What do you think?
Rate this book
Симфонията на времето
Казват, че времето няма форма. Децата рисуват часовници, когато искат да си го представят. Рисуват стрелки, неподозиращи дяволския натиск, на който са подложени навеки като малки дъщери на Сизиф. Може би времето се ражда без форма и затова я придобива в телата на нещата – и в живите, и в мъртвите.
„Симфонията на времето“ от Алваро Арбина, когото критиката сравнява със самия Карлос Руис Сафон. На български ги обединява и преводът – дело на Светла Христова.
Изключителният роман събира по един необичаен начин между страниците си любовна драма, фамилна сага и историческа интрига. Героите кръстосват между столиците на света в началото на XX век – Лондон, Мадрид, Париж и Виена, а действието се пресяга до африканските джунгли и бреговете на Куба.
Всички жадуват да научат какво ги очаква в бъдещето – но преди това трябва да се изправят срещу призраците на миналото.
... И да, времето отново беше там, вечният главен герой, който забулваше миналото в мъгла и отдалечаваше чувствата, докато ги превърнеше в слабо ехо на онова, което някога са били. Времето, което моделираше паметта, както грънчарят вае глината – изкривяваше я, скъсяваше я и я разтегляше според прищевките си.
„Симфонията на времето“ от Алваро Арбина, когото критиката сравнява със самия Карлос Руис Сафон. На български ги обединява и преводът – дело на Светла Христова.
Изключителният роман събира по един необичаен начин между страниците си любовна драма, фамилна сага и историческа интрига. Героите кръстосват между столиците на света в началото на XX век – Лондон, Мадрид, Париж и Виена, а действието се пресяга до африканските джунгли и бреговете на Куба.
Всички жадуват да научат какво ги очаква в бъдещето – но преди това трябва да се изправят срещу призраците на миналото.
... И да, времето отново беше там, вечният главен герой, който забулваше миналото в мъгла и отдалечаваше чувствата, докато ги превърнеше в слабо ехо на онова, което някога са били. Времето, което моделираше паметта, както грънчарят вае глината – изкривяваше я, скъсяваше я и я разтегляше според прищевките си.
560 pages, Paperback
Published January 1, 2020
45 people are currently reading
517 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 61 reviews
November 19, 2021
Esta es la clásica novela que te atrae mucho por la cubierta y el resumen, que además tiene muy buenas críticas y al final te decepciona y te aburre. Un género en sí mismo.
Hay que decir que está muy bien escrita y muy bien documentada y que ofrece unas descripciones muy trabajadas de la época histórica de principios del siglo XX y de la sociedad vasca, haciendo hincapié en las condiciones de vida de los mineros.
A pesar de todos estos elementos muy interesantes, la trama me ha resultado tan incomprensible como un problema de matemáticas. Hay una serie de desplazamientos temporales y elementos fantásticos que me han despistado completamente y que yo no esperaba en una novela histórica. Supongo que si te dejas llevar sin prejuicios la lectura puede ser agradable.
2,5*
Hay que decir que está muy bien escrita y muy bien documentada y que ofrece unas descripciones muy trabajadas de la época histórica de principios del siglo XX y de la sociedad vasca, haciendo hincapié en las condiciones de vida de los mineros.
A pesar de todos estos elementos muy interesantes, la trama me ha resultado tan incomprensible como un problema de matemáticas. Hay una serie de desplazamientos temporales y elementos fantásticos que me han despistado completamente y que yo no esperaba en una novela histórica. Supongo que si te dejas llevar sin prejuicios la lectura puede ser agradable.
2,5*
January 20, 2021
"Симфонията на времето" на Алваро Арбина определено ме изкара извън зоната ми на комфорт. Първо си мислех, че става дума за едно нещо, после се оказа, че е за съвсем друго. И когато го разбрах, ми стана още по-интересно.
Историята започва с изчезването на съпруга на Елса Крейг. Когато тя напуска Лондон и тръгва да го търси, намира странно писмо от него. То я води в Испания, във фамилната ѝ къща Вила Сулуета на кантабрийския бряг. В нея, и по-специално в Скрина на времето, се крият големи тайни, които ако излязат наяве, ще променят живота на цялото семейство. Междувременно има и шпионска нишка, защото едната времева линия се развива през 1914 година, когато опасността от военни действия държи в напрежение цяла Европа. Всяка страна е готова на всичко, за да се добере до популярния ръкопис "Нотите на времето", който твърди, че ще разкрие тайните на бъдещето.
В романа се случват много повече неща, които няма как да разкажа без да издам важна част от историята. Първата половина ми беше малко по-скучна. Има доста исторически и политически препратки, голяма част от които според мен можеше да бъдат спестени. Но към средата, когато ми се изясниха част от мистериите, вече нямах търпение да стигна до края, за да разбера как се е стигнало до тях. А участието на Зигмунд Фройд беше изненадващо и наистина много се забавлявах с тази част.
