Перфектна колода: десет разказа за картоиграчи

by Деница Дилова

Защото единственото, което е по-голямо от Играта, е Животът. А животът без карти не е Живот, а жалко съществуване

На играта с карти е посветена новата книга на Деница Дилова – „Перфектна колода“. Очакват ви истории за приятели, страстни комарджии, професионалисти и аматьори. Хора, които разбират, че Вселената затаява дъх, когато тестето се разбърква.

Един от най-ярките гласове в съвременната българска литература се завръща със смазващо добър сборник с разкази

Има едно правило, което е вечно и неотменимо, както изгрева на Слънцето, цъфтенето на цветята и разписанието на влаковете. Играта на карти е най-великият начин, по който две или повече човешки създания могат да прекарат петнайсет свободни минути. Учените спорят защо това е така, но вероятно картите символизират късче ред в морето от хаос, което е нашето битие. Има дори непопулярни теории, че палците са се появили, за да направят играта по-удобна.

Genres: Short Stories

152 pages, Paperback

Published January 1, 2020

About the author

Деница Дилова-Маркова е родена на 14.07.1973 г. Израснала е в Червен бряг, но по-късно заминава за Разград. Учи в специализирана паралелка по рисуване, после завършва технологичен колеж, но никога не работи нищо, свързано с биотехнологии. Започва активна дейност в третия сектор - първо в една, а после в още две неправителствени организации. От пролетта на 2006 г. участва като съавтор в списание "Експрес", а от края на 2006 г. е директор на в. "Лудогорски вестник". С два свои разказа през 2006 г. печели гласовете на публиката и поощрителната награда от конкурса "Очи за себе си" (ХуЛите), през 2008 г. взема първи места в литературните конкурси на Public Republic и Литературата Днес. През 2010 г. печели Първа награда от Осмия конкурс за кратка проза на LiterNet & eRunsMagazine (2010). През 2014 г. става победител в първия анонимен конкурс за Нов български роман на издателство "Сиела" с ръкопис под заглавие "Непорочна практика".

Reviews

[Kaloyana · Rating 5 out of 5]

Давам си сметка, че всеки който не харесва разкази, навярно не е чел хубави разкази. А всеки, който не харесва съвременна българска литература, не е чел Деница Дилова.
Добре, че ми е приятелка, иначе и аз нямаше да съм чела, ако не ми я даде някой, чийто вкус харесвам. Но ако супер много не ми беше харесала книгата, щях да лъжа като всеки добър приятел - нямам никакво време, Дени, за четене. Време естествено намерих, защото разказите са умни, интересни, завършени така сякаш ток е имало през цялото време на писане, а не финал тип - спря токът, който съответства на реакция опулен емотикон. Я да видим следващият дано да е нямало повреда в енергото. Оф, пак ли, бе! И така... Но, не! Ток е имало, братя и сестри! Четете!
Освен това са вселенски някак си - има магия, има философия, няма измислици, или поне не си личи, ако има.
Готини герои. Аз харесвам Белгиеца, който е описан в едно изречение и половина и искам да го познавам, казвам ви! Още мисля за него. Изрод, та дрънка.
Харесвам героите, че са живи и най-вече, че няма нищо бабешко, стоплящо душата, пилешка супа за не знам си кой орган и други тъпотии. Не. Обикновени калтаци са, в стремеж за пари, готови за низости като всеки човек. Тайни низости на сърцето, в красивата опаковка на добри хора. Особено добри хора няма, точно както и добри котки според мен (Извинявай, Деница!).
Но да харесваш някого, е голяма и трудна работа, ако си умен. А да го обичаш - значи сте си напаснали свинщините. Поне за малко. А картите са над това, макар много да не ги умея. Харесвам сложни и умни неща, които съвсем малко разбирам обаче. Изобщо моята рецензия за книга не успява да представи особено книгата.
Просто има много добри страни и още нещо.
Само ще кажа, че ако беше тъпа книга, рецензията ми щеше да е блестяща.
Абе, кефи ме, честно!

[Doroti · Rating 5 out of 5]

Чудни разкази!
Макар да не разбирам много от картоиграене, историите са топ :)

[Sad Sherp · Rating 4 out of 5]

Много приятна изненада за мен. От 10 разказа само два са Ъъъъ, а другите - от много добри до идеални. Стилът, с извинение е малко дамски за моя вкус, (да се чете “повече епитети от необходимото”) но идеите и изпълнението им е впечатляващо.

[Atanas Radenski · Rating 4 out of 5]

Разказът „Ха-ха-ха за сантасето“ ми харесва много. Също толкова страхотни за мен са и „Война“, и „Перфектна кyолода“.

Намирам всички разкази, с две изключения, за много четивни.

Идеята на Деница Дилова да събере разкази около темата за картите и картаджиите е чудесна. Но най-удивителното е това, че всеки разказ има свое, уникално звучене, и то не само защото действието се случва в различно време и място, а главно за това, че тя е успяла да го напише в съответен специфичен стил, различен от този в другите разкази. Всеки като че ли е писан от автор, който е живял във времето и мястото на разказа. Това според мен е чудесноно постижение.

[Natalie · Rating 5 out of 5]

4.5

[Mira Nygma · Rating 4 out of 5]

Разнообразни разкази, които биха се харесали на всеки картоиграч. Всеки един разказ се развива около една определена игра на карти. Историите са различни - някои мистериозни, а други комични.

[StiliYana Angelova · Rating 1 out of 5]

1 звезда, защото от 10 разказа, едва два ми харесаха. Останалите бяха скучни и сухи, с досада завърших книгата.

[Диана · Rating 5 out of 5]

Страхотни разкази, взривих се от кеф. Изключително въображение в историите, което някак неочаквано леко и естествено се съчетава с леко дистанцирания стил на разказвача. Естетиката е един път, препоръчвам на всеки любител на кратки разкази. За мен това е най-силният сборник от единичен български автор, на който съм попадала през последните години.