При никого

by Георги Данаилов, Тодор Кръстев (Illustrator), Филип Малеев (Illustrator)

Семейният развод оставя без избор едно дете, което има нужда от двама родители.

След години раздяла родителите на четиринайсетгодишния Андрей решават да се разведат. На въпроса в съда, при кого иска да остане, разочарованото момче отговаря: „При никого“. Андрей остава в София с майка си, но доверието между тях е нарушено, а и честото присъствие на нейния колега и приятел Димитър го дразни. Момчето изоставя успеха си в училище, заедно с приятелите си подкарва колата на майка си и катастрофира. Единственият човек, когото Андрей чувства близък е вуйчо му Ваньо. Заради инцидента с колата Андрей е изключен от училище и заминава при баща си, който живее в крайдунавски град. Отначало момчето се чувства добре в новата обстановка, разбира се с баща си и с новите си съученици, впечатлени от „столичанина“. Завръщайки се от екскурзия, Андрей чува в стаята на баща си женски глас. Разочарован, иска да се върне при майка си, но тя заминава за чужбина. Междувременно вуйчо Ваньо се разболява тежко и умира. На погребението му родителите на Андрей се срещат и искат да обсъдят бъдещето си, но момчето бяга от тях...

Повестта е екранизирана през 1975 г. под режисурата на Иванка Гръбчева и с участието на Алеко Кочев, Ани Бакалова, Стойчо Мазгалов, Джоко Росич, Петър Петров, Иван Атанасов, Иван Тодоров, Станислав Желязков, Райна Вачева, Наташа Стратиева, Ивайло Джамбазов, Златина Тодева, Славчо Пеев и др.

188 pages, Mass Market Paperback

First published July 30, 1973

About the author

Георги Христов Данаилов e роден на 08.01.1936 г. в София. Завършва гимназия в Плевен (1953), химия и физика в Софийския университет (1958) Учител по химия и зав. заводска лаборатория в Свищов. През 1963-76 е асистент в Катедрата по органична и обща химия вьв ВХТИ - София. От 1976 е драматург в театър "Сълза и смях".
С литература се занимава от студентските си години. За пръв път печата през 1960 във вестниците "Народна младеж" и "Вечерни новини". Постоянен сьтрудник на списанията "Наука и техника" и "Космос", на вестниците "Орбита" и "Поглед" като научен паблюдател и автор на научнопопулярни статии. Автор е на научни трудове по проблеми на химията, публикувани в България и в чужбина. Премиерата на първата му пиеса е през 1975. Драматург, белетрист и киносценарист, Данаилов е един от най-плодовитите и популярни български творци. Пиесите и сценариите на съвременна тема се отнасят към т. нар. драматургия на ежедневието. Твърде често повод за написването на творбата е действителен случай, чрез който авторът прави значими социални обобщения. Развитието на действието обикновено изследва психологическите и социални мотиви на поведението на персонажите, които излизат извьн рамките на общоприетия охранителен морал. Тезй своеобразни "аутсайдери" не са герои в класическия смисъл на понятието - тяхната изключителност е преди всичко във верността кьм собствениге им нравствени принципи. Но патетично-героичната поза им е чужда, те защитават своята истина, воювайки с оръжието на интелекта, хапливата реплика, иронията, чувството за хумор. Успехьт иа пиесите на Данаилов се определя от умението му да строи лек, жив, жизненодостоверен, остроумен диалог и динамичен сюжет, да съчетава реалистичните и комедийно-сатирични елементи в изграждането на образите. Интересът на Георги Данаилов към личностните мотивации за действие остава неизменен и в историческите пиеси, изградени върху документална основа. Пиесата "Господин Балкански" и книгата "До Чикаго и назад - сто години по-късно" го разкриват като проницателен изследовател на устойчиви черти на националната психология, съчетаващ острата критичност на наблюдателя с авторската самоирония. Данаилов създава сценарии за филмите "Деца играят вън", "При ник