What do you think?
Rate this book
Гроб съм
Разпилени фрагменти от човешкия род.
Съществуваме в невидимите си светове.
Телата живеят ограничен живот,
душите са спасителните им брегове.
Кой може да изправи онова,
което Той е направил криво?
Животът е не по-малка тайна от смъртта.
А понякога и не по-малко мъртвило.
Ако сборниците с разкази могат да имат продължения, то "Гроб съм" е продължението на сборника "Вино за мъртвите".
… защото някои живи не са съвсем живи
и някои мъртви не са съвсем мъртви…
Съществуваме в невидимите си светове.
Телата живеят ограничен живот,
душите са спасителните им брегове.
Кой може да изправи онова,
което Той е направил криво?
Животът е не по-малка тайна от смъртта.
А понякога и не по-малко мъртвило.
Ако сборниците с разкази могат да имат продължения, то "Гроб съм" е продължението на сборника "Вино за мъртвите".
… защото някои живи не са съвсем живи
и някои мъртви не са съвсем мъртви…
186 pages, Paperback
Published October 7, 2020
1 person is currently reading
23 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 10 of 10 reviews
October 9, 2020
Явор Цанев е от онези автори, на които не са нужни хиперпространствени двигатели, за да те изпратят на фантастично пътешествие. Някои от кратките му разкази черпят вдъхновение от ежедневието и интимно вплитат магически мотиви в наглед тривиални ситуации (Зимна картина, Отдалече, Отчаяна постъпка, Дънки втора употреба, Невероятната кръчма, Змията…), други са абсолютно реални истории, хитроумно завъртени от необичаен ъгъл (Майка на божествен вятър, Пренареждане, Пиленца, Гроб съм, Чупливо съдържание, Слепият, Брегове и морета…), но във всички творби завършеците са майсторски пипнати, така че да изненадат, да усмихнат или натъжат, но никога да не оставят читателя безразличен. Героите на Явор Цанев обикновено нямат имена, те са просто Слепеца, Моряка, Клошаря, Момчето, Момичето, Бащата, Майката... индивидуалности, ала и архетипи по своему; местата, където се развива действието също остават неназовани – понякога се долавя родната действителност, в други случаи биха могли да се намират в която и да било точка на света, защото проблематиката на темите е наднационална и общочовешка… Гроб съм вече зае мястото си на лавицата с любими мои сборници, точно до белия му брат Вино за мъртвите, с който оформят наистина прелестна Ин/Ян композиция.
June 11, 2021
Въздействаща, замисляща, даже нараняваща с бруталното си откровение, ровеща из душевните и физически рани на тихо агонизиращото ни общество - това е новата тъмна колекция на Явор. Признавам, че предпочитам свръхестествените сюжети - за призраци, проклятия, обсебени от неясна лудост убийци, защото успявам някак да се отделя от средата, и да не се идентифицирам с жертвите, с което мога да си спестя емпатията и да се насладя на страховитите фантазии, но в реалистично- социалните етюди това ми е невъзможно. И някои текстове стават толкова лични и болезнени, че чак те дострашава от мисълта как някой е успял да разбере толкова ясно и просто уж недостижимите правила на битието ни, в което някак некачествено и половинчато оцеляваме. Много силно, и много отекващо в душата.
July 20, 2021
Ако във "Вино за мъртвите" имахме трийсетина чаши с разлини изненадващи, но богати на аромати и вкусове вина(разбирайте истории), които ни пренасяха в различни места от въображението на автора, то тук Явор ни представя кратки гурме-мезета, които ще отприщят всичките ви вкусови рецептори за литература и послевкусът ще ви държи дълго време. Препоръчвам да се опитва по разказ на ден(може и седмица) и да се оставя историята да отеква и узрява в съзнанието. Май засега това се очертава книгата ми на годината. Препоръчвам!
March 26, 2022
Въображението на живота
(Цялото ревю е тук: https://knijenpetar.wordpress.com/202...)
Прочетох седма книга и пети сборник с разкази на Явор Цанев. Винаги съм се възхищавал от широката палитра на неговите теми и вдъхновения, от страховитите видения и обратите на съдбата, през детайлите на характерите, които изследва, до естествените по своята същност събития в живота на обикновените хора, предадени с внимание и приятен изказ. И тук нищо не изглежда случайно. В „Гроб съм“ („Гаяна“, 2020) има достатъчно, за да обуздае често изкривените ни представи за живота и нуждата от постоянно доказване, че не живеем в илюзия. Няма нищо грандиозно в човека, си помислих щом затворих последната страница. Многобройните къси разкази приютяват доста познати сцени, в които всеки би намерил нещо от собствените си спомени. Но какво би се получило, ако няма момент на изненада? Явор е склонен да добавя в ситуациите шепа магически подправки, които да разчупят клишето, преминавайки границите на вероятното и възможното. Това е една от хубавите черти на много от разказите. Самите ние имаме склонността да търсим нещо съдбовно във всеки наш жест и решение. Защо тогава да не получаваме знаци, които да разчитаме по свое усмотрение?
(Продължава в блога: https://knijenpetar.wordpress.com/202...)
(Цялото ревю е тук: https://knijenpetar.wordpress.com/202...)
