Миналa e година и половина от деня, в който Кало пощади най-големия си враг и допусна да загуби красивата златна ябълка. Време, което тече бавно и безмилостно, и няма магия, която да утеши болката в сърцето му.
Нова заплаха обаче надвисва над град Румица и синът на змея Вихрен трябва да се притече на помощ. Незнайна сила отвлича бебета.Търсенето на Кало ще го отведе в Долната земя. Там, където живее народът на златните ябълки, където се намира Космическото дърво и където в адските недра се крият Вечните.
Кало ще събере пак своите верни приятели, но пред тях се простират страховити опасности, отгласи от които се крият в митовете и народните песни. Дошло е време да научи истината за своя произход и да избере своя път…
Чудесна е, не само за деца. Личи си, че Милен Хальов познава децата - героите му са си истински деца, не "възрастен се опитва да описва децата, такива, каквито си мисли, че са". Харесва ми как използва българската/славянска митология, без да я идеологизира излишно. Изобщо, ако можех, щях да му дам 6 звезди и 3 мекици. Чакам с нетъпрение следващата част.
Приятните впечатления от първото томче се запазиха и във второто, а краят отвори широко вратата за нови, предполагаемо задъхани приключения в третата част. Хареса ми шантавостта на Долната земя, където протече по-голямата част от действието, хареса ми растежът на героите... Изобщо, "Кало-серията" се оказа четиво, подходящо както за хлапета в основното школо, така и за непораснали дърти 🫏 като мен 😜
Милен Хальов - "Кало Змея 2: Чудовища като мен", изд. "Сиела" 2020 След "Приказка за Долната Земя" продължих с детските книги. И трябва да кажа, че предвкусвах четенето й с огромно удоволствие. Дори умишлено отлагах удоволствието, защото бях убедена, че ще ми хареса. Първата книга на Милен Хальов беше вълшебна и очаквах същото и от тази. Пък и след "Приказка за Долната Земя" тя ми се струваше напълно логичен избор. Бързам да кажа, че всички хубави очаквания, които имах, се оправдаха. Напълно - а дори и повече. Пак не усещах как "летят" страниците, пак "потънах" в историята и наистина се чувствах като в дълга, увлекателна, макар и зловеща на моменти, приказка. Вяьярно, бях забравила някои неща от предишната книга. Но не дотолкова, че да не мога отново да подхвана нишката. И не ми трябваше много време да позная и да си припомня героите на историята. Тази втора книга е също толкова увлекателна като първата. Има обаче нещо, което я отличава. В нея има повече болка,. Повече мрак. Повече задълбаване във вътрешния свят на героите. И много повече морални въпроси. Познаваме ли достатъчно себе си? Можем ли да имаме наистина ясна представа за себе си? А можем ли да се доверим на начина, по който ни възприемат другите? Докъде стигат границите на прошката? А на възмездието? Можем ли да наказваме и мразим някого заради същността му - без значение дали тъмната му страна ще се прояви или ще остане "задрямала"? Наистина ли правим добро, ако го правим с лоши средства? Трябва ли автоматично да определяме някого като "добър" или "лош" само защото принадлежи към вид, който поначало се свързва с доброто или лошото? Това са все въпроси, които тази книга повдига. И отговорите не са лесни, нито пък идват веднага. Героите на Милен Хальов не са черно-бели, не са саамо добри или само лоши - те са пъстри, живи и истински. И имат своите колебания и недостатъци, но също и своите прекрасни и светли страни. И каквото и да става, те не губят вяра. Много ми хареса една мисъл към края на книгата: "Животът е приказка, която се разказва, докато сама не се нареди". И също като в приказка по пътя срещаме неподозирани помощници, а понякога дречните неща водят до огромни обрати. Тази книга ми показа за порееден път и още нещо: дори тези, които са на страната на доброто, не винаги вземат най-добрите решения. И понякога са толкова отдадени на борбата си срещу злото, че стават твърде непреклонни и губят човешкото в себе си. А гневът и омразата са лоши съветници, независимо дали са проявени от "добрите" или от "лошите". В тази втора част имаше много по-тежски и по-страшни моменти, отколкото в първата. И си признавам, че на няколко пъти си казвах, че няма начин нещата да свършат благтополучно. Препрочитах края няколко пъти, за да схвана какво точно се случи. И ми остана известна горчивина. Но пък и тайничко се надявам, че това все пак няма да е краят на историята. "Кало Змея 2: Чудовища като мен" е една от онези не съвсем детски книги, които не само разказват интересна история, а и неусетно оставят важни уроци. Много я харесах, въпреки не-детската ми възраст. Радвам се, че я има. И нма да сбъркате, ако я прочетете.
Втората част е прекрасна като първата, с два големи недостатъка, които в първата не бяха толкова ясно видими: събитията са много и плътно пакетирани. За скромните 300+ странички в книгата успяват да се случат адски много неща, през които действието направо препуска. От което пък светостроенето куца, не стига място (и време) да се натика достатъчно информация. Авторът се е постарал наистина много ОСВЕН действие да има и развитие на героите, да чуем техните съображения и, въобще, те да са пълнокръвни и цветни. Но въпреки това на моменти разкритията и сюжетните обрати... просто ти се стоварват изведнъж. И по много. (Боже, какви ги говоря, то разкритията и сюжетните обрати са нещото, заради което едно дете ще прелиства трескаво страница след страница... много - за душманите!) Приятно впечатление правят изпипаните детайли, включително финалът, който хем е завършен и самостоятелен, хем е клифхенгър на клифхенгърите и те оставя да трепериш за третата книга. Която, не се съмнявам, ще е не по-лоша от предишните две и, надявам се, даже още по-хубава.
