и да се потопим в прекрасния му и магичен свят. Чела съм почти всичко от него (имам няколко пропуски за попълване), имам татуировка с цитат от негова книга и въобще го препоръчвам наляво и надясно на всеки, който иска да ме слуша.
“Да живееш, за да го разказваш” (цели два чудесни тома) е своеобразната автобиография на Габо или Габито (както мило го наричат в Колумбия), която той пише малко повече от 10 години преди смъртта си, когато е диагностициран с рак.
Но както всичко при Маркес, това съвсем не е една обикновена и типична автобиография, която да проследява живота му от до. През призмата на политическата турбулентност в Колумбия, Габо ни повежда по пътя на своето детство и младежки години, за да ни покаже какво и как го е формирало като един от най-великите писатели на 20ти век. От детството му в Аракатака през младежките години и непрестанното местене с родителите му и останалите 10 деца (ако не броим нелегалните деца на баща му) из Сукре и Баранкила до студентските му и журналистически години в Баранкила, Богота и Картагена.
Не е тайна, че за мен Габриел Гарсия Маркес е може би най-великият писател и журналист, който ни е удостоявал нас, простосмъртните, с честта да се докоснем до таланта му и да се потопим в прекрасния му и магичен свят. Чела съм почти всичко от него (имам няколко пропуски за попълване), имам татуировка с цитат от негова книга и въобще го препоръчвам наляво и надясно на всеки, който иска да ме слуша.
“Да живееш, за да го разказваш” (цели два чудесни тома) е своеобразната автобиография на Габо или Габито (както мило го наричат в Колумбия), която той пише малко повече от 10 години преди смъртта си, когато е диагностициран с рак.
Но както всичко при Маркес, това съвсем не е една обикновена и типична автобиография, която да проследява живота му от до. През призмата на политическата турбулентност в Колумбия, Габо ни повежда по пътя на своето детство и младежки години, за да ни покаже какво и как го е формирало като един от най-великите писатели на 20ти век. От детството му в Аракатака през младежките години и непрестанното местене с родителите му и останалите 10 деца (ако не броим нелегалните деца на баща му) из Сукре и Баранкила до студентските му и журналистически години в Баранкила, Богота и Картагена.
Displaying 1 - 2 of 2 reviews