Метаморфозата и други разкази

by Franz Kafka, Франц Кафка, Венцеслав Константинов (Translator)

В този сборник, носещ името на една от най-знаковите повести на Франц Кафка, са събрани 11 произведения, всяко различно, но всяко представляващо особена притча, потапяща читателя в абсурдното, необяснимото, не поддаващото се на логическо осмисляне – онова, което се крие под повърхността на човешкото съзнание, но носи в себе си скрит смисъл.

За Франц Кафка творчеството е „форма на молитва“, метафизичен експеримент за улавяне на неясни видения, едновременно забранен и необходим чрез силата на словото да се обхване мистерията на съществуването. Често определят чешкия писател като „поет на отчуждението“.

В това отчуждение обаче Кафка се потапя, за да намери смисъл, за да открие загубената в света светлина, в чието съществуване той изобщо не се съмнява. Преводачът Венцеслав Константинов нарича писателя и „пророк на светлината“. При по-дълбоко зачитане в произведенията му може да се открие и хумор, и освобождаваща ирония, и особена невъзмутима ведрост.

Съдържание на сборника:

- Присъдата;
- Огнярят;
- Метаморфозата;
- Грижата на бащата;
- Единадесет сина;
- Братоубийство;
- В наказателната колония;
- Малката жена;
- Селски лекар;
- Първа горест;
- Издръжливец на гладуване.

Genres: Classics, Philosophy

272 pages, Paperback

Published January 1, 2020

About the author

Franz Kafka was a German-speaking writer from Prague whose work became one of the foundations of modern literature, even though he published only a small part of his writing during his lifetime. Born into a middle-class Jewish family in Prague, then part of the Austro-Hungarian Empire, Kafka grew up amid German, Czech, and Jewish cultural influences that shaped his sense of displacement and linguistic precision. His difficult relationship with his authoritarian father left a lasting mark, fostering feelings of guilt, anxiety, and inadequacy that became central themes in his fiction and personal writings.
Kafka studied law at the German University in Prague, earning a doctorate in 1906. He chose law for practical reasons rather than personal inclination, a compromise that troubled him throughout his life. After university, he worked for several insurance institutions, most notably the Workers Accident Insurance Institute for the Kingdom of Bohemia. His duties included assessing industrial accidents and drafting legal reports, work he carried out competently and responsibly. Nevertheless, Kafka regarded his professional life as an obstacle to his true vocation, and most of his writing was done at night or during periods of illness and leave. Kafka began publishing short prose pieces in his early adulthood, later collected in volumes such as Contemplation and A Country Doctor. These works attracted little attention at the time but already displayed the hallmarks of his mature style, including precise language, emotional restraint, and the application of calm logic to deeply unsettling situations. His major novels The Trial, The Castle, and Amerika were left unfinished and unpublished during his lifetime. They depict protagonists trapped within opaque systems of authority, facing accusations, rules, or hierarchies that remain unexplained and unreachable. Themes of alienation, guilt, bureaucracy, law, and punishment run throughout Kafka’s work. His characters often respond to absurd or terrifying circumstances with obedience or resignation, reflecting his own conflicted relationship with authority and obligation. Kafka’s prose avoids overt symbolism, yet his narratives function as powerful metaphors through structure, repetition, and tone. Ordinary environments gradually become nightmarish without losing their internal coherence. Kafka’s personal life was marked by emotional conflict, chronic self-doubt, and recurring illness. He formed intense but troubled romantic relationships, including engagements that he repeatedly broke off, fearing that marriage would interfere with his writing. His extensive correspondence and diaries reveal a relentless self-critic, deeply concerned with morality, spirituality, and the demands of artistic integrity. In his later years, Kafka’s health deteriorated due to tuberculosis, forcing him to withdraw from work and spend long periods in sanatoriums. Despite his illness, he continued writing when possible. He died young, leaving behind a large body of unpublished manuscripts. Before his death, he instructed his close friend Max Brod to destroy all of his remaining work. Brod ignored this request and instead edited and published Kafka’s novels, stories, and diaries, ensuring his posthumous reputation.
The publication of Kafka’s work after his death established him as one of the most influential writers of the twentieth century. The term Kafkaesque entered common usage to describe situations marked by oppressive bureaucracy, absurd logic, and existential anxiety. His writing has been interpreted through existential, religious, psychological, and political perspectives, though Kafka himself resisted definitive meanings. His enduring power lies in his ability to articulate modern anxiety with clarity and restraint.

