What do you think?
Rate this book
Дракус 2020 есен-зима
ISSN 1314-8885
156 pages, Paperback
Published September 1, 2020
7 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 9 of 9 reviews
March 8, 2021
Много силно издание отново !
Силно впечатление ми направиха:
"Елеазар "-Леонид Андреев
"Злато за надежда"-Таня Димитрова
"Созополският остров"-Антон Меляков
"Излюпен"-Явор Цанев
Силно впечатление ми направиха:
"Елеазар "-Леонид Андреев
"Злато за надежда"-Таня Димитрова
"Созополският остров"-Антон Меляков
"Излюпен"-Явор Цанев
Read
May 29, 2022Страхотно е, че имаме жанрово литературно списание, благодарности и възхита за Явор Цанев за мераклийската нишова работа и за поддържането на актуалността на фантастичното и страшното в нашата среда.
Това ми е първият прочетен брой. По личните ми критерии вътре имаше по-силни и по-слаби неща, точно както си обичам литературните списания – харесва ми в рамките на едно книжно тяло да получа облъчване от различни естетики, гласове и равнища на разказване.
Хареса ми колко семпло, изрядно и изчистено е изданието, нямаше даже бележки за авторите, допаднаха ми и ненатрапливите рекламки за предстоящи издания, свързани с публикациите в броя.
Големите ми открития са „Лудостта на созополския остров“ на Антон Меляков и „Елеазар“ на Леонид Андреев (в чудесен превод на Явор Цанев), които за мен се отличиха със силно художествено разказване и великолепно уловен ужас. Интересни (повече като идеи, отколкото като реализация) ми бяха също „Злато за надежда“ на Таня Димитрова и „На война“ на Пламен Матеев. Радвам се, че най-после прочетох прочутото есе на Лъвкрафт „Бележки върху писането на свръхестествени истории“ (преводач не е отбелязан, подозирам, че е пак Явор Цанев).
Не помня къде бях попаднал на дискусия в тези писателски среди дали е окей жанрова история да бъде поставена в българско пространство, дали няма да изглежда куцо, фалшиво, трудно за възприемане. Аз по-скоро имам обратното съмнение – че подражаването изглежда насилено, неестествено и провинциално, освен че така се похабява потенциалът да се покаже страховитото в локалните му проявления, да се натрапи още по-ударно усещането, че необяснимото го има сред нас и в нас. В този смисъл адмирации пак за Антон Меляков.
Това ми е първият прочетен брой. По личните ми критерии вътре имаше по-силни и по-слаби неща, точно както си обичам литературните списания – харесва ми в рамките на едно книжно тяло да получа облъчване от различни естетики, гласове и равнища на разказване.
Хареса ми колко семпло, изрядно и изчистено е изданието, нямаше даже бележки за авторите, допаднаха ми и ненатрапливите рекламки за предстоящи издания, свързани с публикациите в броя.
Големите ми открития са „Лудостта на созополския остров“ на Антон Меляков и „Елеазар“ на Леонид Андреев (в чудесен превод на Явор Цанев), които за мен се отличиха със силно художествено разказване и великолепно уловен ужас. Интересни (повече като идеи, отколкото като реализация) ми бяха също „Злато за надежда“ на Таня Димитрова и „На война“ на Пламен Матеев. Радвам се, че най-после прочетох прочутото есе на Лъвкрафт „Бележки върху писането на свръхестествени истории“ (преводач не е отбелязан, подозирам, че е пак Явор Цанев).
Не помня къде бях попаднал на дискусия в тези писателски среди дали е окей жанрова история да бъде поставена в българско пространство, дали няма да изглежда куцо, фалшиво, трудно за възприемане. Аз по-скоро имам обратното съмнение – че подражаването изглежда насилено, неестествено и провинциално, освен че така се похабява потенциалът да се покаже страховитото в локалните му проявления, да се натрапи още по-ударно усещането, че необяснимото го има сред нас и в нас. В този смисъл адмирации пак за Антон Меляков.