Историята започва с изчезването на съпруга на Елса Крейг. Когато тя напуска Лондон и тръгва да го търси, намира странно писмо от него. То я води в Испания, във фамилната ѝ къща Вила Сулуета на кантабрийския бряг. В нея, и по-специално в Скрина на времето, се крият големи тайни, които ако излязат наяве, ще променят живота на цялото семейство. Междувременно има и шпионска нишка, защото едната времева линия се развива през 1914 година, когато опасността от военни действия държи в напрежение цяла Европа. Всяка страна е готова на всичко, за да се добере до популярния ръкопис "Нотите на времето", който твърди, че ще разкрие тайните на бъдещето.
В романа се случват много повече неща, които няма как да разкажа без да издам важна част от историята. Първата половина ми беше малко по-скучна. Има доста исторически и политически препратки, голяма част от които според мен можеше да бъдат спестени. Но към средата, когато ми се изясниха част от мистериите, вече нямах търпение да стигна до края, за да разбера как се е стигнало до тях. А участието на Зигмунд Фройд беше изненадващо и наистина много се забавлявах с тази част.
November 28, 2022
3.8-4 ⭐️
Мащабен и епичен исторически роман се оказа “Симфония на времето”. Очаквах малко повече Испания, а автора ни пренесе освен там и в Англия, Франция, Австрия, Африка, бреговете на Куба.
За пореден път си давам сметка, че сравнението с определени заглавия и автори по-скоро може да е нож с две остриета. Подходих към романа с огромни очаквания, заради сравнението със стила на Карлос Руис Сафон. И макар да откривам определени прилики, за мен няма място за сравнение.
Много харесах историята и стила на Алваро Арбина, но множеството исторически и политически препратки на моменти ми се струваха излишни и досадни, нерелевантни за сюжета и това бяха моментите, в който най-малко ми се четеше. Твърде вероятно те ще са ключови за други читатели. Като фен на семейните саги, любима за мен стана сновната сюжетна линия, която проследява живота на Елса Крейг, която търси внезапно изчезналия си съпруг и се завръща в семейното имение на Кантабрийския бряг. Малко по малко се разкриват тайни от семейната история на Фамилия Мендибил, тайнствения скрин на времето и един изчезнал ръкопис, който всички издирват.
Звучи много мистериозно и любопитно и всъщност наистина е. Темите, които засяга автора са много и разнообразни - робството, индустриалната революция, любовта към изкуството и науката, честта, семейните отношения и още. За мен водеща е тази за любовта и на какво сме способни да я запазим.
Мащабен и епичен исторически роман се оказа “Симфония на времето”. Очаквах малко повече Испания, а автора ни пренесе освен там и в Англия, Франция, Австрия, Африка, бреговете на Куба.
За пореден път си давам сметка, че сравнението с определени заглавия и автори по-скоро може да е нож с две остриета. Подходих към романа с огромни очаквания, заради сравнението със стила на Карлос Руис Сафон. И макар да откривам определени прилики, за мен няма място за сравнение.
Много харесах историята и стила на Алваро Арбина, но множеството исторически и политически препратки на моменти ми се струваха излишни и досадни, нерелевантни за сюжета и това бяха моментите, в който най-малко ми се четеше. Твърде вероятно те ще са ключови за други читатели. Като фен на семейните саги, любима за мен стана сновната сюжетна линия, която проследява живота на Елса Крейг, която търси внезапно изчезналия си съпруг и се завръща в семейното имение на Кантабрийския бряг. Малко по малко се разкриват тайни от семейната история на Фамилия Мендибил, тайнствения скрин на времето и един изчезнал ръкопис, който всички издирват.
Звучи много мистериозно и любопитно и всъщност наистина е. Темите, които засяга автора са много и разнообразни - робството, индустриалната революция, любовта към изкуството и науката, честта, семейните отношения и още. За мен водеща е тази за любовта и на какво сме способни да я запазим.
April 14, 2018
Comparado con "La mujer del reloj" esta nueva novela de Arbina me ha decepcionado bastante. Se he ha hecho muy larga, más pesada, por momentos hasta aburrida. Sobre todo me ha parecido más pedante y recargado en la forma en que está escrita, cuando la primera estaba muy bien, con un estilo cuidado pero natural, que nunca caía en la cursilería. Además, la trama me ha parecido demasiado complicada, y le sobran páginas y páginas. Un problema que a lo mejor es solo mío es que esta vez me ha costado mucho empatizar con sus personajes, ni "buenos" ni "malos", no hay ninguno que me pareciera inolvidable, no sé por qué, y eso que en "La mujer del reloj" eran fantásticos. Tampoco la época me ha parecido ni de lejos tan fascinante como la Guerra de la Independencia; a lo mejor es porque el tema y la época no me apasiona tanto, o porque esta no daba para mucho más.
