What do you think?
Rate this book
Вечерна сватба
Книгата разказва за любов.
Повечето от героите в някакъв вид наистина са съществували преди сто години.
Крадци, млади вдовици, гимназистки, следователи, бъчвари, светици, самоубийци, акробати или проститутки – всички те са от най-големия български град на Дунава.
Живеят там и носят на гръб междувоенното време.
Всички правят най-старото нещо на света – обичат.
Любовта ги намира и се стоварва отгоре им като откровение, но и като проклятие.
А човекът се оказва слаб за такива дарове.
И мъртвите, и оцелелите споделят с читателя си: от любовта, както и от смъртта, изход няма.
Повечето от героите в някакъв вид наистина са съществували преди сто години.
Крадци, млади вдовици, гимназистки, следователи, бъчвари, светици, самоубийци, акробати или проститутки – всички те са от най-големия български град на Дунава.
Живеят там и носят на гръб междувоенното време.
Всички правят най-старото нещо на света – обичат.
Любовта ги намира и се стоварва отгоре им като откровение, но и като проклятие.
А човекът се оказва слаб за такива дарове.
И мъртвите, и оцелелите споделят с читателя си: от любовта, както и от смъртта, изход няма.
- GenresBulgarian Literature
144 pages, Paperback
First published October 27, 2020
4 people are currently reading
130 people want to read
About the author
Иван Станков
21 books30 followersИван Станков е роден на 30.11.1956 г. в с. Гомотарци, Видинско. Завършва ВТУ "Св. св. Кирил и Методий", специалност "Българска филология" през 1983 г., а от 1985 г. работи в катедра "Българска литература" към същия университет. Защитава докторска дисертация през 1995 г. Автор е на книгите "Скръбният, нежният. Лирическият свят на Асен Разцветников" (1993), "Йовковото творчество" (1995), "Смърт не може да има. В лирическия свят на Борис Христов" (1996), "На пътя на историята - творчеството на Димитър Талев" (2001), "Васил Попов. Релативизъм и полифонизъм" (2010), както и на многобройни студии, статии, рецензии, публикувани в специализирания печат. Издал е два сборника с разкази: "Спомени за вода. DM" (2014) и "Улици и кораби. GM" (2017). Превел е от румънски език три книги на Мирча Картареску - сборника с разкази "Защо обичаме жените" (2006), сборника с новели "Носталгия" (2007) и романовата трилогия "Ослепително" (2004-2005), както и романа "Червена бабичка съм" от Дан Лунгу.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 15 of 15 reviews
January 27, 2021
"Вечерна сватба" на Иван Станков съдържа девет красиви и необикновени любовни истории, случили се на съвсем обикновени хора и извадили ги от спокойния ход на ежедневието. Времевата рамка не е много ясно очертана, но на няколко места е загатнато, че е между двете световни войни, несигурно време, което носи белезите от една война и предвещава следващата. Последният разказ е някак обединяващ и задава някои неуловими връзки между героите от останалите истории, което за мен беше много сполучливо.
Любовта в тези истории е силна, дълбока и поглъщаща, понякога внезапна, понякога натрупана във времето, тя дава смисъл и изпълва изцяло героите, но и разрушава всичко по пътя си. Това не е красивата и съзидателна, озаряваща любов. в нея има повече мрак и първичност. Много ми харесаха усещането, което носят всички разкази - неочакваните срещи пораждат силна връзка, в красиви и трагични нюанси. Понякога обстоятелствата се оказват непреодолими, а понякога любовта е повърхностна и измамна от едната страна
Разказите чертаят портрет на живота в един Дунавски град между двете световни войни. Русе е красиво описан, в една старинна и допълваща атмосфера, в която оживява като герой в тези разкази.
Любовта в тези истории е силна, дълбока и поглъщаща, понякога внезапна, понякога натрупана във времето, тя дава смисъл и изпълва изцяло героите, но и разрушава всичко по пътя си. Това не е красивата и съзидателна, озаряваща любов. в нея има повече мрак и първичност. Много ми харесаха усещането, което носят всички разкази - неочакваните срещи пораждат силна връзка, в красиви и трагични нюанси. Понякога обстоятелствата се оказват непреодолими, а понякога любовта е повърхностна и измамна от едната страна
Разказите чертаят портрет на живота в един Дунавски град между двете световни войни. Русе е красиво описан, в една старинна и допълваща атмосфера, в която оживява като герой в тези разкази.
January 2, 2022
Много хубави разкази, страхотно пише Иван Станков!