October 7, 2020
Има нещо много готино в това да седнеш и да си прочетеш списанието ... Жалко, че в България на практика нямаме такива литературни списания и Дракус е изключението, което потвърждава правилото. Не, че упреквам издателите - интересът у нас към подобни проекти не е особено голям. Но това е друга тема, важното е, че е готино да седнеш и да си прочетеш списанието ...
Разказите, кой повече, кой по-малко, ми харесаха, като със сигурност нямаше нито един, който да ме разочарова или да ми бъде скучен. (Изключвам, разбира се, моя - не бих си позволил да си оценявам сам нещата :D )
Определено най-голямо впечатление ми направи "Тролски зъб", защото ми е най-близък като светоусещане. Беше прекрасна и много забавна история, на която се смях от сърце. Най-вече на репликите на трола :D
Особено интересен ми се стори и "Урода", който ми звучеше като някое старо народно предание и по мое мнение се е получил много успешно.
Голям плюс е и есето на Лъвкрафт, което съм чел още когато излезе "Свръхестественият ужас в литературата" - много значимо и важно есе на един от най-големите в жанра. Задължително четиво за всеки един човек, който обича литературата на ужаса и особено ако е решил да пише.
Като цяло съм изключително доволен. Прекрасна подборка се е получила и някак си имаше от всичко - имаше си разкази с трилър елементи, народни предания, чист хорър, комедия, класика... Точно такъв добре забъркан миш-маш трябва да е едно такова списание, за да може всеки да намери в него това, което му харесва. Палци горе.
Разказите, кой повече, кой по-малко, ми харесаха, като със сигурност нямаше нито един, който да ме разочарова или да ми бъде скучен. (Изключвам, разбира се, моя - не бих си позволил да си оценявам сам нещата :D )
Определено най-голямо впечатление ми направи "Тролски зъб", защото ми е най-близък като светоусещане. Беше прекрасна и много забавна история, на която се смях от сърце. Най-вече на репликите на трола :D
Особено интересен ми се стори и "Урода", който ми звучеше като някое старо народно предание и по мое мнение се е получил много успешно.
Голям плюс е и есето на Лъвкрафт, което съм чел още когато излезе "Свръхестественият ужас в литературата" - много значимо и важно есе на един от най-големите в жанра. Задължително четиво за всеки един човек, който обича литературата на ужаса и особено ако е решил да пише.
Като цяло съм изключително доволен. Прекрасна подборка се е получила и някак си имаше от всичко - имаше си разкази с трилър елементи, народни предания, чист хорър, комедия, класика... Точно такъв добре забъркан миш-маш трябва да е едно такова списание, за да може всеки да намери в него това, което му харесва. Палци горе.
Read
April 11, 2021Прекрасен сборник. Всички разкази са интересни. Много силно ме разтърси и впечатли разказът на Таня Димитрова
" Злато за надежда".
Особено ми допадна и разказът
" Елеазар" на Леонид Андреев.
" Злато за надежда".
Особено ми допадна и разказът
" Елеазар" на Леонид Андреев.
October 4, 2020
Изключително силен брой на Дракус!
Коста Сивов вмъкна класическа конспиративна фабула в своя Дълъг кошмар за лека нощ, а краят загатна, че историята може да има продължение. В Злато за надежда Таня Димитрова направи грамотно звучащ кратък кавър на сюжета от Гробище за домашни любимци, поставен с роден сетинг, което още повече ме накара да го харесам. Лудостта на Созополския остров на Антон Меляков ме удари с Лъвкрафтова мощ - респект! И отново нашенски сетинг - дважди респект! Често споря с познатите ми колеги писатели, обитаващи територията на спекулативните жанрове по този въпрос - да сътвориш история, ситуирана на Запад никак не е лесно, а някои неуместно подбрани детайли могат да постигнат смехотворен резултат. И все си мисля, че Стивън Кинг никога няма да напише разказ, чието действие се развива в Берковица, ама... Урода на Краси Станкова се оказа любопитна етно-фентъзи миниатюра. Лаконичният до съвършенство Излюпен на Явор Цанев ме накара с нетърпение да чакам кацането на новия му сборник Гроб съм в личната ми библиотека. В На война Павел Матеев забърка брутална и шантава хеви метъл касапница. Тролски зъб на Мартин Дойчинов вече го бял чел, но отново доволно се похилих, докато го препрочитах. Елеазар на Леонид Андреев за мен е бижуто в селекцията, абсолютната литературна черешка на тортата тук - перфектни език, стилистика и превод на Явор Цанев... вече тръпна в очакване на томчетата от новата колекция на Гаяна - Old Gold. Бележки върху писането на свръхестествени истории на Х.Ф. Лъвкрафт са включени в Свръхестественият ужас в литературата: избрани есета, писма и поезия, с която преди няколко седмици се запознах. Фрагментите от книгите Фантасмагория на Луис Карол и Песента на пламъка на Алексаднър Христов няма как да ги коментирам, защото са твърде малки частички от цялости, които към момента са ми непознати...