Quizás el listón de la anterior estaba demasiado alto, porque esa sí que era redonda. Ya sé que las comparaciones son odiosas, pero es que en conjunto esta no me enganchó, y si la he terminado es porque la primera era tan buena que quería llegar hasta el final con esta como sea para ver si mejoraba mi impresión después de la primera mitad. A ver si la próxima vuelve a remontar...
Quizás el listón de la anterior estaba demasiado alto, porque esa sí que era redonda. Ya sé que las comparaciones son odiosas, pero es que en conjunto esta no me enganchó, y si la he terminado es porque la primera era tan buena que quería llegar hasta el final con esta como sea para ver si mejoraba mi impresión después de la primera mitad. A ver si la próxima vuelve a remontar...
November 6, 2020
Симфонията на времето се носи около нас: http://knigolandia.info/book-review/s...
Дебютният роман на младия испанец Алваро Арбина е на пръв поглед шпионска драма – всичко важно в настоящето сякаш се върти около загадъчен ръкопис на име “Нотите на времето”, в който научно са разкрити тайните на човешкото развитие и е оповестена тайната на бъдещето, тази вечна мечта. А в първите месеци на 1914 г., когато над Европа надвисват малко по малко облаците на войната, чийто първи гръм ще е в Сараево, разузнаванията на големите държави биха направили всичко, за да се доберат до него. Но в сложната им игра са вплетени хора с всичките им слабости – и с тайните, скрити в миналото им. И точно те ще обърнат събитията в неподозирана посока.
CIELA Books
http://knigolandia.info/book-review/s...
Дебютният роман на младия испанец Алваро Арбина е на пръв поглед шпионска драма – всичко важно в настоящето сякаш се върти около загадъчен ръкопис на име “Нотите на времето”, в който научно са разкрити тайните на човешкото развитие и е оповестена тайната на бъдещето, тази вечна мечта. А в първите месеци на 1914 г., когато над Европа надвисват малко по малко облаците на войната, чийто първи гръм ще е в Сараево, разузнаванията на големите държави биха направили всичко, за да се доберат до него. Но в сложната им игра са вплетени хора с всичките им слабости – и с тайните, скрити в миналото им. И точно те ще обърнат събитията в неподозирана посока.
CIELA Books
http://knigolandia.info/book-review/s...
May 23, 2018
Quizás no lo cogí muy motivada y esa es la razón de que la lectura de este libro se me hiciera muy pesada, larga y aburrida. Ni la historia ni los personajes terminaron de engancharme.
March 22, 2022
Que trabajo me ha costado terminar este libro y porque ha sido en audiolibro para los trayectos en el coche para ir a trabajar.
La historia no hubiera estado mal si no se perdiera tanto en cosas que dispersan la trama y que me han despistado con tanto personaje.
No puedo decir que me haya gustado porque, además, tampoco he empatizado con ninguno de los personajes.
La historia no hubiera estado mal si no se perdiera tanto en cosas que dispersan la trama y que me han despistado con tanto personaje.
No puedo decir que me haya gustado porque, además, tampoco he empatizado con ninguno de los personajes.
April 2, 2018
Una gran novela histórica http://huellalibrosicc.blogspot.com.e...
January 28, 2021
(на български по-долу)
Cuando se publicó la traducción al búlgaro de "La sinfonía del tiempo", leí en alguna parte que Álvaro Arbina era el nuevo Carlos Ruiz Zafón. Esto despertó mi curiosidad. Ahora que he leído la novela, mi opinión es que los dos autores no se pueden comparar, aunque reconozco que hay algo en "La sinfonía del tiempo" - algo en la atmósfera del libro - que recuerda a la serie de "El cementerio de los libros olvidados". El libro de Álvaro Arbina tiene de todo - historias de amor y de celo, engaños, misterios, viajes por el mundo. El problema es que se me hizo muy largo. Es verdad que Arbina tiene un estilo precioso, pero me parece poco adecuado para el lector contemporáneo - oraciones largas, muchísimos detalles técnicos que le dan credibilidad a la historia, eso sí, pero también pueden aburrir al lector. Me recuerda a las novelas de antes, del siglo XIX por ejemplo. O tal vez me haya acostumbrado demasiado a las rápidas novelas contemporáneas, sobre todo las escandinavas, y no pueda valorar la prosa más lenta de Arbina. De todas formas, el libro merece la pena, pero requiere paciencia y concentración.
***
Когато излезе българският превод на "Симфонията на времето", някъде прочетох, че Алваро Арбина е новият Сафон. Това събуди любопитство ми. Сега, след като я прочетох романа, мнението ми е, че няма място за сравнение, макар че признавам, че има нещо в "Симфонията на времето" - нещо в атмосферата на книгата - което напомня на поредицата "Гробището на забравените книги". В книгата на Алваро Арбина има всичко - истории за любов и ревност, измами, загадки, пътешествия по света. Проблемът е, че ми се видя много дълга. Вярно е, че Арбина има прекрасен стил, но ми се струва, че не е много подходящ за съвременния читател - дълги изречения, множество технически подробности, които придават достоверност на историята, това е безспорно, но могат и да отегчат читателя. Напомня ми на някогашните романи, примерно от ХІХ век. Или може би съм свикнала прекалено много с бързите съвременни романи, особено скандинавските, и не мога да оценя по-бавнат�� проза на Арбина. Така или иначе, книгата си заслужава, но изисква търпение и концентрация.