Reviews

[Zachary Карабашлиев · Rating 5 out of 5]

Франц Кафка е роден 1883 г. в немскоезично еврейско семейство в Прага, затова и работи на немски. За него Владимир Набоков казва, че е „най-великият немски писател на нашето време. Поети като Рилке и романисти като Томас Ман са джуджета или гипсови светци, в сравнение с него.” Доста крайно, а? Но пък – това е гениалният Набоков, по дяволите – той знае какво говори.
Новелата „Метаморфозата“ е завършена през 1912 г., публикувана за пръв път три години по-късно в тираж, мисля от 400 бройки. Вирджиния Улф пише някъде, че „през или около декември 1910 г. човешкият характер се промени. Отношенията между господари и слуги, съпрузи и съпруги, родители и деца се промениха… И когато човешките отношения се променят, по същото време се променя и религия, държание, политика и литература.“ Мисля, че спокойно можем да приемем „Метаморфозата“ като крайъгълно произведение на тази промяна.
С нескрита гордост и удовлетворение споделям „Метаморфозата“ тук -- в красиво книжно тяло, визуално оформено и илюстрирано превъзходно от художника Дамян Дамянов. Освен едноименната новела, включени са още 10 от най-значимите му разкази. Преводът е на Венцеслав Константинов, който щеше да навърши 80 и този сборник бележи и светлата му памет.
Това – уверявам ви – са необикновени страници. Сякаш пръв Кафка успява да вкара читателя в онзи процеп между сън и реалност, в който всичко изглежда напълно възможно, като изключим простия факт, че е необяснимо. В „Метаморфозата“ един търговски пътник на име Грегор Замза се събужда след лош сън в леглото си, за да установи, че се е превърнал в някакво гигантско насекомо. И всичко, което се случва в стотината странички след това, отваря вратата към някаква друга реалност, а и друга, непозната дотогава литература. А може би не Грегор минава през голямата трансформация, а друг член от неговото семейство, може би той е само насекомо отвън, а другите са насекоми отвътре, може би… тълкуванията тук са много и забавни. Но… да не издавам нищо повече за тези, които не сте я чели. За останалите – препрочетете я. Аз го направих и удоволствието е много по-голямо. Останалите 9 разказа са изключителни – „В наказателната колония“, „Огнярят“, „Присъдата“… Няма да залитам в определения от рода на „абсурдизъм“, „психологическа проза“ и какво ли не – Кафка просто е Кафка. (Мисля, че единствено Гогол можем да виним за налудните сюжети.)
Но стилът на Кафка – чистотата, категоричността, неусложнеността на изказа му, в дисонанс с фантасмагоричността на това, което описва – е забележителен.
Контрастно, черно-бяло, дълбоко и видимо, реалистично и нереално – съвсем в съзвучие със стила на Кафка е и визуалния изказ и подход на художника Дамян Дамянов към тази велика творба. Своите картини Дамян рисуваше на няколко метра от бюрото ми върху груба мукава, (може би от кутии за обувки) с евтини материали, като че напук на важността на това, което прави. По-скоро от уважение към аскетизма на самия Кафка, не знам, ние не говорим за тези неща… Но резултатът е смайващ.
Краткият живот на Кафка никога не е бил живот на „професионален“ писател. Той е творец не толкова по признание приживе, колкото по призвание. На едно място казва: „Аз съм писател дори когато не пиша.“
И този болнав застрахователен чиновник, неуспял в личния си живот и изрично пожелал неговите ръкописи да бъдат изгорени, този литературен „неудачник“ променя завинаги литературата след себе си. И как само я променя!
Препоръчвам „Метаморфозата“, Франц Кафка, ИК „Сиела“ 2020, с твърди корици.

[Al · Rating 5 out of 5]

Много абстрактна книга. Като негатив мога да посоча само, че за да разбереш напълно смисъла зад разказите, е необходимо да се запознаеш с биографията на Кафка и предпоставките, които са вдъхновили отделните разкази.

Но това не означава, че не можеш да се насладиш на тези разкази без контекст и да направиш своя собствена интерпретация. Това, което ми харесва в стила на Кафка е, че никога няма решение или край. Героите претърпяват постоянни промени, но в тях самите едва нещо се променя. Атмосферата задушава до самия край.

