What do you think?
Rate this book
Хазарт
Рисков играч ли сте? Позната ли ви е тръпката от очакването на развоя на срещата след направения залог? Дори и най-сигурната прогноза крие доза риск и именно това е най-вълнуващото.
Отстрани хората, увлечени по хазарта, изглеждат нереално неразумни. Готови са да заложат всичко, само и само да са в играта. Не си ли дават сметка, как е правилно да се постъпи? Не могат ли просто да спрат с глупавите постъпки? Да спестят на близките си главоболия, пари, нерви?
Така е обаче отстрани. Когато си вътре, винаги следващият залог ще бъде твоят удар, а адреналинът да оцелееш на ръба е твоят наркотик. Всеки познава такива хора. А много от нас са или са били тези хора. И главният герой на „Хазарт“ е един от тях. Самонадеян, чаровен, търсещ границите си. Ще успее ли да победи играта? Да се обзаложим?
Стоян Николов-Торлака за романа „Хазарт“:
„Често ме питат, автобиографична книга ли е „Хазарт“? Отговорът тук е един. Категорично не. Моите смехотворни драми са буря в чаша вода в сравнение с това, което преживява главният герой. Чак до там не успях да стигна. И хич не съжалявам.
„Хазарт“ не е и книга за десетките, а може би и стотици приятели и познати, които още не са се откопчили. За жалост знам, че някои, дори повечето от тях, няма и да се откопчат, защото пустата тръпка е могъща. Завладява егото ти, когато печелиш, налива разтопеното олово на реваншизма във вените ти, когато губиш. И някъде около хоризонта печалбите и провалите губят значението си.
Остава само наркотикът, чувството за всемогъщество, илюзията, че всичко е в твои ръце, омагьосващите разкази за оня, дето хванал с един паунд права колонка с десет точни резултата на футбол и спечелил 930 000 лири… Ако не беше тъжно, щеше да е смешно, защото в хазарта ситуацията е „Бий мa, обичам тa!“. Колкото по-зле стават нещата, толкова повече се настървяваш и нищо не може да ти помогне, защото си вътре, неразделна част от механизма на голямата месомелачка и не можеш да погледнеш касапницата и да се „насладиш“ на цялата ѝ „прелест“. Това е нормалният ти живот. Другото са подробности.
Признавам, стряскащо е да гледаш отстрани свободното пропадане на близки до сърцето ти хора и да знаеш, че си бил част от всичко това. Като тях. Че години наред си крачел смело по ръба на бездната, докато камъчетата са хрущели под напуканите ти пети и са се сривали в тъмната паст.
„Хазарт“ не е автобиографична книга, но за сметка на това е много лична. Не е книга с действителни лица и събития, но е хомогенна сплав от безброй срутени животи, съдби и мечти. Не е книга за безнадеждността, но хич не е и оптимистична. Не казвам, че няма смях, но не отричам и да се промъкват известни елементи на отчаяние.
„Хазарт“ не е книга, която възнамерявам да ви разказвам. Ако ще я четете, давайте. Ако ли не, ваша воля.“
Стоян Николов-Торлака е автор на четирилогията „Северозападен романь“ , „Автономията????“, „Май ше ни бъде…“ и „Херакъл от Диви дол“. Тя е написана изцяло на северозападен диалект с характерното за региона пиперливо чувство за хумор. Писателят е автор и на историческия роман в две части „Иваил цар“.
Отстрани хората, увлечени по хазарта, изглеждат нереално неразумни. Готови са да заложат всичко, само и само да са в играта. Не си ли дават сметка, как е правилно да се постъпи? Не могат ли просто да спрат с глупавите постъпки? Да спестят на близките си главоболия, пари, нерви?
Така е обаче отстрани. Когато си вътре, винаги следващият залог ще бъде твоят удар, а адреналинът да оцелееш на ръба е твоят наркотик. Всеки познава такива хора. А много от нас са или са били тези хора. И главният герой на „Хазарт“ е един от тях. Самонадеян, чаровен, търсещ границите си. Ще успее ли да победи играта? Да се обзаложим?
Стоян Николов-Торлака за романа „Хазарт“:
„Често ме питат, автобиографична книга ли е „Хазарт“? Отговорът тук е един. Категорично не. Моите смехотворни драми са буря в чаша вода в сравнение с това, което преживява главният герой. Чак до там не успях да стигна. И хич не съжалявам.
„Хазарт“ не е и книга за десетките, а може би и стотици приятели и познати, които още не са се откопчили. За жалост знам, че някои, дори повечето от тях, няма и да се откопчат, защото пустата тръпка е могъща. Завладява егото ти, когато печелиш, налива разтопеното олово на реваншизма във вените ти, когато губиш. И някъде около хоризонта печалбите и провалите губят значението си.
Остава само наркотикът, чувството за всемогъщество, илюзията, че всичко е в твои ръце, омагьосващите разкази за оня, дето хванал с един паунд права колонка с десет точни резултата на футбол и спечелил 930 000 лири… Ако не беше тъжно, щеше да е смешно, защото в хазарта ситуацията е „Бий мa, обичам тa!“. Колкото по-зле стават нещата, толкова повече се настървяваш и нищо не може да ти помогне, защото си вътре, неразделна част от механизма на голямата месомелачка и не можеш да погледнеш касапницата и да се „насладиш“ на цялата ѝ „прелест“. Това е нормалният ти живот. Другото са подробности.