Cuando se publicó la traducción al búlgaro de "La sinfonía del tiempo", leí en alguna parte que Álvaro Arbina era el nuevo Carlos Ruiz Zafón. Esto despertó mi curiosidad. Ahora que he leído la novela, mi opinión es que los dos autores no se pueden comparar, aunque reconozco que hay algo en "La sinfonía del tiempo" - algo en la atmósfera del libro - que recuerda a la serie de "El cementerio de los libros olvidados". El libro de Álvaro Arbina tiene de todo - historias de amor y de celo, engaños, misterios, viajes por el mundo. El problema es que se me hizo muy largo. Es verdad que Arbina tiene un estilo precioso, pero me parece poco adecuado para el lector contemporáneo - oraciones largas, muchísimos detalles técnicos que le dan credibilidad a la historia, eso sí, pero también pueden aburrir al lector. Me recuerda a las novelas de antes, del siglo XIX por ejemplo. O tal vez me haya acostumbrado demasiado a las rápidas novelas contemporáneas, sobre todo las escandinavas, y no pueda valorar la prosa más lenta de Arbina. De todas formas, el libro merece la pena, pero requiere paciencia y concentración.
***
Когато излезе българският превод на "Симфонията на времето", някъде прочетох, че Алваро Арбина е новият Сафон. Това събуди любопитство ми. Сега, след като я прочетох романа, мнението ми е, че няма място за сравнение, макар че признавам, че има нещо в "Симфонията на времето" - нещо в атмосферата на книгата - което напомня на поредицата "Гробището на забравените книги". В книгата на Алваро Арбина има всичко - истории за любов и ревност, измами, загадки, пътешествия по света. Проблемът е, че ми се видя много дълга. Вярно е, че Арбина има прекрасен стил, но ми се струва, че не е много подходящ за съвременния читател - дълги изречения, множество технически подробности, които придават достоверност на историята, това е безспорно, но могат и да отегчат читателя. Напомня ми на някогашните романи, примерно от ХІХ век. Или може би съм свикнала прекалено много с бързите съвременни романи, особено скандинавските, и не мога да оценя по-бавнат�� проза на Арбина. Така или иначе, книгата си заслужава, но изисква търпение и концентрация.
December 5, 2022
Ha sido todo un chasco. Final premeditado, pseudomagia... Sin más. Valorar el trabajo de documentación del escritor.
April 15, 2021
Започнах „Симфонията на времето“ с голямо желание. Което много бързо се изпари. След това отново се зароди. И изведнъж ме обгърна като безкраен океан и не ме пусна до финала на книгата.
Алваро Арбина е написал един епос. Типично по испански – с много драма, история и герои, които остават в съзнанието ти като живи. Хора, които вярваш, че са съществували някога, някъде и сега просто ти разбираш тяхната история. На моменти писането на автора ми приличаше на това на Карлос Руис Сафон - също толкова красиво, толкова магично. Но това няма значение. „Симфонията на времето“ е роман, който не трябва да бъде сравняван, а просто четен.
На пръв поглед историята на Алваро Арбина изглежда като семейна сага изпълнена с мрачни семейни отношения, тайни и предателства. Но тя се оказва много повече. В нея се вплетени любовта към науката, развитието на световната икономика и създаването на модерната индустрия, Шекспир, войната, търговията с роби, честта.
И не само това – между историческите събития описани на страниците се прокрадва и магията. В основата на най-голямата интрига се намества тайнствен ръкопис, „Нотите на времето“, който дава власт над бъдещето. По следите му са всички големи европейски разузнавания, защото едни снимки с предсказания, които се сбъдват, карат цялата европейска общност да се страхува от възможна война на хоризонта.
Но може би накрая всичко ще се окаже една илюзия, в която всички вярват или поне искат да го направят. Илюзия направена като фокус, който впечатлява публиката. Но в тази илюзия е вплетена много болка и още повече любов.
Пълното ми мнение може да прочетете тук ===> https://bookadventureclub.blogspot.co...
Алваро Арбина е написал един епос. Типично по испански – с много драма, история и герои, които остават в съзнанието ти като живи. Хора, които вярваш, че са съществували някога, някъде и сега просто ти разбираш тяхната история. На моменти писането на автора ми приличаше на това на Карлос Руис Сафон - също толкова красиво, толкова магично. Но това няма значение. „Симфонията на времето“ е роман, който не трябва да бъде сравняван, а просто четен.