Преводачът нарича Кафка „пророк на светлината“ заради ведрия тон, хуморът и иронията в стила на писане, но в историите няма нищо ведро и хумористично, според мен това е най- жестокият защитен механизъм на абсурдиста в конфликт между склонноста да търси ценности и смисъл в живота и неговата неспособност да ги намери.

Ако мога да сравня общата атмосфера на разказите на Кафка с нещо, то това би било човек, заключен в тъмна стая без изход, който до последно я украсява с красиви тапети и сипе конфети по пода до самата си смърт, защото осъзнаването на личния смисъл на света не е толкова важно.

Разкази, които поне на мен ми направиха най- силно впечатление са: В наказателната колония (безспорно любимият ми разказ от книгата), Присъдата, Огнярят; Метаморфозата, и Селски лекар.

[Anita Radeva · Rating 5 out of 5]

Запознавайки се за първи път с произведения на Кафка стигам до заключението, че пише със страхотна психологическа дълбочина, почти всяко изречение те кара да се размислиш и да искаш да го прочетеш отново. Описвайки ежедневието на обикновения човек от работническата класа, веднага се потапяме в сивото и тягостно усещане на безнадеждност. Но всъщност авторът не иска да ни остави тъжни и съсипани от тежките житейски уроци ("Метаморфозата"). Историите създадени в този сборник са пряко свързани с реалния живот на Кафка, отношенията в семейството му, отношенията с хората в живота му.
Като цяло всички разкази бяха доста силни и жестоки, но пък приземяващи. Много ми харесаха "Присъдата" и "В наказателната колония" точно поради този приземяващ ефект. Изключителната дълбочина и емоция в творбите на Кафка ме убедиха, че трябва да продължа с други негови произведения. Всеки открива у Кафка

[Deni · Rating 3 out of 5]

DNF @ page 183.

Според Венцислав Константино, за да разбереш творчеството на Кафка трябва да разбираш самия Кафка, до толкова двете са едно неразривно цяло. И от там тръгна проблема. Защото животът на Кафка (поне по начина, по който го беше представил Константинов) за мен е едно огромно безинтересно клише. Mommy issues, daddy issues, които го превръщат в прото emo boy, който никой не може да разбере, защото не е като другите. Три развалени годежа, но много драма, че е сам. Желание да си намери заместител на мама в лицето на жена, но и болезнена неувереност. Самосаботаж на килограм. И за финал превръща болестта си в цялата си самоличност.

Сигурна съм, че има много, много повече отвъд това, което Константинов е представил във въведението на сборника, но честно казано изобщо не ми предизвика интереса, за да влизам в дълбочина.

Дали историите му имат реална стойност? Не знам. Може би. Много се говореше за метафизичното, за себеоткриване и себеанализ. Все тежки думички, предизвикващи респект по подразбиране. (И действащи като превенция към критиката.*) Но най-много се говореше за това, че всеки сам открива своя смисъл.

На мен обаче всичко това ми звучи като authority bias, echo chamber ефект (дори малко на Дънинг-Крюгер ефект), confirmation bias и апофения. Като цяло човешкият мозък има афинитет към създаване на наративи на база малко до никакви стимули. Готов е на всичко само и само да намери отговор на своето "защо" и да се оттърве от вечното напрежение, породено от нещото наречено "живот". Не ни харесва да ни е некомфортно и за това гледаме да си настъкмим нещата така, че да ни е. Напълно естествено.

В този ред на мисли е парадоксално това, че доста хора намират комфорт в (уж) некомфортните истории на Кафка. Но хората са странни като цяло, пределно ясно ни е.

На мен лично обаче този сборник не ми даде нищо: нито проникновение, нито удовлетворение от прочита на добре написан текст, нито от темите, засегнати вътре, които са дъвкани и предъвквани милион пъти преди него и след него, нито от оригинални метафори. Нищо. Едно голямо нищо.

Освен скоропостижно заспиване.

Явно нямам достатъчно въображение, за да си измисля понита там, където има просто облаци. Тъжно, нали?

*бел.авт - провери false dilemma fallacy & hyperbole fallacy

[Велислава Величкова · Rating 4 out of 5]

Имах нужда да я прочета отново. Може би следващия път ще я оценя по-високо.

[christine ♡ · Rating 3 out of 5]

the equivalence of depression

[marly🌧️ · Rating 4 out of 5]

За хората, които си мислят, че Грегор се буди като огромна хлебарка, колко често са ви изпускали като малки? Изключително неуважително към творбата! В историята е бръмбар.

