Слънчев удар

by Ivan Bunin, Иван Алексеевич Бунин, Георги Жечев (Translator)

Сборникът включва 16 от най-добрите произведения на великия писател, сред които повестите „Село”, „Суходол” и „Любовта на Митя”. Сред перлите в селекцията са и разказите „Господинът от Сан Франциско”, „Граматика на любовта”, „Чашата на живота” , „Леко дихание”, „Островът на сирените”, както и „Слънчев удар”, дал името на сборника.

За автора:
Първият руски лауреат на Нобелова награда за литература, поет, публицист, литературен критик и преводач, Иван Алексеевич Бунин, е роден във Воронеж през 1870 г., в дворянско семейство. В юношеските си години работи като редактор и чиновник, а първият му сборник със стихове е публикуван в Орел през 1891 г. През 1903 и 1909 г. получава Пушкиновата награда на Руската академия на науките и е избран за почетен академик. След болшевишката революция емигрира във Франция, където продължава литературната си дейност.
През 1933 г. получава Нобелова награда за литература за „строгото майсторство, с което развива традициите на руската класическа проза“.
„Извадете Бунин от руската литература и тя ще помръкне, ще се лиши от дъгоцветния си блясък, от звездното сияние на самотната му странстваща душа.“ –Максим Горки
„Единственият писател, който в нашия кощунствен век спокойно служи на прекрасното.“ – Владимир Набоков

608 pages, Paperback

Published October 22, 2020

About the author

Ivan Alekseyevich Bunin (Russian: Иван Алексеевич Бунин) was the first Russian writer to win the Nobel Prize for Literature. He was noted for the strict artistry with which he carried on the classical Russian traditions in the writing of prose and poetry. The texture of his poems and stories, sometimes referred to as "Bunin brocade", is considered to be one of the richest in the language.

Best known for his short novels The Village (1910) and Dry Valley (1912), his autobiographical novel The Life of Arseniev (1933, 1939), the book of short stories Dark Avenues (1946) and his 1917–1918 diary ( Cursed Days, 1926), Bunin was a revered figure among anti-communist White emigres, European critics, and many of his fellow writers, who viewed him as a true heir to the tradition of realism in Russian literature established by Leo Tolstoy and Anton Chekhov.

He died November 8, 1953 in Paris.

Reviews

[Emiliya Bozhilova · Rating 4 out of 5]

По спомен от изданието от социалистическо време, Бунин е носталгия, лирика и депресия. Поетично поднесени, с тягостен финален акорд.

Предимството на старото издание е разкошната бяла хартия с фотографии от живота на Бунин и неговите близки - правят разказите много по-наситени с конкретни лица и епоха. Точно това оформление ми липсва.