Признавам, стряскащо е да гледаш отстрани свободното пропадане на близки до сърцето ти хора и да знаеш, че си бил част от всичко това. Като тях. Че години наред си крачел смело по ръба на бездната, докато камъчетата са хрущели под напуканите ти пети и са се сривали в тъмната паст.
„Хазарт“ не е автобиографична книга, но за сметка на това е много лична. Не е книга с действителни лица и събития, но е хомогенна сплав от безброй срутени животи, съдби и мечти. Не е книга за безнадеждността, но хич не е и оптимистична. Не казвам, че няма смях, но не отричам и да се промъкват известни елементи на отчаяние.
„Хазарт“ не е книга, която възнамерявам да ви разказвам. Ако ще я четете, давайте. Ако ли не, ваша воля.“
Стоян Николов-Торлака е автор на четирилогията „Северозападен романь“ , „Автономията????“, „Май ше ни бъде…“ и „Херакъл от Диви дол“. Тя е написана изцяло на северозападен диалект с характерното за региона пиперливо чувство за хумор. Писателят е автор и на историческия роман в две части „Иваил цар“.
320 pages, Paperback
Published January 1, 2020
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 5 of 5 reviews
December 21, 2025
Торлака споделя из социалните мрежи, че “Хазарт“ е много лична, макар и не точно автобиографична книга и именно по този начин я почувствах, докато я четях. Усеща се, че материята му е позната, защото успява доста сполучливо да предаде как работи ума на пристрастения към залаганията човек, но от друга страна, героите са по-скоро архетипни – събирателни образи – Бизнесмена, Фаталната жена, Пройдохата, роден със сребърна лъжичка в устата... Имаше моменти, в които се скъсвах от смях, особено началната сцена с приятелите заложили съответно над и под тринадесет корнера в мача, в нея Стоян направо хвърли ръкавица на Ървин Уелш, честно; имаше и някои бая сдухващи моменти…
Леката ми забележка е, че авторовият глас се усещаше освен, съвсем разбираемо, в централния персонаж, Огнян Захартов – Пичагата, и в голяма част от второстепенните герои, сервитьори, полицаи, рецепционисти… не просто говореха, а звучаха идентично - сякаш изнасяха лекции. Но, факт, твърде рано си отиде тоя пустиняк (в най-хубавия смисъл на северозападното понятие), можеше още да даде на родната литература.
Леката ми забележка е, че авторовият глас се усещаше освен, съвсем разбираемо, в централния персонаж, Огнян Захартов – Пичагата, и в голяма част от второстепенните герои, сервитьори, полицаи, рецепционисти… не просто говореха, а звучаха идентично - сякаш изнасяха лекции. Но, факт, твърде рано си отиде тоя пустиняк (в най-хубавия смисъл на северозападното понятие), можеше още да даде на родната литература.
Read
December 5, 2021Стоян Николов-Торлака - "Хазарт", изд. "Попов мост" 2020
Не знам откъде се върнах.
Сигурно е странно да започнеш отзив за книга с подобни думи, но аз наистина се чувствам така. Имам чувството, че няколко дни бях в един непознат, чужд, безмилостен свят. Свят на безумни и безсмислени рискове. Свят на човек, който погубва себе си, без да го осъзнава. Свят, който не беше моят.
Купих "Хазарт" преди малко повече от година. Защото Торлака бъро се превърна в един от любимите ми съвременни български автори, изключително много харесвам Северозападната поредица и още три негови книги чакат реда си. Така че купих тази книга още щом излезе, и то дори май без да прочета докрай написаното отзад на корицата. И преди няколко дни започнах да я чета.
Книгата е жестока.
Но не в съвременния жаргонен смисъл на думата "жесток", който е синоним на "страхотен". А в истинския смисъл - жестока с темата си, с реалистичното си звучене - толкова реалистично, та на моменти имах чувството, че чувам как героят ми разказва тази история, а не я чета, толкова жестоко откровено, че дори никога да не сте и помисляли да се занимавате с хазарт, дори един тото фиш да не сте пуснали през живота си, няма как да не усетите всичко, което изпитва един човек като него. Жаждата за игра. Неспособността да спреш. Разочарованието от загубата. Надеждата, че
следващият залог ще бъде успешен. Отчаянието, когато всичко се разпадне. Разорението. Обещанието, което си даваш, че ще спреш. Че ето сега, ето този залог ще бъде последният. Разорението. И после пак, всичко отначало. Отново и отново.