Коста Сивов вмъкна класическа конспиративна фабула в своя Дълъг кошмар за лека нощ, а краят загатна, че историята може да има продължение. В Злато за надежда Таня Димитрова направи грамотно звучащ кратък кавър на сюжета от Гробище за домашни любимци, поставен с роден сетинг, което още повече ме накара да го харесам. Лудостта на Созополския остров на Антон Меляков ме удари с Лъвкрафтова мощ - респект! И отново нашенски сетинг - дважди респект! Често споря с познатите ми колеги писатели, обитаващи територията на спекулативните жанрове по този въпрос - да сътвориш история, ситуирана на Запад никак не е лесно, а някои неуместно подбрани детайли могат да постигнат смехотворен резултат. И все си мисля, че Стивън Кинг никога няма да напише разказ, чието действие се развива в Берковица, ама... Урода на Краси Станкова се оказа любопитна етно-фентъзи миниатюра. Лаконичният до съвършенство Излюпен на Явор Цанев ме накара с нетърпение да чакам кацането на новия му сборник Гроб съм в личната ми библиотека. В На война Павел Матеев забърка брутална и шантава хеви метъл касапница. Тролски зъб на Мартин Дойчинов вече го бял чел, но отново доволно се похилих, докато го препрочитах. Елеазар на Леонид Андреев за мен е бижуто в селекцията, абсолютната литературна черешка на тортата тук - перфектни език, стилистика и превод на Явор Цанев... вече тръпна в очакване на томчетата от новата колекция на Гаяна - Old Gold. Бележки върху писането на свръхестествени истории на Х.Ф. Лъвкрафт са включени в Свръхестественият ужас в литературата: избрани есета, писма и поезия, с която преди няколко седмици се запознах. Фрагментите от книгите Фантасмагория на Луис Карол и Песента на пламъка на Алексаднър Христов няма как да ги коментирам, защото са твърде малки частички от цялости, които към момента са ми непознати...
December 3, 2020
Дракус-ът е особено специален откакто е два пъти в годината, а този брой ме радва дори повече от друг път, нале...
Дълъг кошмар за лека нощ (Коста Сивов): Добро начало на сборника с разказ, който в днешно време може да се счете и за трилър - крайно некоректно при това. Мъж, изоставен в сиропиталище като бебе, постоянно сънува кошмари, а причината заптях се оказва далеч от прозаична... 4,5
Злато за надежда (Таня Димитрова): Як хорър, показващ колко лоша идея е да връщаш някой от мъртвите, колкото и да е голяма болката от загубата. 5
Следва откъс от поемата "Фантасмагория" на Луис Карол, странна и абсурдна.
Лудостта на созополския остров (Антон Меляков): Класически хорър за неизвестното и необяснимо зло. Подобни понякога ми дотягат с протяжните описания на обхванатите от ужас души на протагонистите. С този разказ нямах подобни проблеми - идеалка! 5
Урода (Краси Станкова): Кратка и яка хорър народна приказка. Що нямаме такива, а ако имаме - що не са популярни? 5
Следва откъс от романа "Песента на пламъка" на Александър Христов, втора част на поредицата "Буревестник". Заинтригува ме - дали достатъчно, ще разбера при следващата поръчка от "Гаяна".