[Annie]

(Изслушана)

[Alex Deliev · Rating 4 out of 5]

„Истинският път минава по въже, което е опънато не кой знае колко високо, а само малко над земята. Изглежда поставено така, като че по-скоро да кара хората да се препъват, а не да вървят по него.“

Разкази, които с лекота те вкарват във вихрушка от екзистенциални размисли и депресивни мисли. Успяват по невероятен начин да ти влязат под кожата, карайки те да се чувстваш, като в налудничав кошмар, след който се будиш по-уморен, отколкото си бил. Кафка има способността да завладяват ежедневието и мислите ти, до степен в която усещаш отчуждението, самотата и захвърлеността на "малкия човек". Кара те да си задаваш въпросите на Офицерът от "Наказателната колония" или на "Селският лекар", а защо не и на гигантско насекомо или Одрадек.

[Niya · Rating 4 out of 5]

i felt incredibly drunk/on drugs while reading. honestly, hard to find any meaning in his work, but i suppose that's just my lack of understanding

[Elly · Rating 5 out of 5]

now one of my fav authors

[S. R. · Rating 3 out of 5]

Ужасен превод, все едно е с google translate.

[Yoana · Rating 4 out of 5]

5⭐ за Метаморфозата, част от останалите разкази се усещаха недовършени

[Dimitar Dokov · Rating 5 out of 5]

Franz Kafka is able to describe emotions which seem undescribable

[Talita Koycheva · Rating 4 out of 5]

„Метаморфозата“ – Франц Кафка – издателство Сиела – 272 стр. – ⭐⭐⭐⭐

По време на екскурзията ми до Прага реших да се потопя в света на Франц Кафка – защото къде, ако не там? Четях сборника с разкази в малки кафенета, на пейка до Вълтава, и дори след като излязох от музея му – онзи объркан, мрачен и някак странно магнетичен лабиринт, точно като самите му текстове.

„Метаморфозата“ – да започнем с нея, защото няма как. Грегор Замза се събужда като гигантско насекомо, но това сякаш не е най-големият му проблем. По-важно е как ще стигне до работа. Ако това не е най-добрата метафора за модерния човек, затиснат от отговорности, не знам какво е. Родителите му се държат като че ли си е счупил ръката, а не че се е превърнал в буболечка. Впечатляващ е Кафка – умее да превръща тревожността в литература.

Сред останалите разкази се крие цял каталог от човешки страхове, вина и отчуждение. Сблъсках се с отчуждението в „Присъдата“, с абсурда във „В наказателната колония“, с болезнената самота в „Издръжливец на гладуване“. Светът на Кафка е едновременно неразбираем и болезнено истински – като сън, който те кара да се събудиш с усещане за нещо пропуснато, неразказано, но важно.

Особено ме впечатли „Селски лекар“ – кратък разказ, в който цялата безпомощност на човешкото съществуване се разгръща в няколко страници. Всеки текст е като огледало, което отразява не теб самия, а това, което не искаш да видиш. И колкото повече четеш, толкова повече усещаш, че Кафка не е просто писател – той е състояние на ума.

Кафка не се чете за разтоварване, а за размисъл. В моя случай – и за атмосфера. Подходящо четиво за Прага – град, който също носи онова кафкианско усещане за красота, меланхолия и неясен смисъл. Давам 4 звезди – за мрака, дълбочината, и за това, че накрая не се почувствах по-добре, но определено се почувствах по-човек.

[Niki Dobreva · Rating 5 out of 5]

Новелата “Метаморфозата” от Франц Кафка, публикувана през 1915г. Е едно от най-известните произведения на Кафка.
„Метаморфозата“, разказва историята на Грегор Замза, млад мъж, който се събужда една сутрин и се оказва превърнат в гигантско насекомо. Тази шокираща трансформация поставя началото на една провокация за размишление, за изследване на отчуждението, идентичността и човешкото състояние.

"Метаморфозата" е един сюрреалистичен разказ, който се задълбочава в психологическите и емоционални борби на Грегор, докато той се бори с новата си форма на насекомо и влиянието, което оказва върху отношенията му със семейството му. Този разказ може да се сравнява с необяснимите фигури на Дали в изкуството или пък в неправилните форми на Пикасо, именно защото радикалната промяна може да бъде описана по толкова възприемчив начин. Същевременно това е историята на един изолиран човек, който става нарицателно за сложността на човешките връзки, което всъщност прави историята трогателна и абсурдна и комична.

