What do you think?
Rate this book
Tito je mrtev
С лирична, красива и вълнуваща проза се представя в тази книга една от най-награждаваните авторки на Германия днес. Носителка е на Наградата за литература на ЕС, на литературните награди на Лихтенщайн, Конрад Аденауер, Кранихщайнер, Херман Ленц и Еберхард Шьок за създадени образци на красив немски език.
Пеперуди, бадемови и смокинови дървета, пищната зеленина на средиземноморския пейзаж заедно с безкрайната синева на августовското небе над Далмация – в разказите на Марица Бодрожич те са дълбоко свързани с времето на невинността, което е част от всяко детство. Това време се отразява във фигурата на дядото – селския звънар, който е бил готвач при партизаните, а в края на Втората световна война е отказал да застрелва немски военопленници. Когато умира, епохата на югославския мир свършва, избухва война. Въпреки това в докосващите сърцето разкази на Бодрожич се усеща полъхът на оптимизма, топлотата и надеждата, галещ хората като ръката на най-скъп човек.
Пеперуди, бадемови и смокинови дървета, пищната зеленина на средиземноморския пейзаж заедно с безкрайната синева на августовското небе над Далмация – в разказите на Марица Бодрожич те са дълбоко свързани с времето на невинността, което е част от всяко детство. Това време се отразява във фигурата на дядото – селския звънар, който е бил готвач при партизаните, а в края на Втората световна война е отказал да застрелва немски военопленници. Когато умира, епохата на югославския мир свършва, избухва война. Въпреки това в докосващите сърцето разкази на Бодрожич се усеща полъхът на оптимизма, топлотата и надеждата, галещ хората като ръката на най-скъп човек.
143 pages, Paperback
First published January 1, 2002
1 person is currently reading
40 people want to read
About the author
Marica Bodrožić
27 books13 followersMarica Bodrožić is a German writer of Croatian descent. She was born in Svib in Cista Provo, Croatia in the former Yugoslavia. She moved to Germany as a child and currently lives in Berlin.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 4 of 4 reviews
July 2, 2015
Проза, поезия и спомени в едно
Цялото ревю тук: http://knijenpetar.blogspot.com/2015/...
Мисля, че никога няма да ми омръзне да чета разкази. Жанровете нямат значение – аз имам широки интереси, които се разпростират почти навсякъде. Кратките късове проза крият особеното усещане за непрекъснати мигове на просветление, които – в рамките само на час – могат да те запратят от единия до другия край на планетата, да те съпроводят от мрака към светлината и обратно, да те настройват както се настройва музикален инструмент. А когато в разказите е вплетена поезия, силата на думите се изкачва с още едно ниво.
„Тито е мъртъв“ („Персей“, 2015) е точно проза, изтъкана от поезия – от тази нишка, която се носи ефирно и докосва с внимание. Не се подвеждайте по заглавието, защото то е само име на един от разказите. Тито е мъртъв и няма да проговори повече. Героят е дядото, който наблюдава телевизионния екран и не може да разбере защо вижда Тито да се движи, а всички наоколо разправят, че е мъртъв. Датата е 4 май 1980 година, портретите на Тито вече нямат силата и излъчването на Големия Брат, а едно малко момиче се опитва да осмисли всичко, което вижда и чувства. По детски. (Продължава в блога: http://knijenpetar.blogspot.com/2015/...)
Цялото ревю тук: http://knijenpetar.blogspot.com/2015/...
Мисля, че никога няма да ми омръзне да чета разкази. Жанровете нямат значение – аз имам широки интереси, които се разпростират почти навсякъде. Кратките късове проза крият особеното усещане за непрекъснати мигове на просветление, които – в рамките само на час – могат да те запратят от единия до другия край на планетата, да те съпроводят от мрака към светлината и обратно, да те настройват както се настройва музикален инструмент. А когато в разказите е вплетена поезия, силата на думите се изкачва с още едно ниво.
„Тито е мъртъв“ („Персей“, 2015) е точно проза, изтъкана от поезия – от тази нишка, която се носи ефирно и докосва с внимание. Не се подвеждайте по заглавието, защото то е само име на един от разказите. Тито е мъртъв и няма да проговори повече. Героят е дядото, който наблюдава телевизионния екран и не може да разбере защо вижда Тито да се движи, а всички наоколо разправят, че е мъртъв. Датата е 4 май 1980 година, портретите на Тито вече нямат силата и излъчването на Големия Брат, а едно малко момиче се опитва да осмисли всичко, което вижда и чувства. По детски. (Продължава в блога: http://knijenpetar.blogspot.com/2015/...)
March 18, 2021
3/5. Tito je mrtev je zbirka žametnih kratkih zgodb o avtoričinem otroštvu ob južnodalmatinski obali. Malo Marico ni zanimala olimpijada, Vučko, rudarski štrajki, politični vici, ampak skrivnostne tete, kače klopotače, stričeva vinska klet, očetova okajena mornarka pipa... Nostalgija nosi tisočere memorij, masko pa dirigirani spomin. Marica svetuje, da se slednjemu ognimo - za svoje dobro.
July 22, 2017
Simply wonderful! 😍
Read
January 30, 2019"Страхувах се от знаещите ѝ очи. А когато един ден каза, че винаги седяла отзад, в малкия джоб на училищната ми раница, на връщане от училище слязох от колелото, седнах край тесния, обграден с млади ябълкови дървета полски път и проверих дали мама наистина седи в джоба, или там се намира само главата ѝ, а може би просто част от главата, например очите...."
Displaying 1 - 4 of 4 reviews