Неведнъж, четейки тази книга, се питах дали наистина трябва да я чета. Дали не съм прекалено далеч от тази тема. Дали ще мога да я усетя. Дори дали не е прекалено "мъжка", заради всичко - темата, езика, поведението на героя. И дали тя може да бъде истински разбрана от човек, който не се заниава с хазарт. Задавах си тези въпроси, на моменти историята ми натежаваше и дори - признавам си - един-два пъти се питах дали просто да не я оставя. Питах се дали ще мога да понеса толкова горчивина и болка. Но тази история оправдава заглавието си - не само защото разкрива всички тъмни страни на хазарта, а и защото е точно толкова невъзможно да я оставиш, колкото е за хазаптния играч да се откаже от залаганията.
Наясно съм - за щастие, не от личен опит - че е на практика невъзможно да "се откачиш" от хазарта. И въпреки това до края вярвах, че Огнян - не мога да го нарека с прякора му - ще се спаси. Един -два пъти бя убедена в това. Краят на книгата ме кара да мисля, че може би, само може би, това е възможно.
Сигурно съм го казвала вече за предишните му книги, ще го кажа и за тази. Торлака е страхотен разказвач. Пише толкова убедително, та си готов да повярваш, че описва лични преживявания. За щастие, не е така, но през цялото време личи удивително доброто познаване на света, който описва. А и самият той казва, че макар да не се основава на личен опит, за него това е много лична книга. И това се усеща на всяка страница.
Няма да намерите тук смеха, кщойто познавате от Северозападната поредица. Но - с риск да се повторя - ще кажа, че книгата изкщлючително силна, на моменти брутална.
И жестоко истинска.
И всяка дума в нея си заслужава.
Не знам откъде се върнах.
Сигурно е странно да започнеш отзив за книга с подобни думи, но аз наистина се чувствам така. Имам чувството, че няколко дни бях в един непознат, чужд, безмилостен свят. Свят на безумни и безсмислени рискове. Свят на човек, който погубва себе си, без да го осъзнава. Свят, който не беше моят.
Купих "Хазарт" преди малко повече от година. Защото Торлака бъро се превърна в един от любимите ми съвременни български автори, изключително много харесвам Северозападната поредица и още три негови книги чакат реда си. Така че купих тази книга още щом излезе, и то дори май без да прочета докрай написаното отзад на корицата. И преди няколко дни започнах да я чета.
Книгата е жестока.
Но не в съвременния жаргонен смисъл на думата "жесток", който е синоним на "страхотен". А в истинския смисъл - жестока с темата си, с реалистичното си звучене - толкова реалистично, та на моменти имах чувството, че чувам как героят ми разказва тази история, а не я чета, толкова жестоко откровено, че дори никога да не сте и помисляли да се занимавате с хазарт, дори един тото фиш да не сте пуснали през живота си, няма как да не усетите всичко, което изпитва един човек като него. Жаждата за игра. Неспособността да спреш. Разочарованието от загубата. Надеждата, че
следващият залог ще бъде успешен. Отчаянието, когато всичко се разпадне. Разорението. Обещанието, което си даваш, че ще спреш. Че ето сега, ето този залог ще бъде последният. Разорението. И после пак, всичко отначало. Отново и отново.
Неведнъж, четейки тази книга, се питах дали наистина трябва да я чета. Дали не съм прекалено далеч от тази тема. Дали ще мога да я усетя. Дори дали не е прекалено "мъжка", заради всичко - темата, езика, поведението на героя. И дали тя може да бъде истински разбрана от човек, който не се заниава с хазарт. Задавах си тези въпроси, на моменти историята ми натежаваше и дори - признавам си - един-два пъти се питах дали просто да не я оставя. Питах се дали ще мога да понеса толкова горчивина и болка. Но тази история оправдава заглавието си - не само защото разкрива всички тъмни страни на хазарта, а и защото е точно толкова невъзможно да я оставиш, колкото е за хазаптния играч да се откаже от залаганията.
Наясно съм - за щастие, не от личен опит - че е на практика невъзможно да "се откачиш" от хазарта. И въпреки това до края вярвах, че Огнян - не мога да го нарека с прякора му - ще се спаси. Един -два пъти бя убедена в това. Краят на книгата ме кара да мисля, че може би, само може би, това е възможно.
Сигурно съм го казвала вече за предишните му книги, ще го кажа и за тази. Торлака е страхотен разказвач. Пише толкова убедително, та си готов да повярваш, че описва лични преживявания. За щастие, не е така, но през цялото време личи удивително доброто познаване на света, който описва. А и самият той казва, че макар да не се основава на личен опит, за него това е много лична книга. И това се усеща на всяка страница.
Няма да намерите тук смеха, кщойто познавате от Северозападната поредица. Но - с риск да се повторя - ще кажа, че книгата изкщлючително силна, на моменти брутална.
И жестоко истинска.
И всяка дума в нея си заслужава.
June 15, 2021
Не бих казала, че сюжетът е нещо особено, но пък е написан така увлекателно, че не можеш да се спреш да четеш. Умението на автора да разказва те увлича и те дърпа: "Ще почета още малко.", и така докато не видиш края.
January 17, 2021
Книга която те хваща от първата страница, смачквате и те изплюва на финала.
February 22, 2023
Торлака е невероятен разказвач с превъзходно чувство за хумор. Неслучайно ползвам сегашно време, въпреки че вече не е сред нас.
Displaying 1 - 5 of 5 reviews