Не искам да слагам звезди, за да не повлияя негативно на хубавата оценка (на този етап дори 4* би я развалила). Даже първоначално се чудих дали си струва да пиша ревю със забележки по проекта. Защото тенденцията е световна, но в България е още по-силно изразена: всичко ново, оригинално и различно се посреща с негативизъм, който само се преструва на „конструктивна критика“, но до голяма степен е инструмент за погалване на егото на критикуващия. Един вид „вижте ме колко по-умен/толерантен/съобразителен съм от книгите/филмите/медиите, които консумирам“. За съжаление, и аз често се чувствам съблазнена да нитпиквам дреболии – не знам дали от суета, чувство за интелектуално превъзходство или колкото да си намирам работа, – но се старая да съм справедлива към авторите и да посочвам единствено неща, които да подтикват към интересен диалог.
В този ред на мисли, високо ценя труда, положен за „В като вагина“. Нито един от дребните ѝ недостатъци не променя факта, че в книгата са вложени сърце, душа и желание за промяна към по-добро. Проблемът с липсата на сексуално образование сред подрастващите влияе негативно както на отделните индивиди, така и на цялото общество. А пък аз за пръв път ще си позволя да съм негативна не за да се правя на интересна, ами с единственото желание да допринеса с нещо в диалога.
- Започвам с хубавото. Първо, самият факт, че има такъв проект. Второ, хареса ми, че книгата не се ограничава само до В-то, ами отделя внимание и на други обществено значими теми, къде повече, къде по-малко свързани с анатомията: толерантността, хармонията със себе си, замърсяването на планетата, менструалната бедност и т.н. Ако излезе втора част, задълбаваща в тази посока, определено ще имам интерес към повече от една бройка. :) Трето хубаво: почти всичко написано, некасаещо по-долните ми оплаквания.
- Знам, че подобни феномени трудно се дефинират, но е крайно подвеждащо да наречеш сексуалното насилие и тормоза „неща, които те карат да се чувстваш неприятно“. Не, ако някой те опипва в градския транспорт, действията му не стават магически приемливи в случай, че на теб ти харесва. Сексуалното насилие е престъпление, тоест се дефинира чрез престъпните действия на вършителя, а не чрез интерпретацията на жертвата. Освен това примерите на „насилие/тормоз“ в книгата намерих за твърде симплистки и издишащи откъм контекст. Ако да правиш шеги със сексуален характер се води сексуален тормоз, то аз съм кумулирала вече шест доживотни присъди... Което не значи, че бих правила шеги със сексуален характер с непознати хора, нито пък че одобрявам подобно поведение. Дяволът е в детайлите, както се казва, а тук такива липсват.
- Коментарът, че „не всяка жена менструира и не всеки, който менструира, е жена“ ме издразни, макар и не поради причината, която може би мислите. Не съм трансфоб, половата идентичност на хората не ме касае. Проблемът не е, че не съм съгласна с написаното, а че цялата секция ми звучи като коментар към скорошните глупости на Роулинг. Иначе защо точно менструацията, един толкова специфичен феномен? Че същото важи и за самата вагина: „не всяка жена има вагина и не всеки с вагина е жена“. Това ми се струва много по-подходяща забележка, много по-всеобхватна, имайки предвид... заглавието на книгата, нали. Да оставим TERF-овете в туитър, а?
- В книга, написана от българи за българи, фигурира wage gap статистика за САЩ, която на всичкото отгоре е извадена от контекст. Точният цитат: „за всеки долар, изработен от мъж, една жена получава 77 цента“. Еми... За който не знае, wage gap-ът е разликата в средните доходи на мъжете и жените, без да се взима под внимание различните професии и различния брой изработени часове. И да, доскоро в САЩ за всеки изработен долар от мъж, жена изработваше 77 цента, като за жени от различни етноси и раси достигаше и до 58 цента, ако не се лъжа. Тъпо и нечестно звучи, признавам. Само дето тази статистика е: 1) изключително подвеждаща – на жените не се плаща по-малко за същата работа; 2) напът да се промени, имайки предвид, че жените, завършващи висше образование в Щатите, са повече от мъжете; 3) напълно ирелевантна за България и за жените по света (как ли стоят нещата в Саудитска Арабия се чудя?).
- В книга, подпомагаща сексуалното образование (тоест научна, ако ще и научнопопулярна), са цитирани само 14 източника (всички от които сайтове, тип УНИЦЕФ и UK national (?!) health service – и нито една научна статия в подкрепа на над 200-тата страници). Затова пък са цитирани над 200 души за „благодарности“. Пак повтарям, личи си, че сте вложили сърце в работата си, но това е просто несериозно, съжалявам много.
- Книгата е обявена за „всички възрасти“, което според мен е най-големият ѝ недостатък. Важни и трудно достъпни теми са обяснени надве-натри (менопауза, аборт, видове насилие, полова идентичност, хормонални и анатомични детайли), а на други по-познати са отделени десетки страници (какво се използва по време на цикъл, как да се предпазим от бременност, как да се... перем?). Не че е лошо, но така целевата група се ограничава основно до момичета на 12-18 години. Аз като 26-годишна не мога да кажа, че научих нещо ново. Впрочем ме съмнява, че голяма част от избраната информация ще е особено ценна и за мъже (освен ако и те не са подрастващи или пък напълно невежи по темата). В същото време обаче имаше неща, предадени по доста завъртян начин, които биха ме подвели като по-млада... Всичко това за да кажа, че книгата само би спечелила от по-добро определяне на целевата група.
Оф, пак стана адски негативно... В случая обаче наистина съжалявам. Позволявам си да съм малко по-строга, защото това са теми, които действително ме вълнуват, и мисля, че само може да се спечели от по-доброто им развитие занапред.
Все пак повече от успешен първи опит.