Правилата

by Дончо Цончев

В едно макаренковско училище идва нов учител по физическо възпитание. С упоритост, но и с такт и най-важното - с обич към децата, той ги увлича в спорта. И на любовта те отговарят с любов, на доверието - с доверие. От довчерашните безпризорни и правонарушители израстват физически калени, но и духовно укрепнали строители на нашето ново общество. Това, разбира се, не става лесно. Учителят, Бабича, трябва да се бори и срещу консерватизма, „даскалската закостенялост“ на някои от колегите си, и срещу рецидивите на възпитаниците си, чието минало постоянно ги дърпа назад. Побеждават упоритостта, всеотдайността, ентусиазмът.
Романът е написан на колоритен, сочен език.

Книгата е екранизирана през 1978 г. под режисурата на Орфей Цоков. Главните роли са поверени на Светозар Неделчев, Ангел Славов, Иван Налбантов.

100 pages, Paperback

First published August 30, 1972

About the author

Дончо Стефанов Цончев е български писател-прозаик, повече известен с реалистичната си проза.Роден е на 27 юли 1933 г. в гр. Левски. Завършва гимназия през 1951 г. и специалност Геология в Софийския университет през 1959 г. Работи като зидар, геолог в Родопите и Странджа (1959-1963), учител в София (1963-1966), отново като геолог в Министерството на горите, завеждащ редакция в издателство „Народна младеж“ (1968-1970), зам.-гл. редактор на „Профиздат“ (1970-1973), завеждащ отдел „Българска литература“ (1973-1989) в сп.„Съвременник“, директор на сп. „Лов и риболов“ (от 1989), основател и директор на в. „Наслука“ (от 1991).

Живее в София и Нови хан.

Публикува в периодиката от 1956 г. Пише за природата и света на животните, както и детско-юношеска проза. Автор на разкази, новели, повести, драми, издадени в 60 книги. Сценарист е на 4 игрални филма, написал е 5 театрални пиеси. Творбите му са преведени на 28 езика.

Reviews

[Иван Величков · Rating 5 out of 5]

В една песен на Дезрий се пее
"Слушай думите на майка си,
чети книгите, които е чел баща ти."
Дори само от това да се състоеше творчеството ѝ, пак щях да я харесвам ужасно много.

"Правилата" е книга, която някога ми подари татко. Книга която, след като е прочел в казармата, го е накарала да си изтегли документите от техническия университет и да ги подаде в педагогическия.
Книга, от части заради която, учениците му топло го поздравяваха по улиците 35 години след като им беше преподавал.
Аз си останах прост бачкатор с афинитет към дребни хулигански прояви, но и на мен тази книга ми е вляла през годините, макар и по други начини.

Сега, на празника на учителите и половин година след като баща ми си замина, отново седнах да го прехвърля това книжле.

Ревах, момчета и момичета, ревах като магаре.

Японците имат цял един стил в мангата и литературата, който се занимава с учителите. Как изграждат характери с доверие и любов. Доста от произведенията са филмирани или анимирани и има двуцифрено число от тях, които съм гледал нееднократно. Можеби това също се дължи на тази книга.

Книгите на Дончо Цончев, независимо дали романи, сборници разкази или лекции, са ми като учебник по модерна българска проза. Кратки, точни, без излишества, с голямо количество жаргон, арго и диалекти, винаги успяват да те вкарат под кожата на героите, хора или животни, няма значение.
Отделно, в чисто личен аспект, те бяха още една силна връзка между мен и баща ми. С часове сме обсъждали трилогията за "Жълтата къща", "На Странджа баир душата", тази, "Роман на колела", десетките му сборници и прочие. Та ще ме извините ако съм леко пристрастен.

Анотацията си казва достатъчно за самото произведение, там нямам какво да добавя, освен - четете български автори, ако една книга ви хареса, издирете и останалите, има ги по библиотеките, има ги за жълти стотинки при букинистите. Не зачерквайте половин век литература заради тъпа идеология. Там ще намерите българския език, не в хитовите преводни заглавия. От там ще се обогатите неимоверно.

[Iva Iva-Nova · Rating 5 out of 5]

С чиста съвест пет звезди! Не пет, а десет от пет заслужава. Най-малкото заради внезапната, приятна изненада, която ме връхлетя, след като от много време не бях попадала на добро четиво, което да ме накара да чета на екс! Не бях се сблъсквала с този автор и признавам, че дори името му бе непознато за мен, но ще изчета всичко негово, до което се докопам. През цялото време, докато четях "Правилата" имах усещането, че чета един български вариант на "Спасителят в ръжта". Кратки изречения, никаква досада, нула излишни слова! Моята книга на 2017-та!