October 8, 2020
Аз съм от хората, които не обичат да четат разкази. Много рядко някой сборник да ми хареса и да задържи вниманието ми до последно. Иван Станков обаче го направи без никакъв проблем.
"Вечерна сватба" съдържа 9 истории, които са толкова истински и емоционални, че ти е любопитно да проследиш развоя на събитията. Станков превръща Русе в сцена, на която се вихрят любовни сюжети, които за жалост не достигат своя щастлив край, за който всички мечтаят. 9 истории, в които любовта и трагедията вървят ръка за ръка, а това, че част от тях са по реални събития, само подсилва ефекта им върху читателя. Героите на автора са по провинциален начин естествени. Искрени в своите действия и мисли, в начина си на обичане.
Това, което най-силно ме впечатли обаче е писането на Иван Станков. Толкова красиво написани думи, толкова много смисъл. Станков успява да подсили драматизма в трагедията и романтиката в любовта без изобщо да прекалява и преиграва. За първи път се сблъсквам с неговото писане и съм доста приятно изненадан.
И ще завърша с цитат от разказа "Нощ по никое време", който може би описва най-точно целия сборник:
"Без любов не се живее, но пък с много любов - направо се мре."
"Вечерна сватба" съдържа 9 истории, които са толкова истински и емоционални, че ти е любопитно да проследиш развоя на събитията. Станков превръща Русе в сцена, на която се вихрят любовни сюжети, които за жалост не достигат своя щастлив край, за който всички мечтаят. 9 истории, в които любовта и трагедията вървят ръка за ръка, а това, че част от тях са по реални събития, само подсилва ефекта им върху читателя. Героите на автора са по провинциален начин естествени. Искрени в своите действия и мисли, в начина си на обичане.
Това, което най-силно ме впечатли обаче е писането на Иван Станков. Толкова красиво написани думи, толкова много смисъл. Станков успява да подсили драматизма в трагедията и романтиката в любовта без изобщо да прекалява и преиграва. За първи път се сблъсквам с неговото писане и съм доста приятно изненадан.
И ще завърша с цитат от разказа "Нощ по никое време", който може би описва най-точно целия сборник:
"Без любов не се живее, но пък с много любов - направо се мре."
March 6, 2022
Рядко дочитам сборници с разкази. Обикновено прочитам няколко и после зарязвам сборника, независимо дали ми харесва. Тук малкият обем също помогна, но разказите са наистина хубави, с толкова много тъга и мъка по страниците.
Най-много харесах Ина от "Здравец" и Нощ по никое време. А последният разказ е хубав завършек на целия сборник.
Най-много харесах Ина от "Здравец" и Нощ по никое време. А последният разказ е хубав завършек на целия сборник.
February 13, 2021
Да дадеш по-малко от пет звезди за тази книга би било светотатство. Като човек, който рядко прибягва до четене на разкази, мога да кажа, че това беше едно голямо попадение. Няма как да не съчувстваш на героите - техните истории звучат така истински благодарение на изкусния стил на Иван Станков, грабват те още от първото изречение, усещаш топлината им, гнева им, съчувстваш им, страдаш с тях. Една малка книжка за иначе толкова баналната тема любов, обрисувана по един небанален начин. "Без любов не се живее, но пък с много любов - направо се мре."
August 6, 2022
Едно истинско бижу в родната литература. Като русенка мога само да бъда благодарна на автора за направения подарък, а именно пътуването през времето по улиците на родния град до времето на файтоните, костюмираните господа и все още неасфалтираните крайни квартали.
Горещо препоръчвам разказите на всеки, който желае да се докосне до атмосферата на първата половина на миналия век, а и на всеки (не)бил в Русе - дунавският град с най-красивите залези и най-европейските дух и история.
Горещо препоръчвам разказите на всеки, който желае да се докосне до атмосферата на първата половина на миналия век, а и на всеки (не)бил в Русе - дунавският град с най-красивите залези и най-европейските дух и история.
November 20, 2025
Изключително много ми хареса начинът, по който авторът описва емоционалните състояния и душевните терзания на своите герои. Толкова нежен и деликатен.
Финалът на последния разказ ме остави силно замислена и раздвоена.
Финалът на последния разказ ме остави силно замислена и раздвоена.
July 7, 2021
Прекрасна книга! Толкова увлекателно е написана, така те пренася в едно друго време и те кара да съпреживееш историите на главните герои, че просто не можеш да я оставиш докато не прочетеш и последния разказ. Препоръчвам я горещо!