Тролски зъб (Мартин Дойчинов): Спестявайки самоиронизиращия коментар, който първо ми хрумна, ще се огранича в сериозност. Благодаря на Явор за възможността да видя нещо, написано от мен, на хартия! Надявам се да не е последното, а и вероятно - не единственото приключение на Валдемар Оранжевия.
Война (Павел Матеев): Бил съм в много, много мош-питове - разбити усти, контузии и т.н., но кланье като описаното не съм виждал 😆! Доста яко, като единственото, което леко липсва е някакъв дори намек относно естеството на антагонистите. 4,5
Излюпен (Явор Цанев): перифразирам - няма по-голям хорър от природата. 4,5
Елеазар (Леонид Андреев): Особено стилно напи��ан разказ. Определено ще поръчам сборника със същото име от новата поредица "Old Gold"! 5
Бележки върху писането на свръхестествени истории (Х. Ф. Лъвкрафт): Есе, в което Лъвкрафт описва как пише. Доста ценно, особено за неговите родни колеги, предполагам.
Много, ама много силен брой - 4,78! :)
Дълъг кошмар за лека нощ (Коста Сивов): Добро начало на сборника с разказ, който в днешно време може да се счете и за трилър - крайно некоректно при това. Мъж, изоставен в сиропиталище като бебе, постоянно сънува кошмари, а причината заптях се оказва далеч от прозаична... 4,5
Злато за надежда (Таня Димитрова): Як хорър, показващ колко лоша идея е да връщаш някой от мъртвите, колкото и да е голяма болката от загубата. 5
Следва откъс от поемата "Фантасмагория" на Луис Карол, странна и абсурдна.
Лудостта на созополския остров (Антон Меляков): Класически хорър за неизвестното и необяснимо зло. Подобни понякога ми дотягат с протяжните описания на обхванатите от ужас души на протагонистите. С този разказ нямах подобни проблеми - идеалка! 5
Урода (Краси Станкова): Кратка и яка хорър народна приказка. Що нямаме такива, а ако имаме - що не са популярни? 5
Следва откъс от романа "Песента на пламъка" на Александър Христов, втора част на поредицата "Буревестник". Заинтригува ме - дали достатъчно, ще разбера при следващата поръчка от "Гаяна".
Тролски зъб (Мартин Дойчинов): Спестявайки самоиронизиращия коментар, който първо ми хрумна, ще се огранича в сериозност. Благодаря на Явор за възможността да видя нещо, написано от мен, на хартия! Надявам се да не е последното, а и вероятно - не единственото приключение на Валдемар Оранжевия.
Война (Павел Матеев): Бил съм в много, много мош-питове - разбити усти, контузии и т.н., но кланье като описаното не съм виждал 😆! Доста яко, като единственото, което леко липсва е някакъв дори намек относно естеството на антагонистите. 4,5
Излюпен (Явор Цанев): перифразирам - няма по-голям хорър от природата. 4,5
Елеазар (Леонид Андреев): Особено стилно напи��ан разказ. Определено ще поръчам сборника със същото име от новата поредица "Old Gold"! 5
Бележки върху писането на свръхестествени истории (Х. Ф. Лъвкрафт): Есе, в което Лъвкрафт описва как пише. Доста ценно, особено за неговите родни колеги, предполагам.
Много, ама много силен брой - 4,78! :)
January 28, 2021
Добър брой.
Най-силно и завършено за мен беше произведението на Краси Станкова - идеален обем, сетинг, език, реалистично написано, и интересно, и страховито.
"Излюпен" е един от разказите в "Гроб съм", които най-много ми харесаха.
"Злато за надежда" беше силно повлиян от Стивън Кинг, но изпълнен отлично от край до край - пълнокръвни и истински персонажи на двамата родители.
"Тайната на Созополския остров" - писан по Лъвкрафт, а след едноименния сборник вече ми дойде малко досаден този стил. 20 страници ми се обяснява за нещо адски страшно, после около 15 реда виждаме нещо, което трябва да е много страшно и край. Поздравления и тук за сетинга и персонажите, тях ги намирам много добри.
"Дълъг кошмар за лека нощ" - започна много добре, после ритъмът се изгуби и там, където трябваше да има втора глава, разказът свърши.