„Кало Змея” на Милен Хальов се оказа не просто силен дебют, но и едно от най-свежите и зарибяващи фентъзи произведения в родната детско-юношеска литература през последните години, готово да мери сили с преводната конкуренция. Надявахме се, че продължението ще последва скоро и ето, че то вече е факт! В новата книга ни посреща един по-пораснал и по-могъщ, но и по-конфликтен Кало, благодарение на което вторият том от поредицата си позволява да навлезе в по-дълбоки и мрачни води, но без да престава да забавлява. „Кало Змея 2 – Чудовища като мен” (изд. „Сиела”) е достойно продължение, което няма да разочарова феновете на оригинала, а ще расте заедно с тях. Прочетете ревюто на "Книжни Криле": https://knijnikrile.wordpress.com/202...
Страхотно продължение на "Кало Змея"! Браво на Милен Хальов! Не е лесно да се напише втора книга, която да е поне толкова добра, колко първата! Отново мотиви от българския фолклор са много изкусно примесени в това фентъзи, което всяко българско хлапе трябва да прочете! Просто е толкова добро! Книгата, разбира се, е подходяща и за възрастни, които търсят приятно, свежо, ново четиво! Чете се на един дъх! Тррябва да бъде преведена на други езици - наистина е много добра! И... нямам търпение за третата част!!! : ) Браво отново! Горещо препоръчвам "Кало Змея" и "Кало Земя 2"!
🗣️ Тъкмо на финала на първата част си проклел Рая 2-3 пъти (поне), мислейки си, че няма какво толкова повече да се случи, но нали поредицата е започната, трябва да се довърши... Втори челен сблъсък с Милен Хальов и героите му. Действието се развива около година и половина след събитията от първата книга. Но някак си нямаш усещането, че четеш надпис "Година и половина по-късно...", защото героите се развиват толкова органично, пласт по пласт, че имаш чувството, че си бил с тях през цялото време. За мен лично беше впечатляващо да видя еволюцията на образите - енергийно, мисловно, чутовно дори. Съспенсът и тук е налице. Още повече държи от първата книга, защото ако в първата бяха заложени на карта няколко живота, то тук става въпрос за цял един свят, който може да изчезне просто с едно по-сериозно кихане на могъщо същество.
Втората книга за Кало Змея започва година и половина след края на първата. Йоана и Рая все още са в неизвестност, Кало вече не играе футбол, а Ерди е официална част от магическия хор на Великов. Кало излиза всяка нощ да търси своята изчезнала приятелка, но не намира нищо до една снежна вечер, в която на покрива си намира огромно бяло перо. Оказва се от ново чудовище, което отвлича бебета. С помощта на Великов и Ерди, както и на Ангелина, приятелката на Ерди от хора, Кало разкрива, че новот чудовище е змей и трите отвлечени бебета му трябват за да достигне Долната Земя. Оттук нататък следват страшни битки, нови чудовища, червени храсти, лунни зайци, нови и стари приятели и врагове, златни ябълки и измама след измама. Кало трябва да прецени сам на кого да вярва и да направи правилните избори за да се запази добър. А това изобщо не е толкова лесно, колкото си е мислел.
Еми първата част ми хареса повече. Втората част е някак .... претрупана със създания, светове и какво ли още не. Може би с цел поддържане и засилване интереса на читателя, автора е прекалил. Първата част е много плавна и лека, докато тук е голямо препускане. Има и някои странни решения и обяснения в сюжета! Не ми стана ясна връзката с песента, която е пеела Йоанна с изчезващите деца. Как Рая и Йоана обикалят из България и съседните държави?! Как Кало носи трупа на змеицата - това е толкова неадекватна сцена?! Та това са деца все пак!
This entire review has been hidden because of spoilers.
Уж детска книга, а има толкова много философия в нея - за вярата в себе си, за доброто и злото в човек, за грешките и прошката, за силата и слабостта. "Кало Змея 2" е повече от чудесна. Доста по-мрачна от първата, но все така наситена, истинна, пълнокръвна. Героите са пораснали, проблемите са "пораснали", но романтичната нишка от първия роман си я има. Все още Кало си е дете, което се опитва да носи отговорността си "по мъжки" и което все пак вече е тръгнало по пътя на съзряването. Много хубава история. И не, не е само за деца. :)
Добра, но не колкото първата. Нещо малко по-претенциозно има в книгата, историята е леко прекалено отрупана, някак си леко се е позагубил неподправения чар на първата книжка. Не че в тоя жанр следва да се очакват литеретурни чудеса, но тук автора можеше да даде повече. И все пак - хубава книжка в жанр, който заслужава развитие.
Нещо се позагуби цялата идея сред всичките действия и скитания на героите напред-назад... Като че ли, фантасмагориите ми дойдоха в повече, този път. Краят също не ми допадна. Въобще - греда, отвсякъде.
Милен Хальов продължава да надгражда историята по интересен начин. Най-силно впечатление ми направи мотивът за неовладяния гняв, който се превръща в отмъщение и оставя своите трайни последици в душата. Прекрасно продължение на една много интересна история.
Прочетох я с удоволствие както и част първа, но нещичко ми липсваше този път. Твърде лесно се разплитаха загадките и се разрешаваха проблемите. Но като за детска книга 8-10 +... отлична! При това смесицата с фолклора е приятна брънка от историята. Вече и с въпросник в Книговище.