На пръв поглед историята на Алваро Арбина изглежда като семейна сага изпълнена с мрачни семейни отношения, тайни и предателства. Но тя се оказва много повече. В нея се вплетени любовта към науката, развитието на световната икономика и създаването на модерната индустрия, Шекспир, войната, търговията с роби, честта.
И не само това – между историческите събития описани на страниците се прокрадва и магията. В основата на най-голямата интрига се намества тайнствен ръкопис, „Нотите на времето“, който дава власт над бъдещето. По следите му са всички големи европейски разузнавания, защото едни снимки с предсказания, които се сбъдват, карат цялата европейска общност да се страхува от възможна война на хоризонта.
Но може би накрая всичко ще се окаже една илюзия, в която всички вярват или поне искат да го направят. Илюзия направена като фокус, който впечатлява публиката. Но в тази илюзия е вплетена много болка и още повече любов.
Пълното ми мнение може да прочетете тук ===> https://bookadventureclub.blogspot.co...
November 5, 2018
La sinfonía del tiempo
Una novela bastante compleja centrada en la época de la Revolución Industrial hasta antes de la Primera Guerra Mundial. Habla de temas interesantes: de las grandes consecuencias que surgieron con el invento de las máquinas; del tráfico de esclavos, de las injusticias, la política y los movimientos obreros de la época. La redacción es impecable y la época apasionante, más sin embargo, la historia (una escritora que vuelve a España tras la desaparición de su esposo y comienza a descubrir los secretos familiares a partir de cartas misteriosas) no logró apasionarme demasiado y por momentos se me hizo tediosa.
Aún así pienso que el autor es un gran narrador; me encontré con varios párrafos y descripciones que me parecieron una obra de arte.
Una novela bastante compleja centrada en la época de la Revolución Industrial hasta antes de la Primera Guerra Mundial. Habla de temas interesantes: de las grandes consecuencias que surgieron con el invento de las máquinas; del tráfico de esclavos, de las injusticias, la política y los movimientos obreros de la época. La redacción es impecable y la época apasionante, más sin embargo, la historia (una escritora que vuelve a España tras la desaparición de su esposo y comienza a descubrir los secretos familiares a partir de cartas misteriosas) no logró apasionarme demasiado y por momentos se me hizo tediosa.
Aún así pienso que el autor es un gran narrador; me encontré con varios párrafos y descripciones que me parecieron una obra de arte.
July 20, 2021
La historia es curiosa, aunque no deja de ser un folletín con toques mágicos pero el libro es de lo peor que he leído no solo por cómo está escrito, con un lenguaje muy rebuscado y una redacción densa y como “anticuada”, sino, sobre todo, por la trama que parece escapar al control del autor y queda “sepultada” entre ambientaciones demasiado exhaustivas y datos históricos tan extensos que aburren y hacen perder el hilo y que, además , no aportan nada ; para remate después de páginas y páginas que sobran es final es precipitado y nada acorde con el resto. Le doy un 2 solo por la labor de documentación que debe de haber sido tremenda .
October 11, 2018
Me pareció un buen libro, la historia de fondo es muy buena y me encanto el enfoque no obstante al contarla se le carga de una redacción un poco pesada y de muchos datos que distraen ... no obstante la disfrute
April 6, 2019
Está muy bien escrito pero me ha aburrido sobremanera, las descripciones son muy extensas y todas las referencias históricas me han sobrado.
November 26, 2021
Книга за духа на времето, за контекста, за извечното извън хората. Нито една дума от тези 560 страници не е излишна. На някой може д аму се стори, че им амного обяснения, че се губи нипката, че прекалено се отклонява мисълта на автора. Но няма как да създадеш симфония, загатваща същността на времето, като просто раскаже една история с две-три сюжетни линии и изненадваща развръзка.
Тук всички герои се размиват в нюансите на сивото. Няма да обожавате никого от тях. Всички истории са оплетени като едно кълбо без начало и край. Историческия поток е загатнат като безкраен низ от причинно-следствени връзки. Историческия контекст е прекрасно включен, духа на епохите е пресъздаден с разбиране - ентусиазма на възхода на науката и индустрията на 19в. съвместени ръка за ръка с колониалната ера и времената на човешка жестокост. Образите са съберателан на чудатите човешки характери.
Тук всички герои се размиват в нюансите на сивото. Няма да обожавате никого от тях. Всички истории са оплетени като едно кълбо без начало и край. Историческия поток е загатнат като безкраен низ от причинно-следствени връзки. Историческия контекст е прекрасно включен, духа на епохите е пресъздаден с разбиране - ентусиазма на възхода на науката и индустрията на 19в. съвместени ръка за ръка с колониалната ера и времената на човешка жестокост. Образите са съберателан на чудатите човешки характери.
February 28, 2018
Maravillosa novela que nos muestra una historia apasionante y un siglo XIX que no conocemos. Totalmente recomendable.