"Тролски зъб" - забавно, леко четиво, след предишните и дойде точно на място. Отново краят ми се стори претупан, все едно авторът изведнъж е разбрал, че е изчерпал полагаемия му се за сборника обем и е трябвало да съкрати произведението.
Макар и с някои недостатъци в отделните истории, като "екип" те са много добри и заедно правят едно чудесно цяло. Намирам го за, може би, най-доброто издание откакто списанието премина в новия формат.
Най-силно и завършено за мен беше произведението на Краси Станкова - идеален обем, сетинг, език, реалистично написано, и интересно, и страховито.
"Излюпен" е един от разказите в "Гроб съм", които най-много ми харесаха.
"Злато за надежда" беше силно повлиян от Стивън Кинг, но изпълнен отлично от край до край - пълнокръвни и истински персонажи на двамата родители.
"Тайната на Созополския остров" - писан по Лъвкрафт, а след едноименния сборник вече ми дойде малко досаден този стил. 20 страници ми се обяснява за нещо адски страшно, после около 15 реда виждаме нещо, което трябва да е много страшно и край. Поздравления и тук за сетинга и персонажите, тях ги намирам много добри.
"Дълъг кошмар за лека нощ" - започна много добре, после ритъмът се изгуби и там, където трябваше да има втора глава, разказът свърши.
"Тролски зъб" - забавно, леко четиво, след предишните и дойде точно на място. Отново краят ми се стори претупан, все едно авторът изведнъж е разбрал, че е изчерпал полагаемия му се за сборника обем и е трябвало да съкрати произведението.
Макар и с някои недостатъци в отделните истории, като "екип" те са много добри и заедно правят едно чудесно цяло. Намирам го за, може би, най-доброто издание откакто списанието премина в новия формат.
October 23, 2020
Каква есенна бъркотия само! Изключително съм доволна от магичния брой, който се е получил – има красота, сълзи, смях, лудост, параноя... Бъркаш в чувалчето с емоции и думите те заливат!
С „Дълъг кошмар за лека нощ" Коста Сивов разряза границата и пусна съмнението – сънищата реалност ли са, реалността сън ли е? Къде сме ние между двете?
Себе си изпускам като коментар, но благодаря на Явор, че ме направи част от магията.
Откъсът от „Фантасмагория" на Луис Карол погъделичка люпобитството ми, а след това Антон Меляков ме поведе към „Лудостта на созополския остров" – показа ми, че колкото повече се страхуваш от нещо, толкова повече те омайва (странно, нали?). Някак си ми напомни на привличането на нощните пеперуди към светлина... Тук сериозен бонус за мен беше развиването на действие на родна земя – прекрасно! Страната ни е вълшебна – само трябва да наблюдаваме.
Което ми напомня накъде ме придърпа Краси Станкова със своя „Урод" – една доста сполучлива фолклорна приказка.
Откъсът от „Песента на пламъка" на Александър Христов вече го бях чела, но ми беше приятно да си припомня този момент от историята на едно добре написано фентъзи. За човек като мен – придържащ се към свръхестественото и ужасите – беше истинско удоволствие да се потопя в света на магьосници и брукси, да бродя с тях, да търся, да раста, да се променям, да водя борбите им и да вкусвам от емоциите им.
„Тролски зъб“ на Мартин Дойчинов искрено ме разсмя – лека история, която ме накара да симпатизирам много на героите.
„На война“ от Павел Матеев ме накара да се пренеса на як концерт и, макар да съм винаги леко встрани от погото, определно мога да се съглася, че влиянието на музиката може да бъде хипнотизиращо. Нещата доста ескалираха и не би ми се искало да попадна в такава касапница – стряскащо си е...
„Излюпен“ ми хареса страшно много – природата може да бъде доста зловеща понякога, а Явор Цанев отлично знае как да поднесе една такава история. Обичам начина му на писане, винаги има една красива нотка меланхолия, която засища читателската ми жажда.