November 4, 2021
Десет точки бих дала на тази книга! Красота, съвършенство, класика! Обяснение в любов към Русе, Дунава и неговите невидими обикновени хора.
Не са тези разкази само от други времена, а затворен кръг истинска любов!
Не са тези разкази само от други времена, а затворен кръг истинска любов!
Read
February 8, 2024Писане в минало време
„Вечерна сватба“ на Иван Станков е книга за любовта, която по думите на автора, е сборник с разкази от други времена. Отпреди сто години, ако трябва да сме точни, ситуирани някъде покрай Дунав, предимно в Русе. Подозрението за деривативна книга – с прочетени сюжети и до болка познат трагически патос, е напълно оправдано. Станков е писател, който прекарва време предимно в изучаване на български автори, тъй като е професор по българска литература във Великотърновския университет, автор на монографии върху Йордан Йовков, Асен Разцветников, Димитър Талев и др. Не е изненадващо, че греховните увлечения на миналото са пропълзели под кожата му. В защита на автора е подготвен и умел разказвач, така че отговорът на въпроса дали си заслужава вниманието не е едностранчив.
„Вечерна сватба“ е кратка книга, в едва 140 страници са поместени десет разказа, в които няма време за задълбочаване, въпреки това един от плюсовете е относително детайлният подход на Станков към епохата. Очевидно е, че авторът е добре запознат с културата, бита и заниманията на хората от годините между двете световни войни. Русе от това време е бил изключителен град и предлага богато платно за вкарване на любопитни исторически намигвания. Когато са показни, обикновено тези обстоятелства могат да натежат, което и тук се случва понякога, но краткият обем не позволява разхищение, така че бързо след някое прехласване по къщите, улиците, кината и прочие, действието продължава.
Героите на разказите са хора от различни слоеве на обществото, като Станков се е постарал да разгърне разнообразието на невъзможната любов от всички възможни ъгли, доколкото е възможно за истории, разиграни преди един век. Вероятно съвремието би предложило повече потенциал за интересно преплетени животи, но за това по-нататък. Всички тези убийци, самоубийци, ревниви наивници, глупаци, забъркали се в любовни триъгълници поради отчаяние или нагон, се лутат из нощните улици и чакат да бъдат обичани. Някои са начетени, цитират „Хамлет“, други са обикновени коминочистачи, искат да бъдат хора с положение, трети пращат съпругите си ��а проституират.
„Вечерна сватба“ е компетентно написана книга, но понеже Станков е предпочел да се разходи по улиците на една отминала епоха, вместо да потърси тревогите на днешния ден, губи а��туалност и се усеща като носталгична въздишка по миналото. В контекста на съвремието ни тези разкази биха стояли архаично. За съжаление, те и сега така стоят. Защото на въпроса – казват ли нещо актуално за любовта и отношенията между хората днес, отговорът е „не“. Затова книгата остава приятно упражнение, разказано с опита на писател, който познава езика и епохата, но лишено от особена прозорливост или дълбочина.
Не е ясно защо е нужно това провинциално „взиране в пъпа“, с което мнозина български автори си угаждат, като игнорират факта, че сюжети валят отвсякъде и е налудничаво да се очаква, че една традиционна любовна история за ревност и отмъщение може да събуди емоционална реакция или изненада у читателя. Особено когато разполагаме с богат набор от преводна литература, отдалечаваща ни от сантименталните и патетични сюжети, които са ни вълнували преди два човешки живота.
В заключение – „Вечерна сватба“, колкото и грубо да звучи, не се препоръчва на съвременни читатели, които са чели по-разнообразни автори от Хайтов, Йовков и Елин Пелин. За останалите книгата може да е чудесно допълнение в домашната балканска библиотека.
сп. 032, брой „Град на художници“
„Вечерна сватба“ на Иван Станков е книга за любовта, която по думите на автора, е сборник с разкази от други времена. Отпреди сто години, ако трябва да сме точни, ситуирани някъде покрай Дунав, предимно в Русе. Подозрението за деривативна книга – с прочетени сюжети и до болка познат трагически патос, е напълно оправдано. Станков е писател, който прекарва време предимно в изучаване на български автори, тъй като е професор по българска литература във Великотърновския университет, автор на монографии върху Йордан Йовков, Асен Разцветников, Димитър Талев и др. Не е изненадващо, че греховните увлечения на миналото са пропълзели под кожата му. В защита на автора е подготвен и умел разказвач, така че отговорът на въпроса дали си заслужава вниманието не е едностранчив.