Прочетох седма книга и пети сборник с разкази на Явор Цанев. Винаги съм се възхищавал от широката палитра на неговите теми и вдъхновения, от страховитите видения и обратите на съдбата, през детайлите на характерите, които изследва, до естествените по своята същност събития в живота на обикновените хора, предадени с внимание и приятен изказ. И тук нищо не изглежда случайно. В „Гроб съм“ („Гаяна“, 2020) има достатъчно, за да обуздае често изкривените ни представи за живота и нуждата от постоянно доказване, че не живеем в илюзия. Няма нищо грандиозно в човека, си помислих щом затворих последната страница. Многобройните къси разкази приютяват доста познати сцени, в които всеки би намерил нещо от собствените си спомени. Но какво би се получило, ако няма момент на изненада? Явор е склонен да добавя в ситуациите шепа магически подправки, които да разчупят клишето, преминавайки границите на вероятното и възможното. Това е една от хубавите черти на много от разказите. Самите ние имаме склонността да търсим нещо съдбовно във всеки наш жест и решение. Защо тогава да не получаваме знаци, които да разчитаме по свое усмотрение?
(Продължава в блога: https://knijenpetar.wordpress.com/202...)
August 15, 2022
Разказите в "Гроб съм" ми приличат на онези малки капки дъжд, които падат по листата на дърветата. Обикновено, когато погледнеш в такава капка, виждаш като през прозорче цяло едно парче реалност от другата страна.
Кратки истории, по няколко страници, които в себе си събират един миг от нечий живот. Миг, който е малко тъжен, понякога малко страшен и винаги много, много емоционален...
Кратки истории, по няколко страници, които в себе си събират един миг от нечий живот. Миг, който е малко тъжен, понякога малко страшен и винаги много, много емоционален...
December 28, 2021
"Гроб съм" е сборник с разкази, който няма как да те остави равнодушен и би размекнал и най-каменното сърце. Разказите в него ме пръснаха на много малки емоционални парченца, които няма как да сглобя отново. Все ще пропусна някое, което ще ми напомня за историите и ще ме връща отново към тях, като един призрачен магнит.
Защото те са човечни и истински, защото фантастичното е вплетено умело в реалността, в която живеем вече няколко десетилетия. Защото ужасът не е ефимерен, а всъщност е самия живот, този на прекършените съдби, на погълнатите от самотата хора, на нищетата, на безразличието, на изтръгнатото от корените бъдеще.
Но въпреки целия този реален ужас, някак си надеждата успява да се съхрани и да мъждука в мрака, така че да запази вярата в доброто и човечността.
Защото те са човечни и истински, защото фантастичното е вплетено умело в реалността, в която живеем вече няколко десетилетия. Защото ужасът не е ефимерен, а всъщност е самия живот, този на прекършените съдби, на погълнатите от самотата хора, на нищетата, на безразличието, на изтръгнатото от корените бъдеще.
Но въпреки целия този реален ужас, някак си надеждата успява да се съхрани и да мъждука в мрака, така че да запази вярата в доброто и човечността.
July 9, 2021
В новия сборник на Явор Цанев фантастичните истории, макар и присъстващи като подправка, отстъпват "сцената" на бедността и смъртта - теми в сиви краски, които не са нови за автора. По мое мнение той продължава да се развива стилово, но макар и добър, този сборник остава назад от любимите ми "Вино за мъртвите" и "Слънчогледите" чисто сюжетно, идейно - повечето разкази не успяха да ме изненадат или разтърсят и генерален проблем е или че от първите няколко изречения човек може да предвиди "сюжетния обрат" в края, или това че основното послание или идея нямат нужната сила, ударност, уникалност. Сигурно поне на четвърт от разказите централно място заема това, че някой се оказва болен, умрял или умиращ и леко се изтърква темата. На места това изглежда просто като залепено за драматизъм (Дракона, Змията) и по-скоро размива основната идея, вместо да я подсилва.
Въпреки това, готино четиво, особено за плажа със супер краткия си формат от 4-5 страници на разказ средно и високото ниво на разказвачеството на Явор. Може би и това, че толкова добре познавам разказите му ги прави по-предвидими за мен и за един нов читател сборникът би бил по-интересен и непредвидим.
Въпреки това, готино четиво, особено за плажа със супер краткия си формат от 4-5 страници на разказ средно и високото ниво на разказвачеството на Явор. Може би и това, че толкова добре познавам разказите му ги прави по-предвидими за мен и за един нов читател сборникът би бил по-интересен и непредвидим.
January 8, 2025
Явор Цанев е майстор на късия разказ с неочакван край. Първите разкази са от перспективата на сами жени, майки, които се мъчат да свържат двата края, после има мъже, деца и лешояди - по малко за всеки. Повечето главни герои са окаяни, отчаяни, търсещи изход или вече решили, че такъв няма за тях. Както в предните си сборници писателят има и по-леки, щастливи, дори забавни разкази. "Божа работа" успя да ме разсмее, въпреки че е сериозен. Има разкази със свръхестествени елементи, като "Дънки втора употреба" и "Невероятната кръчма". Един от любимите ми в този сборник беше "Змията", който е изграден около страхотна идея за по-дълъг разказ.
March 7, 2024
Ако умееш да мислиш извън рамката то преградите пред ума падат. Сборника с разкази е интересно преплитане на нюанси от емоционален рикошет. Летящи мисли връщащи се обратно и намиращи своето удобно място някъде в и извън пространството. Интересно четиво за размисъл,но за мен най-силно бе изявен този разказ със заглавие "Коледата на Дядо".
Взривопасен миг на тишина! Браво!
Взривопасен миг на тишина! Браво!
Displaying 1 - 10 of 10 reviews