„Елеазар“ на Леонид Андреев ме накара да настръхна. Когато нещо е написано толкова добре и още толкова майсторски преведено (страхотна работа на Явор отново), просто няма как тръпки да не полазят цялото ти тяло. Това е най-любимият ми момент – удоволствието от прочетеното да е толкова силно, че да те разтърси. Намирам историята за разкошна – трогателна, дълбока и запомняща се. Мрак, тъга и безвремие са ми точно по вкуса!
За „Бележките“ на Лъвкрафт едва ли има какво различно да напиша – доказан автор, пишещ невероятно красиво, определно има какво да ти каже за онова, което пише. А аз определно искам още от него. Винаги.
Затваряйки вече прочетения сборник си дадох сметка, че се влюбих за втори път в корицата. Както си помислих още щом я видях – оказа се, че нямаше как да е по-подходяща.
С „Дълъг кошмар за лека нощ" Коста Сивов разряза границата и пусна съмнението – сънищата реалност ли са, реалността сън ли е? Къде сме ние между двете?
Себе си изпускам като коментар, но благодаря на Явор, че ме направи част от магията.
Откъсът от „Фантасмагория" на Луис Карол погъделичка люпобитството ми, а след това Антон Меляков ме поведе към „Лудостта на созополския остров" – показа ми, че колкото повече се страхуваш от нещо, толкова повече те омайва (странно, нали?). Някак си ми напомни на привличането на нощните пеперуди към светлина... Тук сериозен бонус за мен беше развиването на действие на родна земя – прекрасно! Страната ни е вълшебна – само трябва да наблюдаваме.
Което ми напомня накъде ме придърпа Краси Станкова със своя „Урод" – една доста сполучлива фолклорна приказка.
Откъсът от „Песента на пламъка" на Александър Христов вече го бях чела, но ми беше приятно да си припомня този момент от историята на едно добре написано фентъзи. За човек като мен – придържащ се към свръхестественото и ужасите – беше истинско удоволствие да се потопя в света на магьосници и брукси, да бродя с тях, да търся, да раста, да се променям, да водя борбите им и да вкусвам от емоциите им.
„Тролски зъб“ на Мартин Дойчинов искрено ме разсмя – лека история, която ме накара да симпатизирам много на героите.
„На война“ от Павел Матеев ме накара да се пренеса на як концерт и, макар да съм винаги леко встрани от погото, определно мога да се съглася, че влиянието на музиката може да бъде хипнотизиращо. Нещата доста ескалираха и не би ми се искало да попадна в такава касапница – стряскащо си е...
„Излюпен“ ми хареса страшно много – природата може да бъде доста зловеща понякога, а Явор Цанев отлично знае как да поднесе една такава история. Обичам начина му на писане, винаги има една красива нотка меланхолия, която засища читателската ми жажда.
„Елеазар“ на Леонид Андреев ме накара да настръхна. Когато нещо е написано толкова добре и още толкова майсторски преведено (страхотна работа на Явор отново), просто няма как тръпки да не полазят цялото ти тяло. Това е най-любимият ми момент – удоволствието от прочетеното да е толкова силно, че да те разтърси. Намирам историята за разкошна – трогателна, дълбока и запомняща се. Мрак, тъга и безвремие са ми точно по вкуса!
За „Бележките“ на Лъвкрафт едва ли има какво различно да напиша – доказан автор, пишещ невероятно красиво, определно има какво да ти каже за онова, което пише. А аз определно искам още от него. Винаги.
Затваряйки вече прочетения сборник си дадох сметка, че се влюбих за втори път в корицата. Както си помислих още щом я видях – оказа се, че нямаше как да е по-подходяща.
October 10, 2020
Нямам дарба да пиша хубави ревюта. Ще бъда лаконичен.
Давам моите пет звезди на всички творби. Имам си фаворит, но изкуството не е универсално. Всеки си има любим жанр. Виждам старанието и майсторството, с които всеки автор е изградил своята история. И го оценявам
⭐⭐⭐⭐⭐.
Давам моите пет звезди на всички творби. Имам си фаворит, но изкуството не е универсално. Всеки си има любим жанр. Виждам старанието и майсторството, с които всеки автор е изградил своята история. И го оценявам
⭐⭐⭐⭐⭐.
Displaying 1 - 9 of 9 reviews