„Вечерна сватба“ е кратка книга, в едва 140 страници са поместени десет разказа, в които няма време за задълбочаване, въпреки това един от плюсовете е относително детайлният подход на Станков към епохата. Очевидно е, че авторът е добре запознат с културата, бита и заниманията на хората от годините между двете световни войни. Русе от това време е бил изключителен град и предлага богато платно за вкарване на любопитни исторически намигвания. Когато са показни, обикновено тези обстоятелства могат да натежат, което и тук се случва понякога, но краткият обем не позволява разхищение, така че бързо след някое прехласване по къщите, улиците, кината и прочие, действието продължава.
Героите на разказите са хора от различни слоеве на обществото, като Станков се е постарал да разгърне разнообразието на невъзможната любов от всички възможни ъгли, доколкото е възможно за истории, разиграни преди един век. Вероятно съвремието би предложило повече потенциал за интересно преплетени животи, но за това по-нататък. Всички тези убийци, самоубийци, ревниви наивници, глупаци, забъркали се в любовни триъгълници поради отчаяние или нагон, се лутат из нощните улици и чакат да бъдат обичани. Някои са начетени, цитират „Хамлет“, други са обикновени коминочистачи, искат да бъдат хора с положение, трети пращат съпругите си ��а проституират.
„Вечерна сватба“ е компетентно написана книга, но понеже Станков е предпочел да се разходи по улиците на една отминала епоха, вместо да потърси тревогите на днешния ден, губи а��туалност и се усеща като носталгична въздишка по миналото. В контекста на съвремието ни тези разкази биха стояли архаично. За съжаление, те и сега така стоят. Защото на въпроса – казват ли нещо актуално за любовта и отношенията между хората днес, отговорът е „не“. Затова книгата остава приятно упражнение, разказано с опита на писател, който познава езика и епохата, но лишено от особена прозорливост или дълбочина.
Не е ясно защо е нужно това провинциално „взиране в пъпа“, с което мнозина български автори си угаждат, като игнорират факта, че сюжети валят отвсякъде и е налудничаво да се очаква, че една традиционна любовна история за ревност и отмъщение може да събуди емоционална реакция или изненада у читателя. Особено когато разполагаме с богат набор от преводна литература, отдалечаваща ни от сантименталните и патетични сюжети, които са ни вълнували преди два човешки живота.
В заключение – „Вечерна сватба“, колкото и грубо да звучи, не се препоръчва на съвременни читатели, които са чели по-разнообразни автори от Хайтов, Йовков и Елин Пелин. За останалите книгата може да е чудесно допълнение в домашната балканска библиотека.
сп. 032, брой „Град на художници“
July 27, 2025
Русе отпреди век оживява във „Вечерна сватба“: https://knigolandia.info/vecherna-sva...
Отглас от други, по-прости, но по-драматични сякаш времена е „Вечерна сватба“. Няма как да не се прозре същинският главен герой в сборника – самият град Русе със своята горда европейска осанка и усещане за принадлежност към по-широкия свят, който се чува и вижда по улиците и в думите на героите. Да, това са истории за любов, понякога пламенна, понякога трагична, понякога просто останала едничко въжделение – защото, както пише Станков, „от любовта, както и от смъртта, изход няма“.
ИК "Хермес"
https://knigolandia.info/vecherna-sva...
Отглас от други, по-прости, но по-драматични сякаш времена е „Вечерна сватба“. Няма как да не се прозре същинският главен герой в сборника – самият град Русе със своята горда европейска осанка и усещане за принадлежност към по-широкия свят, който се чува и вижда по улиците и в думите на героите. Да, това са истории за любов, понякога пламенна, понякога трагична, понякога просто останала едничко въжделение – защото, както пише Станков, „от любовта, както и от смъртта, изход няма“.
ИК "Хермес"
https://knigolandia.info/vecherna-sva...
October 27, 2025
Много добър сборник с разкази, който е отлично балансиран и се отличава с плътен език и прецизно пресъздадена атмосфера на времето.
Авторският талант е очевиден във всеки елемент на текста. Това е недвусмислено постижение.
Силно препоръчвам тази книга.
Авторският талант е очевиден във всеки елемент на текста. Това е недвусмислено постижение.
Силно препоръчвам тази книга.
June 9, 2021
Благодаря на проф. Иван Станков за тази книга!
December 19, 2021
От Русе съм и много от тези разкази ги свързвам с личните си спомени и преживявания. Разказите са интересни и оригинални, но и тъжни.
Displaying 1 - 15 of 15 reviews