May 31, 2023
Приятна книга и сюжет ,но със сигурност историческите факти заемаха прекалено голяма част от книгата и не им беше там мястото.
September 20, 2019
Argumento bueno pero demasiada paja, demasiada descripción. A veces resulta hasta empalagoso.
October 3, 2022
Прекрасна история, разказана малко тромаво...
Признавам откровено, че очакванията ми към "Симфонията на времето" бяха други. Взех я напосоки от библиотеката, след бегъл поглед по диагонала на анотацията. Докъм средата на солидното томче бях силно завладяна от желанието да науча края, но и доста отегчена от протяжните пасажи с историческа информация. Обикновено фактологията, изграждаща фона на една история ми харесва. Нерядко се случва да потърся допълнителна информация, да запомня абсолютно ненужен и случаен исторически факт. Тук обаче прекосявах цели страници с поглед, търсейки най-после къде действието продължава.
Макар стилът на писане да ми дотежа в един момент, в крайна сметка книгата не ме разочарова. Тя е тежък и красив труд, в който почива и много философия. В "Симфонията на времето" отеква класическият сюжет на Граф Монте Кристо. Ако класиката на Дюма е сред любимите Ви книги, вероятно дебютният роман на Арбина ще Ви допадне.
Признавам откровено, че очакванията ми към "Симфонията на времето" бяха други. Взех я напосоки от библиотеката, след бегъл поглед по диагонала на анотацията. Докъм средата на солидното томче бях силно завладяна от желанието да науча края, но и доста отегчена от протяжните пасажи с историческа информация. Обикновено фактологията, изграждаща фона на една история ми харесва. Нерядко се случва да потърся допълнителна информация, да запомня абсолютно ненужен и случаен исторически факт. Тук обаче прекосявах цели страници с поглед, търсейки най-после къде действието продължава.
Макар стилът на писане да ми дотежа в един момент, в крайна сметка книгата не ме разочарова. Тя е тежък и красив труд, в който почива и много философия. В "Симфонията на времето" отеква класическият сюжет на Граф Монте Кристо. Ако класиката на Дюма е сред любимите Ви книги, вероятно дебютният роман на Арбина ще Ви допадне.
September 29, 2021
Интересна история, съпътствана с малко мистика, малко любов и многоооо описания. Определено смятам че можеше да се съкрати наполовина. Разбирам желанието на автора да ни вкара в епохата и мислите на героите, но ми дойдоха в повече всички места и събития, които дори нямат пряка връзка с историята. Краят беше неочакван и ми хареса, че всичко излезе наяве - не останаха неизяснени неща, въпреки плетената история.
July 12, 2018
Que libro más extraño, triste. Y más inverosímil....
August 10, 2018
Una gran historia, aunque con un estilo algo recargado que puede resultar pesado, especialmente al principio, hasta que te haces a ello. El argumento excelente, una historia que engancha.
April 13, 2019
Una istoria preciosa y una narración espectacular, aunque, tengo que admitir que, en ocasiones, se me ha hecho un tanto pesado con tantas descripciones y tantas istorias entrelazadas.
June 4, 2022
Дадох й шанс до страница 260.
Не си струва да се мъча да я довърша!
Не си струва да се мъча да я довърша!
December 10, 2021
Tras meses arrinconada en la estantería de los libros adquiridos al comienzo de la pandemia, decidí empezar su lectura en noviembre y descubrí una completa experiencia histórica y novelesca. La sinfonía del tiempo es eso que a mí me gusta llamar una Gran Novela. He descubierto a este escritor, Álvaro Arbina en un momento mío de lector voraz y ha sido muy gratificante.
La sinfonía del tiempo me ha maravillado por varias razones: La primera es el viaje al desconocido (para mí) final del siglo XIX en España. La mayor parte de la trama transcurre entre 1883 y 1914, un período convulso en el que sucedió la guerra de Cuba, en la que la perdimos como colonia española. Fue también la posguerra de la última Guerra Carlista, una etapa muy agitada en el ámbito político. Supuso el comienzo del final de las colonizaciones europeas, el comienzo del declive del imperio británico, la construcción de la Tour Eiffel para la Exposición universal y el comienzo del desarrollo del tren y los medios de locomoción. Como digo, un período muy desconocido para mí de la historia que se me ha revelado muy interesante gracias a esta novela.
Pero la trama de La sinfonía del tiempo es mucho más compleja. Nos lleva desde Londres a Altzuri, pasando por París, Cuba, África o Bilbao. Aparecen los barcos que traficaban con esclavos, el mundo de la pintura impresionista, el comienzo de la técnica fotográfica, los misterios sobre los viajes en el tiempo, que es realmente el gran misterio de esta novela, las villas decimonónicas cargadas de rincones misteriosos y de historias no contadas. La pasión, el amor incondicional, el pasado que vuelve, el pasado no contado.
