Българската история като тест за интелигентност

by Петър Добрев

Всеки човек строи своите представи за историята в зависимост от своя умствен багаж и своята интелигентност. Затова най-опасни за историята са случайните хрумвания, особено когато проникнат в политиката и започнат да омагьосват мисленето на различните народи. Тези хрумвания показват, че историята е не само красива, но и коварна наука. Понякога една само неточна дума може да я изкриви и да обърка представите на цял един народ за това как се е зародил на света и кои са неговите предци. Някога Сократ се е страхувал от широкото разпространение на писмеността, защото то позволява да пропишат множество нечисти пера. В стари времена, когато с история са се занимавали най-вече духовници, тази опасност е била по-малка. Но атеизмът, чието име всъщност значи безбожие, отприщи възможността да пропишат дори най-отявлените глупаци и това силно застраши свещените исторически истини.

Днес историята постави на огромно изпитание както интелигентността, така и съвестта на хората на перото, затова срещу нея се вършат твърде много грехове.

272 pages, малък формат, меки корици

Published January 1, 2020

About the author

Петър Добрев е роден през 1943 г. в Южна Добруджа. Доктор на науките и старши научен сътрудник в Икономическия институт към БАН.

От 1969 г. работи в Икономическия институт на Българската академия на науките. Основният му обект на изследване са въпросите на стопанската история и произходът на ранните цивилизации.

През 1986 г. публикува книгата "Стопанската култура на прабългарите", одобрена от Икономическия институт на БАН, която е първата специална монография в България и в света, посветена на прабългарското стопанство, материална и духовна култура, следи от която все още се среща в днешното българско землище на Балканския полуостров. Той е привърженик на теорията за арийско-иранския произход на прабългарите. Особено интересни са изследванията му за езика на древните българи, а също така и за календара на древните българи.

Петър Добрев е автор на тези, приемани нееднонозначно сред академичните среди. Трудовете му са критикувани от някои автори, а методите му се определят като „свободна интерпретация на извори и паметници“.