Метафората в "Метаморфозата" е доста добре застъпена, като е описана една мъчителна, макар и абсурдно комична, история върху човешките чувства на неадекватност, вина и изолация. Неслучайно “Метаморфозата” остава от най-четените и влиятелни произведения на художествената литература на ХХ век.

Кафка много добре вниква и кани читателите в атмосферата на неспокойния герой, като съзерцаването на природата на човека и въздействието на трансформацията може да бъде както физическа, така и психологическа. Изследването на сериозните теми може да бъде истинско удоволствие с такъв майсторски разказ.

[Simona · Rating 5 out of 5]

Franz Kafka’s The Metamorphosis can be interpreted in various ways, yet one of the most compelling readings views the story as an allegory for the alienation and dehumanization of individuals who become burdens to their families or society. The narrative explores the psychological and emotional toll on a family when one of its members is rendered physically, mentally, or socially undesirable. This may also extend to commentary on political or religious ideologies that influence human behavior and hinder interpersonal relationships.

Despite his transformation, Gregor remains deeply committed to his family, expressing concern for their well-being and a willingness to sacrifice for their comfort. However, as his condition progresses, he becomes increasingly seen as a burden rather than a valued family member. The family’s treatment of Gregor reveals a lack of genuine love and understanding; they value him only for his previous contributions and fail to empathize with his suffering. Even as Gregor descends into a state of despair, his family remains preoccupied with their own difficulties.

Ultimately, the story concludes with the family feeling relief at Gregor’s death—underscoring the tragic extent of his isolation and the conditional nature of their affection. The metamorphosis, therefore, becomes a powerful symbol for the consequences of societal and familial rejection.

[baadconection · Rating 3 out of 5]

Интересно и приятно четиво. Много увлекателен изказ, на моменти ми е малко досаден, но все пак разбирам причината зад разточителните изречения и пояснения 😁 Харесва ми как детайлно описва всичко и реално няма начин да не си представиш точно и ясно какво иска да ти покаже.
Вкара ме в атмосферата на ония времена, за които само съм чувала, а пък имах усещането, че съм ги живяла и знам за какво говори.
"Метаморфоза" е един от най-известните му разкази, доста интересен, просто може би заради целия хайп, някак си очаквах нещо по-различно. Да се събудиш хлебарка и да започнеш да разказваш от тази гледна точка е концепция, която не е нещо кой знае какво в наши времена,имайки предвид всичко написано,заснето и показано до този момент. За времето си обаче мисля, че е било доста крещящо. На мен лично по-силно впечатление ми направиха " В наказателния лагер" и "Селски лекар". Особено "Селски лекар"!
Попадна ми издание с твърди корици и илюстрации към разказите, много красива книга.

[Stanislava Spasova · Rating 5 out of 5]

Току-що прочетох „Метаморфозата и други разкази“ на Кафка и наистина ме трогна дълбоко. „Метаморфозата“ ме накара да усетя колко болезнена и самотна може да бъде човешката изолация. „В наказателната колония“ ме шокира с жестокостта и абсурда на системите, а „Присъдата“ ме докосна с тежестта на семейните отношения и вина. Майсторските илюстрации на Дамян Дамянов допълват тази мрачна атмосфера и ми помогнаха да се потопя още повече в света на Кафка.

Каквото и да кажа обаче, ще бледнее пред силата и дълбочината на тези разкази. Те трябва да се прочетат, почувстват и преживеят.

[Lilia · Rating 4 out of 5]

Метаморфозата - reread за мен, феноменална. Другите разкази обаче ми бяха по-трудни за смилане дали защото капацитета не ми достига, или нещо в тях е куцало - не мога да кажа. Обаче Присъдата, В наказателната колония и Издръжливец на гладуване много ми харесаха и ги прочетох без запънки.

[Viktoriya Baramova · Rating 3 out of 5]

Освен "Метаморфозата" не мисля, че има друго произведение в сборника, което да заслужава да се прочете и анализира. Но, да - "Метаморфозата" е знакова творба!!!

[Anna Mladenova · Rating 3 out of 5]

too depressing for me.

[nikol · Rating 4 out of 5]

получих гънка на мозъка

[Elena · Rating 4 out of 5]

някои разкази бяха уникални, други…

[Preslava]

Extremely odd stories. I have never read something like that.