Hay también un elemento que a mí me gusta mucho en los libros, las cartas. Cartas que se envían y se leen como llave para explicar ciertos aspectos de la historia.
Álvaro Arbina me parece un escritor capaz, lleno de tesón y de perseverancia en tejer y retorcer una trama con múltiples ramificaciones que evoluciona en todo momento, que viaja en el tiempo y en el espacio, que trasciende las emociones y que te sumerge en una época muy interesante y te abstrae por completo del mundo actual.
Mi enhorabuena. La lectura de La sinfonía del tiempo ha supuesto una cápsula de aislamiento de los problemas y las vicisitudes actuales. Una burbuja de escape, como si yo mismo me hubiese convertido en un personaje de su novela.
La sinfonía del tiempo me ha maravillado por varias razones: La primera es el viaje al desconocido (para mí) final del siglo XIX en España. La mayor parte de la trama transcurre entre 1883 y 1914, un período convulso en el que sucedió la guerra de Cuba, en la que la perdimos como colonia española. Fue también la posguerra de la última Guerra Carlista, una etapa muy agitada en el ámbito político. Supuso el comienzo del final de las colonizaciones europeas, el comienzo del declive del imperio británico, la construcción de la Tour Eiffel para la Exposición universal y el comienzo del desarrollo del tren y los medios de locomoción. Como digo, un período muy desconocido para mí de la historia que se me ha revelado muy interesante gracias a esta novela.
Pero la trama de La sinfonía del tiempo es mucho más compleja. Nos lleva desde Londres a Altzuri, pasando por París, Cuba, África o Bilbao. Aparecen los barcos que traficaban con esclavos, el mundo de la pintura impresionista, el comienzo de la técnica fotográfica, los misterios sobre los viajes en el tiempo, que es realmente el gran misterio de esta novela, las villas decimonónicas cargadas de rincones misteriosos y de historias no contadas. La pasión, el amor incondicional, el pasado que vuelve, el pasado no contado.
Hay también un elemento que a mí me gusta mucho en los libros, las cartas. Cartas que se envían y se leen como llave para explicar ciertos aspectos de la historia.
Álvaro Arbina me parece un escritor capaz, lleno de tesón y de perseverancia en tejer y retorcer una trama con múltiples ramificaciones que evoluciona en todo momento, que viaja en el tiempo y en el espacio, que trasciende las emociones y que te sumerge en una época muy interesante y te abstrae por completo del mundo actual.
Mi enhorabuena. La lectura de La sinfonía del tiempo ha supuesto una cápsula de aislamiento de los problemas y las vicisitudes actuales. Una burbuja de escape, como si yo mismo me hubiese convertido en un personaje de su novela.
August 15, 2019
"La sinfonía del tiempo" es una novela que mezcla elementos que la hacen una lectura agradable, llena de suspense, amena y didáctica a la vez. La historia se sitúa en varios momentos simultáneos, en los años anteriores y posteriores al cambio del siglo XIX al siglo XX, contando una trama llena de secretos familiares, misterios a resolver, historias que se entrecruzan y giros de argumento poco esperados. Se podría resumir en una historia de intriga, donde cada uno juega con sus propios intereses en aras de descubrir la verdad y de dar claridad a sucesos del pasado.
El escritor es capaz de hacernos sentir interesados por los nuevos avances científicos en aquella época y por comprender el funcionamiento del mundo en tiempos de constante cambio frenético, así como de crear un pretexto para el argumento principal de la obra y que nos identifiquemos más con ella. Las conversaciones están muy logradas y son un pilar importante del libro, aunque hay algo que se me ha repetido un poco y se trata de las constantes descripciones. No pongo en duda el gran talento de Álvaro Arbina a la hora de escribir; es sin duda, un gran escritor y una gran promesa siendo tan joven. Sin embargo, parece que quiere adornar en exceso varios pasajes con descripciones demasiado detalladas haciendo uso de palabras y metáforas algo desmesuradas, cosa que a la larga puede resultar algo pesado ya que esto sucede constantemente.
De todas maneras y en resumen, es un libro con el que he disfrutado mucho y es una gran historia digna de ser leída.
El escritor es capaz de hacernos sentir interesados por los nuevos avances científicos en aquella época y por comprender el funcionamiento del mundo en tiempos de constante cambio frenético, así como de crear un pretexto para el argumento principal de la obra y que nos identifiquemos más con ella. Las conversaciones están muy logradas y son un pilar importante del libro, aunque hay algo que se me ha repetido un poco y se trata de las constantes descripciones. No pongo en duda el gran talento de Álvaro Arbina a la hora de escribir; es sin duda, un gran escritor y una gran promesa siendo tan joven. Sin embargo, parece que quiere adornar en exceso varios pasajes con descripciones demasiado detalladas haciendo uso de palabras y metáforas algo desmesuradas, cosa que a la larga puede resultar algo pesado ya que esto sucede constantemente.
De todas maneras y en resumen, es un libro con el que he disfrutado mucho y es una gran historia digna de ser leída.
September 18, 2023
A ritmo pausado, Álvaro Arbina nos sitúa en el Bilbao de finales del siglo XIX, donde comienza la extracción del hierro en los comienzos de la industrialización que enriquecieron a muchos lugareños. Entre ellos los Zulueta, mientras otros malvivían en la extracción del acero.
Siguiendo el ritmo de su particular sinfonía, el autor nos narra la evolución de aquella España con guerras civiles y cambios de gobierno.
Y entre todos esos cambios y en dos líneas de tiempo conoceremos los secretos e intrigas de las familias, donde nada es lo que parece y que acabarán confluyendo para acabar el puzzle que nos ha presentado el autor, compuesto de dos tramas principales.
La voz narrativa me ha confundido en algunos momentos, porque en ocasiones se dirige al lector, como si nos lo estuviera relatando aunque está escrito en tercera persona. Es una buena historia con grandes personajes a la que sólo puedo sacarle un “pero”, y es la irregularidad en el ritmo ¿cuál sinfonía?, no lo sé. En ocasiones demasiado pausado, tanto, que frena la narración.
La sinfonía del tiempo es una novela de venganzas. Una novela con una gran ambientación donde se ve muy bien reflejada una época que tiene como nexo el Cantábrico. Con una trama que a mí me ha parecido original y muy bien enlazada.
En definitiva, una novela que, sí no te importa leer al ritmo de la sinfonía que marca el autor, disfrutarás.
Siguiendo el ritmo de su particular sinfonía, el autor nos narra la evolución de aquella España con guerras civiles y cambios de gobierno.
Y entre todos esos cambios y en dos líneas de tiempo conoceremos los secretos e intrigas de las familias, donde nada es lo que parece y que acabarán confluyendo para acabar el puzzle que nos ha presentado el autor, compuesto de dos tramas principales.
La voz narrativa me ha confundido en algunos momentos, porque en ocasiones se dirige al lector, como si nos lo estuviera relatando aunque está escrito en tercera persona. Es una buena historia con grandes personajes a la que sólo puedo sacarle un “pero”, y es la irregularidad en el ritmo ¿cuál sinfonía?, no lo sé. En ocasiones demasiado pausado, tanto, que frena la narración.
La sinfonía del tiempo es una novela de venganzas. Una novela con una gran ambientación donde se ve muy bien reflejada una época que tiene como nexo el Cantábrico. Con una trama que a mí me ha parecido original y muy bien enlazada.
En definitiva, una novela que, sí no te importa leer al ritmo de la sinfonía que marca el autor, disfrutarás.
February 6, 2025
Me iba gustando el libro por el contexto histórico y cómo observaba la evolución de la ciencia en aspectos que hoy día consideramos normales. Pero mientras más pasaban los capítulos, menos quería seguir leyéndolo.
No sé cómo explicar lo desilusionado que vuelvo a estar con el autor. La longitud del libro se debe a lo extensa que quiere hacer la historia mediante oraciones que describen una y otra vez lo mismo.
Todos los personajes, de cierta forma, se expresan iguales con metáforas y suspenso que se siente forzado. El misterio de la desaparición en un principio, termina siendo una ridiculez que sólo el autor encontró interesante alargar.
——
I was enjoying the book for its historical context and the way it observed the evolution of science in aspects that we now consider normal. But the more chapters I read, the less I wanted to continue.
I don’t know how to explain how disappointed I am once again with the author. The book’s length is due to how excessively drawn out the story becomes, with sentences that repeatedly describe the same thing.
All the characters, in a way, express themselves in the same manner, using metaphors and suspense that feel forced. The mystery of the disappearance, intriguing at first, ends up being a ridiculous plot point that only the author found interesting enough to drag out.
⚖️: 1.5/5
No sé cómo explicar lo desilusionado que vuelvo a estar con el autor. La longitud del libro se debe a lo extensa que quiere hacer la historia mediante oraciones que describen una y otra vez lo mismo.
Todos los personajes, de cierta forma, se expresan iguales con metáforas y suspenso que se siente forzado. El misterio de la desaparición en un principio, termina siendo una ridiculez que sólo el autor encontró interesante alargar.
——
I was enjoying the book for its historical context and the way it observed the evolution of science in aspects that we now consider normal. But the more chapters I read, the less I wanted to continue.
I don’t know how to explain how disappointed I am once again with the author. The book’s length is due to how excessively drawn out the story becomes, with sentences that repeatedly describe the same thing.
All the characters, in a way, express themselves in the same manner, using metaphors and suspense that feel forced. The mystery of the disappearance, intriguing at first, ends up being a ridiculous plot point that only the author found interesting enough to drag out.
⚖️: 1.5/5
Displaying 1 - 30 of 61 reviews